Джон Гънтър
Европа безъ маска (123)

Идънъ

Никому не е нуждно дълго да се рови въ причинитѣ, защо Антони Идънъ гледа така сериозно на мира. Той е изгубилъ двама братя въ войната: Едуардъ, най-стария, въ Франция, и най-младия, Уилямъ-Николасъ, удавенъ като морски кадетъ на 16-годишна възрасть въ боя при Скагеракъ.

Идънъ, най-привлѣкателната политическа фигура въ наши дни, наследникъ на Хоръ като външенъ министъръ, е роденъ презъ 1897 г. Майка му е била прочута салонна хубавица, баща му, съръ Уилямъ Идънъ, истински земевладѣлецъ, но съ голѣми наклонности къмъ изкуството. Идънъ е родственикъ съ цѣлото земевладѣлческо дворянство. Жененъ е за дъщерята на съръ Джервизъ Бекетъ. При една изборна кампания той се борилъ срещу графиня Френсисъ Уоруикъ, която — това могатъ да разбератъ само генеалози, безспорни специалисти — е както свекърва на сестра му, така и сестра на мащехата на жена му. Идънъ е отишълъ седемнадесеть-годишенъ на война и при Ипърнъ бива задушенъ отъ отровенъ газъ. На 21 годишна възрасть, все още живъ, той билъ вече капитанъ. Следъ това постѫпилъ въ Крайстъ Чърчъ Колиджъ въ Оксфордъ. Отъ политика не се е особено интересувалъ, нито веднъжъ не отишълъ въ клуба за дебати при университета. Следвалъ и спечелилъ нѣколко премии по източни езици. Направилъ впечатление като студентъ чрезъ реферата си за Сезанъ.

Все пакъ единъ день той влиза въ политиката, и неговиятъ възходъ се изтъква като изключително бързъ. Отначало изглеждало, че той е, само младъ човѣкъ, за когото политиката е подходящо занятие, защото произхожда отъ добро семейство, следвалъ въ Итънъ и Оксфордъ, изпълнилъ дълга си презъ войната, има хубава жена и две стройни момчета, достатъчно срѣдства, безупрѣченъ гардеробъ и хубава осанка.

Презъ 1926 г. бѣше парламентаренъ частенъ секретарь на съръ Остинъ Чембърлейнъ, който тогава бѣше държавенъ секретарь на външнитѣ работи. Това се дължеше отчасти на обстоятелството, че лукавиятъ Балдуинъ му билъ вече хвърлилъ око, отчасти обаче и на това, че консервативнитѣ партийни величини сѫ желали единъ подходящъ постъ за младия човѣкъ. Презъ 1931 г. стана държавенъ подсекретарь на Форинъ офисъ, и когато популярностьта на съръ Джонъ Саймънъ въ Женева и въ Уайтхолъ изчезна, Идънъ излѣзе на преденъ планъ. Той се зае съ главната работа въ Женева. Като лордъ-пазитель на печата презъ 1934 г., практически той стана замѣстникъ на външния министъръ, а презъ 1935 г. влѣзе въ кабинета като министъръ безъ портфейлъ по въпроситѣ, свързани съ Обществото на народитѣ.

За да стигне до тоя постъ, фактори не бѣха само неговата честна обичь къмъ мира, неговиятъ чаръ и неговата популярность. Отъ по-голѣмо значение бѣше живописната подвижность на неговия характеръ, която изпъкна много повече, отколкото той правѣше впечатление съ външностьта си. Той изучавалъ персийски езикъ, а само това бѣше тъй чудно. Когато веднъжъ билъ въ Швеция като почетенъ гостъ на нѣкакъвъ ловъ, отказалъ се да убие единъ еленъ, защото животното изглеждало „тъй великолепно“. Следъ време той стана „човѣкъ на Балдуина“ въ Форинъ офисъ, чрезъ когото Саймънъ бѣше държанъ въ шахъ, защото торитѣ го презираха.

Идънъ е опитенъ и здравъ при водене на преговори. Той постигна спогодбата между Унгария и Югославия следъ убиването на краль Александъръ, което е равносилно да накара Гьорингъ да цѣлуне Георги Димитровъ. Той бѣше първиятъ английски министъръ отъ кабинета, който следъ революцията отъ 1917 г. отиде въ Русия. Тая задача изискваше максимумъ тактъ, еластичность и погледъ. Съветитѣ питаеха най-остро недовѣрие спрямо английскитѣ политици. Идънъ и Сталинъ веднага се разбраха. Следъ това се появи абисинскиятъ въпросъ, и звездата на Идънъ се круто изкачи въ висинитѣ. Той стана любимецътъ на тия, които искаха мира, и то до такава степень, че излизането му отъ кабинета ги просто вцепени. За милиони англичани Идънъ бѣше олицетворение на мира.

Защо Идънъ се оттегли следъ фиаското на плана Хоръ-Лавалъ? Вѣроятно защото традиционната привързаность на хората отъ едно и сѫщо училище му налагаше да бѫде вѣренъ на своя шефъ.