Алекс Кош
Илюзия за поражение (26)

Глава 6

Тренировката вече беше към своя край, така че Алекс трябваше да изчака около двадесет минути, преди залата напълно да се освободи. А до този момент те със сестра си просто седяха и наблюдаваха спарингите. Алекс и сам не забеляза как започна ентусиазирано да й разказва за различните стилове бойни изкуства и видовете хладни оръжия, окачени по стените.

— Наистина ли всичко това ти е интересно? — изненадано попита момичето след известно време.

— Много. Дори бих казал, че това е моят живот.

— А аз си мислех, че целият ти живот е в компютърните игри — изхихика Ана. — Кой да знае. Макар че когато се връщаше вкъщи с поредната синина, подозирах нещо, но мислех, че просто те пребиват в института.

Алекс самоуверено се усмихна.

— А? Да ме пребиват? Глупости.

Казвайки тези думи, той неволно си спомни последните два сблъсъка с участници в Рейтинга и това, че и двата завършиха не в негова полза. Усмивката му бавно избледня до нивото на виновна, сякаш току-що беше измамил не само сестра си, но и самия себе си.

След края на тренировката Тьома, Даня и Машка се присъединиха към тяхната компания.

— Е, как ти се струва нашата обител? — обърна се Тьома към момичето.

От всички членове на клуб „Рижия дракон“ сестра му беше виждала Тьома най-често, така че можеше да се счита, че са добри познати.

— Много странно — честно отговори Ана. — Помня времената, когато ти и Льошка, двама пъпчиви тийнейджъри, седяхте с дни у нас и играехте на конзолата.

Алекс и Тьома си размениха погледи.

— Но оттогава всичко се промени.

— Да, макар и да си останахте същите пъпчиви тийнейджъри, но сега, вместо да играете на „Mortal Kombat“, самите вие се биете — съгласи се Аня.

— Отлично сравнение! — вдигна палец Даня. — Веднага се вижда, че си наясно с темата.

Алекс дръпна Даня настрана и тихо каза:

— Слушай, реших днес да се опитам да премина теста със спаринга с Иван.

— Това защото се е присламчвал към сестра ти ли? — веднага се досети баскетболистът. — Слушай, така или иначе не можеш да му направиш нищо. Какъв е смисълът да му скачаш?

Наострилата уши Машка долетя до Алекс и му прошепна в ухото:

— Да, защо е това демонстративно самоубийство в стена. Една такава здрава каменна стена с тъпи шегички.

Докато Тьома говореше с Аня, Алекс продължи обсъждането с приятелите си:

— А защо не? Така или иначе, един от нас ще трябва да го направи първи. Така че нека поне разберем на какво е способен и за какво да се готвим.

— Глупост, но е вярно — опомни се Даня. — Какви изобщо ги дрънкаме ние? Ти си вече опитен, свикнал си да ти набиват канчето сериозни бойци от Рейтинга.

— Но ако се надяваш, че Анюта като види как те изтупват като брашнен чувал и няма да отиде на среща с него, то те чака разочарование — изкиска се Машка.

Алекс само изсумтя ядосано в отговор. Разбира се, планът беше точно такъв, но в този момент му се искаше да направи поне нещо. И ако не намери отдушник на яростта си, определено нямаше да се сдържи и щеше да използва чи на дракона, и последствията щяха да бъдат много по-плачевни.

— Аз ще го извикам! — с подозрително радостно изражение на лицето каза Даня и изхвърча като куршум от залата.

— Виж, ако Иван се държи с мен както обикновено, това ще бъде достатъчно за всяко нормално момиче да се отврати от него — не се съгласи Алекс с приятелката си.

— Ох, Льошка, нищо не разбираш от момичета — отвърна тя с усмивка.

Тук Алекс дори не си помисли да спори. Той дори Машка невинаги разбираше, а се познаваха от петгодишни.

— Освен това какво му пречи да бъде по-мек с теб пред Аня? — продължи момичето.

— Ако започне да се сдържа пред сестра ми, това също не е чак толкова лошо — каза Алекс след кратък размисъл. — Ще остана по-цял. Тъкмо се върнах от клиниката, не искам да се връщам още днес.

Скоро Даня се върна в залата, придружен от охранителя.

— Е, радвам се, че най-накрая се решихте — заяви той още от прага. — Честно казано, бях изненадан, че никой не се опита да премине теста още вчера. Явно бойният ви дух е като самите вас, на нивото на мокра мишка. И така, кой ще ходи в болница днес?

Алекс погледна победоносно Машка, но после мярна усмивката на сестра си и цялата му радост някъде се изпари. Изглежда Ана беше сметнала думите на Иван за някаква шега, въпреки че за болницата той явно говореше съвсем сериозно.

Селин вдигна ръка.

— Аз.

— Аха — Иван за един дълъг миг задържа погледа си върху него, после погледна Ана, съпостави нещо и неуверено каза: — Алекс?

„Е, това е краят на света. Той ми е запомнил името“ — помисли си раздразнено Селин.

Иван си събу обувките и пристъпи на татамито.

— И така, правилата на изпитанието са съвсем прости — трябва да издържите пет минути срещу мен или да ме ударите поне веднъж.

— Само един удар? — попита Алекс. — Просто така?

Условието да издържи пет минути беше практически нереално, защото Иван при желание можеше моментално да нокаутира всеки от тях. Ако поискаше, никой от тях нямаше да участва в Двубоя на Духа. От друга страна, Алекс вярваше, че с малко късмет и максимални усилия дори Сенсеич може да бъде ударен. Разбира се, трябва да изчакаш подходящ момент. Много, много подходящ момент.

— Защо да усложняваме? — ухили се Иван. — Разбира се, този удар аз трябва поне да го усетя.

Тук Алекс се напрегна още повече. А какво ще стане, ако този гигант изобщо с нищо не може да бъде преодолян? Ако, например, практикува „желязната риза“, то с неговата маса и умения такава защита дори таран не може да пробие.

— И не се притеснявайте, имам груба представа за нивото на сила на бъдещия ви противник и ще се опитам да се огранича до него.

Тьома тихо обясни на Ана смисълът на цялата сценка и Алекс се надяваше, че няма да разкрие всичките им тайни.

— Да започваме? — предложи охранителят.

— Смъртоносната битка започва! — радостно възкликна Даня.

Отстрани съперниците изглеждаха като спортна илюстрация към баснята „Слон и мопс“. Дори и без разликата в уменията, тях ги деляха поне три теглови категории.

— Нападай — направи подканващ жест Иван.

Алекс не се забави с началото на боя и веднага се втурна напред. Е, не точно се втурна, а по-скоро нанесе няколко предпазливи удара. Ритник под коляното, дълъг удар в лицето и веднага след това отстъпление. Иван избегна лоукика с вдигане на крака, а удара в лицето просто плавно избегна.

„Няма живот, няма смърт…“

Влизайки в сатори, Алекс започна да действа по-уверено. Но въпреки увеличената му скорост и реакция, имаше усещането, че Иван може да блокира всичките му удари, без изобщо да се напряга. Охранителят също не се забави с контраатаките и след като нанесе само пет-шест удара, Алекс веднага получи тласък в гърдите с такава сила, че беше отхвърлен на няколко метра назад.

— Много зле — изкоментира Иван. — Съвсем прости и слаби удари, посредствена скорост.

Алекс би трябвало да започне да се ядосва, но остана напълно спокоен и съсредоточен, защото от самото начало знаеше, че Иван определено няма да мълчи и сигурно ще започне да му се подиграва по любимия си начин. Можеше дори да се каже, че беше изненадващо мек и конкретен.

„Сенсеич винаги е казвал, че основното предимство на учениците от клуб «Рижия дракон» е разнообразието от научени техники, съобразени точно с нашите особености и физика — абстрактно си помисли Алекс. — Така че ще видим кой тук е най-простият.“

Тъй като обикновените прави удари не можеха да пробият до Иван, Алекс започна да използва кръгови движения от тай чи, за да атакува противника си по необичайни траектории. Селин дори се опита да отклони ударите му и да пренасочи инерцията им, но не успя да отмести ръката му дори на милиметър.

— Добър опит — отново коментира Иван. — Но движенията ти са безсмислени, глупаво се опитваш да въздействаш на ръката ми. Тай чи не е създаден за това, неговите движения трябва да пренасочват нечия чужда чи.

Изненадващо, но изглежда охранителят сякаш сериозно възнамеряваше да го научи на нещо.

Алекс не се предаваше, отново и отново се опитваше да отгатне момента и да нанесе удар, но всеки път се натъкваше на твърдите като камък ръце на здравеняка. В същото време той усещаше, че се движи с почти същата скорост като своя противник. Или Иван наистина се сдържаше, или скоростта не беше силната му страна — и двата варианта изглеждаха съвсем логични.

— А, разбрах, това е стилът на глупав майстор! — продължи да го дразни Иван. — Има един филм „Пияният майстор“. Там, на теория, има изкуствено създаден стил, базиран на стила на „играта на петте животни“. Концепцията е да изглеждаш пиян, но да не си. Тук ти си почти същият, само че не се преструваш.

Може би Иван се опитваше да го изкара извън кожата му, но го правеше някак вяло, без страст. Може би просто защото сестрата на Алекс гледаше.

Боят завърши неочаквано — Иван просто изкара целия въздух на Алекс с един удар в корема, изпращайки го да се гърчи на татамито.

— Е, предполагам, че с това приключваме — каза той, надвесен над опитващия се да си поеме дъх младеж. — Издържа минута, и то при условие, че ти направих отстъпка като първи клиент и не те атакувах веднага.

— Някой друг иска ли да опита? — обърна се Иван към останалите ученици. — Но не забравяйте, че сезонът на отстъпките приключи.

Даня и Тьома се спогледаха и мълчаливо поклатиха глави. Без сатори те нямаха никакъв шанс. Дори гледайки отстрани, в нормалното си състояние те трудно различаваха движенията на Алекс и Иван, а охранителят със сигурност не показваше пълната си скорост. Машка явно сериозно обмисляше спаринг с охранителя, но накрая все пак се въздържа.

— Добре, ако решите, аз винаги съм тук — сви рамене Иван.

Кимвайки на сестрата на Алекс, той отиде да си обуе ботушите.

— Хей, сигурен ли си, че преподаваш нещо тук? — попита Ана напълно сериозно. — Някак си не можеш да ме убедиш, че си истински боец. Бихте се почти минута, а ти изобщо не успя да го удариш.

Машка и Даня едва се сдържаха да не се разсмеят, а Тьома потупа съчувствено приятеля си по рамото.

— Не Алекс е слаб, а Иван е прекалено силен — обясни паркуристът.

Ана преценяващо погледна фигурата на напускащия залата охранител.

— Е, да, вижда се, общо взето.

„Защо ли имам усещането, че само влоших нещата?“ — обречено си помисли Алекс.

Ана си тръгна след около половин час, като обеща периодично да им гостува. Алекс не се зарадва особено на това обещание, но не рискува да спори със сестра си, която вече знаеше тайната му. Разбира се, Ана увери брат си, че няма да каже нищо на родителите им, но фактът беше, че вече има повод за изнудване.

Останалата част от деня мина по същия начин, в тренировки. Гледайки битката между Алекс и Иван, която дори не можеше да се нарече битка, приятелите осъзнаха колко далеч са от успешното преминаване на този тест. А имаха много, много малко време за подготовка.

Следобед Смирнов пристигна, получи своята порция тренировка и изпълзя към дома след почти три часа в залата. Този път към графика му добавиха разтягане, което неочаквано за всички реши да ръководи Даня.

— Какво? — не издържа учудените им погледи баскетболистът. — Знам по-добре от вас колко е болезнено това и ще проведа тренировката много добре. В същото време ще се разтегна и аз.

— Доскоро смяташе, че всяко разтягане е излишно — насмешливо напомни Машка.

— Може би съм си променил мнението — измърмори Даня.

Никой обаче не започна да му се подиграва, а напротив, следвайки неговия пример, всички започнаха да тренират още по-усилено. А късно привечер в залата се появи Елена.

— Е, как напредвате? — обърна се тя към Даня и Тьома.

Младежите седяха на пода, продължавайки усилено да медитират. Тьома и така изглеждаше разстроен, а след въпроса на Елена съвсем клюмна.

— Много се срамуваме, но не успяваме да овладеем сатори — каза той тихо.

— Направихме всичко възможно — увери я Даня. — Тьома — със сигурност. Аз съм малко бездарен, както казва моят дух пазител, но той се старае и за двама ни.

— Всичко е наред — неочаквано ги увери Елена. — Вземете тези капсули. Те ще ви въведат в необходимото състояние за около три минути. Надявам се това да е достатъчно, за да проследите двубоя.

— А така възможно ли е?! — възкликна Даня, скачайки на крака. — Защо тогава се потихме толкова?

— Възможно е, но не е желателно — поясни жената. — Това е за краен случай. И страничните ефекти няма да са много приятни: главоболие, температура, болки по цялото тяло. Но от друга страна има вероятност благодарение на това да можете малко да допълните усещанията си и да се придвижите напред в изучаването на сатори.

— Казах ви, че подценяваме китайската медицина! — самодоволно отбеляза Машка.

— Изпийте ги, когато боят започне. Ще подействат почти мигновено — продължи инструктажа Елена. — Двубоят ще е тази нощ, в три часа. Вече изпратих координатите на вашите телефони.

— Няма ли да отидем всички заедно? — разочаровано попита Тьома.

— Не. Аз, Иван и Виктор ще отидем отделно, не от тренировъчния център. А вие си починете — посъветва ги Елена. — Нощта може да бъде много натоварена.

* * *

Измайловски горски парк, късно през нощта.

Този път битката щеше да е не в центъра на града и дори не в „изоставена“ съборетина, а на най-обикновена площадка в средата на парка. Тя не изглеждаше особено уединена и беше скрита от случайни погледи само от рядка горичка.

— На правилното място ли сме? — изрази съмненията си Алекс.

— Точката в навигацията сочи това място — също толкова неуверено отговори Даня. — А изглежда и хората се събират.

И наистина, недалеч от момчетата се виждаше разнородна компания от около петнадесет души. На вид — най-обикновени мъже и жени. Ако приятелите очакваха да видят множество интересни персонажи, както беше в последния двубой от Рейтинга, то сега ги очакваше пълно разочарование. Хората изглеждаха съвсем нормално, много от тях дори не приличаха на бойци.

Машка хвана Алекс за ръката.

— Виж, това там не е ли Костя?!

И наистина, сред събралите се в очакване на предстоящата битка зрители се мяркаше една изгубена душа.

— Трябва да отидем да го поздравим — зарадва се Даня.

— Чакай — спря го Машка. — Той е предател, сега е в „Сребърния дракон“, а те с шантаж ни принудиха да приемем предизвикателството на Двубоя на Духа. Няма защо да го поздравяваме.

Тьома замислено погледна Костя.

— Всъщност Машка е права. Откакто напусна, нито веднъж не отговори на позвъняванията и съобщенията ми. Толкова за отношението му към приятелите.

— Така че нека не бъдем като него — настоя Даня. — Ние така или иначе си оставаме приятели, дори и сега да е в такъв период.

— Аха, период на идиотизъм — изсумтя Машка.

— Той винаги е бил в този период — усмихна се Алекс. — Но съм съгласен с Даня. Ако Костя иска да се държи като дете, това е негов избор. А ние ще бъдем по-умни.

С тези думи той се отправи право към стария си приятел, който стоеше в компанията на двама младежи, явно представители на клуб „Сребърния дракон“. Лицата и на двамата определено не бяха познати на Алекс.

— Привет!

Костя явно отдавна беше забелязал приятелите си, но не бързаше да се срещне пръв с тях. В същото време той изглеждаше така, сякаш е срещнал бивша приятелка, докато се разхожда из града с новата си страст. И между другото, новата компания на Костя беше много впечатляваща: високият синеок блондин изглеждаше като слязъл от корицата на модно списание, а вторият мъж по обем на мускулите можеше да се конкурира с Иван. И двамата гледаха приближаващите се момчета с леко високомерна насмешка.

— Привет — малко неуверено поздрави Костя.

Тьома му кимна леко, а Машка само изсумтя, хвърляйки пренебрежителен поглед на Костя. Но Даня със своята простодушна спонтанност разруши цялото напрежение на момента.

— Какво става, човече? — радостно поздрави той приятеля си, като хвърли да го прегръща и да го потупва по гърба. — Как са тренировките в новия клуб? Вече научи ли нещо ново?

— Разбира се — бързо се опомни Костя. — За една седмица научих повече за бойните изкуства, отколкото през цялата година.

Алекс едва потисна усмивката си. Колкото и да е странно, те можеха да кажат точно същото нещо, и до голяма степен благодарение на помощта на Елена и Иван. Той все още прехвърляше в главата си думите на охранителя по време на спаринга за истинския смисъл на техниките от тай чи. Само че как да пренасочиш чуждо чи, когато дори своето не усещаш?

— Страхотно! — искрено се зарадва баскетболистът. — Трябва да си направим спаринг.

Костя измъчено се усмихна.

— Да, с удоволствие.

— Никой от клуб „Сребърния дракон“ няма да организира благотворителни спаринги с малки клубове от самото дъно на Рейтинга — намеси се синеокият блондин.

— Уау-уау, по-спокойно — вдигна ръце пред себе си Даня. — Щом е така, добре.

Костя виновно разпери ръце, но не тръгна да спори.

— Да се надяваме, че вашият учител ще покаже добър бой — продължи блондинът. — Все трябва да е научил нещо в Китай.

Машка се канеше да каже нещо остро, но Алекс я задържа и нежно я дръпна към себе си.

— Всички сме дошли, за да видим добра битка — уклончиво отвърна той. — Приятна вечер.

Когато бяха достатъчно далеч, момичето се нахвърли върху Алекс:

— Какво си тръгнал да говориш с тях, този русичкият явно искаше да ни обиди!

— Разбира се — съгласи се Алекс. — Но сега не е най-добрият момент за конфликт с хора от клуб на върха в Рейтинга.

Машка изсумтя.

— Нали ги чу: прекалено са високомерни, за да ни предизвикат на бой. Да се бият с нас също е под достойнството им, така че можем да им кажем каквото си искаме.

— Още по-зле. Да нагрубяваш, като се криеш зад своята слабост, е дори по-лошо, отколкото да го правиш от позиция на силата — настоя Алекс. — А така и на Костя можем да създадем ненужни проблеми.

— Защо изведнъж стана толкова мил? — изненадано попита Машка. — Ти не можеше да го понасяш дори преди още да напусне клуба. А сега той се мотае с потенциалните ни врагове.

— Просто започнах да разбирам защо той напусна след загубата. Бих го нарекъл криза на вярата в учителя. Аз самият почувствах нещо подобно, когато срещнах Стас и стигнах до болницата. Сенсеич най-накрая ни обясни причините за такава структура на тренировките, но Костя така и не научи.

Тьома подсвирна.

— Оказва се, че понякога е полезно да те ударят по главата. Веднага стана по-толерантен към хората.

— Аха, истински търпеливко — ухили се Машка.

Алекс си пое дълбоко дъх.

— Повярвайте ми, веднага щом стана толкова добър, че да мога да изпратя този блондин в болницата със собствените си ръце, първото нещо, което ще направя, е да отида и да му кажа в лицето всичко, което мисля за него. С всички интимни подробности. Но точно сега е по-добре да не влизаме в конфликт с никого.

Машка само завъртя очи в отговор.

— Както кажеш.

— Слушайте, до боя не остава много време, а почти няма хора — реши да смени темата Даня. — Дали защото смениха датата на битката, или по принцип не е особено интересна за никого?

И наистина, хора все още идваха, но бяха дори по-малко, отколкото по време на двубоите на покрива на изоставената болница. А в битките там участваха обикновени ученици, а не майстори.

— Това е заради ограниченията — поясни Тьома. — Говорих с Планинеца, имало е ограничен брой билети за продажба. „Огнената маймуна“ специално са настояли битката да се проведе при минимален брой зрители.

Машка се намръщи.

— Защо им е това?

— Това е битка до смърт. Ако техният майстор загуби от клуб от нашето ниво, това ще бъде позор, ако спечели, също няма с какво да се гордеят — намеси се Алекс. — Както разбирам, първоначално „маймуните“ просто са искали да спечелят допълнителни пари от приятелска битка с нашумял в Рейтинга новодошъл — майстор от Храма на дракона. Но след като нашият стар познайник уби сина на главата на клуба, парите са престанали да имат никакво значение.

Тьома погледна одобрително приятеля си.

— Да, определено е добре за теб да те удрят по главата. Може би ако още няколко пъти срещнеш Стас на улицата — и кандидат-майстор ще защитиш след месец?

— Засега аз съм единственият, който е оцелял след битка с него — напомни Селин. — Мислиш ли, че ще имам същия късмет и втори път?

— За какво…

— А ето ги и представителите на „Огнената маймуна“ — прекъсна ги Даня.

Алекс за първи път виждаше майстора на „Огнената маймуна“ отблизо, тъй като беше наблюдавал битката от Рейтинга от прилично разстояние. Огромният мечкоподобен кавказец не изглеждаше много доволен от живота и се оглеждаше, сякаш беше готов да нападне всеки, който го погледне накриво. Всъщност това беше съвсем логично за човек, чийто син наскоро е бил убит, пронизан със стоманена тръба. В същото време той разменяше кратки фрази с красива жена в дълга червена рокля, която крачеше до него. Очевидно тя също владееше мистични бойни изкуства, защото без тях беше просто невъзможно да се движи с такава грация на тънки токчета по неравната горска пътека. Или бойни изкуства, или магия, не можеше да има други варианти.

— Странно е, че са само двама. Къде са учениците им?

— Дошли са отделно — предположи Алекс. — Сенсеич също ни изпрати отделно. Може би тук не е прието майстори и ученици да обикалят заедно по събития.

— Глупости — не се съгласи Тьома. — Те просто са имали някаква работа.

— Да, Сенсеич изчезва някъде по цели дни — недоволно измърмори Машка. — Толкова много работа, толкова много работа… Сякаш е решил да приключи всичките си недовършени неща преди тази битка…

Тя внезапно млъкна с ококорени от страх очи.

— Не, не, глупости — бързо се поправи тя. — Елена каза, че Сенсеич е един от най-силните бойци в руския Рейтинг. Той не може да загуби от някакъв безименник от средняшки клуб.

По принцип клуб „Огнената маймуна“ наистина можеше да се нарече среден, тъй като се намираше приблизително в средата на Рейтинга. Но „Рижия дракон“ все още оставаше някъде дълбоко на дъното. Въпреки че Алекс предпочиташе да нарича тази позиция в списъка не дъно, а нисък старт. Още повече че мястото в Рейтинга беше показател за силата на клуба като цяло, а не за един конкретен майстор.

Приятелите изчакаха още десетина минути, пристъпвайки на място под погледите на събралите се участници в Рейтинга, преди най-накрая да се появи Сенсеич, придружен от Елена и Иван. Заради събитието Елена беше облякла прилепнал по атлетичното й тяло и очевидно скъп черен костюм, а Иван… дори не беше сменил вчерашната си риза, но въпреки това изглеждаше внушително както винаги. Сенсеич също не се притесняваше за тоалета си и идваше на двубоя с износен анцуг адидас, явно купен още преди двадесет години.

— Да, едва ли Сенсеич е дошъл отделно от нас само заради грандиозната поява — изкиска се Машка. — Мисля, че той е единственият тук в анцуг.

— Фукльовци — засмя се Даня. — Мисля, че нарочно се е облякъл така. Да се подиграе малко с местната претенциозна публика.

— Здравейте всички! — бодро и високо поздрави Виктор. — Нали не съм закъснял?

— Както винаги си точно навреме — увери го Светлана, излизайки да го посрещне.

— Какво?! — шокирано възкликна Алекс. — Тя е била тук през цялото това време?

На поляната нямаше чак толкова много хора, а и приятелите бяха тук достатъчно дълго, за да огледат всеки един от публиката, но „котката“ определено не беше сред тях.

— Очевидно добре се е сливала с обстановката — логично предположи Машка.

И наистина, Светлана беше облечена в тясна зелена рокля, подчертаваща прекрасната й фигура, въпреки че само това очевидно нямаше да е достатъчно, за да я скрие от погледите на хората. Явно беше използвала някаква специална техника, може би дори не нарочно. Главата на клуб „Диамантената котка“ хвърли преценяващ поглед на Елена и демонстративно хвана Виктор под ръка.

— Еха, нима ревнува? — изхихика Машка.

— По-скоро прилича на показно — не се съгласи Алекс. — Сякаш буквално демонстрира на другите, че техният клуб подкрепя нашия.

— Измисляш ненужни значения — не се съгласи Даня. — Това не са политици, а майстори на бойни изкуства.

Междувременно Виктор се приближи до учениците.

— Е, как е настроението?

— Бодро — отговори Алекс за всички.

— Това е добре — усмихна се учителят им. — Заложихте ли пари за победата ми?

Приятелите така се изненадаха, че дори не веднага намериха думи за отговор.

— Откъде знаете за залаганията? — попита Машка, смутено свеждайки поглед.

Виктор се усмихна успокояващо.

— О, хайде, тотализаторът е благородна кауза, ако залагаш за своите, а не срещу тях. Вие нали заложихте на мен?

— Разбира се! — в хор го увериха всички, само Алекс се поколеба за момент — беше забравил да заложи на боя.

— Това е добре. Можете да започнете да се подготвяте, шоуто ще започне скоро.

— Ъ-ъ… добре…

За приятелите беше малко неудобно да сядат на земята пред всички, събрали се на мястото. Уви, както обясни Елена, при тяхното ниво на развитие е по-добре да използват капсулите в състояние на медитация, това щеше да засили ефекта им. За Алекс беше малко по-лесно, защото той вече знаеше как да управлява това състояние доста добре дори в движение, но другите все още имаха сериозни затруднения с това. Машка би могла да се справи и сама с гледането на битката, но Даня и Тьома тепърва трябваше да разберат какво е да влезеш в състояние сатори.

Колкото и да е странно, никой от майсторите не започна да се подиграва с младите адепти на бойните изкуства, още повече че имаше още няколко души, които спокойно последваха примера им.

Затова пък по-младите зрители не пропуснаха да ги подкачат с няколко тихи, но отчетливо подхвърлени думи:

— Слабаци.

— Толкова ли са неподготвени, че дори не могат да проследят битката прави?

По принцип Алекс можеше да остане на крака, но предпочете да подкрепи приятелите си и да седне на земята. Външно събитието можеше да мине за пикник, ако бяха взели със себе си одеяла и храна и не бяха заобиколени от десетки хора в официални костюми. О, да, и всичко се случваше през нощта, което също не беше подходящо време за пикници.

Виктор кимна одобрително на учениците.

— Браво, не слушайте другите, правете каквото трябва.

Майсторът от „Огнената маймуна“ предаде якето си на своята спътница и излезе да посрещне Виктор.

— Вече мислех, че няма да дойдеш.

— А защо не? — учуди се Виктор. — Ти си силен противник, това е чудесна възможност да направя първия ход в руския Рейтинг.

Здравенякът стисна силно юмруци.

— Първият и последният.

Виктор сви рамене.

— Ще видим. Въпреки че бях малко изненадан от желанието ти за двубой до смърт, но това е твой избор.

— Учителят трябва да носи отговорност за своите ученици — навъсено отвърна противникът на Виктор.

— Що за глупава логика? — прошепна Машка. — На какво би могъл да научи Сенсеич едно седемгодишно дете? Да му лепнат тогава и убийствата, извършени от онези, които са седели до Сенсеич в метрото преди двадесет години!

Тьома сви рамене.

— Мисля, че човекът просто има нужда от някой, когото да обвини за смъртта на сина си, докато не отидат на Стас. А съдейки по подкрепата на „Сребърния дракон“, никога няма да ги лепнат на него.

— А може да има и други причини за това — не се съгласи Тьома. — Защо изобщо той предизвика Сенсеич. Да, Алекс предположи, че майсторът на „Огнената маймуна“ просто е искал да спечели репутация, но това е само един от възможните варианти. А и мутрата му е някак подозрителна.

— Да, мутрата му е тъпа — каза Иван, заставайки до учениците.

— Ваня, контролирай се — помоли го Елена, потупвайки го успокоително по рамото. — По-добре наглеждай момчетата и им помогни да разберат какво ще се случи по време на битката.

Иван завъртя очи.

— Пак трябва да ги дундуркам… А ти къде отиваш?

— Искам да обсъдя нещо с тази „котка“ — отговори бойната икономка. — Тъй като е близка с Виктор, може да ни помогне с нещо…

Елена тръгна, елегантно поклащайки бедра, а Иван насочи поглед към учениците:

— Някой тук тормозил ли ви е, докато ни нямаше? Ако има нещо, само ми кажете, ще му откъсна главата.

— Направо ще му откъснете главата? — ухили се Машка, хвърляйки изразителен поглед към учениците на „Сребърния дракон“.

— Или ще му счупя краката — увери я Иван, като също изразително се огледа. — Кой тук е гледал накриво учениците на клуб „Рижия дракон“?!

Или беше достатъчно силен, или просто поддържаше реноме, но изглежда Иван изобщо не се страхуваше от събралите се на поляната майстори. Впрочем, самите зрители не обърнаха особено внимание на думите на Иван, като предпочетоха да насочат цялото си внимание към поляната в очакване на зрелището.

— Виктор Михайлович няма да загуби, нали? — обърна се Машка към Иван, сякаш едва в този момент напълно осъзна, че сега тук ще започне битка до смърт.

— Глупав въпрос, малката — пренебрежително се усмихна Иван. — Той дори няма да се изпоти.

Тьома дълго време се оглежда, размишлявайки за нещо, а след това все пак зададе въпрос на Иван:

— Не разбирам: как с такъв подход към организирането на двубои все още успяват да запазят случващото се в тайна? Наистина ли никой не е успял да заснеме някоя битка с използване на свръхсили?

— Да, снимаха, разбира се, и то много пъти — отговори му Иван. — Вероятно дори ти си виждал подобни записи в мрежата. В раздел „Хумор“.

— Защо хумор? — попита Даня.

— Видеокамерите не могат да уловят случващото се на енергийно ниво. Така че е напълно вероятно някои от записите на безконтактни битки, с които хората обичат да се шегуват в мрежата, всъщност да показват най-сложни битки между истински майстори.

— Стига! Виждала съм много такива записи! — шокира се Машка. — И всички те са с бойци от Рейтинга?!

— Не, повечето от тези записи са просто на откачалки — намръщи се Иван. — Но има и изключения. И въобще това, че не виждате охрана, изобщо не означава, че нея я няма. Мястото е много добре защитено от всякакви случайни зяпачи.

След като направи няколко разгряващи движения, Виктор махна подканващо с ръка.

— Да започваме?

Щом каза тази фраза, Тьома и Даня моментално глътнаха капсулите си.

„Няма живот, няма смърт…“

Алекс се гмурна в сатори и успя да улови момента, в който двамата майстори пристъпиха един към друг. Битката започна.

Дори в състояние на сатори, движенията на майсторите бяха едва различими, но Алекс ясно виждаше, че използват доста стандартни техники.

„И какво трябва да гледаме, според Сенсеич?“

Сякаш четейки мислите му, Иван изведнъж проговори:

— Вгледайте се добре. Когато телата им се докосват едно с друго, между тях прескачат едва забележими проблясъци.

Изненадващо, но ако знаеш какво да търсиш и си напълно фокусиран, наистина можеха да се видят цветни проблясъци. Те се появяваха буквално за частица от секундата.

— Това е усилване на ударните повърхности с помощта на чи — продължи обяснението Иван. — И то на много високо ниво. Погледнете по-внимателно, и двамата отделят енергия само в мястото, което е в контакт с противника, и то точно в момента на контакт. Това изисква отличен контрол и много бързи реакции.

Разбира се, Алекс съвсем грубо си представяше как това би трябвало да работи, но за първи път видя толкова ясно проявлението на чи.

— А другите също ли го виждат?

— Всеки, който има достатъчно развито умение сатори. Но дори и така, на дневна светлина е твърде трудно да се види проявлението на чи.

„Нима само затова Сенсеич се е съгласил битката да се проведе през нощта?“ — изненадано си помисли Алекс.

Алекс хвърли кос поглед към приятелите си и определи по възхитените им лица, че и те виждат същото. Просто за разлика от Алекс те мълчаха, страхувайки се да не загубят концентрация.

— Ще ти кажа повече — продължи да обяснява Иван. — В момента на контакта има и борба между две енергии. Затова, в допълнение към действителната битка, те трябва да се концентрират и върху микровъзприятията си. Но за това вие дори няма смисъл да мислите, просто наблюдавайте движенията им и запомнете външните прояви на техниките, които Виктор използва. Това може да се окаже полезно в бъдеще.

И Алекс гледаше, стараейки се не само да види, но и да усети всяко движение на учителя.

Скоро стана ясно, че Виктор значително превъзхожда опонента си. Всеки негов удар принуждаваше „маймуната“ малко да отстъпва. Сякаш при съприкосновението на двете чи винаги надделяваше майсторът на клуб „Рижия дракон“.

— А ти наистина си добър — призна мъжът, отстъпвайки на няколко крачки от Виктор. — Но техниката не е всичко, покажи истинската си сила!

Тялото на „маймуната“ започна да свети с червена светлина. Приятелите вече бяха виждали нещо подобно по време на предишната му битка, когато той и противникът му веднага започнаха с така наречената „битка на аурите“. Червеното сияние започна да придобива формата на мечкоподобен звяр, подготвящ се за атака. За разлика от него Виктор остана спокойно да стои неподвижен, без да изпуска аурата си.

— За да те убия, ми стига и техниката — усмихна се той.

Рязко скачайки напред, Сенсеич спокойно проби „аурата“ на противника, при което за миг блесна ярко оранжева светлина, и нанесе мощен удар с юмрук в гърдите. Този удар съвпадна с най-яркия проблясък от всички досегашни. Мъжът се люшна назад като счупена кукла, а Виктор изведнъж падна на колене, сякаш беше изразходвал всичките си сили за този удар.

„Котката“ приближи до падналия боец, провери пулса му и провъзгласи:

— И представителят на клуб „Рижия дракон“ е обявен за победител!

— Да! — радостно възкликна Даня. — Ние сме богати!

— По-тихо! — яростно му изсъска Машка. — Няма нужда всички да разбират за нашите залози.

„Ама че съм загубеняк — тъжно си помисли Алекс, — защо трябваше да забравя за залога… това бяха сигурни пари, Сенсеич нямаше как да загуби.“

Виктор стоеше неподвижно на колене, без по никакъв начин да реагира на думите на Светлана. А после от челото му потече тънка струйка кръв и той бавно се килна на една страна.

Елена и Иван мигновено се озоваха до него.

— Това е дупка от куршум! — изръмжа охранителят.

На Алекс буквално му притъмня пред очите, а краката му моментално омекнаха.

Застреляли са Сенсеич?!