Джон Гънтър
Европа безъ маска (29)

Около Хитлеръ се образува единъ фантастиченъ сборъ отъ малки хитлеровци, подхитлеровци. Презъ нѣкогашнитѣ си берлински дни чухъ единъ отъ първитѣ познавачи на германскитѣ работи да казва: „Нито единъ рѫководитель нацистъ не е напълно нормаленъ или честенъ. Тѣ сѫ или циници, или истерични. Напълно естествено е обаче при всѣка национална революция да изкачатъ изъ дълбинитѣ на народа странни фигури и да се задържатъ на повърхностьта. Съ това не искамъ да отрека, че стотици и хиляди почтени нѣмци, нѣкои на висши правителствени постове, сѫ прями и откровени хора.“

Нѣкои отъ най-страшнитѣ типове изчезнаха на 30 юний. Мнозина останаха. И не е само това — тѣ дори заематъ служби и постове, които не само че съответствуватъ на тѣхнитѣ слабости и грѣшки, но дори ги тласкатъ къмъ все по-голѣми грѣшки. Кой трѣбваше да стане рѫководитель на „народното просвѣтяване“ въ Третия райхъ? Разбира се, д-ръ Гьобелсъ, чиято просвѣта е просвѣта на хромъ, на недорасълъ човѣкъ. На кого трѣбваше да се даде неограничената полицейска власть върху шестдесеть и петь милиона германци? На генералъ Гьорингъ, разбира се, човѣкъ на крайнитѣ настроения и силнитѣ страсти.

Веднъжъ Хитлеръ казалъ на единъ журналистъ, че не може да понася хора, които се съгласяватъ съ всичко, но той съ предумисълъ се е обградилъ съ побойници и нехранимайковци, които често не сѫ единни помежду си. Напълно очебийно той прилага тактиката да насъсква единъ подфюреръ срещу другъ. Той ги оставя да се каратъ и да си съперничатъ и по тоя начинъ изтръгва отъ всѣки най-доброто. Предполага се, че той притежава срещу повечето отъ тѣхъ важни тайни документи. Ревнивитѣ единъ спрямо другъ фюрери, които виждатъ въ Хитлеръ всемогѫщия повелитель на своитѣ сѫдбини, се борятъ взаимно съ ожесточение, за да спечелятъ благоволението му. Той е, както Х. Р. Кникербокеръ каза, султанъ, а тѣ се държатъ като надпреварващи се паши.

Хитлеръ зорко бди, щото никой отъ подфюреритѣ да не се приближи много до неговия високъ тронъ. Когато Гьорингъ стана много силенъ, той му отне тайната полиция и я даде на Химлеръ. При това Гьорингъ още не е членъ на държавното рѫководство на националсоциалистическата партия.

Учрежденията на партията отговарятъ горе-долу на учрежденията на правителството. Д-ръ Гьобелсъ е напримѣръ държавенъ рѫководитель на пропагандата въ партията и сѫщевременно райхсминистъръ на пропагандата. Даре е едновременно партиенъ рѫководитель на земедѣлието и райхсминистъръ на земедѣлието. Ако партията и държавата сѫ устроени напълно еднакво, то и постоветѣ ще си съответствуватъ точно единъ на другъ. Това обаче не е така. Д-ръ Шахтъ, напримѣръ, стопанскиятъ диктаторъ, въобще нѣма никакъвъ партиенъ рангъ. Сѫщо така Розенбергъ води външно политическото отдѣление на партията, но е твърде далечъ отъ външното министерство.

Въ партийно отношение Германия е раздѣлена на деветнадесеть области (raye) — нѣкога и Австрия се броеше като двадесета область. Д-ръ Гьобелсъ е гаулайтеръ на Берлинъ. Ако гаулайтерътъ едновременно е и СА фюреръ на окрѫга, което Хитлеръ по възможность избѣгва, той е личность съ неограничена мѣстна власть. Юлиусъ Щрайхеръ, най-страшниятъ антисемитъ, има и дветѣ власти: на гаулайтеръ и на СА фюреръ на Франкония, северната часть на Бавария.

Съперничеството между тия хора е огромно. Напримѣръ съперничеството между Гьорингъ и Гьобелсъ е всеизвестно. И това между Гьобелсъ и Розенбергъ не е отъ по-добро качество. Огромна работа би било да се състави една карта на всички противоположни течения, течения на омразата въ партията. Гьобелсъ и Шахтъ не сѫ въ никой случай приятели, сѫщото е съ Гьорингъ и Папенъ, Гьобелсъ и Химлеръ. А на всички поотдѣлно Розенбергъ е крайно противенъ. Само двама души поддържатъ относително добри отношения съ всѣкиго: Хесъ и Фрикъ. И двамата не сѫ честолюбиви и сѫ съ донѣкѫде приятни характери.

Това неестествено преплитане на омразата създава търкания, спречквания и понижава работоспособността. Независимо отъ това то представлява опасна слаба страна на хитлерщината. Партията, изградена върху въодушевението на маситѣ, а не върху нѣкаква здрава и силна идеология съ внушено сцепление само отъ фюрерския принципъ, не е въ състояние да се утвърди като изключителенъ владѣтель на народа. Тя не е недѣлима часть отъ структурата на държавното управление и на обществото. Трима отъ главнитѣ съветници на Хитлера въобще не сѫ нацисти: Шахтъ, Нойратъ и генералъ Бломбергъ. Кой може да си представи едно съветско правителство, въ което министерствата на стопанството, външнитѣ работи и на войната да не сѫ повѣрени на комунисти!