Джон Гънтър
Европа безъ маска (105)

Планътъ Хоръ—Лавалъ

На практика санкциитѣ се прилагаха мудно. Не се действуваше съ голѣмо желание. Петролътъ не бѣше засегнатъ отъ ембаргото. Поради това английски фирми доставяха бензина, съ който летѣха самолетитѣ на графъ Чано. Нито за моментъ не се предприеха военни санкции, нито пъкъ затварянето на Суецкия каналъ отъ англичанитѣ или отъ Обществото на народитѣ не се взе въ съображение. Изборитѣ презъ ноемврий въ Англия преминаха подъ паролата „Миръ и санкции!“, и правителството, което основаваше своята кампания върху вѣрностьта къмъ Обществото на народитѣ, получи огроменъ успѣхъ. Затова пъкъ голѣмъ ударъ за общественото мнение бѣше когато презъ декемврий проникнаха новинитѣ за знаменития планъ Хоръ-Лавалъ.

Изглежда, че истинската предистория на плана е следната: нѣколко седмици специалисти отъ Форинъ Офисъ и отъ Ке д’Орсе работили, за да изнамѣрятъ една формула, която да прекрати войната. Въ недѣля на 8 декемврий Хоръ заминалъ за Парижъ. Той говорилъ въ продължение на нѣколко часа съ Лавалъ и следъ това продължилъ за Швейцария, на зименъ спортъ. Едно съвмѣстно изложение на Англия и Франция бѣше оповестено. Въ него твърде плахо се говорѣше за постѫпки, които да уредятъ въпроса. „Въ тоя моментъ не може дума да става за съобщаване на формулата“, — се казваше въ изложението. Както често пѫти, въ Парижъ започнаха да клюкарствуватъ. Английскитѣ сутришни вестници изтъкваха повече или по-малко автентични твърдения за нѣкаква спогодба, споредъ която Италия щѣла да получи една значителна часть отъ Абисиния като подкупъ да прекрати войната.

Отъ официалното изложение се виждаше, че спогодбата още не е одобрена отъ английска страна. Затова кабинетътъ трѣбваше набърже да направи нѣщо. По една случайность морската конференция трѣбваше да бѫде открита въ сѫщия понедѣлникъ сутриньта. Спомнямъ си, какъ всички бѣха учудени отъ извънредната скорость, съ която Балдуинъ откри заседанието, и отъ извинението му, че трѣбвало веднага да замине по бърза работа. И видимо бѣше, че тая работа е наистина бърза, при все че никой не знаеше въ какво се състои тя. Поради това, което се дрънкаше въ Парижъ, и поради възходящата раздразнителность на общественото мнение въ Англия, кабинетътъ застана предъ въпроса, дали да приеме плана Хоръ-Лавалъ, или пъкъ да остави съръ Самуелъ Хоръ да се провали. Взе се решение за възприемане на плана. Всичко се извърши на единъ дъхъ. Говори се, че въ заседателната стая нѣмало карта, и министритѣ одобрили плана, безъ дори да знаятъ, каква область отъ Абисиния отстѫпватъ на Италия.

На следния день Балдуинъ държа въ парламента една сензационна речь. Така станаха известни нови подробности отъ плана. Балдуинъ каза, че „устнитѣ му сѫ запечатани“. Когато обаче мина възбуждението, той почна да си служи съ такива аргументи: „никой не би тръгналъ да се бие съ насъ“. Това пикантно твърдение, разбира се, възбуди много любопитство. Самъ Хоръ бѣше още въ отпускъ. На 13 декемврий бѣха най-после оповестени англо-френскитѣ предложения. Тѣ бѣха много по-лоши, отколкото се предполагаше въ крѫговетѣ на санкциониститѣ. На 14 декемврий стана известно, че Хоръ е изпратилъ на английския пълномощенъ министъръ въ Абисиния телеграма, съ която му е предписалъ да упражни „цѣлото свое влияние“ върху императора, за да може той да разгледа предложенията „грижливо и благосклонно“.

Вѣтърътъ въ страната се засили. Цѣла Англия бѣше смутена, разочарована, неспокойна. На Идънъ се падна неблагодарната задача да обясни на своитѣ приятели, какъ английското и френското правителство сѫ стигнали до положението да продаватъ Абисиния. „Таймсъ“ и „Дейли телеграфъ“, обикновено здрави опори на правителството, започнаха да нападатъ. Въ Доунингъ стрийтъ 10 при Балдуина започнаха да се явяватъ една следъ друга видни личности, които му заявяваха, че това така нѣма да върви. Дори торитѣ се разбунтуваха. Хоръ се завърна отъ Швейцария. Трѣбва нѣкой да стане виновенъ, да изкупи вината. Инакъ правителството трѣбваше да подаде оставка. Като жертва на развълнуваното море, Хоръ бѣше хвърленъ презъ борда. Той подаде оставка. А планътъ бѣше погребанъ.

Въ речьта си предъ долната камара на 19 декемврий Хоръ не можа да разкаже цѣлата история. Все пакъ той защити своята политика достойно и силно. Мнозина започнаха да мислятъ, че Балдуинъ е трѣбвало да излѣзе, а не неговиятъ външенъ министъръ, защото въ края на краищата цѣлиятъ кабинетъ бѣше одобрилъ спогодбата на Хоръ съ Лавалъ, а сѫщо така и възприелъ плана. Въ всѣки случай Балдуинъ никога не „разпечата“ устнитѣ си. Той не произнесе нито дума, не даде никакво обяснение върху това, на какво мнение е билъ всѫщность. И Дейвидъ Лоу, известниятъ карикатуристъ, го изрисува съ превързоченъ пластеръ върху устнитѣ. Другъ вестникъ представи Балдуина, редомъ съ трупа на Обществото на народитѣ, мълвещъ задъ пластера: „Вие знаете, че трѣбва да ми вѣрвате!“

Следъ шесть месеца, когато атмосферата се бѣше разхладила, бѣше много по-лесно да се дадатъ нѣкои обяснения. Балдуинъ разчиташе почти съ пълна сигурность на възможностьта, че санкциитѣ, особено при включването на ембаргото върху петрола, ще тласнатъ Мусолини въ такова безумие, че ще предпочете славно да загине, като нападне английската флота. И англичанитѣ направиха това, което тѣ смѣтаха за необходимо, за да се избѣгне една общоевропейска война. Къмъ това се прибавиха и други съображения. Много английски крѫгове бѣха убедени, че Мусолини ще изгуби войната и като такъвъ ще се провали въ Италия, което основно ще промѣни положението въ Европа. Налице бѣше обаче и другото схващане, че Мусолини нѣма да изгуби, а ще спечели и поради това най-добре ще е да бѫде задоволенъ съ една часть отъ Абисиния, преди да е глътналъ цѣлата.

Ако Мусолини бѣше възприелъ плана Хоръ-Лавалъ, преди сами англичанитѣ да го провалятъ, каква горчива ирония на историята би било!