Джон Гънтър
Европа безъ маска (121)

Невилъ Чембърлейнъ

Новиятъ министъръ-председатель Невилъ Чембърлейнъ е синъ на великия Джозефъ и полубратъ на Остинъ. Както при мнозина английски политици, неговата сила се крие у това, че собствено той твърде малко се интересува отъ политика и е въ състояние да признае, че тя много не го трогва. До 47-годишната си възрасть — съ изключение на 7 години, които той е прекаралъ като младежъ въ Западна Индия — той почти никога не е напускалъ своя роденъ Бирмингамъ. Подъ натиска на войната, презъ 1916 г. Лойдъ Джорджъ го накара да стане главенъ директоръ на Националната служба. Презъ 1918 г. той се завърна въ Бирмингамъ и остана тамъ до 1922 г., когато позволи да бѫде придуманъ да вземе отново участие въ националната политика. Той е много въздържанъ, обича риболова и градинарската работа. По време на една отчаяно сериозна финансова криза намѣри време да пише на „Таймсъ“, че видѣлъ въ единъ лондонски паркъ нѣкаква много рѣдка птица.

Като пазитель на съкровището въ кабинета на Балдуинъ бѣше на мѣстото си, той се радваше на безусловното довѣрие на плутокрацията отъ Сити, дълбоко вѣрующъ е като епископъ, презира патоса, на крайната реакция придава вида на дѣлова почтеность и е недовѣрчивъ къмъ идеалиститѣ. Хора, които навѣрно нѣщо знаятъ, твърдятъ, че Невилъ Чембърлейнъ, подобно на Хейлсхамъ и Макдоналдъ, е поддържалъ най-дълго очаквателно положение при спороветѣ около санкциитѣ. Той бѣше човѣкътъ, който хвърли въ морето плана „New Deal“ на Лойдъ Джорджъ. На Отавската конференция той откри фронтъ на канадския министъръ-председатель Бенетъ и наложи единъ компромисъ между необходимость да се защитятъ английскитѣ сили, които искаха да засилятъ собственитѣ си пазари, и стремежитѣ да се повдигне вѫтрешната търговия на империята.

Нѣкой нѣкога е казалъ за него: „Невилъ? Бирмингамски градски писарь въ мършава година!“