Джон Гънтър
Европа безъ маска (174)

Революция на Балкана — защо не?

Често се поставя въпросътъ, защо живѣещитѣ така мизерно дунавски и балкански народи не се навдигнатъ отъ своята бедность, отъ своята каль, за да прокаратъ една всеобхватна, социална революция. Причинитѣ за това сѫ разнообразни, редомъ съ леснообяснимата трудность на едно пролетарско въстание въ всѣка управлявана съ полицейски насилия страна:

1. Преобладаващата страсть на балканскитѣ народи е национализмътъ. Тѣхната примитивна, подбудителна енергия е насочена повече къмъ запазването на тѣхнитѣ собствени политически малцинства, тѣхнитѣ собствени малки земи, отколкото къмъ една социална революция. Национализмътъ причинява отливъ на тѣхнитѣ накипѣли сили.

2. Дунавската область е най-малко въ тритѣ си пети земедѣлска, и мнозинството е селско, което, колкото и да е бедно, притежава земя. Индустриалниятъ пролетариатъ не е многоброенъ. Едно срѣдно съсловие се създаде едва презъ последнитѣ две поколѣния, но и до днесъ е все още твърде слабо и твърде несигурно. Въ Югославия, както и въ Унгария, срѣдното съсловие е крайно малко. Извънредната примитивность на общественитѣ слоеве прави навредъ изъ Балкана революционната пропаганда трудна.

3. Социалъ-демокрацията, твърде значителна сила въ продължение на дълго време, е предизвикала въ повечето отъ тия страни единъ значителенъ патернализмъ. Въ Унгария казватъ на шега, че държавата се грижи за всѣкиго отъ раждането до 15-годишната възрасть и отъ 60-годишна възрасть до смъртьта. Докато народътъ получава помощь отъ държавата, колкото и да е рудиментарна по форма, всѣко въстание е невѣроятно.

4. Единъ бѣлъ тероръ, ужа̀сенъ въ своята необузданость, последва двата единствени опити да се въведе комунизмъ въ Дунавския басейнъ: Бѣла Кунъ въ Унгария и въстанието следъ падането на Стамболийски въ България. За да оправдаятъ своитѣ масови убийства, бѣлитѣ разпръснаха легендата за варварството и за тайнитѣ сили на комуниститѣ. И бѣлитѣ, които единъ пѫть вече нализаха кръвь, не ще щадятъ едно ново кръвопролитие. Затова всѣки проблѣсъкъ на комунистически идеи ще бѫде задушаванъ безмилостно.

5. Гладъ. Продължителната мизерия, отъ която страдатъ дунавскитѣ народи, не дава признаци за бунтъ, а признаци на апатия и отпуснатость, на едно почти патологично безразличие. Когато хората сѫ прегладнѣли, тѣ не правятъ революция, защото гладътъ просто ги е направилъ безсилни.