Джон Гънтър
Европа безъ маска (122)

Хоръ

Твърде ирониченъ, твърде чувствителенъ, много образованъ, приятель на спорта, преди всичко на кънкитѣ, бившиятъ външенъ и вѫтрешенъ министъръ, съръ Самуелъ Хоръ прави впечатление на крайна коректность. Нѣкога той бѣше много активенъ министъръ на въздухоплаването и летѣ много пѫти до Индия и обратно. Като държавенъ секретарь за Индия, той създаде Закона за Индия, най-обемистиятъ законъ въ историята на британския парламентъ. Съ неуморима усърдность той отговори по тоя въпросъ на 15.000 запитвания, държа 600 речи, прочете доклади, обхващащи 25.000 страници, и взе участие въ дебати, които продължиха цѣли седемь и половина години и бѣха записани въ дневницитѣ на парламента съ 15.500.000 думи, което представлява двадесеть тома, всѣки отъ тѣхъ колкото Библията.

На всичко отгоре, по време на цѣлата тая работа, неговъ главенъ противникъ бѣше Уинстънъ Чърчилъ, най-блестящиятъ и най-опитенъ дебатенъ ораторъ на Долната камара.

Презъ юний 1935 г. Хоръ стана министъръ на външнитѣ работи, отчасти защото Балдуинъ познаваше неговитѣ способности, отчасти като награда за „индийската“ му работа. Законътъ, типична балдуинова мѣрка, бѣше произведение на златната срѣдина. Той засегна индускитѣ националности и крайнитѣ тори, защото разширяваше самоуправлението на Индия, но запазваше всичко сѫществено за британския контролъ.

Ганди ценѣше Хоръ, защото когато кажеше „не“, означаваше наистина „не“, вмѣсто, подобно на Макдоналдъ, да избѣгва всички ясни становища и съ лицемѣрни речи да отклонява нѣщата отъ пѫтищата имъ. Великиятъ индуски водачъ казалъ на лордъ Ѫруинъ, бившиятъ вицекраль, когото, независимо отъ политическата имъ вражда, дълбоко уважавалъ: „Вие знаете, че на този Хоръ азъ се довѣрявамъ толкова, колкото и на васъ…“ А това бѣше най-голѣмиятъ комплиментъ въ речника на Ганди.

Хоръ произхожда отъ старо банкерско семейство. На младини понаучилъ отчасти руски езикъ (учитель му билъ преводчикътъ на тогавашната императорска руска легация и псалтъ на православната църква въ Лондонъ). Презъ Свѣтовната война Хоръ отишълъ въ Русия като членъ на английската разузнавателна служба. Той билъ винаги така добре информиранъ, щото царь Николай — както самъ Хоръ го изнесе въ една речь презъ 1933 г. — го обвинилъ, че е билъ посветенъ въ заговора по убийството на Распутинъ. Хоръ напусналъ Русия презъ февруарий 1917 г. и отишълъ като генералъ-щабенъ офицеръ съ лордъ Милнъръ въ Италия. Следъ войната той прекара малко време въ Чехословакия и следъ това стана председатель на англо-чехското дружество въ Лондонъ. Той представлява, непрекѫснато отъ 1910 г. насамъ, Челси като консерваторъ въ Долната камара.

Хоръ има тѣсни литературни връзки съ Франция. Неотдавна четохъ въ „Ивинингъ стандартъ“, че една баба на жена му, Еме дьо Коаньи, била вдъхновила Андре Шение да напише „Младата пленница“. Подобно на постоянния Държавенъ подсекретарь Ванситаръ, той е изключително много посветенъ на френската литература и говори много добре френски езикъ. Презъ октомврий 1935 г., предизвика въ Долната камара малко, но приятно раздразнение, като пръвъ външенъ министъръ, който цитира предъ тоя форумъ Марселъ Прустъ. Въ зависимость отъ чувствата си, Хоръ стои много по-близу до французитѣ, отколкото до нѣмцитѣ, и това му отношение има всички изгледи да играе известна роля въ политиката.

Ние вече споменахме участието на Хоръ въ абисинскитѣ преговори и разказахме какъ планътъ Хоръ-Лавалъ, макаръ и временно, го унищожи. Безспорно, той бѣше изкупителната жертва, и шесть месеца следъ оставката си като външенъ министъръ той влѣзе отново въ кабинета, тоя пѫть като представитель на Адмиралтейството, единъ съвсемъ не по-малъкъ по значение постъ. Да добавимъ една весела точка къмъ тая история. Когато поискалъ да обясни на своитѣ избиратели въ Челси абисинския въпросъ, той се защитилъ, като казалъ, че отишълъ въ Парижъ, за да се срещне съ лукавия Давалъ. Той нѣмалъ никакво желание да прави това пѫтешествие, но английскиятъ пълномощенъ министъръ въ Парижъ настоявалъ, Хоръ да прекѫсне пѫтуването си къмъ Швейцария за тая среща. „Азъ не можехъ да кажа «не», — заявилъ съръ Самуелъ — при все че това означаваше временна раздѣла съ леди Модъ и съ багажа.“