Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inside Europe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране
remark(2009)
Корекция и форматиране
Karel(2022)

Издание:

Автор: Джонъ Гънтъръ

Заглавие: Европа безъ маска

Преводач: Георги Ст. Коджастаматовъ

Език, от който е преведено: английски

Издател: „М. Г. Смрикаровъ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1945

Тип: Очерк

Печатница: Печатница „Йоханъ Гутенбергъ“, „Ц. Симеонъ“ 185 — София

Художник: Кр. Попов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15373

История

  1. —Добавяне

Червениятъ рѫбъ

Презъ ноемврий 1935 г. бѣше избранъ единъ комунистъ за членъ на Долната камара — Уили Галъчеръ, старъ шотландски революционеръ. Той е типиченъ воинъ отъ Клайдското крайбрѣжие, започналъ като либералъ, превърналъ се въ социалистъ и накрая станалъ комунистъ. Той поведе първата стачка срещу войната — презъ 1915 г. — въ Англия. Ленина той е ценѣлъ до крайность. Все пакъ Галъчеръ не е тъй важенъ за комунистическото движение колкото Хари Политъ, партиенъ водачъ и членъ на екзекутивния комитетъ на комунистическия интернационалъ. Политъ е марксистъ-теоретикъ. По професия е ковачъ на котли. Освенъ това е много способенъ журналистъ и политикъ. Единъ отъ най-добритѣ журналисти на Лондонъ ми каза, че намира Политовия усѣтъ къмъ новината за по-добъръ отъ своя. Като човѣкъ, убеденъ, че политическата борба отвѫтре е тъй важна, както отвънъ, Политъ пази своето членство въ синдикатитѣ и заповѣда на своитѣ привърженици, дори и при последнитѣ избори, да гласуватъ за лейбъриститѣ (съ изключение на колегиитѣ, въ които бѣха кандидатирани комунисти). Като партиенъ организаторъ получава максимална заплата отъ 4 лири стерлинги седмично. Естествено, той се стреми усърдно къмъ създаването на Единенъ фронтъ. Неуморимъ ораторъ, писатель и пропагандистъ, Политъ е една отъ най-способнитѣ и най-привлѣкателнитѣ фигури въ политическия животъ на Англия.

Наблюдавана отъ различни гледни точки I. L. R. (Independent Labour Party) изглежда по-лѣва отъ комуниститѣ. Тя гласува срещу санкциитѣ, които бѣха одобрени отъ комуниститѣ. Тя отхвърли всѣкакво сътрудничество съ Лейбъръ-парти, и партийниятъ апаратъ на лейбъриститѣ я би дори въ колегията Клайдъ, кѫдето тя се смѣташе за непоклатима. Днесъ тая партия е представена отъ четирма депутати въ Долната камара — една малка, но много гласовита група. I. L. R. е създадена още презъ 1893 година и нѣкога е имала голѣмо влияние въ лейбъристската политика. Презъ 1932 г. тя скѫса съ Лейбъръ парти, за да се отдаде на подчертана революционна тактика.

Водачътъ на I. L. R., Джеймсъ Макстънъ, е билъ подобно на Литвиновъ, нѣкога войникъ. Билъ е на служба при териториалнитѣ, т.е. мѣстнитѣ гарнизони въ Англия. Нѣкогашнитѣ му чувства били консервативни. Макстънъ е мършавъ, съ бележита брада отъ черни и бѣли косми. Той жестоко напада правителството, че било изразходвало сто милиона лири стерлинги за поправка на пѫтищата, за да ги направи по-удобни за следващитѣ походи на глада. Той е своеобразна личность и въплъщение пакъ на единъ английски парадоксъ: той е отявленъ революционеръ, но Балдуинъ и Макдоналдъ трѣбва да признаятъ, че той е най-симпатичниятъ човѣкъ на Долната камара.