Джон Гънтър
Европа безъ маска (24)

Кървава баня

Исторически погледнато, събитията на 30 юний 1934 г. бѣха неминуеми. Тѣ бѣха наистина една необходимость. Хитлеръ висѣше въ въздуха между две, взаимно изключващи се армии — Райхсвера и СА, неговата частна кафявоблузеста войска, командувана отъ Рьомъ. Развоятъ на нѣщата го принуди да даде непристѫпенъ авторитетъ на едната или другата. Той взе решение въ полза на Райхсвера. Поради това СА трѣбваше да бѫде ликвидирана. Това е съ нѣколко думи тайната на 30 юний. Втора, почти сѫщо толкова важна подбудителна причина се коренѣше въ сѫщностьта на националсоциалистическата партия. Споредъ Хайденъ, партията е била единица не на цельта, а на причинитѣ. Тя е почивала не на единно учение, и нейнитѣ членове много сѫ се различавали по видъ единъ отъ другъ. Фюрерскиятъ принципъ бѣше нейното единствено доморасло укрепление, и когато подфюреритѣ започнаха да го подкопаватъ поради взаимна ревность, при все че самъ Хитлеръ не бѣше нападнатъ, не оставаше никакво друго срѣдство, освенъ да бѫдатъ премахнати съ сила.

Накрай ще трѣбва да се припомни, че събитията, които започнаха като ужасно възстановяване на дисциплината срещу привърженицитѣ на Рьомъ, се изродиха до положение, непризнаващо никаква контрола, защото главатаритѣ не можеха да намѣрятъ другъ пѫть една тъй великолепна и неповторима възможность да разрешатъ своитѣ партийни и частни разправии. Който като Хитлера въздига терора като принципъ, трѣбва да разбере, че въ края на краищата самъ той не ще може да се справи съ него.

Повечето убийства бѣха извършени презъ нощьта на 30 юний срещу 1 юлий. Въ своята отчетна речь Хитлеръ призна 77 убити. Това число, разбира се, бѣше подъ действителното. Точниятъ брой никога нѣма да се узнае. Вѣроятно е достигналъ до двеста и петдесеть, дори до триста.

Убититѣ се разпредѣлятъ въ нѣколко групи. На първо мѣсто сѫ хората отъ СА:

Капитанъ Ернстъ Рьомъ, райхсминистъръ безъ портфейлъ, началникъ-щаба на СА, най-добъръ приятель на Хитлера, организаторъ на частната му войска.

Трима СА обергрупенфюрери: Едмундъ Хайнесъ, директоръ на полицията въ Бреслау, Августъ Шнайдхуберъ, директоръ на полицията въ Мюнхенъ, Фрицъ фонъ Краусеръ.

Карлъ Ернстъ, СА групенфюреръ на Берлинъ и Бранденбургъ.

Хансъ Хайнъ, СА групенфюреръ на Саксония, и много други групенфюрери.

СА щанлартенфюреръ Улъ, нареченъ отъ Хитлера човѣкътъ, който трѣбвало да го убие.

Следва католическата група, предимно хора отъ срѣдата на Папенъ:

Д-ръ Ерихъ Клаузнеръ, водачъ на католическата акция, виденъ и отличенъ политикъ.

Адалбертъ Пробстъ, водачъ на католическото младежко движение.

Фрицъ фонъ Бозе, висшъ правителственъ съветникъ, началникъ-канцеларията на Папенъ.

Д-ръ Едгаръ Юнгъ, частенъ секретарь на Папенъ.

Д-ръ Бекъ отъ Международната студентска организация.

Следватъ: жертви на лично или полулично отмъщение:

Грегоръ Щрасеръ, блестящъ теоретикъ на наци-партията, едно време втори човѣкъ на Хитлеръ, но отъ ноемврий 1932 г. се оттегли отъ партията.

Фонъ Каръ, министъръ-председатель на Бавария презъ 1923 г., посоченъ отъ нациститѣ като „предатель“ на първия хитлеристски опитъ за превратъ.

Накрая като особена група:

Генералъ Куртъ фонъ Шлайхеръ, бившъ райхсканцлеръ.

Елизабета фонъ Шлайхеръ, негова съпруга.

Генералъ фонъ Бредо, бившъ началникъ-канцеларията на военното министерство.

И най-после тия, които сѫ били случайно убити, както е случаятъ съ мюнхенския музикаленъ критикъ Вили Шмидтъ, който протестиралъ, че не е търсениятъ СА — Вили Шмидтъ, но въпрѣки това билъ разстрелянъ отъ една група на СС. Истинскиятъ Вили Шмидтъ билъ впоследствие намѣренъ и сѫщо така разстрелянъ.

Бившиятъ райхсканцлеръ фонъ Папенъ, чиито секретари бѣха убити, едва избѣгна куршума, а бившиятъ райхсканцлеръ Брюнингъ щѣше безсъмнено да бѫде погубенъ, ако не бѣше избѣгалъ отъ страната, въпрѣки желанието си, по настояването на приятели. Брюнингъ избѣга преоблѣченъ заедно съ нѣколко холандски свещеници.

Защо бѣше убитъ Шлайхеръ? Защо двамата други райхсканцлери избѣгнаха по чудо смъртьта? Защото бѣха бивши райхсканцлери и защото Брюнингъ и Шлайхеръ се смѣтаха за наследници на Хитлера, ако машинациитѣ, съ които Хитлеръ дойде на власть, биха го лишили отъ нея. Папенъ все още се прикриваше чрезъ своитѣ дворцови интриги, следъ като бѣше здраво ударилъ нациститѣ по главата съ Марбургската си речь отъ 17 юний, въ която силно го разкритикува. Брюнингъ бѣше човѣкътъ, който забрани да се носятъ кафяви ризи по улицитѣ, а тѣ не можеха да му простятъ това.

Къмъ това се прибавя още, че много хитлеристи смѣтаха Шлайхера за опасенъ човѣкъ. Обвинението, че Шлайхеръ конспириралъ съ нѣкаква чужда сила, е безсмислено. Той бѣше приятель на Рьомъ, но и до днесъ не е известно нѣкакво доказателство, че той и Рьомъ изобщо сѫ конспирирали. Шлайхеръ имаше широки обществени връзки, имаше приятели въ чуждитѣ легации, и това бѣше всичко. Другаритѣ му отъ Райхсвера бѣха силно засегнати отъ смъртьта му и поискаха името му да бѫде реабилитирано. Нациститѣ протакаха. Документитѣ по този случай бѣха у Химлеръ, началникъ-щаба на СС. Какъ Райхсверътъ се добра до тия документи — никой не знае. Химлеръ се опита да си ги възвърне. Не успѣ. Четиристотинъ действуващи офицери се събраха подъ председателството на стария фелдмаршалъ фонъ Макензенъ на една полуофициална церемония, пиха за паметьта на фонъ Шлайхеръ и вписаха въ почетнитѣ книги на своитѣ полкове неговото име и името на Бредо. Това изплаши нациститѣ. Съ свѣткавична бързина Гьорингъ устрои среща между първенцитѣ на хитлеризма и голѣмъ брой райхсофицери отъ капитанъ нагоре, на която — така се говори — той призналъ, че смъртьта на Шлайхеръ, както и на Вили Шмидтъ, била „грѣшка“.

Може ли какъвто и да е заговоръ (Хитлеръ оправда чистката чрезъ заговоръ) да обедини Рьомъ, Щрасеръ, Шлайхеръ, фонъ Каръ, Вили Шмидтъ, Фрицъ фонъ Бозе, Клаузнеръ? Безпорно, тая мисъль е фантастична. Замислялъ ли е самъ Рьомъ, като шефъ на СА, нѣкакъвъ превратъ? Повечето отъ тия, които тогава бѣха въ Берлинъ, не го вѣрватъ. Все пакъ то е възможно.