Джон Гънтър
Европа безъ маска (110)

Роялъ

Едно събитие обсѣнчи въ очитѣ на англичанитѣ всичко останало, което се случи презъ 1936 г. Това бѣше, разбира се, смъртьта на краль Джорджъ V на 20 януарий. Последва огроменъ брой засвидетелствувания на скръбьта, които продължиха много дни и равни на които нѣма въ съвременната история. Погребението бѣше небивало по своята тържественость и по своето великолепие шествие. Нѣщо повече: чрезъ държането на маситѣ, то символизира тѣсната връзка между короната и народа въ Англия.

Следъ това, най-прочутиятъ младежъ на земята, Уелскиятъ принцъ Едуардъ стана краль. Царуването на Едуардъ VIII започна, както се очакваше, по единъ видимо модеренъ начинъ. Новиятъ монархъ скѫса съ традицията, като следъ смъртьта на баща си замина отъ Лондонъ за Сендрингхеймъ „по въздуха“. На 1 мартъ той говори на милиони слушатели въ цѣлата империя по радиото. Съ поемане на короната отъ Едуардъ, повѣ свѣжъ вѣтъръ върху кралскитѣ работи. Безъ да жертвува нито частица отъ достойнството си, той направи ритуала на царуването си по-малко формаленъ, по-малко церемониаленъ. Излетътъ му презъ августъ и септемврий до Виена и до Балкана повиши симпатиитѣ къмъ него и въ най-отдалеченитѣ части на Европа.

Неговиятъ баща, Джорджъ V, както се знае днесъ, е единъ отъ най-рѣдкитѣ крале, които сѫ създали история. Най-напредъ той подкрепи мистъръ Аскѫитъ въ голѣмата му борба срещу Камарата на лордоветѣ презъ 1910 г. При това той се съгласи съ създаването на нови перове, за да може по тоя начинъ старата аристокрация да бѫде преодолѣна, въ случай че лордоветѣ продължатъ да разтакатъ одобрението на „Народния бюджетъ“ на Долната камара. Второ, той повика Балдуинъ, а не лордъ Кързонъ, да наследи министъръ-председателя Бонаръ Лоу презъ 1923 и по тоя начинъ прочисти пѫтя на Балдуинъ за послешното му дълго министъръ-председателствуване. Презъ следващата година той назначи Рамзей Макдоналдъ за министъръ-председатель, при все че лейбъриститѣ можеха да образуватъ само малцинственъ кабинетъ и по тоя начинъ подпомогна първото социалистическо правителство въ историята на Англия. Най-после той замина на 22 августъ 1931 г. по свой починъ отъ Балморалъ за Лондонъ, за да уговори, посрѣдъ финансовата криза, Макдоналдъ да образува „национално правителство“.

Презъ своето двадесеть и петь годишно царуване краль Джорджъ е ималъ само петима министъръ-председатели — едно доказателство за стабилностьта на английската политика. Неговиятъ юбилей като краль презъ май 1935 г., нареченъ сребъренъ, бѣше по тежесть златенъ. Той бѣше не само символъ за възвръщането на известно стопанско процъфтяване, но подчертаваше по блестящъ начинъ симпатиитѣ, които цѣлиятъ народъ изпитва къмъ кралското семейство. Кральтъ бѣше дълбоко трогнатъ и, като изъ основа скроменъ човѣкъ, се учудваше на възторга, който неговата поява всрѣдъ публиката предизвикваше. Какъ се е стигнало до празднуването на юбилея остава напълно неизвестно. Никога въ миналото не е билъ празднуванъ двадесеть и петь-годишенъ юбилей на нѣкой краль въ Англия. И никой не е предполагалъ, че когато тоя въпросъ ще бѫде сложенъ на разглеждане въ Долната камара, праздникътъ ще бѫде разгледанъ така внимателно.