Джон Гънтър
Европа безъ маска (126)

Съръ Джонъ Саймънъ

Съръ Джонъ Саймънъ, най-голѣмиятъ адвокатъ на съвременна Англия и неинъ най-злополученъ външенъ министъръ, финансовъ министъръ въ следващия кабинетъ, би билъ винаги много по-популяренъ, отколкото бѣше популяренъ всрѣдъ народа. Въ това се състои и трагедията му. Едвали има другъ човѣкъ въ обществения животъ на Англия, за когото да се разнасятъ толкова неприятни истории — разбира се, като се изключи Макдоналдъ.

Споредъ една отъ тия истории, той билъ спечелилъ толкова дѣла срещу другитѣ, че трѣбвало да загуби своето собствено дѣло.

Лойдъ Джорджъ билъ казалъ: „Джонъ Саймънъ тъй дълго седѣ на оградата, че навѣрно желѣзото е проникнало въ душата му.“ А при единъ случай на крайно лошо настроение пакъ Лойдъ Джорджъ казалъ: „Толкова свѣстни хора сѫ преминали преди него презъ просторитѣ на тая камара, но никой не е оставилъ толкова тинести следи отъ лицемѣрие следъ себе си“.

Филипъ Сноудънъ, който неотдавна почина, казваше: „Съръ Джонъ Саймънъ е главниятъ рекламенъ агентъ на правителството и на самия себе си; ако той има понятие отъ своитѣ жалки неуспѣхи на високия и отговоренъ постъ, който заемаше и отъ който днесъ е отстраненъ за доброто на народа, то той, вмѣсто така често да се явява всрѣдъ обществото, би трѣбвало да си покрие главата и да се оттегли въ подходящия полумракъ съ надеждата, че печалното му име ще бѫде забравено.“

Саймънъ е свѣнливъ и самотенъ човѣкъ и въ желанието си да стане популяренъ се плашеше да не засегне народа.

Той стана антипатиченъ като външенъ министъръ преди всичко поради енергичната си пледоария за каузата на японцитѣ въ Женева по време на Манджурската криза. Японскиятъ делегатъ Матсоака е разказвалъ предъ приятели, че Саймънъ билъ казалъ въ петнадесеть минути това, което той отъ седмици се мѫчилъ да изнесе. Саймънъ оскърби Съединенитѣ щати по време на Манджурската криза, той отслаби Обществото на народитѣ по сѫдбоносенъ начинъ, нему бѣше приписана отговорностьта за провалянето на конференцията по разорѫжаването.

Пакъ Саймънъ бѣше, който по време на генералната стачка, въ една историческа речь, обяви стачката за нелегална, което, повече отъ всичко друго, увеличи съпротивителния духъ на работницитѣ. Това, разбира се, не можа да го направи симпатиченъ всрѣдъ лейбъриститѣ.

Саймънъ бѣше пакъ, който, като председатель на комисията по закона за Индия, написа докладъ върху нѣколко стотинъ страници (който се превърна въ маколатура, преди да бѫде публикуванъ) и въ който не отдѣли нито дума за Ганди.

Най-после пакъ съръ Джонъ Саймънъ бѣше, който съ традиционната си несрета бѣше отговоренъ като държавенъ секретарь по вѫтрешнитѣ работи за първитѣ нарѫчници по газовата отбрана. А тия нарѫчници не можаха никѫде да станатъ популярни.