Джон Гънтър
Европа безъ маска (69)

Ето съ нѣколко думи задкулисната история на скандала Стависки: нѣкога имало единъ малъкъ гангстеръ, който познавалъ нѣколко силни на деня, но се самоубилъ — или пъкъ билъ убитъ — когато неговото мило мошеническо царство се сгромолясало. Тая случка разтърси изъ основи парламентаризма въ Франция, нѣщо, което не съответствуваше на логиката. Отъ 610 френски депутати и 305 сенатори, само десетина или дванадесеть сѫ познавали Стависки или пъкъ сѫ имали нѣщо общо съ него. Всичкитѣ му злоупотрѣби пъкъ възлизатъ само на 40.000.000 франка. Въпрѣки това последствията отъ аферата удариха политическия животъ на Франция право въ сърдцето.

Въ Франция има хиляди мошеници отъ дребна категория, които познаватъ хора, които отъ своя страна познаватъ други хора, които пъкъ сѫ министри. Тѣ се навъртатъ въ предверията на министерскитѣ кабинети и крадатъ държавна бланкова хартия. Адвокати въ Франция, както и въ Америка, отиватъ въ сѫдебни заседания и заявяватъ, че тѣхнитѣ клиенти били „болни“, за да отлагатъ дѣлата. Френското държавно управление може да не е корумпирано, обаче нехайство, „протекции“ и политическа деморализация цъвтятъ въ неговитѣ кулоари. Стависки не е билъ много изпеченъ мошеникъ, но е ималъ точенъ ударъ. Въ случая не е имало корупция, а обикновени парламентарни нрави. Когато историята излѣзе налице, Шотанъ се опита да я потуши, а съ това я усложни повече. И тогава дѣсната опозиция „Аксионъ Франсезъ“, фашистскитѣ лиги, „Комите де форжъ“, олигархията се хвърлиха отгоре и започнаха да я използуватъ като една чудна, неповторима възможность, за да поставятъ натѣсно „масонитѣ“, радикалитѣ, лѣвичаритѣ, правителството.

Сержъ-Александъръ (Саша) Стависки е роденъ презъ 1886 г. въ Киевъ — Русия. Произхождалъ е отъ почтено, дребнобуржоазно еврейско семейство. При разкритието на първитѣ кражби на Саша, стариятъ му баща се самоубилъ отъ срамъ… Кариерата на Стависки въ парижкитѣ улични срѣди е била типична. Той билъ сводникъ, жиголо, продавачъ на кокаинъ, дребенъ фалшификаторъ, продажникъ на дребно и най-после мошеникъ отъ по-голѣмъ масщабъ. Отбелязалъ успѣхъ, купилъ единъ театъръ, залагалъ въ Довилъ, финансиралъ единъ вестникъ… или, както Александъръ Уертъ казва: прогресиралъ отъ такито до цилиндра.

Презъ 1926 г. той бива за пръвъ и единственъ пѫть арестуванъ по оплакването на двама маклери, че ги билъ изигралъ съ около 70.000 английски лири. Набърже той билъ пустнатъ „временно“, за да не види вече никога затвора. Процесътъ му билъ отложенъ отъ парижкия паркетъ, и то не по-малко отъ деветнадесеть пѫти. Главниятъ прокуроръ, Пресаръ, е шурей на Шотанъ. Парижката полиция, която „познавала“ много добре Стависки, се занимала съ неговия случай 45 пѫти, безъ да го арестува повторно.

Годинитѣ на „временната“ му свобода сѫ били най-добритѣ години на Саша Стависки. Той управлявалъ два парижки вестника (и двата жалки парцали — това е положително), „Волонте“ — лѣвичарски, и „Рампаръ“ — дѣсничарски. Единъ отъ неговитѣ адвокати, Рену, е бившъ министъръ на правосѫдието. Той се познавалъ съ огроменъ брой висши чиновници и подкупилъ десетки малки функционери, мизерствуващи създания съ микроскопични заплати, които били заслѣпени отъ славата на Стависки, и влѣзли въ списъка на неговитѣ разходи, което впоследствие разруши кариерата имъ, а двама доведе до самоубийство. Той ималъ собствена лична гвардия, водена отъ прочутия Жо ла Терьоръ. Неговиятъ приятель Дюбари, лъжежурналистъ, когото всѣки въ Франция познава, включително и Тардийо, го завелъ при Киапъ, полицейския префектъ. Преди всичко той билъ единъ комплициранъ характеръ, а не „гюме“ на главната сигурность при криминалната полиция, която е подчинена на вѫтрешното министерство, а не на префектурата.

Презъ 1933 г., въпрѣки голѣмата си способность, Стависки при два свои удара загазилъ. Тогава той си съставилъ новъ планъ: пусналъ фалшиви облигации въ движение, издадени отъ градската банка въ Байонъ. Министъръ Далимие отъ кабинета на Шотанъ написалъ препорѫчително писмо за тия облигации. Нѣкой проявилъ съмнение. На Коледа 1933 г. истината започна да си пробива пѫть, отначало капка по капка, а следъ това като огроменъ потокъ. Истината, боязливо пазена въ продължение на седемь години отъ нѣколко стотинъ езици, избухва като буря отъ страшни скандали. Отношенията на Стависки къмъ тия облигации ставатъ публично достояние, а ведно съ тѣхъ и неговитѣ полицейски досиета. Той отлита съ фалшивъ паспортъ, полученъ отъ полицията. Две седмици чака въ Шамони да попремине бурята. Вмѣсто да стихне, тя се превръща въ ураганъ. На 8 януарий той знае, че е свършенъ и споредъ официалния докладъ билъ се самоубилъ. Всѣки въ Франция обаче изказваше предположението, че е билъ убитъ.

Скандалътъ бѣше огроменъ. Той свистѣше и кипѣше презъ цѣлия януарий на 1934 г. и избухна предъ кървавата баня на 6 февруарий. Аферата достигна до най-странни последствия. Даладие изхвърли Киапа. Томе, началникъ на криминалната полиция, се емна по стълбитѣ нагоре и стана — ни повече, ни по-малко — директоръ на „Комеди Франсезъ“. Дѣснитѣ грачеха, че Даладие е направилъ това, за да уволни тогавашния директоръ на театъра Емилъ Фабръ, който бѣше поставилъ Шекспировия „Кориоланъ“, една пиеса, която бѣше провъзгласена отъ лѣвитѣ за „авторитарна“. „Аксионъ франсезъ“ ръмжеше и ридаеше, че „Сигурностьта“ и масонитѣ сѫ убили Стависки, за да спасятъ собственитѣ си шии. Дѣснитѣ депутати отправяха проклятия срещу правителството, че ужъ отъ джебоветѣ на Стависки били потекли огромни суми къмъ партийнитѣ каси. Фашистскитѣ маси се събираха по улицитѣ.