Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Inside Europe, 1936 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Георги Ст. Коджастаматов, 1945 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джонъ Гънтъръ
Заглавие: Европа безъ маска
Преводач: Георги Ст. Коджастаматовъ
Език, от който е преведено: английски
Издател: „М. Г. Смрикаровъ“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1945
Тип: Очерк
Печатница: Печатница „Йоханъ Гутенбергъ“, „Ц. Симеонъ“ 185 — София
Художник: Кр. Попов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15373
История
- —Добавяне
Гала палежъ
Задкулисната история на пожара въ Райхстага не е тъй общоизвестна, както изобщо се мисли. Хитлериститѣ бѣха подготвили своята работа така изкусно, че макаръ всѣки посветенъ веднага да би ги подозрѣлъ въ деянието, подробноститѣ оставаха забулени въ мракъ. Дори и днесъ все още има тайни и неясни, напълно мистериозни странични обстоятелства. Прочее, да направимъ единъ огледъ и ние.
Презъ нощьта на пожара полицията арестува единъ малоуменъ холандецъ, Маринусъ ванъ деръ Лубе, когото намѣри въ горящитѣ развалини. Освенъ полицията други свидетели на арестуването нѣма. Първитѣ сведения за холандеца, оповестени отъ Гьорингъ, се оказаха фалшиви. Твърдеше се, че той ималъ членска карта отъ комунистическата партия, парче хартия, което доказвало нѣкаква съвмѣстна акция на комуниститѣ и социалиститѣ, много снимки на самия него и единъ паспортъ. Много изгодно момче, изобщо! Лубе наистина е притежавалъ паспортъ, но не и другитѣ книжа, както впоследствие се призна въ процеса.
Неговиятъ животъ презъ последнитѣ дни бѣше проследенъ отъ игла до конецъ. Малко преди пожара въ Райхстага той подпалилъ и три други малки пожари въ Берлинъ. Презъ 1929 г. влѣзълъ въ нѣкаква група, която се наричала Холандски комунистически младежки съюзъ, отцепническа партия. Следъ две години билъ изключенъ като безполезенъ и глупавъ човѣкъ. Къмъ истинската комунистическа партия той никога не се числилъ. Пѫтищата на ванъ деръ Лубе презъ последнитѣ дни преди пожара можаха да бѫдатъ точно установени. Презъ нощьта на 17 срещу 18 февруарий спалъ въ Глѝно при Потсдамъ. Прочее, той не е могълъ да бѫде въ Берлинъ преди 19 или 20 февруарий. Ще рече, въ една седмица тоя неизвестенъ бродяга успѣлъ така да спечели довѣрието на тъй добре организираната комунистическа партия, че нейнитѣ хора да му възложатъ една тъй опасна и сложна задача като запалването на Райхстага. Или пъкъ е билъ подтикнатъ отъ нѣкого другиго.
Когато дори въ Германия стана известно, че разрешението на загадката чрезъ ванъ деръ Лубе не издържа критика, историята стана още по-мистериозна. Въ края на краищата полицията трѣбваше да признае, че ванъ деръ Лубе е ималъ съучастници. Но какъ е могло единъ значителенъ брой хора, нарамили запалителни материали, да минатъ презъ срѣдата на Берлинъ, презъ стени, врати, прозорци, за да проникнатъ въ Райхстага, безъ да бѫдатъ забелязани?
Германскитѣ власти сами изпуснаха котката отъ човала, и стана явно, че тя е просто изумителна котка. Оповести се, че подпалвачитѣ по всѣка вѣроятность сѫ влѣзли въ постройката презъ единъ тунелъ, презъ който я и напуснали и който съединявалъ зимницитѣ на Райхстага съ двореца на райхспрезидента — Гьорингъ, — намиращъ се на отвѫдната страна на улицата. Нѣкога тоя тунелъ билъ часть отъ централното отопление. За него едвали сѫ знаели десетина души, когато това стана известно чрезъ официално съобщение. По тоя начинъ една страна на загадката бѣше разрешена. Подпалвачитѣ, които и да сѫ тѣ, сѫ били въ Райхстага и сѫ се измъкнали отъ тамъ презъ задния дворъ на Гьорингъ. Невѣроятно твърдение!
Камилската птица крие главата си въ пѣсъка — добре изпълнено, но глупаво отъ страна на птицата! Има и хора, които приличатъ на камилската птица. Тѣ сѫ наивни и шумно привличатъ вниманието върху нѣщо, което искатъ да скриятъ, като се надѣватъ, че чрезъ това ще намалятъ интереса. Една катеричка скрива единъ орѣхъ подъ дървото. Следъ това се покатерва на клона и сочи, кѫде е орѣхътъ. Така се обяснява защо нѣкой негодникъ разкрива това, което го стѣснява, съ надеждата по тоя начинъ да забърка причиннитѣ връзки.
Дълго време преди да започне сѫдопроизводството, твърдението, че нациститѣ сами сѫ запалили постройката, направи много силно впечатление по цѣлия свѣтъ. Въ Лондонъ устроиха мнимъ процесъ. Емигранти издадоха кафява книга, въ която една часть отъ тая история бѣ възпроизведена въ всѣки случай твърде неточно. Освенъ това бѣ пуснатъ единъ таенъ меморандумъ на дойчнационалитѣ, отъ видния депутатъ Оберфоренъ, който се предаваше отъ рѫка на рѫка. Въ него Оберфоренъ обясняваше ясно и изразително, че подпалвачитѣ сѫ хитлеристи. Презъ юний нациститѣ обискираха дома му, и за дълго време тайна обвиваше мѣстопребиваването на Оберфоренъ. Следъ това се съобщи, че се „самозастрелялъ“!
Малоумниятъ ванъ деръ Лубе не бѣше самъ въ ареста. Ернстъ Торглеръ, председатель на комунистическата парламентарна група, се предаде самъ на полицията, когато до ушитѣ му стигна ужасниятъ слухъ, че билъ единъ отъ подпалвачитѣ. Следъ това бѣха арестувани тримата български комунисти Димитровъ, Поповъ и Таневъ поради това, че единъ келнеръ, който имъ прислужвалъ въ нѣкакво кафене, разказалъ на полицията, че тѣ се държали „подозрително“. Презъ нощьта на пожара Димитровъ не билъ въ Берлинъ, а въ Мюнхенъ, както той доказа съ безспорно алиби. Независимо отъ това, до процеса, той цѣли петь месеца бѣше държанъ въ затвора безъ никакво основание.