Алекс Кош
Илюзия за поражение (30)

Епилог

Елитна клиника, късна вечер.

Стройната жена с елегантна черна рокля и светло кожено яке мина спокойно покрай охраната на входа на стаята, без да каже и дума.

— Светлана Александровна — учтиво се поклониха суровите мъже и я изпроводиха с изключително уважителни и дори леко покорни погледи.

Ако „Небесната сфера“ можеше да влияе на другите клубове поради своите възможности за лечение на различни наранявания, то „Диамантената котка“ имаше огромна информационна база, засягаща интересите на почти всеки участник в Рейтинга. А както се знае, който притежава информацията, той притежава света. Никой не искаше да се кара с „котките“.

Светлана идваше да посети Виктор не за първи път. Тя седна до леглото и му заговори така, сякаш той наистина можеше да я чуе. Странно, но комата оставаше неизследвана територия не само за съвременните лекари, но и за най-добрите практикуващи в „Небесната сфера“. Но всички специалисти в един глас уверяваха, че разговорът с хора в кома е най-малкото полезен.

— Ами здравей.

Жената се наведе над Виктор и вече обичайно го целуна по челото. После седна на ръба на леглото и започна разказа си:

— Твоите момчета са страхотни. Преди два дни школата ви беше нападната, но те успяха да се справят с всички нападатели. Пет трупа. Също така напредват изненадващо бързо, вчера моите ученици ходиха при тях за спаринг и всички загубиха! Можеш ли да си представиш? Само за седмица са подобрили уменията си толкова много!

Уви, но, както и преди, мъжът по никакъв начин не реагира на думите й.

— И най-важното, колко добре се подреди всичко: успя да извикаш от Китай твоите приятели, за да поемат момчетата… — Светлана се намръщи. — Тази Елена… тя е много подозрителна и малко плашеща. И, между другото, подкрепата на силовите структури, които да гарантират неприкосновеността на сградата, също се оказа много полезна.

Тя нежно погали бузата на Виктор с опакото на пръстите си, а след това изведнъж го удари силно по носа.

— Много добре си обмислил всичко, Виктор. И най-важното, ти се оказа наистина силен. Усетих го още при първата ни среща. Разбира се, добре криеше способностите си, но не можеш да заблудиш женската интуиция…

Известно време Светлана гледаше лицето на мъжа, чакайки поне някаква реакция.

— Е, според лекарите твоето състояние е стабилно тежко. Харесва ми думата „тежко“, но виж стабилност на нас точно сега изобщо не ни трябва… — жената извади от джоба си тънка инсулинова спринцовка. — Добър човек си ти, Виктор. Жалко, че се получи така…

Светлана хвана банката, от която се вливаше лекарство във вената на мъжа, и заби иглата в нея.

— Не бих ти препоръчала да го правиш — раздаде се тих женски глас точно над ухото й.

Студено острие плъзна по врата на „котката“ и я изгори с тънка драскотина. Светлана конвулсивно си пое дъх, но не рискува да се съпротивлява — прекалено неочаквано се появи тази жена и най-важното — отличният инстинкт на „котката“ по някаква причина този път се провали.

— Не беше толкова лесно да се намери работодателя на този снайперист — каза жената, вземайки спринцовката от Светлана. — За щастие аз съм доста добра в убийствата и убийците.

Светлана бавно се обърна и се натъкна на студения поглед на тъмнокосата Елена — същата тази приятелка на Виктор Тропов, която толкова навременно се беше притекла на помощ на клуба му. „Котката“ моментално се взе в ръце и дори се усмихна.

— Не е това, което си мислите — каза тя бързо. — Това е просто лекарство.

— Вярвам ти — съгласи се Елена. — Но в комбинация с вече дадения му сутринта от лекарите възстановяващ коктейл, това лекарство ще се превърне в силна отрова.

— Сигурна ли сте? — съвсем искрено се изненада Светлана. — Но на мен ми казаха, че това трябва да му помогне…

— Прекрати този театър — намръщи се бойната икономка, прокарвайки острието на тънък меч във въздуха пред гърлото й. — Намерих Тунгар.

— Кого? — учудено попита „котката“.

Въпреки доста лекомисления й тон, очите на жената започнаха да издават вълнението й.

— Тунгар — убиецът, смятан за втори в света — с готовност обясни Елена. — Кой би си помислил, че ще се окаже жена… Кой знае защо, аз винаги съм смятала, че това е мъжко име.

Светлана се опита да се контролира и с нейните умения обикновени хора нямаше да забележат нищо, но не и боец от Рейтинга и още повече — жена. Елена сякаш виждаше през нея.

— Намерили сте този, който е стрелял във Виктор? — радостно попита „котката“, решавайки да се държи до последно. — Това е страхотно! И как успяхте да я откриете?

— Не са много хората освен мен, които биха могли да направят толкова невероятен изстрел и да избягат незабелязано от местопрестъплението — усмихна се жената. — Дори е жалко, че светът на сенките изгуби толкова добър убиец.

— Изгуби? — повтори „котката“.

— Да, и го изгуби толкова добре, че едва ли някога ще бъде намерен. Във всеки случай, не и цял. Има подозрения, че същото може да се случи и с вас.

— Коя си ти, че да ме заплашваш?! — реши да промени тактиката Светлана.

— Можеш да ме наричаш Ведма — намигна й жената. — Но това ще бъде нашата тайна.

Светлана пребледня и започна да се отдръпва, докато гърбът й не опря в стената.

— Същата онази Ведма?!

— Колко мило, че си чувала за мен, така ще ми е по-лесно. Кажи ми кой ти заповяда да убиеш Виктор — брюнетката нежно се усмихна. — И ако ми се стори, че криеш каквато и да е информация от мен, няма да се отървеш само с една отрязана ръка.

В очите на Светлана блесна изненада, защото и двете й ръце си бяха на мястото. Но в следващия миг в полумрака на болничната стая проблесна острие и лявата й ръка от китката падна на пода.

— Казват, че в „Небесната сфера“ са доста добри в пришиването на отрязани части на тялото. Но едва ли ще се справят, ако накълцам елегантната ти ръчичка на кайма…