Джон Гънтър
Европа безъ маска (61)

Стрелцитѣ

Камилъ Шотанъ, който следъ оставката на Блумъ презъ 1937 г. образува новия кабинетъ, не е многозначителенъ човѣкъ: професионаленъ политикъ съ всичкитѣ му слаби страни. Той е кариеристъ, чието семейство е образувало нѣщо като династия всрѣдъ радикалитѣ отъ 1871 г. насамъ. Роялиститѣ го наричатъ Le ténébreux — „мрачниятъ“. Той открито заявява, че е масонъ. Шотанъ бѣше министъръ на вѫтрешнитѣ работи по време на шумната афера Стависки, а неговиятъ шурей Пресаръ председателствуваше парижкия „паркетъ“, който изпусна Стависки. Кампанията въ дѣсния печатъ срещу Шотанъ, дори и следъ като даде оставка, подклаждана отъ роялиститѣ, отъ „Comité de forges“ и отъ финансовата олигархия, бѣше една отъ най-силнитѣ демонстрации на омразата презъ наши дни. Уертъ въ книгата си „France in ferment“ казва, че тая омраза въ своята безогледность би могла да се сравни само съ антисемитското хулиганство въ Щрайхеровия „Щюрмеръ“. Но и Шотанъ успѣ здраво да изложи своитѣ нападатели. Той се оттегли отъ истинската политика, при все че остана сенаторъ. Едно нѣщо обаче нѣма да се забрави за негово нещастие: той бѣше първиятъ министъръ-председатель въ историята на Франция, който подаде оставка безъ камарата да му е гласувала недовѣрие. Като министъръ-председатель на втория кабинетъ на Народния фронтъ той остана напълно въ сѣнката на своя подпредседатель Леонъ Блумъ.

Едуардъ Даладие, депутатъ отъ Оранжъ, носи прекоритѣ: „бикътъ“, „необоснованиятъ“, „мълчеливецътъ“… Роденъ въ Южна Франция презъ 1884 г., той има твърде силна външна прилика съ Наполеонъ. Ерио му е билъ професоръ въ университета въ Лионъ и покровитель въ продължение на десеть години. А сега сѫ съперници и врагове. Даладие и другитѣ „стрелци“, т.е. и другитѣ правителствени членове, по чиято воля на 6 февруарий 1934 г. тълпата бѣше пръсната съ стрелба въ Парижъ, сѫ „младотурцитѣ“ въ радикалната партия, които водѣха движението за сливане съ социалиститѣ и комуниститѣ въ Народния фронтъ. Даладие бѣше подпредседатель при Блумъ.

Даладие е грубъ, набитъ, не изкусенъ, но убедителенъ ораторъ, простъ човѣкъ отъ народа, бавно мислещъ, почтенъ. Ожени се за богата жена, но нѣма желание за луксъ и удоволствия. Той е крайната противоположность на амбициознитѣ опортюнисти отъ типа на Тардийо.

Презъ 1933 г. изглеждаше каточели Даладие ще направи изключително силна кариера. Англичанитѣ го ценѣха. Вѣрваха, че ще може да се справи и съ германцитѣ. Вѣрваха, че Франция е намѣрила най-после своя демократически водачъ, който отдавна се търсѣше, за да превъзмогне трудноститѣ. Той бѣше министъръ-председатель и воененъ министъръ до октомврий 1933 г., но падна поради незначителенъ вѫтрешно-политически въпросъ — едно спречкване за намаление на заплатитѣ. Второто му министъръ-председателство трая четири дни, отъ 3 до 7 февруарий 1934 г., и бѣше изпълнено съ горчивини. Скандалътъ Стависки и февруарскитѣ безредици бѣха неговиятъ залѣзъ.

По тия събития би трѣбвало да се каже нѣщо. Преди всичко Даладие самъ се доведе до едно тъй невъзможно положение, че трѣбваше най-после да разпръсне насъбралата се на „Пласъ де ла Конкордъ“ яростна тълпа съ пушечни изстрели. Никакво извинение не е, че тълпата, споредъ свидетелскитѣ показания, първа стреляла. Самъ Даладие бѣше се така уплѣлъ, че не знаеше какво да прави. Отъ тогава „Аксионъ франсезъ“ го нарича постоянно „убиецътъ“.

Йоженъ Фро, младъ адвокатъ съ живи, черни очи и силно импонираща черна брада, която обкрѫжава мършавото му лице отъ ухо до ухо, изпълняваше функциитѣ на вѫтрешенъ министъръ въ нещастното правителство на Даладие. Още тогава той бѣше известенъ между младитѣ радикали съ това, че му бѣше омръзнала „кризата на парламентаризма“ и скандалната неспособность на френскитѣ правителства. По общо мнение той бѣше „фашистъ всрѣдъ лѣвитѣ“. При събитията отъ 6 февруарий той игра главна роля. Той довлѣче кризата до върха, като заповѣда уволнението на директора на полицията, корсиканеца Киапъ. Роялиститѣ и до сега го наричатъ още „убиецътъ отъ засада“. При едно публично събрание тѣ го полѣха съ едно ведро волска кръвь.

Единъ другъ отъ „стрелцитѣ“ е Пиеръ Котъ, министъръ на въздухоплаването въ кабинетитѣ на Даладие и Шотанъ. Тънъкъ, слабъ, външно не импониращъ, типъ на ученъ, той бѣше много деятеленъ. Когато стана министъръ на въздухоплаването, първата му работа бѣше да положи изпитъ за пилотъ. Той запази поста си въ нѣколко кабинета, защото бѣше поелъ задачата да се справи съ скандалитѣ и да издигне на нуждната висота френското цивилно въздухоплаване. Той изглеждаше незамѣстимъ въ тая область, но безредицитѣ отъ 6 февруарий го отвлѣкоха съ пороя.

Той влѣзе съ Даладие въ социалистическо-комунистическия единенъ фронтъ. На 14 юлий 1935 г. той се яви предъ огромната, масова манифестация на „Народния фронтъ“ на „Пласъ де ла Бастилъ“ върху покрива на единъ автомобилъ, наметналъ единъ огроменъ трикольоръ. Редомъ съ него вървѣше и друга кола съ единъ сѫщо така голѣмъ червенъ флагъ. Множеството го приветствуваше съ вика: „Да живѣе диктаторътъ!“ По сѫщото време Даладие маршируваше въ строя съ другитѣ водачи. Стотици видѣха Даладие, хиляди видѣха Котъ. Въпрѣки това повечето хора бѣха убедени, че Котъ нѣма да отиде далечъ. Той е почтенъ момъкъ, но не е отъ тежката категория.