Джон Гънтър
Европа безъ маска (87)

Бенито Мусолини, дръзъкъ и импониращъ, синъ на ковачъ, създательтъ на съвременна Италия и виновникътъ за Абисинската война, е роденъ на 29 юлий 1883 г. въ Довиа ди Предапио, село въ Романя. Неговото поприще представлява странно преплитане отъ ренегатство, подтисничество и гениалность съ съвременната история.

Освенъ бедностьта, другитѣ обичайни предпоставки липсватъ. Баща му билъ революционенъ социалистъ, смѣтанъ отъ селото, разбира се, за анархистъ. Въ живота на Мусолини нѣма никаква трагедия, която може да се сравни съ смъртната присѫда на брата на Ленина или пъкъ съ преживѣлицитѣ на Пилсудски. Майка му, подобно майкитѣ на повечето голѣми хора, е била учителка, твърде изключителна жена, обаче, изглежда, влиянието й върху Мусолини е било ограничено. Майчината любовь никога не го е правила жертва на инфантилни комплекси, както е при Хитлеръ. Майката на Кемалъ Ататюркъ е била малтретирана отъ гърцитѣ и години следъ това турскиятъ диктаторъ наблъска гърцитѣ въ морето.

Сѫщо така не може да се открие нѣкоя изключителна лична преживѣлица, безъ която Дуче би умрѣлъ само като ковашки синъ, какъвто се е родилъ. Твърде възможно би било революцията въ Русия да не избухне, ако единъ германски генералъ не би позволилъ на Ленинъ да премине Германия въ пломбиранъ ж.п. вагонъ. Диктатурата на Долфусъ въ Австрия, както ще видимъ, стана възможна поради това, че единъ социалистически депутатъ при едно важно гласуване въ Парламента отишълъ въ тоалета. Такива лични случки, заемащи много мѣсто въ историята, не сѫ играли никаква роля въ живота на Мусолини. Той самъ се е погрижилъ за своя успѣхъ. Неговата кариера е расла непрекѫснато и кичесто нависоко като нѣкаква огромна зелка.

Най-сѫщественото влияние върху младия Мусолини вѣроятно е имала рускинята, която е живѣла въ Швейцария като прокуденица — г-жа Анжелика Балабанова. Тя се е грижила много за него въ първитѣ му революционни дни, лѣкувала го, давала храна на тѣлото и душата му. Мусолини билъ тогава зидарь и се запозналъ чрезъ Балабанова съ Ленинъ. Години следъ това Ленинъ укорявалъ италианскитѣ социалисти, че въ лицето на Мусолини „загубили“ най-добрия си човѣкъ.

Всѣки е арена, всѣки е резервоаръ на сили. На младини тия сили у Мусолини сѫ литературни и интелектуални. Жаденъ за знания, той челъ Марксъ, Хегелъ, Макиавели, Ласалъ, Ницше, Парето, Сорелъ. Той ги поемалъ като попивателна хартия. Ницше го научилъ да мрази простия народъ, Марксъ — да го обича. Самъ той признава, че като младежъ винаги носилъ въ джеба си портретъ на Маркса.