Джон Гънтър
Европа безъ маска (63)

Полъ-Бонкуръ

Когото „Аксионъ франсезъ“ не нарича Жозефа Полъ-Бонкуръ, най-голѣмиятъ адвокатъ на Франция „Донъ Жуанъ де Лавабо“, именува го въ колонитѣ си като „Полъ-Арлетъ-Бонкуръ“, защото тоя отличенъ юристъ е ималъ честьта нѣкога да се запознае съ Арлетъ Симонъ, изумително красивата съпруга на Сержъ Стависки. Когато тя била болна, преди да избухне скандалътъ, той е билъ единъ отъ двамата министри, които я посетили въ клиниката.

Полъ-Бонкуръ, стара парламентарна лисица, започналъ своя политически пѫть като социалистъ. Следъ това образувалъ своя, твърде краткотрайна партия. Прилича на ангелъ отъ Микелъ Анджело, разбира се, единъ падналъ ангелъ. Върху тежко издѣлания черепъ лежи една голѣма грива бѣли коси. Въ очитѣ на френския генераленъ щабъ той се прояви като външенъ министъръ твърде нѣжно къмъ германцитѣ. Това едва ли не му струваше поста. Въ Женева той произнесе великолепни речи, но забрави една среща на гарата съ полковникъ Бекъ, полскиятъ министъръ на външнитѣ работи, който се почувствува смъртно обиденъ.

Подобно на Брианъ той е разуменъ и великодушенъ пацифистъ. Навѣрно нѣкой день пакъ ще стане министъръ на външнитѣ работи.

За другитѣ радикали може да се каже твърде малко нѣщо. Бившиятъ министъръ-председатель Албертъ Саро е голѣмъ комунистоядецъ. Като вѫтрешенъ министъръ на Клемансо той навлѣче на Киапъ поста директоръ на полицията.

Анри Шеронъ, често пѫти бивалъ финансовъ министъръ, бѣше човѣкътъ, когото Филипъ Сноуденъ нарече въ Хага „гротескенъ и смѣшенъ“…

Албертъ Далимие бѣше членъ на радикалния кабинетъ, който несъзнателно допусна да избухне Ставискиятъ скандалъ, като препорѫча байонскитѣ бонове… Партията го изключи, но твърде късно.