Алекс Кош
Илюзия за поражение (8)

Глава 7

— Наясно ли си какво стана с теб току-що? — попита Сенсеич веднага щом останаха сами.

Алекс смутено се почеса по врата, правейки неволна гримаса от острата болка в травмираното рамо.

— Загубих контрол?

— Прекалено повърхностно — изсумтя Сенсеич. — Всъщност трябва да кажа, че това е мечешка услуга и че позволявайки на енергията на огнения дракон да те управлява, ти можеш да изгубиш себе си. Но всичко това са подробности, в момента не говоря за използването на заемна сила, това си е твое лично решение.

Тук Алекс съвсем се обърка.

— А за какво тогава става дума?

— Твоите мускули и връзки не са готови за силни ускорения. Следващият път можеш да получиш много по-сериозна травма или дори да си счупиш нещо и да изпаднеш от тренировъчния процес за няколко дни.

„Няколко дни за лечение на фрактура? — мислено се изненада Алекс. — Въпреки че, след като Костя беше излекуван от изгаряния трета степен само за седмица, в това не е толкова трудно да се повярва.“

— И какво мога да направя?

— Трябва да започнеш да укрепваш тялото си. Или се обърни към Тьома, за да ти помогне с чи гун, или убеди най-накрая дракона или тигъра да започнат да те тренират нормално. Страхувам се, че сам няма да успееш да овладееш необходимите техники, а бърз начин, както със сатори, тук няма.

Сякаш е толкова просто. Освен това не се знае кое е по-трудно — да се споразумее с дракона и тигъра или да започне сериозно да се занимава с чи гун. Алекс не понасяше всички тези дихателни техники, максимумът му беше тай чи — медитация в движение. А за Алекс ключовата дума беше именно „движение“. Все пак до сериозна медитация имаше още много хляб да изяде или по рождение да е предразположен към нея, като Тьома например. Той можеше с часове да стои на едно място, преструвайки се на дърво, и да гледа „вътре в себе си“, и именно затова беше в състояние да овладее „желязната риза“ без никаква помощ.

— Ще опитам още веднъж да се споразумея с духовете — решително каза Алекс. — Започвам днес.

— Не днес.

— А, да, ден за почивка — разочаровано въздъхна Алекс. — А не може ли в него? Нямам никакво желание да купонясвам, предпочитам да се заема сериозно с тренировките…

— О, престани вече! — прекъсна го Виктор. — Считай това за специална тренировка.

Кой би си помислил, че напиването може да стане част от тренировъчния процес. Друг би бил щастлив, но Алекс искаше колкото се може по-скоро да премине на ново ниво на развитие, а не да купонясва по клубове.

Алекс тъжно се насочи към съблекалнята, пътьом разтривайки пострадалото рамо.

— Напиване-е! — посрещнаха го приятелите му с радостни възгласи.

— Ще купонясваме!

— Ура-а — вяло се включи Алекс.

— Не виждам радост — ехидно отбеляза Тьома. — След всичко, което се случи от момента на завръщането на Сенсеич от Китай, наистина трябва малко да разпуснем.

Даня стоеше пред огледалото и внимателно оглеждаше синините, появили се по кожата му след спаринга със Соня. После отмести поглед към Тьома и възмутено възкликна:

— Ей, а как се получава така, че по тебе няма никакви следи от ударите на Роман? Вие доста здраво се налагахте.

— Напреднах достатъчно в развитието на първия етап на „желязната риза“, така че синините за мен не са страшни.

— Яко! — възхити се Даня. — Дали да не пробвам да я овладея? Трудно ли е?

— Трудно — твърдо каза Тьома. — А най-важното е, че си нямам идея как да ви обуча на нея. Ти например можеш ли да обясниш стъпка по стъпка как си се научил да предвиждаш движенията на това момиче?

Даня за известно време „зависна“.

— Ами, то само някак… просто усещах къде точно се кани да удари Соня. Предполагам, че е като да танцуваш по двойки с добър партньор, сякаш се настроих към нея.

Да, предишният Данил имаше в миналото и такова срамно петно — две години занимания с класически танци в гимназията. Родителите му решили, че му липсват грация и гъвкавост в движенията. Но на практика, ако не бяха тренировките на Сенсеич, младежът щеше да се е простил с няколко зъба, които момчетата от махалата щяха да му избият, когато разбраха с какво се занимава вечер. Даня така и не можа да се разтегне за тези две години, както, между другото, и за последвалите години на тренировки.

— И веднага всичко стана ясно — ухили се Алекс. — Аз също не мога да обясня разбираемо как работи сатори. Помага ми една фраза… повтарям я мислено и всичко наоколо се забавя.

— Тип заклинание? Авада кедавра? — размаха ръка Даня.

— Ето ти едно универсално заклинание — Алекс показа на баскетболиста неприличен жест. — По-скоро е някакъв вид спусък, който ме привежда в нужното състояние, като при нинджите. Но това едва ли ще помогне на друг.

— Значи е ясно, че нищо не е ясно — резюмира Тьома. — Хайде да побързаме, Машка сигурно вече ни чака.

Вече преоблечени, момчетата се срещнаха в залата с Машка.

— Отиваме в „Селеста“ — посрещна ги тя, откъсвайки се от телефона. — Нов клуб на Тверска — наргилета, алкохол, дансинг на две нива, всичко, което е необходимо за пълно щастие. Адреса го взех от общия чат и вече резервирах маса за девет вечерта.

— Ти знаеш най-добре — лесно се съгласиха младежите.

Приятелите се сбогуваха със Сенсеич и се спуснаха от тренировъчната зала на първия етаж. През цялото време Тьома се оглеждаше на всички страни, надявайки се да види Елена, но не му провървя — „бойната икономка“ беше изчезнала някъде. Затова пък охранителят беше на мястото си и мълчаливо ги изпрати с леко насмешлив поглед. Машка не се сдържа и му се изплези, но Иван сякаш нарочно точно тогава им обърна гръб.

— Имате ли против, ако поканя още няколко приятели? Ще има ли място? — попита Алекс, сещайки се, че отдавна не е виждал Димон, Олег и Вася — приятелите от секцията по акробатика. За миг дори в съзнанието му се мярна мисълта да покани и Смирнов, но в такава компания, че и в нощен клуб, той определено нямаше работа. А и какво напиване, по дяволите, когато той трябва да тренира?

— Пфф, няма проблем — плесна го по рамото Даня. — Твоите приятели са и наши приятели.

Всъщност така си и беше — всички приятели на Алекс вече се познаваха помежду си.

— Резервирах маса за осем души, за всеки случай — намигна Машка, след което леко се смути и добави: — И, между другото, на Вася можеш да не пишеш, аз вече го поканих.

— Ъ-ъ… покани го? — леко се обърка Алекс. — Защо?

— Да излезем заедно — окончателно се обърка момичето. — Ние… в последно време с него доста си общуваме.

Тьома и Даня се спогледаха разбиращо. Гледайки зашеметеното изражение на лицето на Алекс, можеха само да съжалят приятеля си. Начинаещ психолог, уверено експериментиращ със собствената си психика, но по някои въпроси си оставаше съвършен слепец.

— Между другото, Машка, ти можеш ли да ни обясниш как се научи да използваш твоите невидими остриета? — бързо попита Тьома, надявайки се да смени темата на разговора на по-неутрална. — Поне примерно да опишеш принципа на действие.

— Да, без проблем — веднага отвърна момичето. — Първо се научих да гоня чи по Малкия небесен кръг, след това превърнах това умение в несъзнателен навик. После отворих чакрите в дланите си и чрез тях започнах да изпускам концентрирана енергия. Засега не много стабилно, а и извън тялото практически не мога да я контролирам. Но практика и още веднъж практика!

Момчетата рязко спряха, гледайки изненадано приятелката си.

— Наистина ли си толкова наясно с процеса?!

— Какво толкова? — вдигна вежди Машка. — Това не ви е някаква магия, тук трябва учене и съвсем ясно да разбираш какво правиш. В противен случай може да се нараниш. Така казва Лотта.

Алекс и Даня огорчено сведоха погледи. Тьома, въпреки че не можеше да обясни как да овладеят „желязната риза“, но поне по свой си начин разбра принципа на действието й. А те просто действаха по рефлекс, без изобщо да разбират как действа сатори и предвиждането.

— Всъщност само духовете пазители могат да видят отстрани цялата картина на циркулацията на енергията в тялото — продължи Машка. — И само те могат да ни научат как правилно да я използваме.

— Страхотно — мрачно измърмори Тьома. — Остава да чакам кога моят дух пазител ще се появи. Като се напия ли? Твоята Лотта не ти ли е казвала дали драконите пият там, в техния свят?

— Искаш специално за теб ли да попитам? — изкикоти се Машка.

— Не знам за пиенето, но моят Мелистер ругае не по-лошо от пристанищен докер — намеси се Даня. — И не иска нищо да ме учи. Дали мога да сменя духа пазител с друг? Моят сигурно е дефектен.

Така, весело разменяйки шеги, те стигнаха до метрото и се прибраха по домовете до вечерта.

* * *

Първото нещо, което направи Алекс, след като се прибра, беше да се увери, че родителите и сестра му още не са се върнали от работа. Значи имаше време да се заеме с медитация и за пореден път да се опита да установи контакт с духовете пазители. След като чу Машка, Селин нямаше търпение да започне нормално обучение, оставаше само по някакъв начин да помири тигъра и дракона.

Влизайки в състояние на медитация, Алекс едва успя да помисли, че трябва да призове някак духовете пазители, и единият се появи сам.

— Ти! — изръмжа червеното драконче.

Рядък случай. Обикновено двата духа или изобщо не отговаряха на повикването, или се появяваха едновременно и започваха да се обиждат помежду си, напълно игнорирайки своя „носител“.

— Аз! — радостно отговори Алекс.

Вместо да продължи тази толкова високо интелектуална комуникация, Рон-Тиан се нахвърли на Алекс и започна да го бие с крила в лицето.

— Идиот! Кой ти позволи да крадеш енергията ми, без да питаш?!

Алекс падна на леглото, опитвайки се да избегне разярения дракон.

— Нищо не съм откраднал!

— Открадна! И моментът беше толкова неподходящ, че едва не умрях!

За щастие драконът не използва огнени топки или нещо подобно, в противен случай Алекс можеше сериозно да пострада. Впрочем, получаването на колекция от художествени драскотини по лицето също беше доста съмнително удоволствие.

— Нищо не съм направил! — възкликна Алекс, отблъсна дракона от себе си и отскочи настрани. — Вие на нищо не ме учите, откъде да знам как се краде някаква си енергия?

Драконът се спусна на масата и яростно се загледа в младежа.

— Значи не си го направил нарочно?

— Не! Просто се ядосах и ми причерня пред очите…

— Това е още по-лошо! — изръмжа Рон-Тиан. — Значи може да се случи отново!

Алекс бързо се хвана за тази мисъл.

— Разбира се, че може! Освен ако не ме научиш как да управлявам този процес.

Драконът завъртя глава, оглеждайки крилете си, като човек, който старателно се преструва, че е зает с нещо.

— Все едно нямам какво друго да правя — каза той накрая. — Освен това, преди да се научиш как да използваш енергията, трябва да подготвиш тялото си, така че да издържа на тренировки и да не се стопи, а това е цяла история.

— В отлична форма съм — малко се обиди Алекс.

— Не става въпрос за физическо състояние, носителю — изсумтя драконът. — Трябва да прочистиш тялото, да развиеш енергийните канали, да се научиш да управляваш своето чи и едва след това постепенно да практикуваш с моята огнена енергия.

Алекс би се ощипал, за да се увери, че не спи, но медитацията на практика е сън. Във всеки случай това, за което говореше дракона, подозрително приличаше на някаква фентъзи книга или манга: енергийни канали, огнена енергия. Само заклинание липсваше за пълна картинка.

— Тогава съм готов да направя всичко, което е необходимо!

Мимиката на дракона беше доста постна, но дори и така се виждаше, че той направи недоволна физиономия.

— Браво, носителю. Само че сега аз наистина нямам време.

— А тигъра? — не се отказа Алекс. — Може би той ще се заеме с моето обучение, ако ти не му пречиш?

— Бяко Тен? Този високомерен тъмен няма да направи нищо просто така.

„Аха, а ти изобщо не си високомерен — раздразнено си помисли Алекс. — И направо гориш от желание да помагаш. Нямал време, да бе!“

— Но идеята не е лоша — бавно издиша червеният дракон. — Ако го преметна и му кажа, че ти си абсолютно без талант и аз отказвам да те уча…

— И тигърът ще се върже на такъв блъф? — със съмнение попита Алекс. Той мислеше, че духовете пазители са един вид висши създания, а виждаше само арогантност, мързел и детски номера. От друга страна, трябваше вече да се е досетил по поведението им при всяко появяване.

— Защо блъф? — изненада се Рон-Тиан.

— О, ами да, ти наистина отказваш да ме учиш.

— Ъ-ъ… да, и това също. Като цяло, ще се опитам да поговоря с него. Дори един глупав тигър ще може да те научи на основите.

— О, ако ще и таралеж да ме учи! — избухна Алекс. — Само да има полза.

Драконът поклати неодобрително глава.

— Шегите тук са неуместни. Това са много… много опасни същества. Освен това кралските таралежи никога няма да тръгнат да се свързват с хора.

Селин замълча за известно време, опитвайки се да си представи таралежи, от които се страхуват дори драконите.

— Хей, а какво изобщо ви дава сътрудничеството с нас? Защо ставате духове пазители?

— Това допринася за духовното ни развитие — неочаквано лесно отговори драконът. — Своеобразна синергия: щом носителят на нашата проекция в този свят се развива, ние също се развиваме.

Това беше първата полезна информация, която получи от дракона досега. Алекс дори беше малко объркан от подобно откровение.

— Но… ако това е толкова полезно за вас, тогава защо толкова неохотно се заемате да ни учите? Не само вие двамата, но също и драконите на моите приятели.

— Присъствието във вашия свят изисква от нас сериозен разход на енергия. По същество това е като инвестиране в бъдещето, но чак след години вашето развитие ще започне да допринася за нашето. А конкретно в твоя случай ние ще получим още по-минимална възвръщаемост, тъй като сме двама.

Сега на Алекс му стана малко по-ясно как и защо се осъществява взаимодействието с духовете.

— Трябва да тръгвам, вече изразходвах твърде много сили — сепна се изведнъж драконът. — А ти занапред дръж яростта си под контрол!

Рон-Тиан се разтвори във въздуха, а Алекс буквално бе изхвърлен в реалността.

— Откачена работа — промърмори той под нос и се надигна от пода.

Бузата му беше леко възпалена от драскотините, дар от дракона, и Алекс вече предвиждаше шегите на приятелите си по този повод.

Имаше още време до вечерта в клуба, така че Алекс реши да започне да си събира багажа за преместването. Ако зависеше от него, още днес щеше да се настани в спортния център, за да успее да направи вечерна тренировка. Най-накрая свобода!

Скоро сестра му се прибра от работа. След като раздрънка ключове и събу обувки в коридора, тя първо погледна в стаята на Алекс и изненадано подсвирна.

— Охо, значи слуховете за изнасянето ти не са преувеличени?

— Факт — не без гордост отговори Алекс. — Не всички висят на врата на родителите си.

Тъй като беше най-малкото дете, подобна закачка към сестра му беше негова отдавнашна мечта. Само заради това си струваше да се премести някъде другаде.

— О, да, птиченцето излетя от гнездото — саркастично отвърна Аня. — Само гледай да не си счупиш краката при падането.

— Мечтай си. Ще полетя като сокол — парира Алекс.

— По-малко щракай с клюна, соколе, вече си се одраскал някъде. И не забравяй да ни поканиш в новата си квартира, ще ми е любопитно да видя в каква клоака си се настанил.

„О, ще се изненадаш — насмешливо си помисли Селин, а после вече притеснено: — И нашите ще се изненадат, при това доста! Трябва да измисля как да им обясня защо живея в сграда на спортно-оздравителен център, и то работеща с подразделения на специалните части.“

Алекс вече започна да съжалява, че спомена за работа в танцово студио. Може би трябваше отдавна да е казал за тренировките по бойни изкуства и сега всичко щеше да е много по-просто. Но майка му винаги е била против подобни занимания, за което многократно е заявявала, започвайки от най-ранното детство на Алексей Селин. Между другото, беше доста странно, защото, както се изясни наскоро, баща му навремето много сериозно се е увличал по карате…

„И все пак Сенсеич е прав, както винаги — удивено осъзна Алекс. — Наистина трябва да се напия и да се разсея.“

Най-ценното за Алекс, както и за всеки нормален млад човек, беше компютърът. Е, може би не за нормалния, но определено за модерния. Той реши да приготви съкровището си в последния момент преди тръгване, още повече, че първо трябваше да намери подходящ кашон. Дрехите ги нахвърли в чантата почти без да гледа, защото по всяко време можеше да притича до вкъщи, но по рафтовете със запомнящи се дреболии и снимки погледът му се задържа дълго. В центъра стоеше снимка отпреди десетилетие с шест деца в бели кимона и плешив мъж — Сенсеич. Да, тогава, в самото начало, те бяха шестима. Стас напусна групата много рано, след около година занимания, когато получи лека травма на тренировка. Но тази травма беше достатъчна за родителите да се притеснят за своето дете и да го отпишат от опасния клуб, забранявайки му всякакви занимания с бойни изкуства. По-късно те напуснаха града, бързо губейки се от поглед. А Сенсеич от личен опит разбра, че не всички родители обичат бойните изкуства, и преобразува клуба в неформален. От този момент официално „великолепната петорка“ се занимаваше само с общофизическа подготовка без заплащане. А сега, след напускането на Костя, останаха само четирима.

„Ха, Машка беше толкова забавна като дете — усмихна се Алекс, гледайки снимката. — Както и всички ние, предполагам.“

Машка… те бяха приятели още от първите дни в клуба. Не, и петимата бяха негови приятели, дори Костя, но именно тя му стана наистина близка. Без какъвто и да е намек за връзка, само чисто и светло приятелство. И доскоро в Алекс нямаше и мисъл за нещо повече. Но днешните думи на Тьома го разтърсиха. Възможно ли е Машка през цялото това време да е чувствала нещо към него?

„Може би днес трябва да говорим за това? — зададе си той съвсем логичния въпрос. — В крайна сметка сме възрастни хора. Да, така трябва да се постъпи.“

* * *

Клуб „Селеста“ се оказа доста шикозно място. Ако не беше предварително резервираната маса и личните познанства на Машка, то Алекс и компания най-вероятно нямаше да бъдат допуснати да влязат. Нормални студенти не биха минали фейс контрола на такова солидно заведение.

Но всички приятели пристигнаха на мястото навреме и се събраха на масата във весела и сплотена компания. За съжаление Олег не можа да дойде, но Вася, Димон и приятелката му Даша се присъединиха към момчетата.

— А какво празнуваме? — попита Вася, прегръщайки Машка през талията със здравата си ръка.

Алекс се намръщи. Съдейки по това колко привично беше това движение, те общуваха наистина често и отблизо.

— Започваме да работим като треньори в специализиран спортен център — гордо отговори Данил. — Осигуряват ни и жилища.

— Огън! — възхити се Димон. — Кого ще учите? И защо?

— По нашата част, бойни изкуства, боравене с хладни оръжия — поясни Машка. — За допълнителна подготовка на полицаи и военни, доколкото разбрах.

Учениците на „Рижия дракон“ дружно кимнаха в потвърждение на думите й.

— А треньори по акробатика не търсят ли? — заинтересува се Димон. — Ако става, аз съм готов.

— Е, само да решат да направят спецотряд от полицаи-паркуристи, веднага ще се обърна към теб — засмя се Алекс, погледна лукаво Даша и добави: — Тарзанчик…

След като веднъж чу от устата на момичето този прякор на Димон, Алекс просто не можеше да го изхвърли от главата си.

— А защо не, това е добра идея — изобщо не се смути „тарзанчик“. — Не знам за ефективността, но рейтингът на полицията сред населението определено би се повишил.

Вася явно не споделяше интереса на приятелите си към обсъждане на тренировките, тъй като все още ходеше с превързана ръка. За разлика от Костя, него никой не го лекуваше с мистични техники.

— Да пием за това! — решително предложи Вася.

— Да!

— Сервитьор, текила! — радостно извика Даня.

— Дай направо двайсет шота! — скромно предложи крехката Даша, с което предизвика одобрителни възгласи.

И купонът започна. След втората поръчка текила момичетата станаха да танцуват, замъквайки своите кавалери със себе си. Даня също ги последва, забелязвайки с тренираното си око самотно красиво момиче някъде сред тълпата. В резултат на масата останаха само Тьома и Алекс. Известно време седяха мълчаливо, гледайки с усмивка приятелите си на дансинга.

— Изпусна си щастието ти — обади се накрая Тьома, проследявайки погледа на своя приятел.

— Какво? — рязко трепна Алекс. — За какво говориш?

— А ти как мислиш? — саркастично вдигна вежда Тьома.

— Не, ние с Машка сме…

— Само приятели — прекъсна го Тьома. — Да, знаем, това сме го чували. Е, радвай се, сега наистина е така.

Алекс озадачено погледна приятеля си, после към целуващите се на дансинга Машка и Вася, след което сведе поглед към подноса с текила.

„Май трябва да пийна още“ — реши той.

След примерно второто или третото отиване на дансинга и седмата чаша текила, Алекс с усилие успя да се измъкне от здравите ръце на приятелите си и да излезе на чист въздух, за да си прочисти малко главата. Странно, но въпреки големия брой хора в клуба, на терасата на втория етаж нямаше никой и Алекс успя малко да отдъхне от тълпата и силната музика, а едновременно с това и да си прочисти мозъка.

— Какви глупави същества сте вие, хората — раздаде се изведнъж глас някъде отдолу. — Не стига, че телата ви са толкова слаби, ами и вие постоянно ги тровите с разни гадости.

Свеждайки удивено поглед, Алекс видя как тигровата татуировка на ръката му набъбва и ехидно се усмихва, показвайки изрисуваните си зъби.

— Наистина ли съм толкова пиян? — неволно се изненада Алекс.

— Може и така да се каже — отвърна тигърът. — Наркотичните вещества и алкохолът често разтварят съзнанието ви и вие спирате да се вкопчвате с всички сили във вашата нещастна реалност. Именно затова ти сега говориш с мен, без да се потапяш в медитация или сън.

На Алекс му трябваше известно време, за да разбере за какво говори Бяко Тен.

— Яко — промълви накрая. — А ти… аз…

Той искаше да пита за много неща своя дух пазител, тъй като предишният разговор с Рон-Тиан само увеличи количеството въпроси, но мислите му отказваха да се превърнат в завършени изречения.

— Носителю, време е да се заемеш сериозно със себе си, иначе ще ме е срам от близките ми — каза малко тържествено тигърът. — Въпреки че ти принадлежиш към школата на дракона, аз също съм твой учител. Така че щом този летящ червей не те учи на нещо стойностно, ще трябва да го направя аз.

— Аз отдавна съм готов да се уча — радостно възкликна Алекс.

Страхуваше се да не каже нещо грешно, защото не знаеше какво точно е казал драконът, така че тигърът да се съгласи да се заеме с обучението му.

— За начало трябва да прочистиш тялото си — делово продължи в същото време духът пазител. — Ще ти съставя списък с билки, съответстващи на твоя тип тяло. Ще ги купиш всичките и ще си вариш отвара стриктно по моите инструкции.

— Това някакъв тип детоксикация ли е?

— Това е тип отвара за пречистване — раздразнено повтори тигърът. — Наясно си, че аз дори не знам вашия език и го уча практически в движение, четейки мислите ти. Не ми усложнявай живота с непонятни думи.

От такова откровение Алекс дори леко изтрезня.

— Всички мисли?!

— Само най-тъпите — изсумтя Бяко Тен. — Тоест, да, всички!

Алекс замръзна, без да знае дали да се обижда или да се ядосва от факта, че духовете пазители четат мислите му. От друга страна, ако се замисли, откъде дракон и тигър от друг свят ще знаят руски език? В краен случай това ще е китайски.

— Добре, какви билки трябва да купя? — реши да смени темата Алекс.

— Имам нужда от лист хартия.

Алекс озадачено се огледа. Откъде да намери лист хартия в клуб в три сутринта? Извади хилядарка от джоба си и криво се усмихна. Но въпросът е, че все още нямаха химикалка.

— Ще стане — неочаквано заяви тигърът. — Дръж я в ръка.

Разбира се, духът пазител имаше предвид ръката, върху която самият той „седеше“. Алекс послушно премести банкнотата в дланта си и в следващия момент лапата на тигъра стана обемна и започна да движи нокът по нея. На хилядарката бързо започнаха да се появяват малки червени йероглифи.

— Ъ-ъ… с какво ги рисуваш? — подозирайки нещо нередно, попита Алекс.

— С твоята кръв, разбира се, с какво друго — озъби се Бяко Тен. — Не ме разсейвай. Това и така изисква твърде много сили.

— А нали знаеш, че аз не знам китайски?

— Ще намериш някой, който да ти го прочете.

Когато цялата банкнота беше изписана, тигърът отново се върна в татуировката.

— Е, това е всичко. Потърси тези съставки. Когато събереш всичко, призови ме отново. Драконът обеща повече да не ми се пречка, така че проблеми с връзката няма да имаш.

Алекс бавно започна да изтрезнява и да мисли разумно.

— Ами ако тези билки не се намират в Москва?!

Но татуировката вече беше застинала в обичайното си състояние.

— Ей, говори с мен! — Алекс потърка татуировката, надявайки се по някакъв начин да привлече вниманието на изчезналия дух пазител. — Тигър, върни се!

Точно в този момент няколко души излязоха от клуба на терасата.

— О-о, този пич здраво се е надрусал — изкикоти се единият. — Хей, какво е това? Искам и аз.

Алекс рязко се обърна.

— Искаш? Сега така ще си го получиш, че свят ще ти се завие.

— Хей, спокойно, човече — вдигна ръце пред себе си шегаджията. — Ако толкова искаш да се биеш, тогава просто се върни в клуба. Там такъв въргал става, само за теб. А ние по-добре да изчакаме тук, докато всичко свърши.

И веднага след думите му, сякаш по поръчка, един стол с трясък разби прозореца вдясно от вратата.

„Знаех си, че няма да мине без бой!“ — радостно си помисли Алекс и ухилен се втурна обратно в клуба.