Джон Гънтър
Европа безъ маска (11)

Фюрерскиятъ принципъ

Единствениятъ приносъ на Хитлера къмъ политическата теория е фюрерскиятъ принципъ. Накратко той означава: заповѣдническа власть на върха, слѣпо подчинение отдолу нагоре; поставяне обратно демократичнитѣ принципи на управление. Това е, както Хайденъ казва, едно забележително успѣшно изобретение. Така почти всѣки може да влѣзе въ движението, независимо съ каква цель — чрезъ личностьта на фюрера всички се чувствуватъ духовно свързани. Хитлеристското движение стана прекрасна арена на най-различни инстинкти и страсти.

Тукъ трѣбва да се добави: нѣмцитѣ обичатъ да бѫдатъ управлявани! „За нѣмеца нѣма по-блажено състояние отъ това да бѫде здраво тиранизиранъ“ — така се опита да се изрази единъ отъ моитѣ берлински приятели. А Едгаръ Ензълъ Мауроръ съобщи, че е чулъ германски момчета да крещятъ по улицитѣ: „Ние плюемъ на свободата!“ Германецътъ се чувствува голъ, когато не е въ униформа. Фюрерскиятъ принципъ съумѣ не само да използува това чувство, за да превърне пасивния характеръ на германската послушность и на германското подчинение въ активна добродетель, но даде изразъ и на двуполюсния характеръ на подчинението въ смисълъ, че повечето хора — сѫщо и нѣмцитѣ — съчетаватъ желанието си да се подчиняватъ съ потуления стремежъ да заповѣдватъ. Фюрерскиятъ принципъ създаде стотици, хиляди подфюрери, малки Хитлеровци надолу дори до последния отдѣльоненъ водачъ. Той съчета облагородената понизеность съ възможностьта самъ подчинениятъ да бѫде водачъ на нѣщо.

При всичката си безличность Хитлеръ често изтъква въ „Моята борба“, отъ какво голѣмо значение е довѣрието въ „мѫжа“. Следъ расата и народа, цѣлата мисъль е насочена къмъ личностьта. Безспорно, ясно е, че фюрерскиятъ принципъ е целесъобразниятъ изразъ на личното му честолюбие. Теорията бѣше провъзгласена при спотаената предпоставка, че „мѫжътъ“ е самъ Хитлеръ. „Едно мнозинство не може никога да замѣсти мѫжа“ — казва той.