Джон Гънтър
Европа безъ маска (177)

Външна политика

Позицията на Югославия въ следващата война ще бѫде отъ много голѣмо значение. Войската й е шестата по голѣмина въ Европа. Тя брои, споредъ Х. Р. Кникербокеръ, 184.000 души съ 1.200.000 обучени запасни. Тя получава съветитѣ на специалисти отъ френския генераленъ щабъ, снабдена е съ френско и чехословашко орѫжие, най-вече отъ заводитѣ Шкода въ Пилзенъ. Боеспособностьта на частитѣ е голѣма. Вѣроятно югославянската войска е най-силната въ Европа.

Главнитѣ врагове на Югославия, третата страна на Малкото съглашение, сѫ Унгария и Италия. Ако Ото Хабсбургски би могълъ да се завърне въ Австрия или Унгария, Югославия ще трѣбва да предприеме въорѫжена акция, чрезъ която ще трѣбва отново да го изпѫди, защото Чехословакия, подъ натиска на Германия и Полша, е много уязвима. Докато Италия бѣше заета съ Абисинската война, Югославия имаше въ Срѣдна Европа твърде свободни рѫце. Тя взе участие въ санкциитѣ срещу Мусолини, при все че Италия е нейниятъ най-добъръ клиентъ. Отъ това се вижда, че на Балкана злата воля е по-ценна отъ експортнитѣ излишеци.

Дълго време Италия проявяваше нападателни намѣрения срещу Югославия. Мусолини блѣнува за югославянска земя, защото притежаването на Далмация би превърнало Адриатика въ италианско море. Италианскитѣ интереси окуражиха неблагонадежднитѣ елементи на хърватската, словенската и македонската опозиция срещу бѣлградското правителство, а може и да сѫ ги подкрепили. Италия се свърза съ Австрия и Унгария и се опита и съ България да обкрѫжи Югославия. Напоследъкъ, обаче, следъ като Мусолини изхаби силитѣ си по Абисиния и на западъ, остави Югославия на спокойствие.

При все че Югославия е съюзникъ на Франция, тамъ се появяватъ прогермански чувства. Причинитѣ? Германия е най-добриятъ купувачъ на югославянско жито. Добри войски се самоуважаватъ въ мирно време, а Живковичъ изпитва смъртенъ респектъ предъ германската войска. Френскитѣ заеми, основата на югославянскитѣ финанси въ продължение на много години, не текатъ така обилно, както нѣкога. Германскитѣ цели въ Австрия сѫ противни на хабсбургската реставрация, а тя е била винаги ужасно привидение за Югославия. Аншлусътъ между Австрия и Германия би билъ страшенъ ударъ за Италия. Той би пратилъ мощната германска армия на Бренеръ вмѣсто австрийскитѣ батальони, и по тоя начинъ най-трудната военна проблема на Югославия е разрешена. „Бѫди приятель съ неприятеля на твоя неприятель!“ е единъ отъ основнитѣ принципи на цѣлата балканска политика. Независимо отъ многото сърдечни рѫкостискания презъ последно време, Италия си остана заклетъ врагъ на Югославия.

Германцитѣ разбиратъ много добре това и усърдно правятъ мили очи на Югославия. Въ началото на 1934 г. се видѣхъ въ спалния вагонъ къмъ Бѣлградъ съ единъ любезенъ чиновникъ отъ Вилхелмщрасе, който не криеше, че работата му е да снабдява съ пари германскитѣ вестници на Балкана. Генералъ Гьорингъ направи нѣколко посещения въ Югославия и зарадва сърдцето на момчето-краль, като му подари за рождения день огромна желѣзничка-играчка. Югославянскиятъ министъръ-председатель д-ръ Стоядиновичъ бѣше поканенъ на единъ отъ прочутитѣ Гьорингъ-Гьомбьошъ-поляшки ловове, но неговитѣ френски съветодавци се погрижиха, той да не отиде.

Югославия е повече или по-малко въ положението на съпругъ, който до сега е билъ вѣренъ. Той е здравъ младъ момъкъ, ожененъ за La belle France, а сега гледа на северъ къмъ голѣмото русо германско момиче и обмисля, дали разводъ и повторенъ бракъ не би било отлична идея, ако жена му продължава да флиртува съ тоя тъменъ, безскрупуленъ италиански авантюристъ. За жалость, бракъ съ две жени едновременно не се допуска.