Джон Гънтър
Европа безъ маска (109)

Интимниятъ крѫгъ?

Никой не бива да мисли, че господствуващитѣ класи въ Англия образуватъ нѣкакво тѣло, което се събира въ нѣкоя зала, избира си председатель и упражнява различните функции на господството. Въ Англия нѣма тѣсно свързана олигархия, както напримѣръ е тая, представлявана отъ регентитѣ на „Банкъ де Франсъ.“ Може да се каже само, че опредѣленъ брой лица образуватъ „вѫтрешния кръгъ.“ Между тѣхъ сѫ: Балдуинъ, лордъ Тирълъ (бившъ пълномощенъ министъръ въ Парижъ), лордъ Салисбири, съръ Стемпъ, лордъ Хейлсшаймъ, Джофрей Доусънъ отъ „Таймсъ“, Невилъ Чембърлейнъ, лордъ Дарби, Монтегю Норманъ и съръ Морисъ Хенки. Нѣма обаче двама души, които да сѫ единни, че, освенъ Балдуинъ, нѣкой отъ останалитѣ принадлежи на „вѫтрешния кръгъ.“ Крѫгътъ съвсемъ не е „кръгъ“ въ английски смисълъ, най-малкото не е здравъ, непромѣнливъ крѫгъ. Фактически, налице е намиращата се въ непрекѫснато движение еластичность на силата на господствуващитѣ класи. Нѣкой може да произхожда отъ най-старата аристокрация на острова, това обаче не означава, че може да се числи къмъ „кръга“. Сѫщо и богатството съвсемъ не е условие за това преимущество. И само умъ не е достатъчно. Необходимъ е характеръ.