Алекс Кош
Илюзия за поражение (28)

Глава 7

Всичко, което се случи, след като Сенсеич се свлече на земята, Алекс си спомняше откъслечно. Елена и Иван веднага се оказаха до тялото на простреляния учител. Жената провери пулса му, каза нещо на брат си и се втурна към най-близките храсти. Иван бързо се обади по телефона, вдигна Виктор на ръце и с невероятна скорост хукна към пътя.

Приятелите дори нямаха време да реагират и да ги попитат за състоянието на учителя.

— Накъде? — попита кратко Даня, като гледаше ту в посоката, в която изчезна Иван, ту към храстите.

Чувайки гласа му, Алекс моментално излезе от шока. Бързо възвърна концентрация и се потопи в сатори, за да получи малко повече време да помисли и да ориентира приятелите си:

— Машка, ти догони Иван. Даня, остани тук, за да сме в течение на случващото се, а ние с Тьома ще се опитаме да последваме Елена. И пишете веднага щом се появи някаква информация.

Приятелите не възразиха, изглеждаха все още в лек шок.

Даня тръгна да търси „котката“, надявайки се да разбере какво се е случило, Машка хукна след Иван, а Алекс и паркуристът последваха бойната икономка. Както се изясни по-късно, не само те бяха тръгнали да търсят снайпериста, но и много други зрители, с много по-изявени умения, но така и не намериха никого. След като изтичаха на полянката, Алекс и Тьома откриха интересна сцена: Елена стоеше над трима мъже, легнали на земята в доста неестествени пози.

— Как можахте да допуснете снайперист толкова близо?! — попита тя с тон, който накара по кожата на приятелите да пробягат мравки.

— Бил е истински майстор на маскировката! Освен това бяхме разсеяни от някакъв тийнейджър, който се опитваше да пробие защитния периметър — с усилие промълви един от мъжете.

— Къде е той?

— Нашите вече го водят на площадката. Но, съдейки по всичко, това е просто хлапе, което се е опитало да гледа битката без билет.

Елена се приближи към говорещия и стъпи на ръката му. Чу се слабо хрущене.

— Казах всичко! — изсъска мъжът през стиснати зъби.

— Отсега нататък ще бъдеш по-учтив с непознати дами — студено каза Елена, след което се обърна към момчетата и меко се усмихна: — А вие накъде сте хукнали? По-добре да бяхте тръгнали с учителя в клиниката.

Алекс облекчено въздъхна.

— Значи е жив?

— Жив е, разбира се. Повече подробности за състоянието му ще кажат само в клиниката.

— А кой е стрелял?

— Ако знаех, нямаше сега да стоя тук — отговори Елена без никаква насмешка. — Ще разберем — тя многозначително погледна мъжа със счупената ръка. — И този, който е отговарял за охраната, ще отговаря за провала си лично пред мен.

Скоро дойде съобщение от Машка:

„Сенсеич е жив, но е в безсъзнание. Линейка на «Небесната сфера» чакаше Иван на входа на парка, сега пътуваме към клиниката.“

— Върнете се на поляната, аз ще пообиколя района — заповяда им Елена.

Приятелите нямаха друг избор, освен да й се подчинят — по изражението на жената беше ясно, че е по-добре сега да не спорят с нея. На площадката всичко беше изненадващо спокойно. Част от хората вече си бяха тръгнали, но се бяха появили нови лица.

Към приятелите се втурна Даня.

— Слушайте. За охраната на площадката е отговарял клуб „Костенурката на дъгата“, те са пропуснали снайперист в безопасната зона. И също така са хванали един наш познат.

Светлана спореше за нещо с няколко мъже в черни дрехи, а до тях стоеше плешив младеж с белезници.

— Стас?! — изненада се Алекс. — Той пък какво прави тук?

Плешивият видя момчетата и радостно им помаха с окованите си ръце.

„Все пак е ненормален“ — помисли си Алекс.

— Сигурно се е опитал да се промъкне за битката. Очевидно е искал да види как се бие Сенсеич — предположи Даня. — Билети за двубоя се продаваха само на официалните участници в Рейтинга, а той не е от тях. По някаква причина приятелчетата му от „Сребърния дракон“ не са го взели със себе си.

Костя притича до момчетата.

— Как е Сенсеич, добре ли е?

— Да, точно така описват състоянието на човек, който е получил куршум в челото от снайперска пушка — каза мрачно Тьома. — „Добре е“. Теб какво те интересува, предател?

— Престани, Тьома — пресече го Алекс. — Виктор изглежда е жив, но все още не знаем подробности — отговори той на Костя.

После към тях се приближи русокосият младеж от „Сребърния дракон“ и неочаквано сериозно каза:

— Който и да е направил това, е избрал идеалния момент за изстрел. Вашият майстор атакува аурата на противника, използвайки цялата си сила за мигновен пробив. И веднага след този изблик последва изстрела. Без емоции, без подготовка, иначе всеки майстор би почувствал опасността. От минимално разстояние, така че да няма време да реагира.

— И какво? — предизвикателно попита Алекс.

— Просто казвам, че това определено е работа на професионалист. Двубоите в Рейтинга са свещени. Клуб, който реши да се намеси в двубой, незабавно ще бъде унищожен — усмихна се блондинът. — Но никой няма да намери този снайперист и клуба поръчител, такива професионалисти не оставят следи. Жалко, че вашият учител приключи така бързо, но трябва да призная, че никой не би могъл да оцелее при толкова добре планирано покушение.

Алекс си пое дълбоко дъх, опитвайки се да успокои появилото се някъде в дълбините на душата му желание да се обърне към огнената сила на дракона и да удари самодоволното лице на блондина. Колкото и да е странно, всеки път ставаше все по-лесно и по-лесно да се откаже от силата на дракона, сякаш се лекуваше от някаква зависимост.

— И ти не би оцелял? — с кисела усмивка попита той.

— Мозъкът ми щеше да се разпръсне по цялата поляна — спокойно отвърна „драконът“. — А вашият майстор дори успя да повлияе на куршума, така че той загуби част от инерцията си. Вярно, това не успя да го спаси.

И казвайки тези думи, блондинът бутна Костя по рамото:

— Да вървим. Тук вече нямаме работа, шоуто приключи.

Костя послушно го последва, но преди да тръгне се обърна и помоли:

— Пишете ми веднага щом имате информация за… Виктор.

Алекс мълчаливо кимна. Това не беше подходящият момент за започване на кавги, особено след като разбираше, че Костя е съвсем искрен.

След известно време Елена се върна в компанията на един от мъжете, които преди това беше пребила.

— И така, момчета — бодро започна тя. — Този човек се казва Максим, той е от клуб „Костенурките на дъгата“, отговарящ за безопасността на двубоя. Сега той ще ви заведе в болницата при Виктор и Мария, а аз ще остана тук и ще се опитам да разбера кой за какво е виновен и какви ще са последствията за тях.

Под студения поглед на Елена представителят на „Костенурката на дъгата“ потръпна и предложи на момчетата:

— Колата ми е наблизо, на паркинга. Ще тръгваме ли?

— Може би ще ви трябва помощ? — колебливо предложи Тьома на икономката.

Изглежда изобщо не му се искаше да остави Елена сама, макар с ума си да разбираше, че дори стотина като него не могат да се сравнят с нея по сила.

— Всичко е наред — увери го жената. — Вървете.

През целия път представителят на клуб „Костенурката на дъгата“ напрегнато мълчеше, не смеейки да заговори момчетата. Явно се чувстваше виновен, че клубът му не се справи със задачата си. От друга страна, да организираш бой в центъра на голям парк и да разчиташ на пълна безопасност беше просто глупаво. Колкото и добри да са специалистите им, това беше открита територия и при желание снайперист би могъл да стреля дори от някоя от близките сгради. Макар че тогава, по думите на русия „дракон“, Сенсеич щеше да има време да реагира на изстрела…

В клиниката не ги пуснаха в стаята на Сенсеич и момчетата прекараха следващите няколко часа в зоната за изчакване. Очите на Машка изглеждаха зачервени, но пред приятелите си тя само от време на време конвулсивно въздишаше.

— С него всичко ще е наред, той е много силен — увери я Алекс и сам искрено вярваше в думите си. Не би могло да бъде иначе.

Чак след три часа Надежда Сергеевна излезе при тях и каза почти същото нещо, което вече бяха чули от ученика на „Сребърния дракон“: куршумът е загубил основната част от импулса си и дори не е пробил главата, засядайки в челната кост. Въпреки това мозъкът е пострадал и в момента Виктор е в кома. По-точна информация не можела да даде, тъй като мозъкът, по принцип, и комата, в частност, все още не били напълно изучени. Да, има травма, но колко бързо ще се възстанови Виктор и дали изобщо ще успее да се възстанови, дори лекарите от „Небесната сфера“ не можели да прогнозират сега.

— Ще следим динамиката на състоянието му и щом има новини, веднага ще ви се обадя — увери ги главният лекар. — Клиниката ни е достатъчно добре защитена, но специално за Виктор сме осигурили допълнителна охрана.

Едва към седем сутринта момчетата в компанията на охранителя се върнаха в тренировъчния център. Елена още не се беше прибрала, но Иван изобщо не се притесни.

— Вървете да спите, мъници — добродушно ги посъветва той. — Елена ще разнищи ситуацията и утре ще разкаже всичко.

Но на следващия ден тя така и не се появи. Момчетата проведоха тренировка на пълен автомат, продължавайки мислено да са някъде в миналата нощ, и на практика не си говореха. Всеки витаеше някъде в мислите си. Следобед, когато Смирнов се появи за тренировката си, Тьома и Алекс седяха на татамито, преструвайки се, че се разтягат, Даня повтаряше комплексите на уин чун, а Машка медитираше, макар че може и тя просто да се преструваше.

— Защо сте толкова мрачни, сякаш някой е умрял? — попита дебелакът, когато видя лицата на Тьома и Алекс.

— Млъквай! — раздразнено отвърна Алекс. — Не говори глупости. Просто нощта се оказа напрегната, настроението ни е ужасно.

Дебелакът смутено сведе поглед.

— Извинявайте. Аз, по принцип, мога и сам да тренирам…

— Всичко е наред — успокои го Алекс и със скок се изправи на крака. — Дай днес да се съсредоточим върху работата с лапи.

Работата с лапи беше най-добрият начин за тренировка на начинаещ спортист и за подобряване на координацията му чрез трениране на избягване и чувството за дистанция. А за дебелака, който все още на подсъзнателно ниво се стряскаше от най-обикновени удари, лапите не изглеждаха толкова заплашителни и му позволяваха да се концентрира по-добре върху тренировките. Когато дойде време да пие отвара, Алекс отстъпи мястото си на Тьома и се просна на дюшеците да отдъхне малко. Все пак безсънната нощ, нервите и витаещото в залата усещане за несигурност си казваха думата. Машка все така седеше и медитираше някъде на полосата с препятствия, а Даня, в другия край на залата, ожесточено отработваше удари от уин чун върху дървена макивара, кокалчетата му бяха целите в кръв. Всеки се справяше с преживяването по свой си начин.

Смирнов отдавна беше започнал да хвърля крадешком любопитни погледи към Даня — баскетболистът се движеше наистина ефектно и нанасяше удари с пълна отдаденост. Алекс май никога не беше виждал добродушния младеж толкова отдаден на тренировката.

След малко колебание, дебелакът все пак попита, като посочи високия:

— А ние ще учим ли нещо подобно?

— Защо ти е? — насмешливо попита Тьома.

— Е, това е по-готино от обикновени удари, като от бокс и други подобни.

Тьома се хвана за главата.

— Не говори глупости, ти дори базовите удари едва ще имаш време да усвоиш за цялото лято!

— Мислех, че колкото повече удари знаеш, толкова по-добре… — несигурно каза Игор. — Всичко може да влезе в употреба.

— Де да беше толкова лесно — усмихна се Алекс. — Вариативност, всичко е в нея. Когато се биеш, всички движения се извършват на ниво рефлекси, и всеки път мозъкът ти избира от „базата“ заучени техники тази, която според него е най-подходяща в дадения момент. А преди движението да се усвои дотолкова, че да се превърне в рефлекс, трябва да мине време. Много време.

Тьома застана срещу Смирнов.

— Нанеси обикновен удар с ръка в лицето ми.

Дебелакът послушно удари и паркуристът започна да показва:

— Боксьорът на практика има четири варианта: да избегне удара, отклонявайки се на една страна, да отбие с ръка, да увеличи дистанцията или да комбинира избягването с контраудар. Виждайки началото на движението, мозъкът избира по някакви критерии един от начините да реагира на удара, но това отнема време. Дори да е част от секундата, при реален бой това е много време. И колкото по-голяма е вариативността, толкова по-дълго е времето за вземане на решение и толкова по-големи са шансовете да сгрешиш с някой от критериите и да направиш грешно движение.

— Какви са тези критерии? — озадачи се Смирнов.

— Каквито си помислиш. Посоката на погледа на противника, разстоянието помежду ви, позицията на краката, дори само предпочитанията в техниките. Критериите за избор на мозъка на едно от движенията се формират само с практикуването на спаринг. Техниката на някои удари може да се тренира и върху круша, но опит се придобива само в бой. Дори на боксьорите с техния ограничен набор от удари и отклонявания им отнема години, за да развият правилните рефлекси и да научат мозъка да избере подходящия начин да реагира на едно или друго движение.

— А ако добавим към вариантите за реакция ритници и борба, веднага сложността за вземането на решение многократно се увеличава — присъедини се Алекс към обяснението. — Ето защо на първо време не трябва да гониш сложни и претенциозни удари, а да овладееш сносно поне най-базовите, както и да се научиш да ги използваш правилно на ниво рефлекси.

— А колко време продължава този „на първо време“? — разочаровано попита Смирнов.

— Десетина-петнадесет години — усмихна се Алекс.

— Колко?!

От изненада гласът на дебелака се извиси до фалцет.

— Е, може би малко по-малко, ако отделяш достатъчно време — неуверено отвърна Тьома. — За да разбереш — ние тренираме от почти петнадесет години, много от уменията са ни ги втълпявали още от детството. Но всеки от нас избра най-подходящия за него стил на бой и с него разнообрази класическата система от удари. Само ги разнообрази. Тоест основата е една и съща — удари, блокове, техники на борба. И само двадесет процента от това, което използваме в боевете, са необичайни удари и сложни техники.

— А всички тези красиви комплекси, които изпълнявате? — попита Смирнов. Той не беше за първи път в залата и често виждаше как момчетата тренират гъвкави и ловки, приличащи на танц, движения.

— Практикуваме неща, които след време ще можем да използваме в битка. Отработваме движения. Но до това трябва да дораснеш.

За това, че многобройната вариативност на движенията допринася за развитието на мозъка, като например да използваш недоминиращата ръка в ежедневните дейности, Алекс предпочете да премълчи. Всъщност увеличаването на броя на изучаваните и практикувани техники подобряваше уменията и най-важното — скоростта на избор на една от тях в отговор на чужди движения. Тоест съществуваше някакъв преломен момент в тренировките, когато скоростта на реакция и движенията на спортист, практикуващ по-сложни бойни изкуства от ограничения бокс или кикбокс, започваше да превъзхожда тези на другите спортисти. Вярно, това изискваше години и години тренировки и спаринги, с което всъщност се занимаваха само единици от многото хиляди хора, практикуващи източни бойни изкуства.

— Затова практикувай базови техники и не мрънкай — заключи Алекс. — После ще добавим към тях няколко изненади за Стас, които ще успеят да променят хода на боя в твоя полза.

— И да медитирам ли не бива? — разочаровано попита Смирнов.

Изглежда на дебелака наистина му хареса да тренира и възнамеряваше да обхване всичко наведнъж. На няколко пъти той дори хвърляше поглед към полосата с препятствия, но логично заключи, че все още не е физически готов за нея.

Тьома погледна Алекс, но той поклати отрицателно глава. Определено нямаше намерение да посвещава Смирнов в тайните на Рейтинга. Поне не и в близко бъдеще.

— До това също трябва да дораснеш — отвърна той уклончиво на Игор. — Не бързай. Ако имаш сили, по-добре е да бягаш вечер, издръжливостта в бойните изкуства никога не е излишна.

В тренировъчната зала надникна Иван.

— Хей, трагичната четворка, Елена иска всички да се съберете в трапезарията след двадесет минути.

— Идваме веднага — на мига отговори Алекс, без дори да се намръщи от подобно нелицеприятно отношение. Важното беше, че Елена най-накрая се появи!

Виждайки Смирнов, охранителят влезе в залата и заинтригувано попита:

— И за какво събитие толкова усърдно готвите това прасенце-сукалче? Вече трети пореден ден идва да се поти в залата.

— За есенното състезание по ръкопашен бой — не скри нищо Алекс.

Иван хвърли скептичен поглед на дебелака.

— Никакъв шанс.

— Но аз нямам намерение да печеля състезанието — предпазливо каза Смирнов.

Огромният охранител дотолкова плашеше дебелака, че той дори се страхуваше да го погледне.

— А с такова отношение изобщо няма какво да прави там — отсече Иван.

— А къде отиде прословутото: „Важна е не победата, а участието“? — застъпи се за приятеля си Алекс. — И всъщност целта му е да спечели само един бой.

— Глупости. Това са го измислили слабаците и неудачниците. Пълна и безусловна победа е това, за което участваш във всяко състезание. Има само един победител, останалите са неудачници.

— А второто и третото място? — заинтригува се Тьома. — Те също изглеждат като победители… почти.

— О-о, не, това са особени неудачници, които са останали на косъм от първото място. Най-често не им липсват сили или умения, а просто желание за победа. Ако искаш да се развиваш, никога не трябва да си сред тях. Само победа на всяка цена.

— На всяка цена? — повтори Алекс. — Не е ли прекалено…

— На всяка — твърдо повтори Иван.

Тьома се намръщи.

— Дори с измама и против правилата?

— Не-е, само по правилата — неочаквано злобно излая охранителят. — Трябва да победиш честно, за да не остане и сянка на съмнение, че си най-добрият.

— И не бива да мамиш, дори и никой да не узнае?

— Но ти ще знаеш. Ще можеш ли да си уверен в себе си, знаейки, че някъде си спечелил с измама? — Иван по някаква причина погледна изразително Алекс. — Основната прелест на победата е усещането, че си най-добрият от всички, че си можел, пожелал си и си успял. А купите и наградите… кому са нужни? Парчета безполезно желязо и няколко листа красива хартия, ставаща само за тоалетната.

След разговор с Иван Смирнов се затвори в себе си и напусна залата с много замислено изражение на лицето. А момчетата отидоха в трапезарията, за да узнаят последните новини от Елена, и, уви, те се оказаха разочароващи.

— Състоянието на Виктор все още е без промяна.

— А кой е стрелял, разбра ли се? — попита Машка.

— Все още не. „Костенурката на дъгата“ правят всичко възможно, но без резултат. Но, както се оказа, същата вечер са задържали един без билет, който се оказа ваш стар познат.

— Стас — кимна Алекс. — Видяхме го.

— Точно така. Но трябваше да го пуснат по молба на главата на „Сребърния дракон“, казал, че момчето просто искало да гледа двубоя. „Костенурките“ бяха толкова притиснати, че направо се престориха, че никого не са хващали.

— Той може ли да има нещо общо с убийството?

— Мисля, че не. Момчето просто е обсебено от учителя, който, както той вярва, го е изоставил — поклати глава Елена. — И иска да докаже, че струва нещо, а ако Виктор умре, би било доста проблематично да го направи. Но някой би могъл да го използва, за да отклони вниманието на охраната.

— И какви са бъдещите ни планове? — попита Тьома, уморено потривайки нос.

— Нищо не се е променило — намеси се Иван. — Имате седмица и половина, за да получите моята благословия за Двубоя на Духа. А ако никой не може да премине изпитанието, ще закрием клуба. Така че тренирайте и не се разсейвайте с нищо, останалите въпроси ще решаваме ние.

— А няма ли опасност този, който стреля във Виктор, да нападне и нас? — показа неочаквана прозорливост Даня.

— Ако някой искаше да ви убие, отдавна да го е направил — саркастично отвърна Иван. — Нападението срещу Виктор е изисквало много сериозна подготовка и перфектен тайминг, а специалист от това ниво може да ви отстрани във всеки един момент.

— Това не звучи много успокояващо — мрачно отбеляза Алекс.

— Не се притеснявайте, момчета — каза Елена. — Сигурна съм, че до два дни ще намеря този, който стреля по Виктор, и ще приключим с този въпрос.

Останалата част от вечерта премина в закъсняло обсъждане на боя на Сенсеич. Иван и Елена отново обясниха какви точно техники са използвали майсторите и дори дадоха няколко съвета за тренировките. Ако не бяха последните събития, момчетата дори щяха да се зарадват на такъв невероятен подарък, но сега трябваше да положат усилия да се концентрират върху обучението.

Следващият ден премина в абсолютно същото напрежение. Състоянието на Сенсеич не се променяше, момчетата продължаваха да тренират още по-ожесточено от преди. За да се разсеят по някакъв начин от лошите мисли, Тьома и Даня предизвикаха Иван. И двамата не издържаха и две минути, но резултатите им все пак бяха по-добри от този на Алекс. Селин се пробва втори път, но не издържа дори половин минута, а освен това получи и леко счупване на ръката. Както се оказа, скоростта не е всичко, или Иван нарочно даде на Тьома и Даня повече време от Алекс, за да го унижи. Алекс все още не разбираше защо Иван се отнася така с него.

Селин прекара половината от следващия ден в клиниката, възстановявайки ръката си и в същото време минавайки още един преглед на вътрешните канали. Благодарение на това той узна, че възстановяването върви дори по-добре, отколкото Надежда Сергеевна очакваше, което не можеше да не радва. Може би поради това усещанията му се изостриха или беше просто случайност, но през нощта Алекс се събуди от чувство на силна тревожност. Все едно си сънувал някакъв напрегнат сън и внезапно те върнат в реалността, но сега Алекс беше сигурен, че не е сънувал нищо подобно. Въобще, откакто започнаха сериозните тренировки, той винаги спеше дълбоко, практически напълно изключвайки бързата фаза на съня, и затова се възстановяваше по-бързо. Във всеки случай поне той мислеше така в онези дни, когато не знаеше за невероятните способности на тялото си да се регенерира.

В коридора наистина се чуваха някакви звуци, така че той бързо навлече панталони и тениска и предпазливо надникна навън. В полумрака на коридора се мярна фигура и изчезна надолу по стълбите.

„Някой е решил да ходи в трапезарията? — предположи той. — А ако не? По-добре да проверя.“

Алекс предпазливо се прокрадна по коридора и надолу по стълбите към първия етаж, чувствайки се в същото време малко глупаво. Но той логично реши, че по-добре да се презастрахова, защото можеха да са крадци или някой още по-опасен — след изстрела по Сенсеич можеше да се очаква всичко.

И наистина, на пода близо до входа на трапезарията той видя голяма тъмна сянка, подозрително наподобяваща човек. Приближавайки предпазливо, Алекс мигновено се убеди, че това наистина беше човек. И при това именно „беше“, защото бърз оглед показа, че той определено е мъртъв и е убит не с някакво оръжие, а с голи ръце — под него нямаше никаква кръв.

Алекс никога не беше разбирал тази глупава реакция при намиране на труп във филмите. Да, неочаквано е, разбира се, и гадно, но защо всички крещят като заклани? Дори мъжете започват да се тресат и да се плашат, сякаш това не е обикновен труп, а някакво зомби. Алекс изобщо не се уплаши. По-скоро искрено се зачуди кой би могъл да се промъкне в тренировъчния център и с каква цел. Под защитата на Елена и Иван те едва ли трябваше да се опасяват от обикновени крадци или дори убийци.

„Няма живот, няма смърт…“ — мислено повтори той мантрата си, мигновено издигайки състоянието сатори на максимум.

След кратко замисляне той хвана тялото за ръката и го завлече в трапезарията. Просто за всеки случай. После се огледа за оръжие и приборите за хранене веднага се набиха в очите му. Разбира се, в мятането на предмети уменията на Алекс бяха значително по-слаби от тези на Машка, но все пак определено можеше да улучи човек от няколко метра. Да вземе ножове не посмя, твърде лесно беше да убиеш човек с тях, затова грабна няколко вилици, те бяха напълно достатъчни, за да неутрализират възможни противници. Селин все още си спомняше думите на майстора на „Сребърния дракон“, че той, Алекс, е убиец също като Стас, и не искаше случайно да убие още някой.

След това той предпазливо се върна на втория етаж, за да събуди приятелите си възможно най-скоро. Не се знае колко души са се отправили към тренировъчния център и дали охраната в лицето на Елена или Иван се е справила с всичко, така че трябваше да побърза.

Неочаквано на стълбите той се натъкна на друго тяло. Изненадващо, преди няколко минути тук нямаше нищо.

„Какво изобщо става тук? — напрегнато си помисли той, като предпазливо продължи да се качва по стълбите. — Кои са всички тези хора и какво правят тук?“

На втория етаж Алекс с крайчеца на окото си улови в полумрака бързо движение, насочено към него, и веднага хвърли вилица, целейки се в ръката, посягаща да го посрещне.

— Охо, вилица — прозвуча учуденият глас на Елена. — Опасно.

Жената с лекота улови необичайното метателно оръжие и излезе в петното светлина, изливаща се от малък прозорец.

— Можеш да се връщаш да спиш, вече реших проблема.

В същото време тя изглеждаше не само опасна, но и много секси. Очевидно срещу неканените гости беше изскочила в това, в което е спала — тънка нощница на голо тяло.

„Ех, Тьома, утре много ще съжаляваш, че спиш толкова дълбоко“ — с лека насмешка си помисли Алекс.

Вратата на една от стаите се отвори и Машка погледна в коридора.

— Ей, какво правите тук? — попита подозрително тя, когато видя фигурите на Алекс и Елена.

А като видя с какво е облечена икономката, момичето стисна юмруци и бързо тръгна към тях.

— Щом двамата сте вече будни, помогнете ни да почистим — каза Елена, без да обръща никакво внимание на недоволството на момичето. — Хващайте тялото на стълбите и го занесете до задния вход.

Машка замръзна като вкопана.

— Какво тяло?

— Алекс ще ти покаже — махна с ръка Елена. — А аз ще отида да се наметна с нещо — тя върна вилицата на Селин. — Следващия път се цели в лицето, а не в ръката. Сериозен боец травма на ръката няма да го спре.

— Какво става тук?! — изсъска Машка на Алекс, щом жената изчезна зад вратата.

— Де да знаех — сви рамене Селин. — На стълбите и в трапезарията има два трупа. Очевидно някой е проникнал в тренировъчния център с лоши намерения и Елена ги е посрещнала.

— И просто така ни казва — вървете занесете труповете на хората до сметището? — шашна се момичето.

— Е, не до сметището, а до аварийния изход — неуверено отвърна Алекс. — Може би трябва да събудим момчетата, да помогнат?

— Глупости — изсумтя Машка. — Нека си спят. Аз какво, едни трупове ли не мога да влача…

— Не е смешно — нервно се усмихна Алекс. — Е, тогава да се залавяме за работа…

Може би глупавите шеги не бяха най-лошия начин за справяне със стреса. Всъщност нито Алекс, нито Машка бяха виждали мъртъв човек толкова отблизо. Държейки за краката доста тежкия мъж, Алекс се опита да разбере как се чувства в момента. Трябваше да има отвращение или страх, но по някаква причина не успя по никакъв начин да асоциира това тяло с жив човек. Просто празен съд…

На задния вход се натъкнаха на Иван. Здравенякът делово влачеше в ръка, като някакъв ствол, още едно тяло и си подсвиркваше нещо весело под нос.

— О, и вие ли сте убили някой? — учуди се той. — Браво на вас.

— Не сме ние, а Елена — бързо отрече Алекс.

— Е, да, нещо май ви надцених — призна Иван след кратък размисъл. — Носете го в колата.

На задния вход, плътно до вратата, имаше микробус с надпис „ФСБ“ и двама мъже във военни униформи.

— Това ли е всичко? — попита един от тях, кимайки към тялото.

— Да, общо бяха петима — потвърди Иван.

Елена излезе от центъра с торбичка с дръжки от супермаркета, пълна с нещо дрънчащо. Като се вгледа, Алекс разпозна нахвърлени пистолети със заглушители.

— Не ни трябват подобни неща — обясни Елена, подавайки чантата на военния.

— Ей, това е онзи доктор, който дойде да ме прегледа! — изненадано възкликна Машка, надниквайки в колата. — Защо се опита да ни убие?

Елена погледна тялото, посочено от Машка.

— Ето значи кой е уредил всичко… Всъщност не е трудно да се досети човек какво точно е искал.

— Да не би VIP картите? — веднага се досети Алекс.

— Разбира се — потвърди подозренията му Елена. — Видял е неактивираните ви VIP карти и е искал да ги открадне. Но преди Виктор да попадне в болницата не е смеел да нападне тренировъчния център толкова открито. Но виждайки, че главата на клуба е в кома и не може да защити учениците си, този негодник все пак е решил да рискува.

— А кои са тогава другите четирима?

— Просто наемници.

Елена погледна брат си.

— Явно ще трябва по някакъв начин да разгласим, че клубът е под наша закрила, иначе и на някой друг може да му хрумне подобна глупост — тя погледна учениците. — А вие двамата вървете да спите. Съжалявам, че трябваше да се сблъскате с това толкова рано, но не го вземайте много навътре. Тези хора са планирали да убият всички, така че просто си получиха заслуженото.

В коридора Машка и Алекс спряха нерешително пред вратата на момичето.

— Добре ли си? — тихо я попита Алекс.

— Още не разбирам — честно отвърна Машка. — Двубои до смърт е едно, но изстрели със снайпер и хора с огнестрелно оръжие… това е страшничко.

Алекс мълчаливо кимна и неочаквано за себе си хвана момичето за ръката.

— Ние ще се справим с всичко.

— Ние? — леко се изненада Машка.

— Ами… да, всички ние — бързо каза Алекс. — Ти, аз, Даня, Тьома…

Момичето предпазливо освободи ръката си.

— А, тези „ние“… — тя се изправи на пръсти и целуна Алекс по бузата. — Лека нощ, Льошка.

Машка тихо затвори вратата след себе си, а Алекс остана да стои тъпо в коридора, озадачено прокарвайки пръсти по бузата си.