Алекс Кош
Илюзия за поражение (24)

Глава 4

Като за първи път Алекс реши да не товари Смирнов прекалено много, ограничавайки се до двучасова тренировка. Освен това сега трябваше да отделя повече време на своето развитие и работата в тренировъчния център, дотук цялото обучение на спецслужбите лежеше основно на плещите на неговите приятели.

„Как така всички вече активно действат, и единствено аз тъпо страдам? — помисли си той, докато придружаваше Смирнов до изхода. — Сякаш през времето, което прекарах в болницата, те вече са си изградили цялостен план на тренировките, а мен са ме оставили зад борда.“

Алекс нямаше търпение по-бързо да изпрати Игор и да помогне на приятелите си с тренировките. Още повече че досега само Машка беше успяла да усвои сатори, а Даня и Тьома все още не бяха подготвени за гледане на двубоя, който трябваше да се състои утре. Затова сега те се нуждаеха от свободно време много повече от него.

— Значи да дойда утре? — уточни Смирнов.

— Да, по същото време — потвърди Алекс. — Надявам се, че днес не те натоварих твърде много и утре ще можеш да станеш от леглото. Между другото, имаш ли някакви проблеми с парите?

— Не, разбира се… — отвърна с готовност дебелакът. — Вероятно трябва да платя нещо за залата, нали?

— Пфф, що за глупости? — махна с ръка Алекс. — Искам само да те посъветвам да ходиш три пъти седмично на спортен масаж, той ще облекчи мускулните ти болки. Най-добре вечер, преди лягане.

По някаква причина Смирнов се смути.

— Аз не обичам масажите…

— Да бе — не повярва Алекс. — Всеки обича масаж.

Казвайки това, изведнъж осъзна, че и за самия него няма да е лошо да му размачкат мускулите, особено след като сега имаше достатъчно пари. Оставаше само да изчака синините от тренировката с Иван да се махнат…

— Не всички са такива… — Смирнов сведе поглед — дебели като мен.

Сега вече се смути Алекс.

— А, ти за това… Да, срамуваш се от тялото си — не ходиш на масажист. Но не всеки може да бъде перфектен. Освен това масажистите са като лекари, често имат медицинско образование, между другото. Не им пука как изглеждаш. А за теб масажът ще е много полезен.

— Ами, не знам…

— Хей, нали знаеш съвременните тенденции за позитивно отношение към тялото? Бъди себе си — насърчи го Алекс, потупвайки го по рамото.

— Лесно е човек да бъде себе си, когато изглежда… като теб — усмихна се Смирнов. — Аз съм по-скоро депресиран от тялото си — той хвърли изразителен поглед към мускулите на Алекс. — Значи ти, оказва се, тренираш всеки ден от много години?

— Разбира се. Понякога няколко пъти на ден, а понякога дори цял ден — лекомислено отвърна Алекс. — Сега поради определени причини дори не смятам да ходя на изпити, въобще не ми е до тях. После ще ги взема.

„Ако оцелея“ — добави той мислено.

— Решил си да посветиш целия си живот на тренировки? — слабо се усмихна дебелакът.

Алекс все още не планираше да казва на Смирнов за Рейтинга, затова му беше трудно да обясни причините за маниакалната му жажда за тренировки. Мнозина не биха разбрали готовността на момчетата да получават синини и охлузвания в спаринги дни наред и да седят в неподвижна медитация с часове. А имаше цели три причини да забрави абсолютно всичко и да се занимава само с тренировки: за да оцелее в Рейтинга, за да подобри здравето си и като цяло да удължи живота си, и за да печели пари, защото самата позиция в Рейтинга очевидно би могла да донесе много пари. Но всичко това беше второстепенно, основното си оставаше любовта към саморазвитието като такова и желанието да научат онези невероятни неща, които бяха виждали само във филмите и за които бяха слушали в легендите.

— Предполагам, че просто съм избрал такъв живот, в който без тренировки не може. И ако смяташ да се занимаваш сериозно с тренировки, храни се правилно и ходи на масаж.

— Разбрах, разбрах — въздъхна Игор. — Майка ми е собственик на салон за красота, там май има и салон за масажи. Ще разпитам.

След като се увери, че Смирнов вече не е депресиран, Алекс се сбогува с него и се върна обратно в залата.

— Е, как мислите, има ли шанс? — веднага попита той приятелите си.

— Не знам доколко добър е бъдещият му противник — сви рамене Тьома, — но нивото на първенството на Москва би трябвало да е доста високо.

— Но би могъл малко да го пренастроиш — предложи Даня. — Твоите техники за самохипноза… Нали вече знаем на какво се основават промените в характера. Може да опиташ да настроиш неговите невротрансмитери така, че да подобриш бойните му качества.

Алекс щракна с пръсти.

— Добра идея!

— Можеш също така да му дадеш някаква отвара за берсерк — присъедини се Машка. — Мисля, че силно подценяваме китайската медицина. Ето Алекс си пие отварата и определено има някакъв ефект. Съдейки по изтощеното лице, вече е отслабнал с три килограма.

— Точно така, отварата! — плесна се по челото Алекс, поглеждайки часовника си.

Разбира се, той беше задал аларма на телефона си, но въпреки това се страхуваше да не пропусне часа за прием. Кой знае какво може да се случи, ако не следва точно инструкциите на духа пазител…

— Можеш да дадеш на дебелия VIP карта на „Небесната сфера“, за да му помагат да се възстанови по-бързо — предложи Тьома. — Вярно, би било глупаво да хабиш толкова скъпо нещо заради участие в първенството на Москва… но нали разглеждаме всички варианти.

Обсъдиха още известно време методите за тренировка на дебелака, а след това разговорът премина към състоянието сатори. Всички, включително и Алекс, се чудеха как Машка е успяла да се вкара в това състояние.

— Слушайте, всичко е в правилната асана, мудра и усещането за чи. Вече мога да чувствам потока на вътрешната енергия, но я управлявам изключително трудно. А асаната и мудрата създават условия, при които чи сама променя посоката, както и където е необходимо. Понякога успявам да уловя това усещане, но по-често не успявам.

— Според мен тя ни се подиграва — обидено коментира думите й Даня. — Направете нещо, ама не знам какво. Със същия успех може да каже, почувствайте левкоцитите в кръвта и ги насочете към раната. Аз знам, че са там, но, разбира се, изобщо не ги усещам!

Очите на Тьома веднага светнаха от вълнение.

— Но това наистина е възможно на едно от нивата на „желязната риза“! Вярно, че това е много високо ниво на разбиране на тялото, китайските майстори го достигат на деветдесетгодишна възраст.

Машка скочи на крака и започна да обикаля около момчетата, мислейки как най-добре да обясни усещанията си.

— Хей, гледали ли сте „Наруто“? — неочаквано попита момичето, като рязко спря.

— Кой не го е гледал — усмихна се Алекс.

— Така! Помните ли техниката за отваряне на порти на Майто Гай и Дебеловеждия? Сатори — това е същото като първата порта. Само че тук аз просто леко ускорявам потока на чи през тялото и го насочвам към необходимите нервни възли с помощта на мудра. Благодарение на това нервните импулси също се ускоряват и мозъкът започва да обработва информацията по-бързо. И тяхната система от печати е същата като нашите мудри и асани, кара течащата в телата на нинджите чакра да формира определени техники!

— Изглежда губя много, като не гледам аниме — заключи Тьома. — Нищо не разбрах, но звучи толкова логично…

Машка се хвана за главата.

— Сега разбирам защо Сенсеич никога не ни е учил как да управляваме вътрешната енергия. Нямам идея как да ви го обясня с думи, на мен Лотта ми показа всичко. Тя сама управляваше енергията ми, показвайки ми какво трябва да се получи, а след това аз се опитвах да повторя тези усещания.

Тьома и Даня веднага започнаха възмутено да ругаят своите духове пазители. Изглежда реално са имали по-малко късмет дори от Алекс, той поне беше осъществил контакт с тигъра и дори беше получил своята отвара за детоксикация.

— Така и ще се лутаме като слепи котенца — обобщи Тьома. — Докато не принудим драконите да ни помогнат.

— Има и друг, по-лесен вариант! — внезапно се намеси Даня. — Мисля, че просто трябва спешно да ни ударят по главата. Ето Алекс го набиха — и получи VIP карти за супер клиника. Машка беше зашеметена — и сега влиза в сатори, в добавка и нова кола получи. И аз искам така!

Тьома изразително го заплаши с юмрук.

— За кола и сатори не обещавам, но мога да те ударя по главата. Тук говорим за сериозни неща.

— Само си помисли — изсумтя баскетболистът. — Засега твоята сериозност не ти помага много. Може би, напротив, си струва малко да разхлабиш?

Те можеха да продължат така безкрайно, но в крайна сметка всичко се сведе до това, че Мария започна да обяснява на момчетата възможно най-подробно как да управляват своята енергия чи. Вярно, това беше по-скоро разговор между слепи и глухи, отколкото нормално обучение.

— Сега приличам на теоретиците от фитнеса. Онези с отпуснатите кореми, които постоянно съветват всички какво и как да правят — оплака се Машка. — Аз всъщност не мога да направя нищо сама, а сега се опитвам вас да науча.

— Чувстваш ли се дебел мъж? — ухили се Даня. — Това вече е новина! Не, аз винаги съм подозирал нещо подобно, но…

Не беше необходимо да имаш способност за предвиждане, за да разбереш, че някой ще бъде набит сега. Затова самият баскетболист се отдръпна от Машка още преди да завърши последната фраза.

— Бягай, бягай — каза Машка с изненадващо спокоен тон, като го заплаши с юмрук. — И можеш да забравиш да ти дам да покараш новата ми кола.

Даня замръзна на място и бавно се обърна.

— Прости на мен, грешния глупак!

— Бог ще ти прости — заплаши го с юмрук момичето. — А аз ще си отмъстя. Не сега. После. Когато не си готов.

— Мисля, че разбрах кой е помогнал на Даня да развие предвиждането си — прошепна Тьома на Алекс. — Те винаги така се джафкат.

Алекс сви рамене в отговор. Както показваха опитът и обясненията на Сенсеич, всяка дреболия влияе на тренировката: как тренираш, къде и в какво състояние. Така че в шегата на Тьома можеше да има и много истина.

Днес момчетата разделиха учениците на четири групи от около двадесет души. Въпреки някои опасения на Алекс, първата пълноценна тренировка с военните премина изненадващо продуктивно. Той дори получи удоволствие, обяснявайки различните методи на цин на^[1]. От всички раздели и стилове на китайското ушу, според него този набор от техники беше най-подходящ за полицаите и другите представители на правоприлагащите органи. В някои отношения цин на напомняше на айкидо, което силите за сигурност не пренебрегваха, макар да предпочитаха по-целенасочени въздействия. Ако за изучаването на айкидо беше достатъчно да имат основно разбиране за моториката на движенията и познания за самите техники, то цин на изискваше по-задълбочено изучаване на анатомията. Разбира се, тук познанията на Тьома бяха най-задълбочени, но точно затова, докато обясняваше техниките, самият Алекс придоби значителни практически знания и ново разбиране за тях.

— Ще се изненадате, но именно ушу максимално пълно систематизира техниките на бойните изкуства, като любезно ги пръска по различните стилове — започна да обяснява Алекс. — И така, цин на буквално се превежда като „техника захват-заключване“ и съдържа в себе си всевъзможни техники за блокиране на ставите, мускулите и сухожилията на противника.

— Като в айкидо? — веднага уточни един от военните.

— Близо, но тук има по-малко философия и повече практически знания. Има четири вида техники в цин на: извиване на костите, разделяне на мускулите, блокиране на дишането и вените и въздействие върху жизненоважни точки. Последните два метода са твърде опасни, първият включва добре познатите сгъвания и блокажи на ставите, днес също ще се занимаваме с тях, но най-интересно е разделянето на мускулите. Методите за натискане на определени зони за причиняване на болка, но без съществено увреждане на тялото, могат да помогнат както в самата битка, така и за успокояване на противника при захват.

Сериозен мъж на около четиридесет учтиво вдигна ръка.

— Каква е тогава разликата от въздействието върху жизненоважни точки?

— Това, че въздействието не е точково, не изисква перфектно попадение под прав ъгъл и с определена сила. И не причинява сериозна вреда, само болка и евентуално временно блокиране на мускулите. Сигурно на всеки от вас се е случвало да удари лакътя си така, че през ръката ви все едно е минал ток и известно време тя не се движи добре. Това е едно от онези слаби места.

И именно докато практикуваше цин на със своите ученици, Алекс постепенно започна да разбира на какво трябва да обучава Смирнов. Дебелакът в никакъв случай не беше глупак и имаше повече от достатъчно свободно време през лятната ваканция, за да се заеме с изучаване на анатомия. Малко вероятно беше той да има достатъчно рязкост за точкови удари, но дори един сполучлив удар в правилната точка можеше да реши изхода на цялата битка.

Самият Алекс се възползва от тренировъчните спаринги с военните, за да продължи собственото си обучение. Хрумна му неочакваната мисъл да тренира нервните си влакна с помощта реакцията на болезнени усещания. Дори неспортист може да реагира на изкълчен крак и да прехвърли тежестта на тялото към другия, преди травмата да стане още по-сериозна. А за боец е съвсем нормално нещо да извади става от захват при най-малката опасност просто по рефлекс.

— Можете да ме удряте с всички сили и да ми правите ключове без никакви притеснения — позволи им той. — Не се страхувайте да ме нараните.

Първоначално бойците бяха скептични, но скоро всички разбраха, че наистина не могат да причинят сериозни щети на Алекс. И всичко това, защото той всячески се стараеше да реагира на захвати веднага след началото на движението на противника, позволявайки му да започне прийома и прекъсвайки го в самия край. Задачата му съществено се усложняваше от това, че след призоваването на дракона в реалния свят вътрешните му резерви бяха почти напълно изчерпани. В нормално състояние това изобщо не се усещаше, но още щом опиташе да влезе в сатори, веднага силна слабост обземаше цялото му тяло. Но за тази тренировка това беше по-скоро плюс, тъй като той трябваше да подобри реакцията си като цяло, без сатори.

По-късно вечерта Сенсеич се върна и продължи да води тренировката по стария сценарий. За Машка измериха дълбочината на влизане в сатори, оказа се около шест метра в секунда. Тя все още беше далеч от нивото на Алекс, освен това можеше да влезе в сатори само в състояние на неподвижна медитация, но за втори ден тренировки резултатът изглеждаше просто зашеметяващ.

— Скоро ще те настигна — увери тя Алекс. — Буквално усещам как всеки път влизането в сатори ми се удава все по-лесно и по-лесно.

Алекс принудено се усмихна, без да е решил дали да се зарадва за приятелката си или да започне да се изнервя. С такива темпове Машка наистина можеше да го изпревари и да настоява за двубой със Стас. Селин отлично разбираше, че постигайки по-добър резултат от него, момичето ще се заинати и непременно ще иска да се бие тя. И въпросът беше не само в смъртната опасност, защото дори и да победи, тя ще стане убиец. Като Алекс. Да, това не е убийство в буквалния смисъл на думата, а победа в двубой, но съдейки по описанието, загубилият ще умре, ако загуби по някакви мистични причини. Но дори така Стас не беше някакъв си побъркан „рептилоид“, а човек, когото познават, и ще им бъде много по-трудно да се примирят с тази смърт.

— Алексей, това е отличен стимул за теб — отбеляза Сенсеич, сякаш прочел мислите му. — Ако можеш да влезеш в сферата на микровъзприятието, то и дълбочината на сатори веднага ще се подобри. Това е като при висок скок: след като се издигнеш една стъпка в развитието на нервните влакна, ще можеш и да скочиш малко по-високо.

„Ох, тези негови алегории — раздразнено си помисли Алекс. — Преди изглеждаха умни и полезни, но сега повече дразнят, отколкото помагат.“

— Изглежда, роденият да пълзи не може да скача — тъжно изкоментира Даня. — Засега нямам абсолютно никакъв успех.

— Може би защото не се отнасяш достатъчно сериозно към тренировките? — жегна го Машка.

— В смисъл?! — възмути се баскетболистът. — Аз съм много сериозен!

— Не ме разсмивай — изсумтя момичето. — Също както повече от година сериозно се занимаваш с разтягане.

Даня се намръщи.

— При някои хора просто ставата не им позволява да седнат на шпагат.

— Дрън-дрън.

— Дори лекарят ми каза…

— Дрън-дрън — отново повтори момичето. — Виктор Михайлович, поне вие му кажете, че всичко това са оправдания.

Сенсеич безпомощно вдигна ръце.

— А, не, мен не ме намесвайте във вашите спорове — той лукаво примижа. — Макар че ако Данил има проблеми със ставите, това е напълно решимо. Само да има желание.

Машка направо подскочи от радост.

— Ето! Точно за това става дума!

Даня само обидено се намръщи, без да намери какво да отговори на заяждането на момичето, особено след като дори Сенсеич взе нейната страна. Алекс също би могъл да каже, че баскетболистът се отнася твърде лекомислено към много неща в живота, но това беше по-скоро предимство, отколкото недостатък. От друга страна, в тренировките без постоянство определено не се стига далеч.

— Добре, стига за днес — резюмира Виктор. — Всеки от вас има за какво да помисли. Утре ще опитаме да направим още една тренировка, а вечерта ще ви изпратя адреса на мястото, където ще се проведе двубоят.

Приятелите веднага се напрегнаха, спомняйки си за предстоящия двубой до смърт на Сенсеич.

— И кога ще бъде? — бързо попита Машка.

— Към два-три часа през нощта. Така че неуспелите досега все още имат шанс да овладеят сатори.

— Добре, защото трябва да се появя поне за час утре на тренировката на отбора по гимнастика — облекчено въздъхна момичето. — Значи ще мога да успея навсякъде.

До вечерта Алекс успя да пие отвара пет пъти и с всяко претегляне наистина сваляше по един-два килограма. Дори имаше чувството, че към края на „детокса“ ще тежи по-малко от Машка. И при това нямаше никакви проблеми със стомаха, прочистването на организма ставаше някак много естествено.

Веднага след вечерята Даня и Тьома унило се пръснаха по апартаментите си, явно възнамерявайки да прекарат цялото оставащо време в опити да се свържат със своите духове пазители и да продължат да медитират с метрономи. Машка тази вечер също остана в центъра, решавайки да мине без срещи и да работи върху сатори, за да може по-бързо да настигне Алекс.

Селин, по подобие на приятелите си, се затвори в стаята си и се опита да медитира. През целия ден чувстваше, че не му достига нещо съвсем дребно, за да усети вътрешната енергия чи. Макар че беше напълно възможно това да е самозаблуда и просто да му се иска да е така.

Класическата медитация винаги му се отдаваше значително по-трудно от медитацията в движение. Плавните форми на тай чи му помагаха да се освободи от ненужните мисли, докато неподвижното състояние, точно обратното, го настройваше на глупави мисли. Затова на Алекс бързо му омръзна да седи на пода и той премина към практика на четиридесет и осмата форма на тай чи. Едва сега успя да изпадне в състояние на откъснатост от външния свят, но всичките му усилия моментално се разпаднаха, когато Алекс усети, че насила го потапят в сън. Той вече можеше да различи състоянието, използвано от духовете пазители да общуват с него, от обикновен сън и още повече — от реалността.

Стаята изобщо не се промени, само стана по-ясна и по-цветна. Сега той можеше в детайли да разгледа всяка дребна вещ, докато стои неподвижно, сякаш в очите му са вградили многократен „зуум“. И почти веднага в центъра на стаята се появи червено облаче, което бързо се превърна в червен дракон.

— Рон-Тиан? — изненада се Алекс.

Разбира се, той се надяваше, че драконът рано или късно ще се появи, но дори не разчиташе на такъв подарък.

— А кого очакваше да видиш, носителю? — раздразнено попита драконът. — Проскубаната котка ли?

— Бяко Тен изобщо не прилича на проскубана котка — не се съгласи Алекс. — И от него получих много повече помощ, отколкото от теб.

Драконът издиша огнена струя към Алекс, явно недоволен от думите му. Но младежът изобщо не се опита да го избегне и остана неподвижен, дори усети силна жега по лицето си.

— Аз ти спасих живота — напомни драконът, — а ти в знак на благодарност реши да ме опозориш и да се съгласиш на Двубоя на Духа! Знаеш ли изобщо какво ще стане, ако загубиш?!

— Ще умра — сухо отвърна Селин.

— Не ми пука за теб! Това е позор за дракона — да бъде проигран като някаква си вещ! Да не говорим, че при прехвърлянето на татуировката ще загубя част от силите си. Така че дори не си помисляй да приемаш предизвикателството, остави някой от двамата ти безполезни приятели да се опозорява и да умира.

Селин бавно започна да кипва. Ако духовете пазители искаха да обиждат Алекс лично, това той можеше да понесе, но никой нямаше право да нарича приятелите му безполезни! Особено след като драконите на Тьома и Даня, както и Рон-Тиан, не правеха абсолютно нищо за тяхното обучение.

— Ти, глупав гущер. Не знам как там живеете във вашия духовен свят, но тук ще внимаваш с езика си.

В отговор драконът отново издиша пламъци, но този път наистина се опита да опърли лицето на Алекс. И младежът отново остана неподвижен, като моментално почувства много силна болка по кожата си.

— Знаеш ли, мога да ти спестя позора и да се откажа от татуировката още сега — изсъска Алекс през стиснатите от болка зъби.

Ако беше помислил разумно, щеше да осъзнае, че Стас иска да се бие именно за духа на дракона и отървавайки се от Рон-Тиан, той на практика се отказва и от участие в двубоя. Но след думите на летящия гущер за смъртта на един от приятелите му очите на Алекс бяха покрити с червената пелена на яростта.

Горещината на огъня и болката по кожата сякаш му дадоха ключа към усещането на огнената енергия на дракона. Част от нея беше смесена с огъня и сякаш попиваше в порите, оставайки вътре в мускулите на лицето на Алекс. Той направи с ръце доведеното до автоматизъм движение от четиридесет и осмата форма на тай чи и насочи енергията от лицето си по голям кръг на циркулация към ръката, на която трябваше да е татуировката на дракона.

— Какво правиш?! — изкрещя драконът.

— Отървавам се от безполезния баласт — изръмжа Алекс.

Той усети пулсираща болка по цялото си тяло, където преминаваше енергията чи на дракона, и мислено се опита да прехвърли цялата тази болка в дясната си ръка.

— Браво! Запомни това усещане! — неочаквано радостно извика драконът и отново издиша огън в лицето му.

Алекс изпищя от болка и още по-яростно започна да насочва огнената енергия към ръката си. Но вместо да се уплаши, драконът сам скочи на предмишницата му и се разпростря върху нея в двуизмерна татуировка.

— Отлично — увит около ръката, драконът с лекота изсмукваше в себе си цялата енергия. — Надявам се сега разбра как работи?

Застинал като статуя, Алекс известно време идваше на себе си и се опитваше да осъзнае случилото се.

— Какво направих току-що? — произнесе най-накрая той с пресъхнали устни.

— Взе моята енергия и съзнателно я пренасочи по своите канали в ръката си — доволно поясни драконът.

„Така, стоп. Но защо не успях да го прогоня? — озадачено си помисли Алекс. — Иван каза, че е достатъчно да използваме енергията си, за да…“

— Именно, собствената, глупако — изсумтя Рон-Тиан, четейки мислите му. — Ти сериозно ли очакваше да ми навредиш със собствената ми енергия? Не става така.

Алекс рухна съсипан на пода и с треперещи ръце започна да опипва лицето си в търсене на ужасни изгаряния. Но освен лека болка, сякаш е изгорял на слънце, не усети нищо друго.

— И какво беше това? — попита той отново. — Нарочно ми спретна това представление, за да ме ядосаш.

— Това е просто процес на обучение — насмешливо отвърна драконът. — Нали не мислеше, че ще те дундуркам като бебенце? Болката е най-добрият учител. Твоите енергийни канали все още са твърде слаби, но можеш да започнеш да ги развиваш още в процеса на прочистване на тялото, така ефектът ще бъде дори по-добър.

Алекс стисна юмруци и се надигна от пода.

— Тогава да опитаме още веднъж?

— Стига за днес, все още си прекалено слаб. Всъщност мога да те уча да работиш съзнателно с вътрешната енергия само в реалния свят, а в момента ти просто не можеш да ме издърпаш там. Затова се възстанови добре и утре опитай да ме призовеш отново.

Точно това младежът определено не очакваше от дракона. Просто така да започне да го учи? Каква ли е уловката тук?

— Но защо изведнъж реши да се заемеш с обучението ми?

— Предстои ти труден бой — отвърна драконът, поглеждайки от татуировката. — Може би единственото нещо, което уважавам у хората, е способността да гледат смъртта в лицето. Ти премина изпитанието на огъня и доказа, че си достоен да бъдеш мой носител.

— Ами приятелите ми, които трябвало да умрат вместо мен? — навъсено попита Алекс.

— Ти си носител на червен дракон! Ние никога не се плашим от битка, дори и ако можем да загубим! Ако няма да участваш в двубои, то какъв е смисълът да се занимаваш с бойни изкуства?

* * *

На следващата сутрин. Гимнастическата зала.

Машка.

Машка за пореден път направи съчетанието на греда без нито една грешка. Треньорката направо полудя от щастие, защото преди шест месеца това беше най-нелюбимият гимнастически уред на момичето. Пет метра дължина, десет сантиметра ширина — толкова много и толкова малко. Падането е не толкова болезнено, колкото обидно. И дори викът на приятелки и приятели: „Спри!“ не може да помогне да запазиш баланса си. Може би страхът от гредата беше заседнал в Машка още от детството и с годините само ставаше още по-силен. Ето защо, за разлика от упражненията на земя, успоредката и прескока, гимнастичката винаги неглижираше гредата. Така беше доскоро, или по-точно, до боя на арената на Рейтинга.

Момичето седна на дюшеците до гредата и по навик започна да масажира глезена си. Контузията отдавна беше отминала, може би заради ускорената регенерация, която, според Алекс и Иван, притежаваха всички ученици на клуба. Но навикът да разтрива болното място все още оставаше.

— Да отидем днес след тренировката да хапнем суши, както в доброто старо време? — попита стройната блондинка, сядайки на дюшека до нея.

Мария виновно сведе поглед.

— Съжалявам, Ол, днес не мога. Обещах да пия кафе с… — след кратка пауза тя неуверено, сякаш вкусваше думата, продължи: — С гаджето си.

— О-о — възхитено цъкна с език Оля. — Твоят глупак най-накрая се реши?

— Не съвсем — намръщи се момичето. — По-точно, никак.

Оля така се разчувства, че импулсивно прегърна приятелката си.

— Най-накрая проклятието е свалено! Кой би си помислил, че нашата звезда толкова години ще се измъчва с проблема с приятелската зона. Виждала ли си се в огледалото? Що за глупак трябва да е, за да е само приятел с такава красавица?!

— Колкото до глупака, много точно казано — малко тъжно се усмихна гимнастичката.

— Що за герой е успял да те изтръгне от лапите на ужасната несподелена любов? И да не би чисто новата кола, с която пристигна днес, да е свързана с него?

— Не, колата просто ми я подариха — махна с ръка Мария.

— Просто са ти я подарили?! — шокира се Оля. — Кой просто така подарява мерцедес?!

Машка и сама разбра, че е изтърсила глупост.

— Роднина — бързо намери тя подходящо обяснение. — За доброто завършване на учебната година.

— Огън! Днес ще те пусна, но следващия път ще се повозим!

— Няма проблем — съгласи се Мария.

— А сега ми разкажи за гаджето си. Къде се запознахте? Какъв е той?

Гимнастичката се замисли за момент.

— Ами, младеж като младеж… забавен.

— И само това?!

— А какво друго?

— Когато говореше за твоя Алекс, не можеше да млъкнеш. А сега просто „забавен“. Сигурна ли си, че това е правилният избор?

Машка се намръщи.

— Не говори глупости. Както и да е, хайде да отидем да видим твоята волна програма, преди да съм тръгнала. Покажи ми какво сте измислили с треньора. Каква музика избрахте?

— Бягаш от разговора? — разбиращо се усмихна Оля. — Добре, добре. Но темата не е затворена! Ще се върнем към нея с вино и рулца.

„И самата аз не разбирам защо тази тема все още не е затворена за мен — помисли си Машка, гледайки как приятелката й изпълнява акробатични елементи. — Но явно е само въпрос на време.“