Джон Гънтър
Европа безъ маска (93)

Какво е фашизмътъ?

Когато завзе властьта, освенъ желанието да запази поста си, Мусолини нѣмаше никаква програма. Това той признава откровено. Скоро обаче измисли една програма, воденъ отъ желанието, на мѣстото на класовата борба, която той много повече отъ който и да е другъ бѣше изострилъ, да постави нѣщо като „сътрудничество на класитѣ“. Практически тамъ е произходътъ на фашизма. Тукъ противоположността му съ Хитлера е очибийна. Хитлеръ идва на власть съ строго очертана програма и веднага се отказва отъ нея. Мусолини нѣма никаква програма, но веднага я създава.

Главнитѣ черти на фашистското стопанство сѫ всѣкиму познати. Частната собственость, частнитѣ печалби се запазватъ, но подъ строга държавна контрола. Цѣлата производствена способность на страната, теоретично представена отъ работодатели и работонаемници, е организирана въ единъ низъ отъ 22 корпорации, които изпращатъ своитѣ депутати въ Втората камара на парламента. Представителството изхожда отъ професиитѣ, а не отъ колегиитѣ. Напримѣръ: единъ депутатъ представлява хотелиерството, а не провинцията Торино.

Планътъ се прилага много внимателно на практика. Презъ 1936 г. постигнатото бѣше още много малко. Въ корпорацията има трима делегати на фашистската партия, натоварени съ надзора върху всичко. Начело на всѣка корпорация стои единъ членъ на кабинета или единъ държавенъ подсекретарь, назначенъ отъ Мусолини. Депутатитѣ се избиратъ чрезъ гласуване въ камарата, но отъ листата, която трѣбва да бѫде одобрена отъ Висшия фашистски съветъ. Избирателитѣ иматъ правото само да се произнасятъ съ „да“ или „не“ върху тая листа. Двата общи „избора“ на Мусолини бѣха крайно скучна работа.

Тамъ където държавата е поставена надъ всичко, стопанството се устройва въ нейна изключителна полза. Фашизмътъ може духовно да бѫде единъ опитъ „да направи отъ всички италианци римляни“, фактически той превърна Италия въ затворъ. „Фашизмътъ е поредица отъ мисли, превърнати въ плъть“, казва Генсиле. Личното своеобразие на Мусолини даде нейната форма.

Къмъ края на 1935 г. Мусолини казалъ на единъ английски журналистъ, че никѫде въ Италия не ще намѣри вече ортодоксаленъ католицизъмъ. А чрезъ една бележита речь въ националния съветъ на корпорациитѣ той съобщи, че свѣтовната стопанска криза отъ 1931 — 1934 г. така здраво се е вкопчила въ капиталистическата система, че се е превърнала въ органическа криза на системата. „Днесъ — казалъ той — мога да ви заява, че капиталистическата производствена форма е къмъ края си!“

Фактически въ корпоративната държава се изтъкватъ цѣла редица очебиещи антикапиталистически сили. Никой работодатель не може да уволнява персонала си безъ одобрението на държавата. Никой капиталистъ не може да предприеме дори сѫществени промѣни, като напримѣръ уголѣмяване на фабрика, безъ съгласието на държавата. Заплатитѣ се опредѣлятъ отъ правителството. Работодательтъ може да взема персоналъ само отъ държавнитѣ трудови борси. Притежатель на фабрика не може да спре производството безъ позволение отъ държавата. Правителството контролира неговитѣ кредитни източници и прибира една значителна часть отъ неговитѣ приходи чрезъ драконовски данъци.

Отъ друга страна пъкъ несгодитѣ за работницитѣ подъ фашистския режимъ сѫ много по-голѣми. Подъ фашистската система нѣма никаква свобода. Само за отдѣлната личность понѣкога преимуществата, произтичащи отъ режима, могатъ да съперничатъ на несгодитѣ. Работницитѣ сѫ изгубили правото за каквито и да е било преговори. Тѣхнитѣ сдружения сѫ разтурени. Спрямо работодателитѣ въ синдикатитѣ тѣ сѫ по-слабата партия. Както и въ миналото, тѣ сѫ въ зависимость отъ кризитѣ на капиталистическото стопанство. Правителството може съ декрети безжалостно да намалява заплатитѣ имъ (което вече е ставало). Надъ всичко обаче тѣ нѣматъ право да стачкуватъ. Срещу това капиталистътъ, дори и да се намира въ затруднения, разполага съ главната си привилегия: правото да си задържи частната печалба. Фашизмътъ, въ формата на Мусолини, вѣроятно не е преднамѣрена маневра да се подкрепи капиталистическата система, но на практика той се изтъкна като такъвъ. Ограниченията въ подвижностьта на капитализма бѣше фактически „една премия, която капиталистътъ бѣше готовъ да изплати, за да спечели пълна сигурность срещу претенциитѣ на работницитѣ.“ Цвѣтътъ и темпото на фашистската революция бѣха въ противоположность на руската — бѣха регресивни, насочени назадъ.

Есето на Мусолини върху фашизма въ „Италианската енциклопедия“ започва въ твърдението, какъ една редица отъ „афоризми, изпреварвания и аспирации“ съ течението на времето се е превърнала въ редовно учение. Той скицира историята на фашизма, при което описва това, срещу което се е борилъ: пасифизма, марксистския социализъмъ, либералната демокрация. „Само войната — пише той — довежда всички човѣшки сили до тѣхното най-високо развитие и слага печата на благородното върху тия народи, които иматъ смѣлостьта да я посрещнатъ.“ Той напада историческия материализъмъ. Фашизмътъ вѣрва въ герои и светци, днесъ и всѣкога. По отношение на демокрацията: „Фашизмътъ отхвърля схващането, че мнозинството чрезъ простия фактъ, че е мнозинство, иска да направлява човѣшкото общество. Той отхвърля и схващането, че не може да се управлява възъ основа на мнозинството при случайни събрания и утвърждава непромѣненото, благотворното и плодоносното неравенство между хората.“ И той завършва своето есе съ звученъ позивъ къмъ империализма: „Фашизмътъ е за разрастването на държавата, т.е. за придобиването на простори за народа, едно сѫществено откровение на неговитѣ жизнени сили!“