Джон Гънтър
Европа безъ маска (44)

Философътъ Розенбергъ

Ако се отиде до дъното на нѣщата, ще се види, че знаменитиятъ Розенбергъ — „философътъ съ разваления стомахъ“, — вѣроятно е много по-важенъ за външната политика на Германия, отколкото Рибентропъ, Нойратъ или Папенъ. Розенбергъ е специалистътъ на нациститѣ за провеждане на всички акции на Третия райхъ въ чужбина. Той е единъ отъ най-близкитѣ и най-интимни сътрудници на Хитлеръ, той издава неговия вестникъ „Фьолкишеръ беобахтеръ“, той рѫководи външното отдѣление на нацистската партия и носи гордата титла: „пълномощникъ на фюрера за надзоръ на свѣтогледното възпитание на националсоциалистическото движение“.

Розенбергъ е най-необичаниятъ човѣкъ въ Германия. Неговата личность действува противно. Той е разхайтенъ палячо, недовѣрчивъ, амбициозенъ, надмененъ, невъзпитанъ. Подобно на Хитлеръ, и той е ергенъ и „атлетъ на морала“. Фюрерътъ е заелъ поне петдесеть на сто отъ своята идеология отъ него и затова той е тъй важенъ. Той знае на коя крава е теле. Хитлеръ му билъ обещалъ външното министерство, но се отказалъ отъ това си намѣрение — тая случка винаги се изтъква отъ Розенбергъ подъ знака на несдържания ропотъ.

Алфредъ Розенбергъ е роденъ презъ 1893 г. въ Ревалъ, градъ, който въ онова време е билъ руски, а сега е столица на Естония. Прочее, той е балтиецъ. „Германецъ по произходъ, той е русинъ по духъ“, — казва Хайденъ. Разбира се, бѣлогвардейски русинъ, не червенъ. Цѣлата философия на Розенбергъ, неговата идеология и неговата кариера, сѫ изградени върху една болезнена злоба срещу Съветския съюзъ. Той е следвалъ архитектура (което и Хитлеръ би направилъ съ удоволствие) и по едно време билъ учитель по рисуване. Следвалъ най-напредъ въ Рига, следъ това въ Москва. Революцията прекѫсва неговата учителска дейность, и въ живота на Розенбергъ настѫпва мистериозна епоха: мнозина твърдятъ, че билъ постѫпилъ въ Червената армия, че следъ това игралъ нѣкаква странна роля въ Парижъ. Други вѣрватъ, че билъ достигналъ границата, дето се поставилъ на разположение на германскитѣ войски и че дори билъ взелъ участие въ балтийскитѣ борби.

Въ Мюнхенъ, кѫдето се събира изтърсакътъ отъ толкова войски, той идва презъ 1919 г. По това време той е повече русинъ, отколкото нѣмецъ, единъ отъ многото бѣлогвардейски бѣжанци. Тамъ той се срѣща съ Дитрихъ Екартъ, първиятъ „поетъ“ на нацистското движение. Следъ това се срѣща и съ Хитлеръ. Набърже той отравя духа на Хитлера съ своитѣ блѣнове за Свещената германска империя на Изтокъ и по тоя начинъ става сѫщински пророкъ на германския устремъ къмъ разширение, т.е. на новогерманския империализъмъ.

Розенбергъ е най-голѣмиятъ маниакъ на хитлерщината. Когато се опитва да превърне маниитѣ си въ действителность, той се разобличава като жалъкъ, гротескенъ вѫжеиграчъ. Първиятъ си набѣгъ въ практическата политика той направи презъ май 1933 г., когато си позволи отъ името на Третия райхъ да направи едно встѫпително посещение въ Англия. Първата му работа тамъ бѣше да постави хитлеристско знаме съ пречупения кръстъ върху гроба на Незнайния воинъ! Твърде чувствителнитѣ при такива случаи англичани бѣха крайно раздразнени. Розенбергъ побърза да се върне въ Берлинъ и отъ тогава не е напускалъ границитѣ на Германия.

Главното произведение на Розенбергъ (подсъзнателно той го е написалъ като конкуренция на „Моята борба“) е огромниятъ томъ: „Митътъ на двадесетия вѣкъ“. Това е нѣкаква упойваща, пъстроцвѣтна, щурмова, високомѣрна речь върху расата, политиката и германизма. Страница по страница се прелистватъ, но не може да се открие никакъвъ смисълъ.

Подъ „Розенберговъ планъ“ се разбира проектътъ за разширението на Изтокъ, който Хитлеръ все още не може да отхвърли. Споредъ тоя планъ, Германия и Полша трѣбва да нападнатъ Русия, при което Германия ще получи като плячка Балтийскитѣ страни, а Полша — часть отъ Украйна, докато нѣкой день Германия заграби и това.

Ненавистьта на Гьорингъ къмъ Розенбергъ е знаменита. При едно партийно събрание въ Хамбургъ презъ 1925 г. той казалъ на Грегоръ Щрасеръ: „Тоя проклетъ Розенбергъ трѣбва най-после да ни разкаже, на каква служба е билъ презъ войната въ Парижъ?“ Презъ 1935 г. Розенбергъ реши създаването на паметникъ за избититѣ отъ Карлъ Велики четири хиляди сакси. За всѣки отдѣленъ саксонецъ трѣбвало да се постави по единъ блокъ отъ особенъ, много старъ гранитъ, геологическа рѣдкость, какъвто се намиралъ само въ Източна Прусия. Гьорингъ обаче чулъ за тоя проектъ и веднага издалъ заповѣдь, да не се пипа нито единъ кѫсъ отъ тоя видъ камъкъ.

Другъ пѫть Розенбергъ си изгорилъ пръститѣ, като поставилъ въ книгата си „Ноемврийскитѣ престѫпници“ една много противна снимка на д-ръ Шахтъ. Той обвинявалъ Шахтъ въ подкупность и го предизвиквалъ, за да го даде подъ сѫдъ. Това впрочемъ било презъ 1927 г., много преди Шахтъ да чуе изкусителния гласъ на Хитлеръ. Сега снимката на Шахтъ е отстранена отъ книгата.

Розенбергъ, като повечето хитлеристски голѣмци, е отдаденъ съ цѣлата си едностраничивость на една фиксъ-идея. Такава за Гьорингъ е въздухоплаването, за Щрайхеръ — евреитѣ, за Розенбергъ — антисъветизмътъ.

Колкото и да е ненавижданъ Розенбергъ, неговото влияние не може да се подценява. Той е партийна величина отъ първа степень. Така, напримѣръ, неговата лична тѣлоохрана, съставена предимно отъ руски бѣлогвардейци, бѣ удостоена отъ Хитлеръ да бѫде караулъ при тѣлото на Хинденбургъ. Силата на Розенбергъ се крие въ Хитлеровата благосклонность, въ голѣмата зависимость на фюрера отъ идеитѣ на Розенбергъ.