Алекс Кош
Илюзия за поражение (25)

Глава 5

На сутринта Алекс се събуди толкова бодър, че не се сдържа и скочи от леглото направо на стойка на ръце. Десет лицеви опори и ето че вече седеше в шпагат.

„Животът е прекрасен! — радостно си помисли той. — Значи всичко, което е трябвало да направя, е било да усвоя управлението на чи. Сега ще видим кой ще се справи по-бързо с Иван.“

Изненадващо, но беше успял да се наспи дори въпреки факта, че се будеше два пъти от будилника, за да изпие поредната порция от отварата. И въобще в тялото си усещаше необичайна лекота, а получените в резултат на тренировката с тенис топка синини просто изчезнаха.

Скачайки на крака след краткото разтягане, Алекс с лекота се съсредоточи и започна да практикува четиридесет и осмата форма на тай чи. И веднага усети, че нещо не е наред. И по-точно, той не чувстваше абсолютно нищо.

— Но вчера се получи!

Почувства се така, сякаш първо са му връчили най-дългоочаквания подарък на света, а след това веднага са му го отнели и дори силен шут в задника е получил.

„Стоп, не се изнервяй — каза си той. — Нека помислим логично. Очевидно все още не мога да усетя своята чи, но съм сигурен, че отново ще мога да използвам енергията на дракона.“

Алекс мислено се съсредоточи и превключи към психоматрицата на „зубрача“. Съдейки по думите на духа пазител, сега той беше запечатал всички силни емоции и в същото време започваше да черпи енергия от Рон-Тиан. След като изчака десет минути, той отново се върна към първоначално състояние и веднага усети вече познатото парене в себе си. Сега, използвайки тай чи, той успя да прокара енергия по нервните си канали. Усещането беше такова, сякаш в тялото му се движи истински огън — горещ, но не и изгарящ. И всеки мускул реагира на този огън с прилив на енергия.

О, да! Беше подобно на еуфорията, която го обземаше, когато след дълго трениране на сложен акробатичен елемент той най-накрая е започнал да се получава.

Но не му беше позволено да се наслаждава дълго на това чувство. Татуировката на дясната му ръка започна да се движи, отдели се от предмишницата и във въздуха пред него се появи червен дракон.

— Стига! — яростно закрещя Рон-Тиан, като мигновено изсмука в себе си цялата огнена енергия, течаща по вътрешните канали. — Какво правиш?!

— Упражнявам се — спокойно отвърна Алекс. — Само не ми казвай, че съм взел твърде много от твоята енергия. Усещам, че не е така. Не бъди толкова алчен.

Поне този път Рон-Тиан не започна да плюе огън, въпреки че не спря да крещи:

— Не става дума за алчност! Ако злоупотребяваш с моето чи, няма да можеш да работиш правилно с твоето. Дръгливата котка за кого разказа историята с влака?

Тук вече Алекс леко се напрегна.

— Може би точно това е причината, поради която все още не усещам своето чи?

— Изобщо ли? — уточни драконът.

Алекс кимна мълчаливо.

— Това е много лошо — изненадващо сериозно каза Рон-Тиан. — Трябва поне нещо да усещаш. Я сядай и опитай да се съсредоточиш върху една от вашите мудри за управление на вътрешната енергия.

Отпускайки се покорно на пода, Селин използва мудрата на концентрацията, използвана от приятелите му за тренировка на сатори.

— Енергията тече. Макар и хаотично, но все пак тече. И ти не я усещаш?

— Не.

Драконът кацна на пода пред него и започна да крачи напред-назад на люспестите си лапички, потраквайки делово с ноктите по ламинирания паркет.

— Изводът е, че за онези няколко пъти, когато изтегли голямо количество от моята енергия, каналите ти са се оказали прекалено силно изгорени.

— Изгорени?! — Алекс беше ужасен. — Завинаги ли?!

— Разбира се, че не — успокои го драконът. — Просто тяхната чувствителност е намаляла много. Но ако продължиш да използваш моето чи, те определено никога няма да се възстановят.

Алекс подозрително погледна дракона.

— Нали не ме лъжеш? Тъкмо се научих да управлявам твоята енергия и ти веднага заявяваш, че тя е вредна за мен. Звучи много подозрително.

— Не се ласкай — изсумтя Рон-Тиан. — Да управлява се научил — един път прекарвайки я през тялото… И въобще, ако не ми вярваш, можеш да говориш на тази тема с проскубания котарак. Той ще види същото като мен — „раздраконени“ енергийни канали. Как ти харесва моя каламбур?

— Отвратително. И колко време трябва да чакам момента, в който енергийните ми канали ще възстановят чувствителността си? — обречено попита Алекс.

— По вашите мерки… една-две седмици. Не е толкова сериозна травма.

Селин със сила удари с юмрук по пода.

— О, не! Имам бой след две седмици…

— Е, можеш да продължиш да използваш моята енергия, но така ще спреш развитието си за много дълго време, а може и завинаги.

Алекс буквално беше залят от вълна от безнадеждност.

— А отварата, която пия сега, няма ли да ми помогне да се възстановя по-бързо?

— Всъщност благодарение на нея е само две седмици, а не месец.

И като цяло да вини дракона за това фиаско беше глупаво. Първият път Рон-Тиан просто спаси живота му, като сподели енергията си, а след това самият Алекс несъзнателно започна да се обръща към нея. От друга страна, ако драконът веднага беше обяснил колко вредно е да използва енергията му… Макар че всъщност многократно беше говорил и дори крещял за това.

— И какво да правя сега? — обречено попита Селин.

— Бъди търпелив — спокойно отвърна драконът. — Има шанс да се възстановиш преди боя.

„Страхотно — раздразнено си помисли Алекс. — Но какъв е смисълът, ако не мога да тренирам нормално през цялото това време?“

— Продължавай да пиеш отварата и през ум да не ти е минало да използваш енергията ми отново. Аз периодично ще идвам, за да проверявам състоянието ти.

Драконът се превърна в червен облак и се втурна към ръката на Алекс. Хоп — и на ръката му отново имаше неподвижна татуировка.

— А денят започна толкова добре — измърмори под нос Алекс.

Настроението му направи скок от „Страхотно“ до „Животът е болка“ за толкова кратък период от време, че дори леко му прилоша. Известно време той просто седеше, взирайки се в една точка, и тогава в главата му изникна една доста интересна мисъл:

„Може би си струва да се консултирам с главния лекар на клиника «Небесната сфера»? Тя каза, че мога да й се обаждам, ако имам въпроси. Ами ако тази мила жена знае за травмата на вътрешните канали повече от дракона?“

За щастие имаше визитната картичка на Надежда Сергеевна. Набирайки номера й, Алекс смутено й разказа за проблема си.

— Това е доста разпространена травма — веднага отговори жената. — В такива случаи ние винаги препоръчваме почивка от всяко използване на техники, свързани с използване на вътрешна енергия.

— И колко време тези канали ще се възстановяват?

— Трудно е да се каже. Зависи от степента им на нараняване. За съжаление все още не са измислени общи методи за тяхното диагностициране и лечение. Точно затова хората с духове пазители имат предимство: духовете обитават различна равнина на битието и могат да усещат енергийните потоци, подсказвайки къде и какви грешки прави боецът. Това е и основната им помощ за техните носители.

„Това вече го разбрах — помисли си Селин. — Но защо, по дяволите, получаваме цялата информация на части и абсолютно ненавреме?“

— Но можеш да дойдеш в клиниката, ще опитаме да проучим проблема и да направим някои възстановителни процедури. Ще бъде интересно да разберем дали повишената ти регенерация се разпростира и до вътрешните канали.

— Мислех, че няма методи на диагностика.

— Казах, че няма общи методи. Но все пак имаме специалисти, способни да усещат състоянието на вътрешните канали и енергията чи.

Алекс замълча за момент, обмисляйки предложението й. В крайна сметка с помощта на диагностика можеше поне да се увери, че драконът не го е излъгал. А и всякакви процедури, способни поне малко да ускорят възстановяването, със сигурност нямаше да са излишни.

— А мога ли да дойда сега?

— Разбира се. Ще изпратя такси до школата.

Селин не отказа, като логично прецени, че за главния лекар на клиника от това ниво разходите за такси са дреболия, а за него — спестяване на време. Преди да тръгне към клиниката, той изтича в трапезарията да хапне и завари там Тьома и Даня. Момчетата унило седяха на масата и вяло чоплеха чиниите си с лъжици.

— Привет на всички. Защо сте толкова тъжни? — попита той, насочвайки се първо към кафемашината.

— Все още нямаме никакъв успех — въздъхна Тьома. — Цяла нощ се опитвах да призова духа пазител, но безуспешно.

— А ти? — обърна се Селин към баскетболиста. — Твоят дракон май реагираше на призоваване.

— О, да, понякога се появява — съгласи се Даня. — Нарича ме бездарен и отново изчезва. А как са твоите усещания след вълшебната отвара?

Алекс разказа накратко на приятелите си за проблема, който го е сполетял.

— Значи сега дори в сатори не бива да влизаш? — уточни Тьома.

— Ъ-ъ… това пък защо?

— Ами как иначе. Влизането в сатори всъщност е един от начините, по които чи въздейства на твоето тяло: ускорява преминаването на нервните импулси и работата на мозъка. Просто ние се опитваме да го правим съзнателно, а при теб този процес се инициира автоматично.

— Надявам се, че става въпрос само за енергията на дракона — ужаси се Алекс, защото без сатори той губеше основното си и всъщност единствено предимство в битка.

След като пожела на приятелите си късмет с днешните тренировки, Селин отиде в клиниката. Надежда Сергеевна лично го заведе в кабинета на мила и напълно сляпа жена на около петдесет. Впрочем, както често се случва, загубата на едно сетиво се компенсираше от усилването на други или, по-точно, от появата на ново — възприемане на вътрешната енергия.

След като се поздравиха, Алекс седна на кушетката пред миниатюрната жена.

— Стойте неподвижно, ще отнеме известно време — каза тя и започна плавно да движи ръце над него.

Селин за момент се почувства като участник в шоу на екстрасенс, толкова глупаво изглеждаше всичко. Изминаха десет минути, преди жената да спре да прави „магическите“ си движения и да произнесе присъдата си:

— Каналите са силно обгорени. Ако използваме общоприетата класификация на изгарянията, бих нарекла това лек вариант на изгаряне трета степен.

„Общо май бяха само четири степени — помисли си Алекс. — Значи наистина е сериозно.“

— Трета степен не е толкова зле — увери го Надежда Сергеевна. — Чак при четвърта степен може никога да не се възстановят. Да се надяваме, че твоята регенерация бързо ще се справи с тези увреждания.

— А вие споменахте, че процесът на възстановяване може по някакъв начин да бъде ускорен — напомни Алекс.

— Нищо свръхестествено, ръководим се от правилото: „В здраво тяло — здрав дух“. Затова ти предлагам да използваш по предназначение VIP картата си и да се подложиш на няколко общоукрепващи процедури.

Алекс погледна часовника си. Не беше минало много време, денят още беше пред него.

— Да, нека опитаме, защо не.

Противно на очакванията му, във възстановителните процедури отново нямаше нищо необичайно. Масаж, втриване на някакви миризливи мехлеми, акупунктура. Виждайки вече познатия казахстанец с иглите, Алекс едва се сдържа да не окаже физическа съпротива, защото да лежи в кома следващите няколко дни определено не влизаше в плановете му.

— Всичко ще е наред — увери го казахстанецът. — Нямате толкова тежки физически травми, за да изпаднете отново в кома.

Поглеждайки скептично дългите тънки игли, Алекс въздъхна.

— Добре, действайте.

Три часа по-късно той се чувстваше така, сякаш тялото му е прекарано през месомелачка. Но тази болка беше по-скоро приятна, като след много продуктивна тренировка. Надежда Сергеевна го посъветва да се подлага на същите процедури веднъж или два пъти седмично, по-често няма да е от полза, а по-скоро ще е вредно. Също така жената искрено се изненада, че приятелите му не използват услугите на клиниката за ускорено възстановяване след тренировки.

Вече канейки се да напусне кабинета на главния лекар, Алекс изведнъж със закъснение си помисли, че има чудесна възможност да зададе и други вълнуващи го въпроси на специалиста. Макар че не се знаеше доколко тук разбират от общуване с духовете пазители.

— О, духовете пазители са една от многото загадки в света на Рейтинга — усмихна се леко жената, след като го изслуша. — Те не разказват много за себе си и цялото ни знание се основава само на древни китайски легенди. А храмовете, които се кланят на тези духове, много неохотно споделят каквато и да е информация.

Алекс разочаровано въздъхна.

— И никой не знае как живеят те там, в техния свят?

— Дори не съм сигурна, че духовете в естествената си форма изглеждат по същия начин, както ги виждаме ние. Защо изобщо създават връзки с хората? Имаме само предположения.

— Вие се изненадахте, че имам два духа, но не се заинтересувахте особено от този факт. Защо?

— Подобни случаи вече са се случвали. Има теория, че връзката с духа пазител се създава на ниво емоции, те избират носители, които са им близки по характер или емоционален фон. Понякога два духа могат да създадат връзка с един носител, но на практика човек ще може да общува нормално само с един от тях.

Алекс усети, че е чул нещо, което може да помогне на приятелите му да намерят общ език със своите дракони, но все още не можеше да формулира точно тази мисъл.

— Има и друга теория — продължи Надежда Сергеевна. — Според нея духовете пазители изобщо не са същества от друг свят, а олицетворение на човешката душа. Неслучайно те могат да четат мисли и дори да копират огледално стила на общуване.

Алекс кимна с разбиране.

— Да, да общуваш с тях е много странно.

Драконът и тигърът наистина използваха твърде специфични фрази в комуникацията и оперираха с най-различна информация от главата на своя носител. Те правеха препратки към филми, например, при това драконът отлично знаеше съдържанието на неговите разговори с тигъра. И беше много трудно да си представиш как това работи всъщност.

— Тоест на теория, ако човек не може да намери общ език със своя дух пазител, значи трябва първо да се разбере със себе си? — внезапно го осени Алекс.

— Това обяснение с нищо не е по-лошо от другите — сви рамене Надежда Сергеевна. — Но сам разбираш, че имаме прекалено малко статистически данни. Хората много неохотно споделят информация за всичко, свързано с техниките им за боравене с чи, и още по-малко — за отношенията им с духовете пазители.

— Значи така. Ако имам два духа пазители и не мога да се разбера с нито един от тях, то след като намеря хармония в себе си, автоматично ще оправя отношенията си с тях? — продължи да размишлява на глас Алекс.

— Много вероятно — съгласи се жената. — Като цяло и двете теории говорят за едно и също нещо — само разбирайки себе си, можеш да установиш контакт със своя дух, независимо дали той е част от теб или свързана с теб на емоционално ниво външна същност.

„Ако разсъдя логично, то откакто спрях да се стремя да разделя своето «аз» на две части, отношенията с духовете пазители наистина започнаха да се подобряват — изведнъж осъзна Алекс. — И ако Даня и Тьома все още не могат да намерят общ език с драконите си, то може би причината е в самите тях? Някакви вътрешни проблеми им пречат да установят емоционална връзка.“

След продуктивния разговор с главния доктор Алекс още дълго размишлява какво да прави сега с тренировките. За щастие, преди да си тръгне, той говори с Надежда Сергеевна за използването на сатори и жената го успокои — ограничението за работа с чи се отнася само до енергията на дракона. А и като цяло е невъзможно да прекъсне потока на собствената си жизнена енергия, тя е в основата на неговото съществуване. Но също така не си струва да се претоварва с практикуването на вътрешни техники.

Седейки на задната седалка на таксито, Алекс в полумедитативно състояние слушаше музика, гледаше как минават сградите и мислеше за приятелите си.

Съдейки по връзката с духовете пазители, Машка беше единствената, която живееше в хармония със себе си. Или просто тя и червения дракон Лотта се оказаха напълно съвместими? Жалко, че няма точна рецепта за взаимодействие с духовете: дали да се отнасяш към тях като към животни, по съвета на Иван, или да се опиташ да намериш общ език и да уловиш емоционалното настроение на драконите. А може би те наистина са само част от душата на носителите или са пряко свързани с нея и само разбирайки себе си, можеш да получиш пълната им подкрепа?

„Стоп! Всъщност Сенсеич още в началото каза, че някакви вътрешни ограничения ни пречат да се развиваме — изведнъж му просветна. — Може би е ставало дума точно за вътрешната хармония? Тогава трябва да помисля каква недовършена работа все още ми остава. Какво трябва да сложа в ред, за да стана по-цялостна личност? И ако има шанс духовната хармония да е ключът към по-добри отношения с духовете пазители, тогава защо да не опитам?“

Какво влияеше на вътрешното му състояние? Дългът към Ворон — Алекс му обеща да го призове на двубой веднага след боя на Сенсеич. Неразбираемият копнеж по Корольова. По-точно копнежът беше разбираем, но виж внезапното му изчезване — не. Освен това, едва след като реши да не използва психоматрицата на „зубрача“, тигърът и драконът започнаха истински да му помагат. А това беше сериозно доказателство за теорията за вътрешната хармония. А, да, имаше ги и онези двамата от института, които постоянно тормозеха Смирнов, те също съществено влияеха на емоционалното му състояние…

Телефонът звънна.

— Да, Даня, вече съм на път за нашия център — каза той, отговаряйки на обаждането.

— Код червено — бързо изстреля Даня. — Код червено. Връщай се по-бързо.

Алекс се намръщи.

— Какъв е този червен код? Ние нямаме никакви кодове.

— Тревога, пич — бързо каза баскетболистът. — Сестра ти е в тренировъчния център.

— Какво?! — едва ли не премина във фалцет Алекс. — Тя каза, че ще дойде следващата седмица!

— Нищо не знам, но ние сега имаме тренировка, а Аня пие кафе в нашата трапезария в компанията на Иван.

Селин дори не разбра веднага какво му казва неговият приятел.

— С Иван?! — попита шокирано.

— Да, изглежда здравенякът я сваля.

Алекс едва не счупи телефона си от ярост.

— Вече идвам!

Това, което Селин определено не искаше, беше сестричката му да общува с този тъпак. Той прекара остатъка от пътуването като на тръни, мислейки какво ще направи на охранителя, ако дори докосне сестра му. И в същото време се опитваше да измисли как да обясни на Анка новото си местообитание.

Двадесетина минути по-късно Алекс влетя във фоайето и видя Иван да седи на обичайното си място с таблет в ръце.

— Ти си тук?! — отдъхна си той.

— А къде да бъда? — спокойно попита Иван.

— Ами…

Алекс мислено прокле Даня с неговите глупави шеги.

— Сестра ти те чака в трапезарията — без да вдига поглед от таблета, каза здравенякът.

„Или Даня все пак не е излъгала?! — помисли си Алекс, като погледна подозрително Иван. — Този увъртал ли се е около сестра ми или не?“

По-голямата сестра на Алекс наистина седеше в трапезарията, пиеше кафе и гледаше през прозореца отдалечаващото се от сградата такси. С бежова лятна рокля без ръкави, събрана в кокетна опашка тъмна коса, ярко червило и минимум грим — тя, както винаги, беше облечена с вкус, но в същото време доста скромно.

— Откога се возиш на скъпи таксита? — вместо поздрав попита момичето.

Алекс се намръщи.

— Каза, че ще дойдеш следващата седмица.

— Е, като ми даде адреса си, реших от любопитство да го видя в интернет. Виждайки, че това е някакъв тренировъчен център, а не жилищна сграда, бях просто длъжна да го проверя.

— Любопитството уби котката — измърмори Алекс.

— И така, слушай, ти, котарако — стана от масата момичето и сложи ръце на кръста си. — Покажи ми в какъв килер си се сврял тук? Наистина ли толкова много искаше да се измъкнеш от дома, че си готов да живееш тук?

Алекс не можа да не се усмихне.

— Много подценяваш това място — той погледна скептично сестра си. — Знаеш ли, да тръгваме, ще ти покажа „килера“ си.

Изкачвайки се на втория етаж, Алекс заведе сестра си до своя апартамент и й отвори вратата.

— Как ти харесва килерчето ми? — саркастично попита той.

Ана влезе в хола, хвърли бърз поглед към разхвърляните вещи, а след това надникна в спалнята и банята.

— Колко метра са тук? Под петдесет, предполагам? — предположи тя.

— Не знам, не съм ги мерил — честно отговори Алекс.

— А къде живее Тьома?

— Тьома? — разсеяно попита Алекс. — А, той се е приютил в също такава стаичка по-нататък по коридора.

Момичето примижа лукаво.

— Нали каза, че ще наемете един апартамент за двамата?

Алекс изобщо не беше в настроение да дава някакви обяснения.

— Както виждаш, условията се оказаха малко по-добри, отколкото очаквах.

— Колко плащаш за всичко това? — тонът на сестрата стана по-взискателен. — И защо апартаментът ти е в някакъв странен тренировъчен център?

Алекс се намръщи.

— Какво значение има? Апартаментът добър ли е? Добър. Дори охрана има.

Аня се намръщи и тропна с крак:

— Така! Да не си посмял да ми повишаваш тон!

— Не ти повишавам тон — започна да се дразни Алекс. — Какво искаш да чуеш?

— Искам да разбера — как си свързан с този тренировъчен център? И защо са ти дали такъв луксозен апартамент?

— Е, не е много луксозен. И не го дават под наем, не плащам нищо за него.

Сестра му беше толкова шокирана, че дори не веднага намери подходящите думи.

— Ъ-ъ… в смисъл?

Да се опитваш да заблуждаваш собствената си сестра, когато животът ти е в постоянна опасност, би било просто глупаво. Още повече сега, когато постигането на вътрешна и външна хармония очевидно не предполагаше лъжи.

— Този апартамент ми се предоставя безплатно като на преподавател в тренировъчния център.

— О, не ме карай да се смея, малък — избухна в смях Ана. — И какво преподаваш тук?

Алекс за разнообразие изпита някакво отмъстително удоволствие. В края на краищата, ако го убият в двубоя, то поне сестра му щеше да знае какъв е той всъщност.

— Ела да ти покажа — въодушевено каза той и я хвана за ръката.

Сестра му недоверчиво го последва.

В главната зала имаше тренировка на основната група. Даня и Машка водеха спаринги на дюшеците, а Тьома, както обикновено, отговаряше за полосата с препятствия.

— Яко-о — възхитено ококори очи Ана. — Това е като тренировъчна площадка за разни нинджи от филмите!

— Това е нашата тренировъчна площадка — доволно се ухили Алекс.

Момичето въртеше глава, оглеждайки се във всички посоки, и непрекъснато ахкаше.

— Чакай, онова момиче, което се бие с едрия мъж, това е Мария! — възкликна тя изненадано. — Твоята приятелка от детинство, заедно ходехте на танци. А ето там е Тьома, той… с паркур ли се занимаваше?

— Да, те също живеят и преподават в този център — потвърди Алекс.

За известно време Ана остана безмълвна. Тя мълчаливо стоеше и гледаше случващото се в залата, опитвайки се да го съпостави с образа на странния брат-зубрач.

— И ти ли се биеш тук?

— Това се нарича спаринг — поправи я Алекс. — Бият се по улиците, а това са бойни изкуства.

— Знаеш ли, предполагам отдавна съм се досещала, че се занимаваш с нещо подобно. Всички онези синини, вечерните разходки… Още откакто някой изпрати моя съученик в болницата. Нали беше ти?

— Аз или не, той така или иначе получи това, което заслужаваше — уклончиво отговори Алекс.

Забелязвайки появата на Алекс и сестра му, Машка остави своите ученици да се упражняват сами и се отправи към тях. След като поздрави мило Ана, момичето одобрително потупа Алекс по рамото и прошепна:

— Крайно време беше. Не да си играеш на двойствен живот. Като скапан шпионин.

Ана внимателно гледаше връщащото се към тренировката момиче, след това и брат си.

— Вие срещате ли се?

— Това пък откъде? — ококори се Алекс. — Не, разбира се!

Момичето лукаво примижа.

— А защо? Или си имаш друго момиче?

„Как работи това? — със смесица от възхищение и изненада си помисли той. — Разкрих й такава тайна, а единственото, което я интересуваше, беше дали си имам приятелка!“

— Нямам приятелка! — отвърна той раздразнено.

— Тогава, братле, си оставаш все същия глупак — обобщи Анна. — Може би трябва да се научиш на маниери от вашия охранител.

— Той пък какво общо има тук?

— Много приятен човек. Посрещна ме мило, предложи ми кафе, правеше ми компания.

Алекс изненадано се втренчи в сестра си.

— Иван ли е приятен?!

— Разбира се. Дори ме покани на среща.

— Кога е успял? — блокира Алекс. — Дойдох само за двадесет минути!

— За това говорим! — изкиска се момичето. — А вие с Мария се познавате от деца — и все още не си предприел никакви стъпки. Детска градина, панталон с презрамки.

Алекс покри очите си с ръка.

„Господи… защо на мен?“

И чак тогава със закъснение осъзна, че охранителят се е осмелил да сваля сестричката му!

— Чакай, той наистина ли те покани на среща?! — изръмжа Алекс.

— Да — изобщо не се смути Аня. — И какво толкова?

„Та той е морален изрод! — Алекс беше ужасен. — Не мога да му позволя дори да доближава до Анка!“

Колкото по-дълго гледаше сестра си, толкова по-ярко си спомняше момента, в който тя влетя вкъщи след… срещата със своя съученик, осмелил се…

Алекс почувства как цялото му тяло започва да се тресе от гняв, а вътре се заражда познатото усещане за топлина, бавно преминаващо в изгарящ огън.

— Няма да ходиш на среща с него — изхриптя сухо той.

Момичето завъртя игриво очи.

— О, стига. Сама ще решавам с кого да се срещам.

„Какво, по дяволите, правя?“ — опомни се Алекс и бързо прекъсна едва започналия процес на изпомпване на огнена енергия.

— Той не е толкова сладък, колкото си мислиш — уморено каза Алекс. — Всъщност изобщо не е сладък. Знаеш ли… — изведнъж му хрумна интересна мисъл. — Сега ще ти го докажа.

В края на краищата все някой от тях трябваше да е първият, предизвикал Иван, така че защо да не го направи сега?