Алекс Кош
Илюзия за поражение (22)

Глава 2

— На вас тримата ви остават само два дни, за да научите основите на сатори — започна да обяснява Виктор.

— Защо точно два дни? — попита Машка.

— Защото иначе просто няма да можете да проследите предстоящия бой. А ще ви бъде много полезно да видите моите действия във всички подробности.

Приятелите веднага си спомниха как наблюдаваха своя първи бой между бойци от високо ниво. По принцип имаше изблици на аури и движенията на самите бойци изглеждаха едва различими, така че логиката на Сенсеич беше напълно разбираема.

Междувременно Виктор Михайлович изтърколи от задната стая някаква странна машина, смътно наподобяваща прахосмукачка.

— Запознайте се с Васек — представи машината Сенсеич. — Той ще бъде вашият треньор днес.

— Здравей, брато — махна с ръка Даня към „прахосмукачката“.

Алекс приближи и с интерес разгледа непознатото устройство. Надписът на корпуса „VAS K60“ не помогна много да се разбере приложението на този механизъм, но когато Сенсеич изнесе кофа с тенис топки и ги изсипа вътре, всичко веднага стана ясно. Беше машина за подаване на тенис топки!

— Планът е следният: вие тримата ще седнете на една линия — започна инструктажа Виктор, — а нашият приятел Васек ще хвърля топки за тенис пред лицата ви.

Тьома щракна с пръсти.

— И нашата задача е да ги хванем!

— Не — поклати глава Сенсеич. — На всяка топка са изписани букви и цифри. Вашата задача е да ги прочетете.

Последва леко напрегната пауза.

— Според мен тази задача не е за нас, а за Светкавицата или Сребърния куршум — изсмя се в пълната тишина Даня.

— Това въобще възможно ли е? — скептично попита Машка.

— И още как — увери ги Виктор. — Алекс, я им демонстрирай.

Алекс покорно седна на посоченото място.

— Ще е смешно, ако на топката пише „Аз съм глупак“ — тихо се пошегува Даня, което му спечели осъдителен поглед от Сенсеич.

— Готов?

Селин кимна мълчаливо.

„Няма болка, няма смърт…“

Всъщност той нямаше представа дали може да увеличи възприятието си достатъчно, за да прочете надписа, но това беше наистина интересна задача, предизвикателство към единствената му засега способност.

— За начало настроих скоростта само на пет метра в секунда — каза Сенсеич и натисна бутона.

Пуф!

Излетялата от дюзата топка прелетя пред лицето на Алекс, като почти докосна върха на носа му.

— Това е минималната скорост на подаване и вие ще тренирате на нея — продължи инструктажа учителят, а след това попита Алекс: — Е, успя ли?

— N-Z-X-двайсет и осем — каза Селин. — Нищо сложно.

Скоростта от пет метра в секунда всъщност не беше чак толкова висока. При определено стечение на обстоятелствата и при условие, че топката не се върти силно във въздуха, той би могъл да различи няколко букви дори без да използва сатори.

— А сигурно ли е, че това е набор от случайни символи? — отново се пошегува Даня. — Знам ви аз вас, фокусниците.

Алекс мълчаливо му показа юмрук в отговор.

— Разбрах, разбрах, доказателството е прието — бързо се поправи баскетболистът. — Но сега още повече не разбирам, как ние трябва да повторим този трик? Алекс беше обучен по екстремен метод, така да се каже, може би и нас трябва така?

— За съжаление, с вас това няма да проработи. На Алексей му помогна невероятно силен прилив на адреналин, който, както е известно, е отличен катализатор за електрическата активност на невроните.

„На кого е известно? — изненадано си помисли Алекс. — Сякаш сме доктори физиолози, по дяволите.“

— Адреналинът подпомага освобождаването на някои невротрансмитери — внезапно каза Тьома, — в частност ацетилхолин. Вярно, той по-скоро отговаря за предаването на сигнали от нервите към мускулите, отколкото за мозъчната дейност. Серотонинът повишава концентрацията, но адреналинът потиска производството му…

— Ето! — зарадва се Сенсеич. — Ти засегна много важната тема за невротрансмитерите. Всъщност това е нещо, което моментално може да промени нашето психофизическо състояние и настроение.

— Да, да, малко повече серотонин — и си по-добре концентриран на изпита, твърде много — и те отнася, все едно си на ЛСД — подхвана Тьома. — Недостиг на допамин — депресия, излишък — шизофрения. Това е като много фина настройка на музикален инструмент.

Даня и Алекс примигнаха изненадано.

— Тьома, а ти откъде знаеш всичко това?

— Когато усвоявах „желязната риза“, се наложи да се заема сериозно с анатомията — сви рамене паркуристът. — Трябва да усещаш и разбираш тялото си, за да го управляваш на по-дълбоко ниво.

— Браво — похвали го Виктор Михайлович. — Така че максимално силният прилив на адреналин може да помогне само на Алексей, защото при неговото ниво на серотонин и норадреналин не му достигаше именно този тласък. Във вашия случай трябва да се научите да управлявате нивото си на серотонин сами.

По принцип Алекс дори разбра за какво точно говори Сенсеич, тъй като самият той изучава невротрансмитерите като част от управлението на своето състояние при създаване на психоматрица, но само в общи линии. Единственият въпрос, който оставаше, беше как Сенсеич е успял да определи толкова точно нивото на различните невротрансмитери в тялото на Алекс, за да изгради техника за пробив към състояние сатори. Това изобщо възможно ли беше?

— Вече казах, че от самото начало ви подготвях по специална методика. Нейната цел беше именно, първо, да увеличи максимално броя на невронните връзки в мозъка ви и да развие невропластичност, и второ, да ви научи да контролирате състоянието си на подсъзнателно ниво с помощта на невротрансмитери. По същество това беше сливане на древните китайски методи за обучение с новите знания на съвременната наука, защото никой не е изследвал ефекта на чи върху производството на невротрансмитери и нервната проводимост.

— И вие сам сте измислили всичко това? — изуми се Машка.

Устните на Сенсеич се изкривиха за миг в странна гримаса, но той веднага се стегна и се усмихна насила.

— В изследванията… ми помагаше един човек. Но после пътищата ни се разделиха — той плесна с ръце и бързо смени темата: — Така. Всъщност цялата тази теория за вас сега не е особено важна, така или иначе промените се случват на ниво усещания. Но трябва да го държите в главата си. Връщайки се към нашата тренировка: медитацията за концентрация трябва веднага да насърчава производството на серотонин. Тя е създадена за това. Вие трябва само да приучите нервните клетки на мозъка да го възприемат.

— Тоест, като медитираме, ние някак тренираме мозъка си? — уточни Даня.

— Именно.

— Странно, но сега ми стана по-ясно — призна Машка.

Алекс също отбеляза, че много неща са станали по-ясни, но него сега повече го вълнуваше друг въпрос.

— А можем ли да пробваме с трийсет метра в секунда? — попита той нетърпеливо.

— Да, разбира се — съгласи се Виктор, натискайки няколко пъти бутона за настройки. — Тъкмо ще определим приблизителното ниво на твоето сатори.

Пуф!

Топката прелетя толкова бързо, че Алекс едва успя да улови очертанията й. Все пак сега тя се движеше шест пъти по-бързо.

— Никакъв шанс — заключи Алекс.

— Дори той не може! — възмути се Даня. — А ние как да научим това нещо за два дни?

— За начало на вас ви е достатъчно и най-ниското ниво — успокои го Виктор. — Над дълбочината, скоростта на навлизане в сатори и поддържането на това състояние в битка ще работим по-късно. Сега главното е да уловите самото усещане. За начало ще трябва да използвате медитация за концентрация в съвкупност с ускоряване на сърдечния ритъм и въртене на енергията в точката ин тан^[1]. Поне веднъж се постарайте да изпаднете в състояние сатори, запомнете това усещане и нататък ще стане много по-лесно.

— Може ли да зададете скоростта на петнадесет метра в секунда? — попита Алекс, започвайки да изпитва леко вълнение.

Пуф.

Този път успя да види черните размазани ивици, но все още не можеше да прочете надписа.

— Още веднъж!

„Няма болка, няма смърт. Има само този момент.“

— Още веднъж!

Сенсеич спокойно продължи да натиска бутона за подаване.

Алекс започна да усеща парене в очите и болка в главата от пренапрежение, но все още опитваше максимално да се потопи в състояние сатори. По челото и слепоочията му потекоха капчици пот, но той го забеляза едва когато лютата пот започна да влиза в очите му.

— Стига — прекъсна процеса Сенсеич. — Твоето ниво засега е някъде около осем метра в секунда. Но не забравяйте, че това е доста абстрактно определение, тъй като става дума само за пълна концентрация върху сатори в неподвижно състояние. Поддържането на това състояние в битка е в пъти по-трудно, а скоростта на възприятие е няколко пъти по-бавна, отколкото в състояние на неподвижна медитация с отворени очи. А има още скорост на концентрация, способност на тялото бързо да реагира на информацията, всичко това е индивидуално и се тренира постепенно.

Алекс се отпусна и падна по гръб, разпервайки ръце встрани.

— Уфф! Не беше лесно.

— Не се разстройвай, самият аз с целия си опит не бих могъл да прочета буквите при тридесет метра в секунда — Сенсеич премести машината на няколко метра встрани, за да даде възможност на Алекс да си почине, и заповяда: — Хайде сега вие тримата седнете на мястото на Алекс.

Докато те сядаха на пода, Виктор се обърна към Алекс.

— Днес ти ще имаш още една тренировка. Време е да преминем към следващото ниво на сатори — в сферата на микровъзприятието.

Алекс се подпря на лакът.

— Ъ-ъ… къде?

— Изчакай малко.

Мъжът настрои машината, включи автоматичното подаване на топки с честота от десет секунди, така че момчетата да имат възможност да се концентрират, и отведе Алекс настрана.

— Слушай внимателно. Сатори е състояние, което изисква време, за да влезеш в него. Освен това то създава сериозен стрес за тялото и харчи много ресурси, дори аз не мога да го поддържам постоянно. За кратка битка, за която можеш да се подготвиш предварително, това е напълно достатъчно, но на изненади няма да можеш да реагираш толкова бързо. Например времето, необходимо за влизане в сатори, след като си усетил агресивно намерение, насочено към теб, или си успял да предвидиш предстоящ изстрел с пистолет секунда преди натискането на спусъка, може да е твърде дълго, за да избегнеш куршума. Това е така, защото времето между осъзнаването на опасността и началото на реакцията ти на нея за теб все още е естествен ограничител. Микровъзприятието — това е способността на мозъка да обработва импулсите от възприемащите органи с повишена скорост. По същество това е ускоряване на преминаването на всички сигнали по нервите.

— И как мога да тренирам скоростта на нервните импулси? — заинтригувано попита Алекс.

Вътрешно той ликуваше. Най-накрая пълноценни тренировки със Сенсеич!

— Ще изпълняваш четиридесет и осми комплекс от тай чи. Концентрирай се върху вътрешната енергия и се опитай да ускориш нейния поток. Както казах преди, вътрешната енергия е свързана с всичко в тялото. Всичко зависи от осъзнаването. Ако я насочиш с определен импулс към кръвта, ще можеш да повлияеш на качеството на кръвта, ако е към мускулите — ще усилиш удара си, а ако е към нервите, тогава можеш да подобриш тяхната проводимост.

— Помня това — кимна Алекс. — Тъй като все още не можем толкова съзнателно да контролираме чи, ние използваме комплекси, които чрез външни действия насочват енергията в нужното ни русло.

— Мария вече доста съзнателно управлява чи, иначе не би могла да формира своите невидими остриета — отбеляза Сенсеич. — А Тьома отлично чувства „вкореняването“, като се презарежда от земята. Така че остава само ти и Даня да ги настигнете.

„Това вече беше обидно — раздразнено си помисли Алекс. — Но пък справедливо. Надявам се, че след като взема «детокса» от духа пазител, той най-накрая ще започне да ми помага в обучението.“

— Доколкото си спомням, четиридесет и осмата форма Чен е обща, как тя може да влияе на скоростта на нервните импулси?

— В класическата й форма — да. Но аз вече ви казах, че всяка форма, на която някога съм ви учил, има своите леки модификации. Конкретно четиридесет и осмата в моята интерпретация е фокусирана специално върху тренировката на микровъзприятието.

Алекс сви рамене.

— Добре.

— А за да проверя скоростта на твоята реакция, периодично ще те замерям с тенис топки. Трябва да успееш да забележиш моето движение, да влезеш в сатори и да хванеш топката. Така ще можем едновременно да тренираме както скоростта на преминаване на импулсите по нервите, така и влизането ти в състояние сатори.

Всичко това звучеше доста просто. Но Алекс бързо разбра, че дори само да се концентрира върху вътрешната енергия и в същото време да наблюдава Сенсеич с крайчеца на окото си е много трудно. А когато Виктор хвърли топката, стана ясно, че поставената му задача е почти неизпълнима. Алекс изобщо не видя началото на движението, а просто веднага получи удар с топка в корема.

— Концентрирай се върху вътрешните си усещания — напомни му Сенсеич. — И само с крайчеца на окото следи мен.

След час и половина такава тренировка, макар и с кратки почивки, Алекс имаше усещането, че е получил удар с топка по всяка част от тялото си. И никакъв прогрес. Съдейки по киселите изражения на лицата на другите, които все така седяха в поза лотос пред машината за мятане на тенис топки, те също не бяха постигнали никакъв напредък.

— Не се притеснявайте — увери ги Виктор, — на обикновените бойци в Рейтинга са им нужни много месеци тренировки само за да почувстват сатори.

— Месеци?! И вие искате да научим това за три дни?! — възмути се Тьома.

— Не, не. За три дни вие трябва не само да почувствате, но и напълно да овладеете това умение, макар и на най-простото ниво на неподвижна медитация. Аз вярвам във вас.

Машка уморено потърка слепоочията си.

— Аз от доста време мога да контролирам енергията чи, но все още не разбирам и не усещам нищо. Никакви медиатори, серотонини и специални състояния. Може би има някакви по-конкретни инструкции?

— Много бих искал да ви обясня по-подробно какво трябва да усещате. Но това може само да ви обърка още повече. Представете си човек, който никога през живота си не е ходил и чак когато е на двадесет години, той усеща краката си и са започнали да го учат как да ходи. Обясняват му как трябва да се свие всеки мускул: прасците, бедрата, подколенните сухожилия, как работят долната част на гърба и седалищните мускули. Докъде ще стигне той с такъв обем „полезна“ информация?

— Спомням си как обяснявахте движението на чи в тялото — че било като да учиш някого как да мърда ушите си — с вселенска скръб в гласа се обади Даня. — „Може само да се каже, че този мускул е там и трябва да го усетите. Останалото ще трябва да направите сами“.

— Цитати на великите — вдигна палец Виктор. — Да. Откакто казах тази фраза, нищо не се е променило, просто към енергията чи са добавени нови същности, които също трябва да можете да контролирате на ниво усещания. Като цяло бойните изкуства са най-парадоксалната система: винаги имаш конкретен противник, но в тренировките се бориш най-често със самия себе си.

Алекс неволно си спомни за Смирнов. Ето кой наистина ще трябва да се бори със себе си дори още преди началото на пълноценните тренировки. Нищо чудно, че той периодично изчезва от погледа, явно се лута насам-натам, опитвайки се да разбере дали наистина се нуждае от тази битка. Неувереност в себе си, страх, слабост и болка в тялото от тренировката. За съжаление или за щастие, Алекс получаваше само удоволствие от мускулната болка и изобщо не изпитваше никакви страхове. Всичко беше затъмнено от спортната възбуда, дори когато ставаше дума за смъртоносен двубой. Може би затова не знаеше как да помогне на приятеля си и да разреши неговите проблеми. Но Алекс определено нямаше да го принуждава да тренира, ако Смирнов не се справи със своите страхове.

— Днес преди лягане и утре сутрин непременно трябва да медитирате, като използвате методиката с електронен метроном. Елена вече ги купи и ги е оставила в трапезарията. Принципът е същият като при топките, трябва да опитате така да се фокусирате в момента, че стрелката на метронома за вас да се забави.

„Това е добра идея! — с изненада призна Алекс. — За мен вече не е много актуално, но би трябвало да помогне да се овладее влизането в сатори.“

— Утре през деня можете да продължите да тренирате с топките, а вечерта ще измисля нещо друго, което да ускори обучението ви — продължи инструктажа Сенсеич. — Колкото до теб, Алекс, утре в обучението ще ти помогне Иван.

— Може би нямам нужда от Иван? — ужаси се Алекс.

— Не се притеснявай, той ще се старае — увери го Сенсеич.

Алекс потърка пострадалата си ръка и още по-пострадалия си хълбок.

— Точно от това се притеснявам.

Познавайки силата на Иван и любовта му към чупене на кости, Селин разбра, че топката за тенис в неговите ръце може да се превърне в истинско оръжие.

— Е, така ще имаш допълнителен стимул да не му позволяваш да те улучи — обобщи Виктор Михайлович. — А за днес приключихме. Денят се оказа много наситен за вас, така че си починете добре и утре се заемете сериозно с тренировките.

Тук Алекс беше напълно съгласен с него. Освен това на Селин все още му предстоеше „детокс“ от духа пазител, тъй като всички съставки вече бяха налични. По-точно, почти всички. Последната трябваше да му даде Сенсеич.

— О, да, бих поспал поне десет часа — прозявайки се, каза Даня.

— А аз не бих отказал лека вечеря — призна Алекс и се прозя в отговор. — И спане-е-е.

— Ти три дни спа — саркастично напомни Машка. — Ленивец.

— Още повече че това вече е въпрос на навик — изобщо не се смути Алекс. — Нуждая се от повече сън.

Даня потупа Алекс по рамото.

— Тоест да не те будим до понеделник?

— Точно докато ти спиш, ние ще научим сатори и единственото ти предимство над нас ще изчезне — с нотка ирония каза Тьома. — И тогава боя със Стас ще го дадат на един от нас.

И това не беше точно шега. В края на краищата досега сатори беше лично умение на Алекс, с предвидливостта и изкарването на чи извън тялото той нямаше особен успех. А за „желязната риза“ и дума не можеше да става, за нейното практикуване беше нужно не само да усеща добре мускулите си, но и да е на „ти“ с анатомията.

— Само ще се радвам, ако овладеете сатори — изобщо не си изкриви душата Алекс. — Но боя със Стас няма да го дам на никого.

Тьома многозначително се усмихна.

— Ще видим.

— Между другото, от утре можете да предизвиквате Иван — „зарадва“ ги Сенсеич. — Но не бих ви съветвал да бързате. Разбира се, той няма да се бие сериозно, но сдържаността определено не е неговата силна страна.

— А ако никой от нас не успее да издържи неговата проверка, наистина ли ще закриете клуба? — попита Даня.

— Пфф — Машка удари баскетболиста под коляното. — По-добре попитай как ще изберем победителя, ако всички преминем изпитанието!

— Мисля, че в този случай Иван сам ще определи най-силния от вас — сви рамене Сенсеич. — Няма да ви позволя да се биете с пълна сила помежду си, това е твърде опасно, а обикновен спаринг не би показал пълния ви потенциал.

— А за Иван значи не ви е жал, с него може с пълна сила — изкиска се Машка.

— Ако искаш, излез с пистолет срещу него — увери я Виктор.

Когато приятелите отидоха в трапезарията, грижливо приготвената от Елена храна вече ги чакаше. Е, не точно приготвена, а… затоплена. И все пак доставката на готова храна беше едно от най-гениалните изобретения на двадесет и първи век. Разбира се, веднага след YouTube и Instagram.

— Защо ги учиш на лошо? — насмешливо попита Елена. — Така ще ми повредят братчето.

— Такъв да повредиш, как не — изсумтя Машка.

— Кой тук ще ме поврежда? — полюбопитства Иван, влизайки в трапезарията.

Машка бързо отстъпи зад гърба на Алекс.

— Няма такова нещо.

Вечерята премина в спокойна и дори семейна атмосфера. По някакво негласно споразумение никой не обсъждаше предстоящия бой на Сенсеич и други проблеми, предпочитайки да бъбрят по отвлечени теми, дори Иван се държеше изненадващо мило. Тоест цялата вечер мълча. След вечерята Машка скочи в новата си кола и отиде да се срещне с гаджето си, а Даня и Тьома се прибраха по стаите си, за да медитират и да се приготвят за лягане. Алекс отиде при Сенсеич за последната съставка за своята „детокс“ отвара.

— Най-важното е внимателно да слушаш инструкциите на духа пазител, когато приготвяш отварата — предупреди го Виктор, протягайки пакет с някаква сушена билка. — И въобще се постарай да намериш общ език и с двата духа, с тях много по-лесно ще развиеш умения за контрол на чи.

— Само ако зависеше от мен — измърмори Алекс.

Той наистина много искаше да започне тренировки с тигъра и дракона, както правеше Машка, за да започне най-накрая да развива и други умения освен сатори. В противен случай шансовете му да спечели дуела със Стас бяха прекалено малки, разбира се, при условие че изобщо можеше да победи приятелите си в тестовия спаринг с Иван. Но характерът на духовете пазители беше просто ужасен.

— А как вървят експериментите ти с психоматриците? — попита Сенсеич.

— Като цяло никак — честно отговори Алекс. — И ползата от тях в бой е малка. В едното състояние много добре усещам насочените към мен емоции и дори използвам бойно предвиждане, а в другото съм напълно невъзприемчив към чужди емоции или силно желание да ме убият, но пък се чувствам много по-силен и се движа по-бързо. Идея нямам как може да се използва това.

— След днешната тренировка още ли не си се досетил, че твоите психоматрици всъщност са матрици на състоянията на невротрансмитерите? — попита учителят. — Тоест ти на подсъзнателно ниво потискаш своето обичайно ниво на допамин и норадреналин, за да преминеш в спокойното, донякъде дори апатично състояние на „зубрач“. Разбира се, това способства за повишена концентрация и успехи в училище. А при връщане към нормално състояние това се компенсира с повишаване на допамина — жажда за нещо екстремно и нови емоции.

Подобни мисли минаха през главата на Алекс, когато снощи четеше статии по тази тема, но окончателното разбиране се оформи едва в този момент.

— Така е! — радостта му бързо бе заменена от неразбиране. — И какво да правя с това знание?

— По същество твоите експерименти с психиката бяха глупави — неочаквано отсече Сенсеич. — Но с тяхна помощ ти, без дори да го осъзнаваш, се учеше да контролираш производството на невротрансмитери, затова и не те спрях. И между другото, ако не бяха тези твои експерименти, нямаше да мога принудително да те вкарам в състояние сатори. Затова те съветвам да използваш натрупания опит и нови знания, за да обединиш двете състояния в едно цяло и най-накрая да намериш хармония със самия себе си.

— Ще опитам — неуверено кимна Алекс.

Той тъкмо се канеше да тръгне, когато Сенсеич го спря.

— И още нещо.

— Да?

— Трябва да има причина, поради която си в състояние да въздействаш на невротрансмитерите при разделянето на личностите. И очевидно същата тази причина сега ти пречи да продължиш напред. Вярвам, че всички вие вече сте готови да разгърнете пълния си потенциал, но всеки от вас е възпрепятстван от някакви свои вътрешни ограничения. И ако не се справите с тях, тогава всички години на подготовка ще бъдат напразни.

След като влезе в стаята си, Алекс постоя известно време, гледайки в една точка, и се опитваше да разбере думите на Сенсеич. Той, разбира се, с експериментите си в крайна сметка само беше влошил нещата за себе си. Но какви биха могли да бъдат вътрешните проблеми на Тьома? Винаги е спокоен, винаги в добро настроение. Даня пък е ходещ оптимист. Може би Машка… но и с нея всичко като че ли изглежда наред, тя дори намери общ език с дракона и тренира усилено. Много странно. Но Сенсеич не би казал толкова сериозни думи само на шега.

Едва ли процесът на прочистване на тялото е мигновен, със сигурност отнема определено време, и колкото по-рано започне, толкова по-скоро ще приключи и ще може да използва огнената енергия на дракона. И все пак Тьома не беше съвсем прав, освен сатори Алекс имаше и друго предимство — да взема назаем сила от дракона. Може би не е много спортсменско, но когато става дума за живот и смърт, всъщност не се налага да избираш.

Така че дойде време да призове духа пазител!