Джон Гънтър
Европа безъ маска (157)

Масарикъ! Какво величие е свързано съ това име! Синъ на крепостникъ, създатель на цѣла нация. Ковашко чираче, което израства до „най-изтънчения духъ на нашия вѣкъ“. Пацифистъ, който измъква отъ земята една войска, извършила дѣла, които нѣматъ равни въ историята — ония чехски легиони, които преминаха презъ цѣлъ Сибиръ и достигнаха до Тихия океанъ. Философъ, който, противно на самия себе си, стана държавникъ. Живъ баща на своята страна и сѫщевременно неинъ най-скроменъ гражданинъ. Непоклатимо здравъ демократъ, който въ разгромяващия се съвремененъ свѣтъ още вѣрва въ силата на толерантностьта. Човѣкъ, който повече отъ всѣки другъ е допринесълъ за залѣза на австро-унгарската империя, за да може чехословашката република да израстне отъ нейнитѣ развалини и да стане най-стабилната, най-силната и най-цвѣтущата отъ всички държави-наследници.

Масарикъ разказва въ своята автобиография, че цѣлиятъ му животъ е изтъканъ отъ парадокси. Така напримѣръ, той е синъ на файтонджия, а сега живѣе въ двореца на старитѣ чехски крале. На всичко отгоре, неговиятъ баща е билъ причисленъ къмъ едно императорско имение, така че Масарикъ, чрезъ изгонването на Хабсбургитѣ отъ Чехословакия, образно ги пропѫди презъ плетищата, задъ които самъ е отрастналъ въ най-жалка мизерия.

Той билъ желѣзарски чиракъ и сѫщевременно помощникъ въ магазина на сѫщата работилница, защото като малъкъ не искалъ да ходи на училище. Презъ Свѣтовната война билъ първостепененъ и успѣшенъ конспираторъ, специалистъ въ разузнавателната служба, въ дешифриранията и въ всички военни хитрости. Английската основа на неговата кариера е обаче отъ морално-интелектуално естество. Той е единъ отъ действително ученитѣ хора на своето време, философъ и пророкъ, почти отъ израелитски форматъ.

Първото дѣло въ живота на този най-великъ отъ всички чехословаци, което го изтъкна на преденъ планъ, бѣше едно изследване, чрезъ което доказа, че цѣлъ низъ документи, които били почитани отъ чехитѣ като свещени предания отъ тѣхната ранна епоха, били фалшификати. Като католикъ, станалъ протестантъ, твърде рано той се проявява чрезъ защитата си на единъ евреинъ, обвиненъ съ предумисълъ въ ритуално убийство. Той установява, че доказателствата по аферата Фридюнгъ сѫ фабрикувани отъ австрийското външно министерство и така съсипва кариерата си като чиновникъ. Затова пъкъ въ очитѣ на потиснатитѣ славянски народи той става герой. Две нѣща винаги сѫ господствували въ неговия животъ: вѣрата му въ Чехословакия и търсенето на истината.

Не напразно Масарикъ нарича своята философия „Реализъмъ“. Презъ време на войната той взема решението да се завърне въ Австрия, кѫдето е щѣлъ да бѫде обесенъ, защото билъ убеденъ, че неговото мѫченичество ще подпомогне чехската национална кауза. Много атентати сѫ били подготвяни срещу неговия животъ. Той само повдигалъ рамене. Като философъ не изпитвалъ никакъвъ страхъ, но се пазелъ дотолкова, че да може съ смъртьта си да послужи като пропаганда за освобождаването на своя народъ.

Най-централната отъ централнитѣ европейски държави той основалъ въ Питсбургъ, Пенсилвания, кѫдето изработилъ чехословашкия договоръ за единение, и въ Вашингтонъ, кѫдето обяви чехословашката независимость. Той бѣше избранъ за председатель на Чехословакия четири години следъ последното си пребиваване въ родината си, и то на разстояние отъ 4.500 мили.

Неговата автобиография е написана съ топлота, строгость и безспорна духовна, морална и сърдечна правомѣрность. Презъ цѣлата си кариера той е билъ великолепенъ опортюнистъ.

Преди да направи опитъ въ Вашингтонъ да бѫде приетъ въ Бѣлия домъ, той употрѣбилъ нѣколко седмици, за да проучи точно и основно писменитѣ трудове на Уилсонъ. Стариятъ професоръ просто се заровилъ между книгитѣ отъ и за Уилсона. Тогава написалъ манифеста, съдържащъ чехскитѣ желания за независимость, и го предалъ на Уилсонъ. Умниятъ Масарикъ поставилъ на петь-шесть мѣста въ тоя документъ цитати отъ Уилсоновитѣ творби, въ подкрепа на чехскитѣ искания.

Томасъ Гаригъ Масарикъ е роденъ на 7 мартъ 1850 г. въ моравското градче Ходонинъ. Майка му, готвачка, изглежда да е била забележителна жена. Масарикъ говори трогнатъ за нейната сила, нейнитѣ идеали и нейното старание да даде добро възпитание на сина си. Къмъ баща си, очевидно, не изпитва много привързаность. Той следва въ Виена, става въ Прага професоръ, пише день и нощь (отъ особенъ психологически интересъ е факта, че първата му книга се занимава съ самоубийството), става политикъ. Жена му била американка, мисъ Шарлота Гаригъ, съ която се запозналъ като младъ студентъ въ Лайпцигъ и чието име добавилъ къмъ своето. Той пише за нея: „Тя бѣше чудно хубава нагледъ, имаше искрещъ духъ, по-блѣскавъ отъ моя.“ Синътъ му, Янъ, буенъ и откровенъ момъкъ, е сега чехословашки пълномощенъ министъръ въ Лондонъ.

Истинската кариера на Масарикъ започва едва следъ като прехвърля 60-годишната си възрасть. Той пише за единъ банкетъ, даденъ нѣкога въ негова честь, единъ видъ увѣнчаване дѣлото му като превъзходенъ ученъ. Сторило му се, че го погребватъ, преди да е умрѣлъ. Тогава дошло великото време — между 65 и 70, когато избѣгалъ отъ Прага, за да организира чехското движение въ чужбина. Неговото велико заключително дѣло, създаването на новата чехословашка държава, той започна въ една възрасть, при която животъ и кариера за повечето хора сѫ вече преминали.

Днесъ той е твърде старъ човѣкъ, но все пакъ твърде бодъръ и проявяващъ изумително многостранни интереси. Разговорътъ съ него е донѣкѫдѣ труденъ, той се губи въ потока на своитѣ сентенции. По време на една половинчасова беседа, която азъ нѣкога водихъ съ него, той спомена, извънъ вѫтрешно-политическитѣ въпроси: контролата върху ражданията, ирландския национализъмъ и католическата църква, сенатора Бора, биологията, модерната американска литература (която той изумително много добре познава!), полския коридоръ, заплатата на американскитѣ войници въ Франция, Хабсбургитѣ, Достоевски, (за когото той, осемдесеть и петь-годишниятъ, току-що бѣше написалъ една книга), свѣтовната стопанска криза, югославянския скулпторъ Местровичъ и единъ новъ английски романъ, който той тогава четѣше и чието заглавие за нищо въ свѣта не можеше да си спомни…

Азъ бѣхъ очаквалъ да срещна единъ изключително строгъ, самонадеянъ човѣкъ. Масарикъ има силно развито чувство къмъ хумора. Той беседва твърде оживено. Отъ неговия голѣмъ интересъ къмъ човѣшката природа не избѣгва никоя смѣшна или гротескна черта. Той казалъ на Чапекъ, че при изследването на човѣшката природа академическата психология не му помогнала нито на йота. Всичко той дължалъ на живота и на романитѣ. Каза, че въ продължение на 70 години всѣки день прочиталъ по единъ романъ. „Човѣкътъ е дяволски комплицирана и трудноразбираема машина. И всѣки човѣкъ е различенъ.“ Презъ цѣлата война той преспалъ както трѣбва само 56 нощи. Навѣрно все е челъ ония романи.

Веднага следъ разговора азъ си нахвърляхъ нѣколко бѣгли бележки: „Топло, здраво рѫкостискане; безъ очила; старчески очи, трудно да се каже какъвъ цвѣтъ, вѣроятно тъмносиви; снопче бѣли коси върху черепа; запазилъ е все още всичкитѣ си зѫби, само тукъ-таме малко злато, което просвѣтва, когато се засмѣе; голѣми мустаци; малка брада, лъскави бузи; солиденъ носъ; истинско селско лице, въ никакъвъ случай патрицианско или интелектуалско; огромно, поразбито, изсъхнало, напукано дърво, срастнато съ земята.“

Масарикъ е старъ, но дѣлото му е завършено. Той е създалъ една нация. Историята на неговия животъ наподобява съ своята отчаяна консеквентность отъ причини и действия на нѣкоя гръцка трагедия, само че завършва съ „happy end“. Той наскоро ще умрѣ. Никой човѣкъ на нашата съвременость не ще остави по-добро възспоменание и по-хубавъ примѣръ за приемницитѣ.