Джон Гънтър
Европа безъ маска (161)

Балканътъ

Отвѫдъ Чехословакия се намира дивиятъ Балканъ. За него казватъ, че е „пѫть къмъ ада“, настланъ съ „лошитѣ намѣрения на великитѣ сили“. Свѣтовната война била водена, — така билъ казалъ нѣкога гръцкиятъ държавникъ Венизелосъ, — за да се европеизира Балканътъ. Въ резултатъ, тя повече или по-малко балканизирала Европа. Балканскиятъ полуостровъ е пирамида, изпълнена съ омразата на народи и съ омразата на малцинствата между народитѣ.

Отъ това може да се състави единъ хубавъ списъкъ. Коя омраза е най-дълбока въ Югоизточна Европа? Мрази ли българинътъ повече сърбина, отколкото хърватинътъ — сърбина? Равна ли е съединената злоба на двамата, която всѣки отъ тѣхъ изпитва къмъ италианеца или къмъ гърка? Мрази ли унгарецътъ румънеца повече, отколкото румънецътъ — българина?

Непоносимъ позоръ е за човѣшкия и политическия духъ, че тия ограничени и жалки, и бедствуващи, и нецивилизовани малки страни на Балкана се каратъ и смѣятъ да се каратъ, докато отъ това произлѣзе пакъ нѣкоя свѣтовна война. Единъ милионъ млади англичани трѣбваше да умратъ заради убийството, извършено презъ 1914 г. въ калното гнѣздо Сараево. Противни, почти непочтени шумове на балканската политика, едва понятни за западния човѣкъ, сѫ, въпрѣки всичко, решителни за мира въ Европа, а може би и за свѣтовния миръ.