Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Inside Europe, 1936 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Георги Ст. Коджастаматов, 1945 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джонъ Гънтъръ
Заглавие: Европа безъ маска
Преводач: Георги Ст. Коджастаматовъ
Език, от който е преведено: английски
Издател: „М. Г. Смрикаровъ“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1945
Тип: Очерк
Печатница: Печатница „Йоханъ Гутенбергъ“, „Ц. Симеонъ“ 185 — София
Художник: Кр. Попов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15373
История
- —Добавяне
Кариера
Балдуинъ е роденъ презъ 1897 г. въ Бюдли, Уорчестърширъ — негова многогодишна избирателна колегия, чието име той избра като перска титла. Неговиятъ баща, Алфредъ Балдуинъ, бѣше председатель на „Great Western Railway“ и шефъ на „Балдуинъ лимитедъ“, единъ отъ най-голѣмитѣ желѣзни заводи. Балдуиновци сѫ основали това предприятие и сѫ го рѫководили презъ четири поколѣния отъ срѣдата на XVIII вѣкъ насамъ. Балдуинъ е типиченъ англичанинъ, т.е. майка му е отъ шотландски произходъ, баща му е отъ Уелсъ. Дѣдо му по майка, Д. Б. Макдоналдъ, духовникъ уеслейанецъ, е известенъ като упоритъ въздържатель, който е писалъ усърдно трактати срещу алкохола. Отъ сестритѣ на майка му едната се е омѫжила за художника Бърнъ-Джонсъ, друга за съръ Едуардъ Поинтъръ, а третата е майка на Ръдиардъ Киплингъ. Балдуинъ и Киплингъ сѫ първи братовчеди.
Балдуинъ е описалъ какъ е пропадналъ при приемния изпитъ за четвърти класъ въ Хароу. Той е билъ много разочарованъ, но следъ време казалъ: „Бѣхъ навлѣзълъ въ години, когато научихъ, че двама отъ най-изтъкнатитѣ хора на обществения животъ отъ наши дни сѫ били сподѣлили моята участь“. Единиятъ е билъ Ф. Е. Смитъ, впоследствие лордъ Биркенхедъ. При тоя споменъ Балдуинъ казва, че това е билъ първиятъ случай въ живота му, при който е билъ поставенъ на едно и сѫщо стѫпало съ първостепенни глави. Това е, разбира се, твърде сполучливъ отговоръ за блестящия, но непостояненъ Биркенхедъ, който веднъжъ обидилъ Балдуина, като го нарекълъ „второстепенна глава“. Когато напусналъ Хароу, отишълъ въ Кембриджъ, въ Тринити Колиджъ, кѫдето никой не му обърналъ внимание. „Азъ не правѣхъ нищо въ университета“, — пише той. А въ една речь казва: „Отдавамъ способноститѣ си, които имамъ, на обстоятелството, че на младини никакъ не съмъ ги пресилвалъ.“
Той постѫпилъ въ металолѣярницата на баща си и никѫде нѣма никакви сведения за публична речь или обществена дейность на Балдуина въ продължение на около двадесеть години. Баща му умрѣлъ презъ 1908 г. и поради това се освободило мѣстото въ парламента, което той заемалъ отъ 1892 г. Младиятъ Балдуинъ, на четиридесеть и една година, го наследилъ въ следващитѣ избори. Той чакалъ четири месеца, докато изнесе първата си речь въ долната камара — противопоставилъ се на осемчасовия работенъ день на миньоритѣ. Той направилъ тъй малко впечатление, защото по погрѣшка го вписали въ парламентарнитѣ дневници подъ името А. Балдуинъ, каточели между бащата и сина нѣмало никаква разлика. Презъ първитѣ деветь години той говорилъ само петь пѫти въ камарата. Когато родениятъ въ Канада държавникъ Бонаръ Лоу станалъ презъ 1916 г. пазитель на съкровището, той направилъ Балдуина свой частенъ парламентаренъ секретарь. Това станало, споредъ легендата, която по тоя случай се създала, защото Бонаръ Лоу знаелъ, че Балдуинъ е много честенъ, за да не интригува срещу него, и не достатъчно способенъ, за да му създава неприятности. Презъ 1917 г. Балдуинъ става финансовъ секретарь на съкровището по препорѫка на шотландския консерваторъ Дейвидсънъ — това е прагътъ на кабинета.
Следъ войната дойде знаменитата случка съ писмото до „Таймсъ“, въ която Балдуинъ съобщи намѣрението си да даде анонимно една пета отъ състоянието си на държавата. Писмото е подписано отъ Ф. С. С. и никой не отгатналъ, че тия букви означаватъ „Финансовиятъ секретарь на съкровището“. Визитната карта на Балдуина била приложена, но издательтъ на „Таймсъ“ запазилъ тайната. Писмото е тъй сѫществено, за да се разбере характерътъ на Балдуина, че ще бѫде предадено тукъ изцѣло:
„Съръ, — безспорна истина е да се каже, че нацията се изправи презъ августъ 1914 г. срещу най-голѣмата криза въ своята история. Тя бѣше спасена чрезъ доброволната жертва на народа. Най-добритѣ наши мѫже се спуснаха къмъ знамената, най-добритѣ наши жени напуснаха домоветѣ си, да помагатъ. Най-добритѣ отъ старитѣ хора работѣха за общата цель, както никога преди това не сѫ работили, и то съ единство и другарство, които изглеждаха колкото нови, толкова и радостни. Възможно е идеалитѣ на единъ или другъ да сѫ загинали презъ тия четири и половина години, но духовниятъ подемъ на тия нѣкогашни дни изведе страната до края.
Днесъ, въ навечерието на мира, ние се намираме предъ една друга криза, която не е тъй очебийна, но затова пъкъ не е и тъй безопасна. Цѣлата страна е изтощена. Чрезъ единъ естественъ повратъ, съвсемъ не неравенъ на оня, който доведе къмъ ексцеситѣ на реставрацията следъ владичеството на пуританитѣ, всички класи сѫ застрашени да бѫдатъ пометени отъ вълната на разхищението и материализма. Много лесно е да се живѣе съ взети на заемъ пари, а тъй тежко е да се мисли постоянно, че се живѣе по тоя начинъ.
Много лесно е да се играе и много трудно е да се проумѣе, че не може да се играе дълго, безъ да се работи. Раятъ на лудитѣ е само предверието на ада на лудитѣ.
Какъ може да се направи понятна за нацията тежестьта на финансовото положение? А сѫщо и схващането, че любовьта къмъ родината стои по-високо отъ любовьта къмъ паритѣ?
Това може да се направи чрезъ личенъ примѣръ, и днесъ богатитѣ класи иматъ възможностьта, да извършатъ една услуга, възможностьта за която никога нѣма да се повтори.
Тѣ знаятъ опасностьта на днешнитѣ задължения, тѣ знаятъ и тѣхното значение за предстоящитѣ години. Тѣ разбиратъ практическитѣ трудности на едно общо облагане на капитала съ законъ. Затова тѣ ще трѣбва да се самообложатъ, всѣки споредъ състоянието си, чрезъ доброволни дарения. Ще трѣбва да се направи възможно, щото въ дванадесеть месеца да се брои такава сума, че да се спестятъ на данъкоплатцитѣ 50 милиона за годината.
Приблизително, отъ две години насамъ азъ обмислямъ тоя въпросъ основно, но моитѣ мисли работѣха бавно. Азъ не обичамъ публичностьта и се надѣвахъ, че нѣкой другъ, освенъ мене ще посочи пѫтя. Изчислихъ състоянието си дотолкова точно, доколкото това ми е възможно, и се добрахъ до общата сума отъ 580.000 лири стерлинги. И решихъ двадесеть процента отъ тая сума, или крѫгло къмъ 120.000 лири, да отдѣля, което отговаря на новия воененъ заемъ отъ 150.000 лири, и да ги предамъ на правителството.
Давамъ тая часть отъ имуществото си като благодарствена жертва, съ твърдото убеждение, че вече никога не ще имаме случая да даваме на нашата страна подкрепата, която въ тоя моментъ е отъ жизнено значение за по-нататъшното й сѫществувание.“
Единъ неприязнено настроенъ критикъ би открилъ какви съображения, освенъ патриотизма, сѫ накарали Балдуина да напише това изключително писмо. Нима той не е знаелъ, че тайната на неговата анонимность ще бѫде разкрита нѣкой день, и то съ такава небивала публичность? Дали не е изпитвалъ нѣщо като страхъ отъ съвѣстьта, защото „Балдуинъ лимитедъ“, като всички подобни фирми, натрупа презъ войната несмѣтни печалби, и дали не е искалъ да се защити отъ обвиненията на своето собствено азъ, защото е извлѣкълъ толкова облаги отъ войната?
Презъ 1921 г. Балдуинъ получилъ кабинетния рангъ председатель на търговския институтъ. И въ кабинета той бѣше така нѣмъ, както и въ Долната камара. Презъ следващата година се яви прелезътъ на неговия животъ. Коалицията на Лойдъ Джорджъ изхвръкна. Консервативната партия се разцепи по въпроса, дали да подкрепи и следъ това министъръ-председателя или не. Бонаръ Лоу и Балдуинъ се разбунтуваха. Поради заплахата отъ война съ Турция, Макдоналдъ прекрасно затвърди положението си, обаче той бѣше все още само „динамична сила“, за да въздействува хипнотично върху масата на консерваторитѣ. Въ Карлтонъ клубъ бѣше устроена една среща, за да се обмисли положението. Съ предизвикваща всеобща почуда речь Балдуинъ успѣ да насочи течението срещу Лойдъ Джорджъ. Торитѣ лишиха правителството отъ своята подкрепа, и оттогава Лойдъ Джорджъ не видѣ вече власть.
Така единъ отъ най-неизвестнитѣ политици на Англия повали най-уважаваната фигура на страната чрезъ възпламеняващия апелъ къмъ моралната съвѣсть. Костенурката повали лисицата. Версайлската ера бѣше отлетѣла.
Въ консервативния кабинетъ на Бонаръ Лоу, който замѣсти Лойдъ Джорджъ, Балдуинъ стана пазитель на съкровището преди всичко затова, че въ разпокѫсанитѣ редици на торитѣ (Чембърлейнъ, Чърчилъ, Биркенхедъ, съръ Робъръ Хорнъ подадоха оставки ведно съ Лойдъ Джорджъ) нѣмаше нито единъ подходящъ за тоя постъ. Той отиде въ Америка и, вѣренъ на убеждението, че англичанитѣ ще трѣбва да заплатятъ своитѣ смѣтки, подписа една спогодба за дълговетѣ при условия, които въ Англия бѣха посрещнати като твърде тежки. Балдуинъ мислѣше, че ще изгуби поста си. Бонаръ Лоу го извика и уреди въпроса съ американския посланикъ Джорджъ Харви. Споредъ Уйкъмъ Стидъ политическиятъ животъ на Балдуина е висѣлъ въ тоя моментъ на косъмъ. Харви разказвалъ: „Нито веднъжъ не си отвори устата, нито веднъжъ не направи, макаръ и най-малкия опитъ да защити себе си или спогодбата, която бѣше сключилъ.“
Бонаръ Лоу бѣше твърде боленъ за тежката работа, съ която се бѣше нагърбилъ, и се оттегли презъ пролѣтьта на 1923 г. Той не препорѫча никого за свой замѣстникъ, и кральтъ трѣбваше да избира между лордъ Крънзънъ, министъръ на външнитѣ работи, и Балдуинъ. Той спрѣ избора си на Балдуина, отъ една страна поради основания отъ лично естество и отъ друга, защото лейбъриститѣ бѣха станали най-голѣмата опозиционна партия, което правѣше невъзможно положението на министъръ-председатель, който заседава въ камарата на лордоветѣ. Както и преди, Крънзънъ остана на сухо. „Та той не е политическа фигура“ — оплакваше се той по отношение на Балдуина. „Той е човѣкъ безъ опитность и крайно незначителенъ.“ Балдуинъ прие журналиститѣ, следъ като се върна отъ двореца. „Не се нуждая отъ вашитѣ честитки, — каза той, — а отъ вашитѣ молитви.“