Джон Гънтър
Европа безъ маска (151)

Разбирателство съ Германия

Презъ юлий 1933 г. Шушнигъ и Францъ фонъ Папенъ, германски пълномощенъ министъръ въ Австрия, успѣха да стигнатъ до едно разбирателство, което трѣбваше да постави отношенията между дветѣ страни на нормална основа. Резултатътъ бѣше обявенъ отъ д-ръ Гьобелсъ като майсторска творба на новата германска дипломация. Отъ своя страна австрийцитѣ сѫщо така изглеждаха много доволни. Германия се съгласи да признае суверенитета на Австрия. Австрия освободи всички политически затворници отъ хитлеристския лагеръ и имъ позволи да постѫпятъ въ „Отечествения фронтъ“, като отдѣлни лица. Дългиятъ периодъ на трайна обтегнатость между Австрия и Германия бѣше приключенъ.

Тактиката на Папенъ се изтъкна впоследствие като много понятна. Той бѣше разбралъ, че съ желѣзна пестница нѣма да върви и затова се опита съ кадифена лапичка. Споредъ своя планъ, той искаше да привлѣче влиятелни австрийци на своя страна и да имъ подшушне, че сѫщо и той — повѣрително — намира нѣкой нѣща въ хитлеристския режимъ за отвратителни, та по тоя начинъ да ги убеди да работятъ съ него за добритѣ стари великогермански идеали. Папенъ работѣше много бавно и безгрижно. Той водѣше своята политика споредъ старата поговорка, че не е нуждно да се краде момиче, което и безъ това идущата седмица ще се вѣнчава. Неговиятъ походъ обаче бѣше затрудненъ отъ два фактора. Първо, не му се довѣряваха. И второ, споредъ Френсисъ Гънтеръ, никой австриецъ не може да бѫде 24 часа въ денонощието непрекѫснато хитлеристъ. Това е твърде интересно. Хитлеризмътъ бѣше разбитъ въ Виена не отъ картечницитѣ на Шушнигъ и Щарембергъ, а — колкото и чудно да изглежда това — отъ мекотата на австрийския народенъ характеръ.

Не по-малко и Шушнигъ имаше нужда да постигне единъ „Модус вивенди“ съ Германия. Германскиятъ бойкотъ унищожи Австрия. Известно време Мусолини прѣчеше на всѣкакъвъ компромисъ, защото Дуче все още се тресѣше отъ гнѣвъ за смъртта на Долфусъ. Точно по време на убийството, госпожа Долфусъ бѣше гостъ въ вилата на Мусолини въ Ричони. Въпрѣки това, презъ лѣтото на 1936 г., Шушнигъ откровено призналъ на Мусолини, че не може повече да издържа и че ще трѣбва да сключи германо-австрийски пактъ, независимо при какви условия. Всѫщность условията, които Шушнигъ получи, бѣха много добри.

Въ края на краищата, австрийцитѣ не сѫ италианци. Тѣ сѫ отъ нѣмски произходъ и 80 на сто отъ тѣхъ още преди Хитлеръ биха гласували за аншлуса. За така често лансирания планъ за Дунавска федерация, като разрешение на австрийския въпросъ, не може дума да става, защото различието между народитѣ тамъ се явява както духовна, така и стопанска бариера между срѣдно-европейскитѣ държави. Сѫдбата на Австрия е неразривно свързана съ Германия. Не е напълно изключено, щото Австрия, която толкова време вече раздѣля фашистсткитѣ страни, да стане нѣкога мостъ, който да ги съедини.

Днесъ обаче, лѣтото на 1937 г., тая малка страна е все още ябълката на раздора между двата съседни гиганти, при все че и двамата за сега ходятъ въ кракъ.