Алекс Кош
Илюзия за поражение (23)

Глава 3

Уви, тигърът така и не се появи, а Алекс все още не знаеше как да „дърпа каишката“, както Иван се опита да ги научи. Изобщо не му се искаше да спи, явно наистина добре се е наспал през трите дни в клиниката. Освен това, въпреки че Селин не искаше да си го признае, той не можеше да заспи, докато Машка не се е върнала от срещата си. Звучеше глупаво, но младежът нищо не можеше да направи със себе си. А и някъде на ръба на съзнанието му витаеха думите на главата на „Сребърния дракон“, че от гледна точка на закона Алекс е съвсем истински убиец. От онази битка с „рептилоида“ Алекс се опитваше да не мисли за случилото се, бързо намирайки оправдание за себе си: „рептилоидът“ заслужаваше смърт за убийството на Славик и много други, и като цяло не Алекс го уби, а бушуващата в него огнена енергия на дракона. Но дори и с тези доста логични извинения фактът си оставаше факт — той наистина беше станал убиец. И най-лошото бе, че скоро му предстоеше още един бой до смърт. И това беше още една причина, освен опасността да умре от ръцете на изперкал приятел от детството, да не позволи на никой от приятелите си да участва в това: досега от всички ученици на „Рижия дракон“ само той беше отнемал чужд живот и искаше това да си остане така възможно най-дълго.

За щастие денят се оказа не само наситен със събития, но и богат на придобити нови знания. Сенсеич им изсипа толкова много информация, че Алекс все още беше замаян. Невротрансмитери, медитация, управление на чи и управление на невротрансмитери с чи.

„Колкото повече научавам, толкова по-малко знам — помисли си Алекс, опитвайки се да премине от песимистичните мисли за смъртта към нещо по-практично. — Може би трябва да се заема със самообразоване!“

В резултат на това цялото време, докато Машка отсъстваше от тренировъчния център, Алекс изкара пред компютъра, изчитайки информация за невронни връзки и невротрансмитери. И едва когато черният мерцедес на момичето се появи под прозорците и тя влезе в сградата, Алекс си позволи да се отпусне и да легне да спи.

Той се събуди много рано сутринта изненадващо бодър, енергичен и с ясно оформена мисъл в главата си: Сенсеич вчера така и не отговори на въпросите им. Тоест той отговори, но само частично. Ако иска техният клуб да стане най-добрият в руския Рейтинг, това е страхотно, разбира се. Ако иска да изпрати своите ученици на международен турнир — това също е разбираемо. Но защо? За крайната си цел Виктор Михайлович Тропов така и не каза нищо.

— Искаш твърде много — раздаде се насмешлив глас наблизо.

Алекс трепна от изненада, но веднага се успокои, виждайки седналия на нощното шкафче малък черен тигър. Сега, седнал и предизвикателно облизващ лапата си, той изглеждаше като най-обикновена котка. Само мощните, нехарактерни за котките лапи и твърде дългите зъби издаваха тигровата порода в него.

— За какво говориш? — озадачено попита Алекс.

— Мога да усетя мислите ти, когато мислиш достатъчно гръмко — напомни Бяко Тен. — Бъди реалист — вашият учител ви каза и ще ви казва точно толкова, колкото е необходимо в дадения момент. Всички учители са такива.

— Искаше ми се да знам какво става — измърмори Алекс. — Ние…

— Вълненията ти не са ми особено интересни — раздразнено го прекъсна Бяко Тен. — По-добре бързо да се заемем с приготвянето на отварата за така наречения „детокс“. Доколкото разбирам, вече си събрал всички съставки?

— Е, не точно аз, но ги събрах — потвърди Алекс.

— Тогава да започваме, че имаме много малко време. Не мога да стоя дълго във вашия свят. Заради теб, между другото — все още си твърде слаб.

Алекс бързо скочи от леглото и си нахлузи панталоните.

— Казвай какво да правя!

Алекс изобщо не искаше да отлага приготвянето на магическия еликсир, защото не толкова често духовете пазители по собствена воля идваха при него с помощ. Освен това този момент не бива да се пропуска и поради причината, че по време на подготовката ще има възможност да общува малко повече с тигъра и да задава въпроси, които отдавна го интересуват.

— Вземай съставките и бягай в кухнята. Аз казвам, ти го правиш.

Тигърът скочи върху ръката на Алекс и се превърна в подвижна двуизмерна татуировка.

— По този начин ще мога максимално да ти спестя енергия. Ще командвам оттук — обясни Бяко Тен.

Алекс влетя в трапезарията и се отправи към бара.

— Старателно изплакни всички съставки — заповяда тигърът. — След това сложи ето този корен да се вари, точно десет минути след като водата кипне. Загрей ножа до червено и нарежи До Хонг Ся Сяо^[1] на малки парченца… не това, ей онази гъба с форма на гъсеница.

Покорно изпълнявайки всички изисквания на тигъра, Алекс не се замисляше особено за логиката на случващото се. Прекалено странни бяха инструкциите за готвене: режи само по дължина, непременно на три равни части, потопи във вряща солена вода за тридесет и три секунди. Беше сам в помещението, така че нямаше какво да го разсейва и той изцяло се концентрира върху приготвянето на магическата отвара за „детокс“ и общуването с тигъра.

— А защо подготвям това нещо, ще ми припомниш ли? — неуверено попита той тигъра малко по-късно.

Тоест Алекс разбираше, че това е необходимо за по-нататъшното му развитие. Но как точно трябваше да действа отварата и как точно щеше да му помогне?

— Прочиства тялото ти, така че твоите енергийни канали да станат малко по-здрави — с неочаквана готовност отговори тигърът. — А после ти самият ще трябва да се постараеш да ги развиеш. Но благодарение на това ще можеш да намалиш щетите от огнената енергия на дракона. Разбра ли?

— Общият смисъл е разбираем. А може ли малко по-конкретно?

— Ще се опитам да използвам опростени формулировки, които ще ти бъдат понятни. Помниш ли филма „Завръщане в бъдещето“?

Все пак беше много необичайно да чуеш заглавието на класически фантастичен филм от тигър. Макар Алекс да разбираше, че духът пазител взема информация директно от мозъка му.

— Ето ти — това е влакът от третата част.

— Ъ-ъ… какво?

— А огнената енергия на дракона — това са подсилените дърва — продължи тигърът. — И с теб се случва същото като с онзи влак — не можеш да издържиш мощността на това гориво и започваш да се разпадаш. Освен това, колкото по-често използваш енергията на дракона, толкова по-лошо ще усещаш собствената си енергия. Кажи ми, наистина ли искаш да е така?

Алекс поклати глава.

— Разбира се, че не.

— Именно. От друга страна, ако постепенно закаляваш стоманата на котела с минимални порции подсилени дърва за огрев, тя само ще става по-здрава — тигърът замълча за известно време. — Не разбирам напълно смисълът на всичко, които казвам, но дори аз мисля, че аналогията е идиотска. Хей! Режи на по-ситно!

— Все пак не съм професионален готвач — озъби се Алекс.

— А аз имам лапи, но въпреки това бих могъл да го нарежа по-добре! — изсумтя тигърът. — Точно така, по-тънко, по-тънко. Да продължим с огненото чи на нашия люспест приятел: в малки дози то дори е полезно за тренировка на вътрешните канали. Освен това се усеща в тялото като нещо чуждо и затова е по-лесно да се управлява. Ти живееш с твоето чи цял живот, то е част от теб и да го почувстваш е значително по-трудно.

Като цяло всичко беше ясно. Само защо трябваше да използва сложни аналогии с филми, когато можеше просто да каже, че енергията на дракона в малки количества е полезна?

— А ти ще можеш ли да ме научиш да усещам огнената чи и да я контролирам? — уточни Алекс.

— След като подготвим тялото ти с тази вкусотия, ще можеш да взаимодействаш с малко количество драконова енергия без сериозни странични ефекти. С много малко количество. И тогава с обучението ти ще се заеме глупавият гущер, защото това е негово право.

Алекс въздъхна.

— Така че ще трябва да се договарям и с него.

Разбира се, той си спомни думите на Иван: човек може да шантажира дракона със заплаха да прекъсне духовната връзка. Но точно преди вероятната битка със Стас да влиза в конфликт с доставчика на мощна огнена енергия не беше най-добрата идея.

— Това вече не е мой проблем. Освен това чух, че са те призовали на Двубой на Духа? — тигърът надникна от татуировката и огледа подготвените от Алекс съставки. — Не е зле. Сега да преминем към основната част.

— Призоваха ме — потвърди Алекс, неволно затаявайки дъх.

Нима най-накрая тигърът ще сподели наистина полезна информация?

— Честно казано, изобщо не ме интересува. Съдейки по твоите спомени, този човек иска да получи дракона, което означава, че той ще бъде принудително прехвърлен на друг носител, ако ти загубиш. Чувал съм, че е доста болезнено. Аз просто ще загубя връзката си с теб, все едно си мъртъв, и това е всичко, но виж летящият гущер ще започне да се изнервя. Така че е много вероятно драконът сам да дотича при теб да те тренира.

Елена надникна в трапезарията и като видя, че Алекс е зает с приготвянето на отварата, тихо седна на масата и започна да наблюдава процеса.

— Добро утро — подхвърли Алекс, хвърляйки й бегъл поглед.

— Добро. Не се разсейвай.

Алекс приготви всяка част от отварата при различни условия: заля нещо с вряла вода, вари друго за десет минути, а един корен, точно обратното, охлажда в хладилника. И накрая събра всички съставки в голяма трилитрова тенджера, превръщайки ги в нещо кашообразно и много миризливо.

— И трябва да изпия всичко това? — ужаси се Алекс.

— Спокойствие. Течността първо трябва да се филтрира и да изстине. Тогава и миризмата малко ще се промени — успокои го тигърът. — Трябва да пиеш на всеки три часа в пропорция два милилитра на килограм тегло в течение на два дни.

Алекс озадачено се огледа, чудейки се как да филтрира течността.

— За филтриране можеш да използваш салфетките от онова чекмедже там — предложи Елена, продължавайки с любопитство да наблюдава Алекс.

— Благодаря, мадам Смърт — благодари й тигърът, надниквайки за момент от татуировката.

Алекс се вторачи изненадано в Бяко Тен.

— Познавате ли се?

— Лично — не, но съм чувал — уклончиво отвърна тигърът.

— Той ме бърка с някого — отговори Елена на въпросителния поглед на Алекс. — Не се разсейвай.

Мислено отбелязвайки, че по-късно си струва да попита тигъра по-подробно за зловещия прякор на тяхната бойна икономка, Алекс се зае да филтрира получената каша. След преминаване през салфетката миризмата наистина се промени леко на сладникаво тревиста, без никакви неприятни оттенъци. А вкусът…

След като изтича обратно в стаята си, за да се претегли на кантара, Алекс отмери полагащите му се сто седемдесет и пет милилитра течност, помоли се и предпазливо отпи от „детокс“ коктейла си. Вкусът се оказа доста поносим, напомняше на нещо като лайка или градински чай.

— Изпий го, не се излагай — подкани го тигърът. — И запомни, че е много важно да се претегляш преди всяко изчисляване на поредната доза.

— Преди всяко? — попита Селин, допивайки отварата си. — Теглото не се променя толкова много за един ден.

— О, твоето доста ще се промени — увери го тигърът. — Организмът се прочиства, това е съвсем нормално.

Алекс изненадано се втренчи в тигъра.

— Какво означава „доста ще се промени“?

Тигърът игнорира въпроса му.

— След два дни просто започни да черпиш енергия от дракона и той сам ще се появи, миличкият — с тези думи той спря да мърда и отново се превърна в обикновена татуировка.

В същото време стомахът на Алекс звучно изръмжа.

— Мамка му! — ужаси се Алекс.

— Спокойно, няма нищо страшно в това — успокои го Елена. — Малко ще се прочистиш.

— Трябва да тренирам, а не… да се прочиствам — хвана се за главата Алекс.

За щастие се оказа не толкова лошо, колкото той си помисли отначало. Не изглеждаше като резултат от отравяне или нещо подобно. Вярно, по-късно Елена каза, че според нейния опит с всяка доза на отварата ефектът само ще се засилва. Изобщо духовете пазители добре го преметнаха, оставаше му само да се надява, че мъките няма да са напразни.

Алекс благоразумно занесе тенджерата с отварата при кантара в стаята си, за да не излее случайно някой съдържанието й в мивката. Щеше да е доста обидно. Не само че съставките струваха безбожно много пари, но и Алекс не беше запомнил рецептата за приготвяне на отварата. А и едва ли някой можеше да я запомни, прекалено странна беше.

До идването на Смирнов имаше още много време, така че Алекс спокойно отиде да поплува в басейна, а след това направи загрявка и тренира четиридесет и осмата форма на тай чи. Разбира се, той се надяваше да усети някакви промени след приема на отварата, но нищо подобно не се случи. Явно беше още прекалено рано.

Връщайки се в трапезарията два часа по-късно, той намери приятелите си да вечерят.

— Както казах, ти определено си си отспал в болницата за седмица напред! — заяви Машка, щом го видя. — Как иначе си успял да се събудиш преди мен?

— Просто не излизам на срещи до два през нощта — измърмори Алекс в отговор.

Машка присви лукаво очи.

— А ти откъде знаеш, че е до два?

— Казах напосоки — веднага се смути Алекс.

Погледът му пробяга из трапезарията в търсене на повод да смени темата и се натъкна на Даня.

— Хей, какво правиш с моя до-хонг-каквото-там-беше?!

— Варя го — сви рамене Даня. — Елена каза, че този корен струва почти милион за килограм и отварата от него е много полезна. Кога друг път ще опитам нещо подобно?

Тьома се откъсна от овесените ядки и сандвичите.

— Как нарече коренчето?

— До Хонг… нататък не помня — честно отговори Алекс.

— До Хонг Ся Сяо?

— Точно така.

Даня, сякаш страхувайки се, че ще му отнемат ценната течност, бързо започна да я пие.

— До Хонг Ся Сяо можеш и да го дъвчеш — посъветва го Тьома. — Също е полезно, чел съм го.

— Наистина ли? — подозрително попита Даня.

— Кълна се! — увери го русокосият паркурист. — Всъщност прочетох много интересни неща за това нещо.

Даня сдъвка продълговато парче и преглътна без особено удоволствие.

— На вкус коренчето не е нищо особено.

— Всъщност това не е корен, а гъба — поправи го Тьома. — Расте много интересно. Върху насекоми. По-конкретно, този вид заразява гъсеници, живеещи в Непал и Тибет на височина от три до пет хиляди метра, докато са личинки. Постепенно превзема телата им, принуждавайки ги да излязат от земята на повърхността и там те умират веднага щом си покажат главите на открито. От тях расте гъбата До Хонг Ся Сяо, въпреки че всъщност цялата гъсеница постепенно се превръща в същата тази гъба. Яко, нали?

Даня пребледняваше с всяка нова подробност, а накрая просто се изкашля и изплю остатъците от „корена“.

— Леле, каква гадост!

— Гадина такава — присъедини се Алекс към него. — Даня добре, ще го изплюе и ще забрави. А аз още два дни трябва да пия отвара от това нещо.

Машка хвърли презрителен поглед на приятелите си.

— Какво толкова? В Тайланд ние ядохме хлебарки, и нищо.

— Не знам кой сте „вие“… но лично аз такава гадост… никога не съм ял — каза Даня, докато старателно изплакваше устата си. — И няма да ям.

Тьома прибра остатъка от изплютата от баскетболиста гъба, грижливо я изплакна с вода и я сложи обратно на дървената дъска.

— Аз лично с удоволствие ще си приготвя отвара от нея. Между другото, според китайската медицина, тя допринася за развитието на биоенергията.

— Тогава и за мен една чашка! — подкрепи го Машка.

— Откачалки — споглеждайки се, стигнаха до единомислие Даня и Алекс.

Тряс!

Вратата на трапезарията се удари в стената и на прага се появи широката фигура на Иван.

— И така, кого от вас, слабаци, наричат Алекс? Кого ще тренирам днес?

— В смисъл?! — ококори се Машка. — Нима още не сте ни запомнили имената?!

— Е, ти, малката, се казваш Мария — отвърна охранителят с напълно невъзмутимо лице. — Просто защото в компанията ви има само едно момиче и е трудно да те объркам. Общо взето все още не сте заслужили да помня имената ви.

Алекс отдавна имаше усещането, че Иван само се прави на глупак, подигравайки им се открито. Затова дори не виждаше особен смисъл да се обижда или по някакъв начин да реагира на закачките му.

Вдигайки ръка, той обречено каза:

— Аз съм.

— О, инвалида! — зарадва се Иван. — Е, да вървим да видим какво можеш.

Под съчувствените погледи на приятелите си Алекс последва охранителя в тренировъчната зала.

* * *

Да се каже, че Смирнов е изненадан, означаваше да не се каже нищо. Когато Льоха му каза, че ще го извика в своя тренировъчен център, той си представи нещо подобно на боксовата зала от филма „Роки“: мазе или полусутерен, стари тренажори, износени боксови круши и ръкавици. Всичко това повече съответстваше като място за тренировки на тайни майстори по бойни изкуства, отколкото разкрилия се пред него модерен спортен комплекс.

Игор обиколи сградата, за да се увери, че адресът е правилният, и застина в нерешителност на стълбите пред входа. „Спортно-възстановителен комплекс «Рижия дракон». Курсове по самозащита и специализирана физическа подготовка за специалните части“ — вече за втори път прочете той надписа на табелата.

„И тук Льоха тренира някого? — помисли си Смирнов със съмнение. — Специални части? Да бе, глупости…“

Все още не смеейки да влезе вътре, той набра Алекс, но отговорът беше само дълги звукови сигнали.

„Да не се е пошегувал?“ — сериозно се напрегна младежът.

Застанал на стълбите, той още веднъж се огледа и погледът му от само себе си се спря на колите на паркинга. Мерцедес S-класа, порше, имаше дори един ролс-ройс. Но дори повече от откровено високата цена на колите, паркирани близо до сградата, смущаваше стоящият там автобус с надпис „ФСБ“.

„Дори ако тук наистина тренират представители на разни спецчасти, то колите явно не са техни — логично предположи той. — Едва ли спецчастите ни са толкова добре платени.“

Докато размишляваше, вратата на спортния комплекс се отвори и оттам излязоха няколко яки мъже с военни униформи.

— Този охранител ме напряга — каза един от тях.

— Теб? — изненада се втори. — Не мислех, че човек с толкова огромен боен опит може да се уплаши от обикновен глупак с кръстословица.

— Ако имаше мозък, и ти щеше да си нервен — увери го мъжът. — Чувството е такова, все едно снайперист те гледа през оптиката. Интуицията ми ме е спасявала неведнъж, мога да усещам такива неща.

— Мисля, че преувеличаваш. Просто тъп гардероб, не можеш да изградиш такива мускули в бойните изкуства.

— И това каза шампионът на региона по силов трибой… — ухили се първият.

Смирнов не чу по-нататъшния разговор, тъй като мъжете се отдалечиха.

„Как трябва да изглежда един охранител, за да го наричат гардероб дори такива гардероби като тези?“ — зачуди се Игор.

И тогава телефонът звънна. Беше Селин.

— Привет. Е, къде си? Свободен съм.

— Стоя на входа — неуверено отвърна Смирнов. — Това триетажна бяла сграда ли е? „Рижия дракон“?

— Да, да — потвърди Алекс. — Влизай вече, кажи на пропуска, че идваш при мен.

Пропускайки покрай себе си още няколко военни, Игор влезе в тренировъчния център. На пропуска седеше същият здрав охранител, за когото говореха тримата мъже. И наистина изглеждаше огромен! Може би в обикновена врата с такива рамене би се промушил само на една страна, и то ако предварително издиша. Като цяло гигантът се характеризираше само с една дума — квадрат. Когато седеше зад масата, фигурата му изглеждаше толкова широка, колкото и висока. Добави към това квадратна челюст и огромни длани-лопати, държащи изглеждащ като играчка таблет, и се получава подобие на Невероятния Хълк, а не обикновен жив човек.

— Дебелак, какво правиш тук? „Макдоналдс“ е надолу по улицата — без да вдига поглед от таблета, каза охранителят.

Смирнов замръзна на място, онемял от изненада.

— Ъ-ъ… аз при Селин. Той ме покани…

— Нямам представа кой е, но ако те е поканил, тогава върви. Какво още стоиш?

Дебелият въздъхна, мина странично през портала и нерешително спря във фоайето.

Така, и накъде сега?

— Игор! — махна му от стълбите на втория етаж Льоха.

Игор за първи път виждаше приятеля си по тениска и с изненада осъзна, че той е не само много мускулест, но и покрит с огромни синини.

— Какво ти се е случило? — попита той изненадано приятеля си, докато стискаше силната му ръка.

— А, тренировката беше твърде… интензивна — махна с ръка Льоха, като по някаква причина погледна към охранителя. — Да вървим, сега ще ти покажа къде ще тренираш.

Когато дебелият се канеше да пусне ръката на Льоха, той неочаквано стисна по-здраво пръстите му и го погледна внимателно.

— Какво не е наред с лицето ти?

Очите на дебелия се стрелнаха нервно.

— Всичко е наред — бързо отвърна той.

— Не, не, имаш странен цвят на кожата — уверено каза Селин. — Да не си се пудрил?!

Дебелакът неволно прикри с ръка лявата си скула.

— Защо ми е да се пудря?

Разглеждайки отблизо формата на лицето на приятеля си, Селин разбиращо се усмихна.

— Например, за да скриеш синина. Скулата ти е подута.

— Е, да, малко е подута — неохотно призна Смирнов, без да се прави на глупак. — Нищо страшно.

Селин не зададе въпроса отново, а мълчаливо продължи да гледа приятеля си, като леко наклони глава.

— Добре — не издържа Смирнов. — Просто не исках да ти казвам. Ще се ядосаш, ще тръгнеш на саморазправа, а аз не съм длъжен да се крия зад гърба ти. С това мога да се справя сам.

Съученикът най-накрая пусна ръката му и сви рамене.

— Както кажеш.

— Наистина? — подозрително попита Смирнов.

— Спокойно, няма да бия никого — увери го Селин.

— Бяха Холин и Власов — призна дебелият след кратка пауза.

— Ама че изроди! — ядоса се Льоха. — Не ги ли е грижа за предупреждението на Планинеца? Само да се обадя и ще ги изгонят от федерацията — той се почеса по тила. — Е, вероятно ще го изгонят, ако човекът удържи на думата си. Добре, с това ще се занимавам по-късно. Как успя да се засечеш с тях?

— Ами в понеделник след изпита отидох на една площадка недалеч от института — отговори Игор, като погледна предпазливо приятеля си. — Мислех да потренирам малко, и така бях пропуснал цял ден заради изпита. Кой да знае, че ще ме следят.

Селин бавно издиша.

— И какво направиха?

— Нищо кой знае колко жестоко — смути се дебелият. — Просто ми предложиха да ме тренират малко преди битката със Стас. По приятелски. Да направим, както го нарекоха, лек спаринг, на който не мога да откажа.

Честно казано, спарингът не бил толкова лек. Изминали бяха три дни и отокът едва сега започнал да спада. От друга страна, този път Смирнов наистина опитал да се съпротивлява и дори успял да нанесе един удар. Макар и не особено успешен.

— Приятелски спаринг, значи? — криво се усмихна Алексей. — Кога е следващата ни консултация?

— В понеделник — отвърна Игор и леко потръпна. — Обеща да не биеш никого. А и онзи дългокосият младеж каза, че е под твоето ниво да се биеш с обикновени хора.

— Никакви битки — увери приятеля си Селин, усмихвайки се многозначително. — Това би било твърде лесно. Но определено ще измисля как да им отмъстя за теб. Междувременно стига сме губили време за тези идиоти, ела да ти покажа къде е съблекалнята и да започваме тренировката.

След като се преоблече, Смирнов най-накрая стигна до залата за тренировки. Огромното помещение с високи тавани беше пълно с разнообразни тренировъчни съоръжения, повечето от които той не беше виждал нито в живота, нито във филмите. Круши, дървени чучела, окачени тренажори, огромна полоса с препятствия, множество тренировъчни оръжия по стените. При това сега залата беше практически празна и само две момчета и едно момиче седяха в поза лотос, препрели пръсти в странна фигура на корема си. До тях имаше машина, която периодично изстрелваше тенис топки, прелитащи точно пред лицата им.

— Какво правят? — попита изненадано Смирнов.

— Медитират — отвърна Льоха — Не им обръщай внимание. Да започваме загрявката.

Първоначално тичаха из залата в много спокойно темпо около десет минути. Селин сякаш усети, че още малко и приятелят му ще започне да се задъхва, и веднага премина на ходом.

— Сега можеш да идваш тук всеки ден от един до четири. Сутрин и вечер тук се провеждат тренировки, а през останалото време залата ще бъде изцяло на наше разположение — започна да обяснява Селин, докато Смирнов си поемаше дъх. — Ще започнем със специална физическа подготовка, за да привикнем мускулите ти към удари.

След щателно загряване на всички мускули, Игор се почувства изненадващо добре, сякаш дори е увеличил енергията си. Макар че по-рано, когато се опита да практикува самостоятелно на площадката, усещанията бяха точно противоположни. Той дори не се сдържа и попита Льоха защо се получава така.

— Загрявката не е само няколко движения — охотно поясни Алекс. — Ти подготвяш тялото за тренировка и се настройваш психически. Натоварвам те точно толкова, че да загрееш, но не и да се умориш, а редът на упражненията също не е случаен. Съветвам те да запомниш какво правим и да повтаряш тази загрявка, когато тренираш самостоятелно.

Първото упражнение за Смирнов беше хвърляне на пълна с пясък топка в стената. Уж беше само три килограма, но тласкането с една ръка в имитация на удар много бързо принуди мускулите му да пламнат от болка. След това започнаха да работят над постановката на удара. За първи път Игор почувства, че наистина се подготвя за битка, а не просто прави общофизическа подготовка.

— Знаеш какво казват бойците, ако искаш да се научиш да се биеш, бий се — обясни Селин, връчвайки боксови ръкавици на приятеля си. — Ето защо ще се занимаваме само с практика с минимално количество тежко физическо натоварване. В противен случай просто няма да ти стигнат силите. В свободното си от тренировки с мен време ще тичаш и ще правиш леки тренировки на площадката.

И продължиха с „лапите“. И с крушата. И с въздуха. Селин обикаляше около него и постоянно коригираше всяко негово движение, обяснявайки особеностите на пренасянето на тежестта на тялото при удар. И по време на тренировката постоянно говореше:

— Слушай ме внимателно. Ако искаш да постигнеш резултати, трябва да спазваш режима винаги и навсякъде, независимо от желанията или настроенията. Забрави тези твои „ще пропусна само днес“ и „само малко чипс“. Дори и най-малкият компромис влачи след себе си стотици други, и скоро от режима ще остане само спомен.

Селин вдигна боксовата „лапа“ и Игор бързо нанесе два удара.

Бам-бам.

— Твърде бавно — веднага коментира Алекс. — Отпусни ръцете и раменете. Ударът трябва да е хапещ, а ти се движиш като робот-трансформер.

Бам-бам!

— Още по-бързо!

И около час по-късно из залата изведнъж се разнесе радостен женски писък:

— Да! Направих го! X-L-K-S-шейсет и три!

— Браво, Машка! — поздрави я високият младеж. — Аз още не усещам нищо.

Селин прекъсна тренировката и заведе Смирнов при приятелите си. Момичето се втурна към него и увисна на врата му.

— Направих го!

В същото време Льоха изобщо не изглеждаше смутен, само по някаква причина леко недоволен. Игор изобщо не разбираше подобна реакция към прегръдка от толкова красиво момиче.

— Да, браво на теб — каза Селин някак механично. — Запознайте се, това е моят съученик Игор — представи той Смирнов.

— Привет. Чували сме, чували сме — топло му се усмихна момичето, пускайки Льоха. — Бъдещ шампион по ръкопашен бой.

Момчетата се представиха и се ръкуваха с него, а Льоха се обърна към приятелите си с въпрос:

— Трябва да реша по каква методика да го подготвя за боя.

— А какви са вариантите? — с интерес попита момичето.

Смирнов крадешком продължи да гледа Мария и да се чуди защо Льоха въздиша по Корольова, когато има толкова страхотна приятелка. И тя явно проявява симпатия към него, трудно можеше да не се забележи. Какво, по дяволите, не му е наред?

Междувременно Селин отговори на въпроса:

— Е, очевидно не класически китайски подход, когато в началото ученикът се занимава изключително с обща физическа подготовка, докато достигне необходимото ниво, и едва след това започва да изучава основни техники. С такива темпове няма да успеем за три месеца.

И четиримата се спогледаха и се засмяха на шега, която само те разбираха. Смирнов и без това се чувстваше неудобно, а в този момент се почувства напълно излишен в тяхната компания.

— Планирам да построя тренировките така, че да съчетая физическата подготовка с работа над бойни техники и спаринги. Но какъв точно стил трябва да учи… По телосложение боксът или борбата биха били най-подходящи за него. Освен това точно боксът позволява боецът да се подготви в най-кратки срокове. При желание след месец той вече ще може да се чувства уверено в спарингите.

Смирнов гледаше очарован приятеля си.

— Страхотно…

— Да, щеше да е страхотно, ако му предстоеше да се бие с обикновен средняк от някоя школа по ръкопашен бой, а не с шампиона на Москва — отбеляза високият младеж с добродушна усмивка.

— Тогава какво да правя? — попита го Льоха.

— Знаеш ли, сред престъпниците също има своеобразни бойни изкуства — каза замислено Тьома. — Само подходът там е малко… различен… Обикновено те научават само едно атакуващо движение. И го довеждат до съвършенство. Нещо като удар с пръсти в очите или ритник в слабините. Не всеки майстор ще може да направи това движение толкова светкавично и професионално като тях. Само един удар за всички случаи: да се справят с други престъпници, за ченгетата.

— Тоест предполагаш да овладее до съвършенство удара в слабините? — с насмешка каза Селин.

— Всъщност не е най-лошият вариант — усмихна се русият младеж. — Жалко, че този удар е забранен от правилата на състезанието. Но общият подход… Трябва да подбере няколко нестандартни техники, базирани на слабите места на неговия противник. Гледал ли си го как се бие?

— Естествено — отвърна Льоха. — Често гледах спарингите му в залата и съм забелязал всички слепи точки и слаби места… Никой не знае по-добре от мен как може да бъде победен. Въпреки че аз вероятно не бих се възползвал от това знание…

— Защо? — попита с интерес Смирнов.

— По-скоро умишлено бих го победил там, където се смята за наистина силен — очите на Селин заблестяха от вълнение, сякаш се готвеше за боя или дори участваше в него. — Удар след удар, избивайки от него цялата му глупост, цялата му наглост…

Смирнов накъсано си пое дъх, прекъсвайки мечтите на Алекс.

— Така, добре — опомни се Селин. — Общият план на тренировките му ще изглежда така: специална физическа подготовка, основни елементи на бокса и борбата и няколко специални техники, които ще измислим индивидуално. Ако нямате нищо против, бих искал да ми помогнете малко с това.

— Няма проблем, брато — увери го Даня. — Така и ние ще тренираме, и ще ви подскажем къде е необходимо. Още повече че по някаква причина освен бокса и борбата забрави да споменеш уин чун. Това е направо обида.

— Мой пропуск — съгласи се Селин. — Значи мислиш, че си струва да го научи.

Дългокосият Даня потупа Смирнов по рамото.

— Ще направим от теб истински боец.

— Официално ще наречем нашия курс тренировки „Стани най-добрият или умри“ — изкиска се момичето. — Особено след като сега имаме здрави връзки в супер болница и ако стане нещо, те ще го оправят.

В този момент усмивката на момичето вече не изглеждаше на Игор сладка, а по-скоро зловеща.