Алекс Кош
Илюзия за поражение (2)

Глава 1

Дом, сладък дом.

— Льошка, ставай! Ще си проспиш живота!

Алекс Селин с усилие отвори очи, намери опипом телефона и погледна екрана.

Наистина ще го проспи!

Скочи трескаво от леглото, бързо нахлузи шортите и изхвърча в коридора, като едва не събори сестра си.

— Малък, като слон си! — като си противоречеше сама, извика тя. — Татко ти остави закуска, хапвай и отивай на лекции. Постоянно трябва някой да те наглежда…

Анка влезе в стаята си за дамската чанта и махна за довиждане.

— И да не заспиш пак.

— Не си го и помислям — честно отвърна Алекс.

Вярно, съвсем не защото бързаше за института. Просто за днес беше планирана първата обща тренировка на „Рижия дракон“ след двуседмична пауза. На всички ученици в клуба им трябваше отдих след двубоите, както за да им заздравеят раните, така и за да дойдат на себе си и да приемат новите житейски реалности. Въпреки че, разбира се, никой нямаше намерение да мързелува: Сенсеич решаваше някакви клубни работи и се готвеше за двубоя с наставника на клуб „Огнената маймуна“, Костя лежеше в болницата, а останалите продължаваха тихомълком да тренират нови техники и да се опознават с духовете пазители — живеещите в татуировките дракончета. Между другото, Алекс имаше сериозни проблеми с това — всеки път, когато се опитваше да призове един от своите двама пазителя, се появяваха и двата духа и започваха сериозен бой. Червеният дракон и черният тигър буквално водеха война помежду си за вниманието на Алекс и ревниво следяха да не контактува с тях поотделно. И тъй като пазителите винаги се появяваха заедно, тренировъчният процес буксуваше на място, ограничавайки се до това да бъде свидетел на безкрайните спорове на двете мистични създания. От друга страна, драконите на Дан и Тьома направо им заявили, че в момента имат достатъчно много работа в духовния свят и изобщо не им е до някакви си домашни любимци. Между другото, всички дракони, дори и черният тигър на Алекс, считаха хората за нещо като „домашни любимци“, един вид биологични тамагочита, с които могат да се забавляват в свободното си време. Не звучеше много приятно.

Възползвайки се от факта, че родителите му отдавна бяха заминали на работа, а и сестра му тръгна, Алекс увеличи звука на макс и се зае със сутрешната загрявка.

Знай, знай, аз не мога да бъда себе си,

Знай, знай, аз в тълпа съм роден

Знай, знай, аз нито съм глупав, нито съм умен

Аз съм само огледало, просто актьор.^[1]

„Актуално, дявол да го вземе — помисли си Селин, зае стойка на ръце и започна да се набира. — Трябва вече да взема някакво решение за Стас Рогов: дали да продължа с ролята си, като така ще го оставя да пребива Смирнов, или все пак да сложа точка на всичко? Добре, че сега е лятната сесия и Смирнов не се вясва в института. Но изпита по висша математика е вдругиден и един господ знае какво ще направи ядосаният спортист на бедното момче…“

— Льоша, какво правиш? — раздаде се неочаквано гласът на сестра му.

От изненада Алекс се отпусна на глава и застина в това положение, гледайки учудено Аня.

— Ъ-ъ… физзарядка.

— И добре ли се зареди? — ухили се сестрата.

— Нормално — промърмори Алекс, изправяйки се на крака. — А ти какво забрави?

— Точно така, забравих — опомни се Аня. — Твоят приятел от института те търси, помоли да ти предам непременно да му се обадиш веднага щом се събудиш. И гласът му беше някак странен, като че ли се е случило нещо много лошо.

„Все още не, но много скоро може да се случи“ — помисли си Алекс, но на глас каза:

— Благодаря ти. Аз ще се оправя.

Аня някак подозрително го изгледа, мачкайки чантата с ръце.

— Само не се прави на герой. Нашите направо се побъркват, когато се прибираш целият в синини.

Странно, но в последно време отношенията между брата и сестрата бяха станали значително по-топли. Или просто бяха пораснали достатъчно, за да не се срамуват открито да изразяват загрижеността си един към друг?

— Забрави ли, че сега официално тренирам карате при приятеля на татко? — усмихна се Алекс. — Там не може без синини, така че си имам добро извинение.

Сестра му въздъхна.

— Най-важното е всичко да се ограничи само до синини.

— Твоето малко братче е супермен — намигна Алекс и прокара ръка по вечно рошавата си коса. — А ти по-добре побързай, ако не искаш да закъснееш за работа.

Ана подскочи и излетя от стаята като куршум, оставяйки брат си в тъжни мисли за това как да реши ситуацията със Стас Рогов. Всичко се свеждаше до вечния въпрос, засегнат някога от самия Уилям Шекспир — да биеш или да не биеш. И по всичко изглеждаше, че отговорът е „да биеш“. Много, силно и с явно удоволствие. Единственото нещо, което малко го смущаваше, беше реакцията на Настя Корольова — едва ли щеше да й хареса, ако набият гаджето й. А на Алекс изобщо не му се нравеше да става подобен злодей в нейните очи. Без да успее да реши как в крайна сметка да постъпи, той написа SMS на Смирнов да се срещнат близо до института преди консултацията.

„Когато не знаеш какво да правиш — тренирай“ — спомни си Алекс любимата поговорка на Сенсеич. Вярно, после имаше и нещо за това, че тренировката е активна форма на медитация и отговорът, като озарение, ще се появи от само себе си. Уви, това не се случваше често, но поне тренировките винаги спасяваха от депресията и нервното напрежение. След като те халосат поне двадесет пъти по главата по време на спарингите и се вложиш на сто процента, някак си вече не ти е до философски размишления за битието.

Приключвайки набързо със закуската, Алекс изскочи от дома и забърза към автобуса.

„Най-накрая тренировка със Сенсеич — помисли си радостно, докато скачаше в пристигналия автобус. — Ще започнем да изучаваме нещо ново!“

През цялото време след боевете в Рейтинга Алекс, Машка, Тьома и Данил се оглеждаха по улиците и се чудеха кои от хората, подобно на тях, принадлежат към тайния свят на бойните изкуства. Не да се занимават с „единоборства“ и прочие спортове, а да са на такава степен на развитие, която да им позволява да отидат отвъд възможностите на обикновените хомо сапиенс. Стотици и хиляди „свръхчовеци“ се крият зад маски на обикновени хора, играейки в игра с известни само на тях правила. И Алекс все още не разбираше с какво точно се занимават в допълнение към безкрайните сблъсъци за определяне на най-силния. Разбира се, Рейтингът си имаше собствен интернет портал с доста подробна информация за личните дела на някои бойци, както и всякакви новини, но като цяло това беше само повърхностна информация.

Спомняйки си за портала на Рейтинга, Алекс извади телефона си и влезе в интернет, решавайки да използва времето за преглеждане на последните новини. По принцип това той го правеше всеки ден, зачитайки се в невинаги разбираемите заглавия: „Представителите на клуб «Златния орел»“ удържаха победа в груповите двубои с клуб „Механичен удар“, „Съветът на най-силните отново увеличи наказанието за използване на мистични техники по време на спортни състезания“, „Изключително жестоко убийство на един от учениците от клуб «Черната маймуна»“.

„Само официални новини — помисли си той, докато превърташе всички новини и накрая отиде в раздела с форумите. — На прага на двадесет и първи век сме, да бяха направили малко по-нормална социална мрежа, а то тези форуми на деветдесет процента са заключени с пароли, а в общия раздел нищо полезно не се намира.“

Въпреки това в продължение на цялото пътуване той упорито продължаваше да скача от тема на тема, надявайки се да намери поне трошица полезна информация. А пристигайки в родния клуб, завари Данил зает със същото, но го съвместяваше с упражнения за разтягане. Странно, но дори въпреки използването на медитативни техники, върлинестият баскетболист така и не успяваше да се разтегне в най-обикновен шпагат. Просто мистерия някаква. Разбира се, на някои хора самата структура на тазобедрените стави не им позволяваше да застанат в напречен шпагат, но при Данил този проблем го нямаше. Просто неговите връзки с фанатична упоритост отказваха да се разтегнат и постоянно се връщаха към първоначалното си състояние.

— Привет! — радостно поздрави баскетболистът, откъсвайки поглед от екрана на телефона. — Бъди приятел, помогни.

— Няма проблем — с готовност се отзова Алекс. — Само да се преоблека.

Преоблече се набързо и отиде да помага на приятеля си. Още щом леко натисна гърба на баскетболиста, и шпагатът пропадна с няколко сантиметра.

— Ей, ей, по-полека! — изпъшка Даня. — Искам да се прибера вкъщи на собствените си крака, а не в инвалидна количка.

— Привет — поздрави Тьома, влизайки в залата. — Вече сте започнали, без загрявка?

Русокосият паркурист, както винаги, идваше до залата на бегом, и затова вече беше по екип. На гърба му висеше плътно стегната миниатюрна раница с изображение на герой от известно аниме в оранжев гащеризон.

— Не е проблем, казват, че разтягането и така е полезно — каза Алекс, продължавайки да натиска гърба на Дан.

— Точно така! — потвърди баскетболистът. — Това е един от начините, вчера го четох из форумите.

— Само да не се повредиш с твоите методи — подхвърли Тьома, метна раницата в ъгъла и се присъедини към приятелите си.

Даня, Алекс и Тьома успяха да направят по три упражнения за разтягане, преди към тях да се присъедини сънената Машка. Момичето за пореден път беше променило цвета на косата си и сега грееше с огненочервени къдрици по подобие на героинята от анимационния филм „Храбро сърце“. Между другото, с лъка гимнастичката стреляше не по-зле от анимационната героиня, а може би и по-добре. А после се появи и Сенсеич. Плешивият майстор по бойни изкуства както винаги беше облечен в обикновени и леко провиснали черни дрехи, отлично скриващи неговата гъвкава и мускулеста фигура.

— Здравейте — поздрави ги учителят. — Добре ли си починахте за тези две седмици?

— Отлично! — в един глас отговориха и четиримата.

— Тогава да започваме.

— Но Костя още го няма, дали да не го изчакаме? — попита Даня, докато със сумтене се надигаше от пода.

— Обадиха ми се от болницата, че ще го изпишат чак утре — отвърна Сенсеич. — Лекарите са решили да го задържат още един ден, за да направят някакви изследвания.

Удивително, че е само за ден. Върху Костя приятелите за първи път видяха използване на мистични способности не само за нараняване на себеподобни. Пораженията по тялото на Костя след двубоя изглеждаха направо ужасяващи, но в една от клиниките на Рейтинга го оправиха толкова бързо, сякаш това не бяха изгаряния трета степен, а детски обрив. Момчетата му бяха на свиждане преди два дни и кожата на лицето му вече беше розова и свежа като на бебе. Само настроението му си оставаше далеч от желаното. Обикновено резкият и заядлив младеж изглеждаше ако не сломен, то поне изненадващо замислен и тих.

— Ясно — кимна Машка и веднага смени темата: — По-добре ни кажете какво ще започнем да изучаваме сега?

— Да, нали трябва по най-бързия начин да се подготвим за двубоите! — присъедини се Даня. — Да научим нови техники…

— А за някои изобщо каквато и да е техника — тихо изсумтя Машка, карайки баскетболистът да се изчерви.

Даня все още оставаше единственият от тяхната петорка, който така и не беше овладял някаква специална техника. Алекс се беше научил да прилага сатори — техника за ускорение на възприятията, Машка — удар с невидим меч, Тьома — „желязната риза“, а Костя — викът „киай“. Също така Данил и Тьома все още не бяха участвали в боевете на Рейтинга и нямаха търпение да запълнят тази празнина. В същото време приятелите много добре осъзнаваха колко животозастрашаващи са тези боеве и искаха да се подготвят максимално добре за тях. Учениците на „Рижия дракон“ се убедиха от случилото се с Костя колко скъпо може да коства дори най-малката грешна преценка.

— Не, в близко бъдеще няма да изучаваме никакви бойни техники — неочаквано за всички декларира Сенсеич.

Даня подскочи.

— Но скоро ни предстоят боеве! Трябва да се подготвяме…

— Нуждаем се от повече техники — не можа да устои да не го подкачи Тьома.

Алекс беше на сто процента съгласен с приятеля си, но не бързаше да показва недоволство, знаейки много добре, че Сенсеич не прави нищо просто така.

— И за боеве също няма да се подготвяме — окончателно ги шашна Сенсеич. — Поне дотогава, докато не усвоите най-важното за дадения момент умение, от което зависи животът ви. Ние встъпихме в Рейтинга и започнахме доста добре. Но сега от другите клубове ще започнат всевъзможни провокации, ще искат да ни тестват и проучат под лупа. Затова сте длъжни в най-кратки срокове да се научите да усещате предстоящи неприятности, преди те да се случат.

Алекс и Машка по навик се спогледаха.

— Говорите за интуиция? — уточни Алекс.

— Наречете го ако щете интуиция, шесто или десето чувство, или дарба, или „паешки инстинкт“ — той дари Селин с насмешлив поглед, — както в любимите анимационни филмчета на Алекс. За мен е без значение. Главното е вашата безопасност. Вие практикувате бойни изкуства през по-голяма част от живота си и със сигурност все някога сте почувствали нещо от рода на странно, с нищо непредизвикано безпокойство, или внезапно желание да поемете по абсолютно друг път. Предчувствие за удар, ако говорим конкретно за бойните изкуства. Но всичко това са спонтанни проявления, и вашата задача ще е да ги издигнете на качествено ново ниво.

Алекс си припомни, че с него наистина често са се случвали описаните от учителя озарения, включително и по време на битката с „рептилоида“. Макар че там какво ли само не се случи — и поява на мъртъв приятел, и мания за преследване, и дракон знае какво още. И, между другото, драконът със сигурност ще знае, но никога няма да каже. Най-малкото, защото тигърът веднага ще му затвори устата.

— Учителю, но нали това спокойно може да се разглежда като част от подготовката за предстоящите двубои — обади се Алекс, стараейки се да не мисли за манията за преследване. — В Рейтинга никога не знаеш каква изненада може да ти поднесе противникът, но ако навреме почувстваш опасността, ще можеш да избегнеш дори непозната атака.

Приятелите се спогледаха, спомняйки си едновременно за Костя, получил изгарянията си именно поради неочаквана атака на противника.

— Точно така — съгласи се Сенсеич. — Браво, че забеляза. И така, сега ще ви дам още малко теория, а после ще се заемем с медитативна практика.

— Пак ли медитация — разочаровано прошепна Даня. — Никога не ми се получава. През цялото време ми се въртят някакви глупави мисли, не мога да ги разкарам.

— И все за коли и момичета, предполагам — тихо изкоментира Машка.

— Пак по-добре, отколкото твоите нездравословни колещо-режещи фантазии — отвърна й Данил.

— Мария, Даня, по петдесет лицеви опори — веднага реагира Сенсеич. — Нещо много сте се отпуснали за тези две седмици.

Докато любителите на закачките отработваха наказанието си, Тьома и Алекс започнаха отпускаща медитация. За настройване за сериозна работа все още им трябваше продължителна подготовка за привеждане в ред на мислите и емоциите. Само влизането в сатори вече не представляваше проблем за Алекс, тъй като го фиксира към определено психологическо състояние и можеше да го призовава по всяко време. Между другото се оказа, че влизането в това състояние не е достатъчно, трябва и постоянна работа върху дълбочината на сатори. С други думи, Алекс се ускоряваше само от гледната точка на някой, който не владее тази техника, за истинските майстори той продължаваше да се движи със скоростта на ранен охлюв.

Изчакаха завръщането на Машка и Даня и пристъпиха към същинската работа.

— Вие вече знаете как да разтваряте собственото си „аз“ в окръжаващия свят. В момента, връщайки се обратно към „себе си“ след медитация, вие помните само усещането за единение със света. Сега трябва да се научите как да извличате определена информация от това състояние. За начало, опитайте се да запомните каквото и да е, после ще усложним задачата с елементарен тест за познаване на карти. Но имайте предвид, че първите сериозни резултати няма да дойдат скоро.

Учениците бяха наясно, че няма смисъл да разчитат на по-подробни инструкции. Такива неща не могат да бъдат обяснени в детайли: всичко зависи от личните усещания и учителят може да зададе само обща насока на търсене.

Минаха около два часа тренировки.

Алекс многократно влизаше в нужното състояние, после излизаше от „нищото“, опитвайки се да вземе със себе си каквото и да е. Но как може да запомниш информация, когато теб самият като личност те няма? Не го разбираше и не можеше да го почувства.

Усещането беше за много по-продължителна тренировка, отколкото тя продължи реално, както беше винаги, когато работеха с медитативни техники. Като такава, физическа умора не се усещаше, но с всяко ново потапяне в състояние на медитация „замайването“ в главата ставаше все по-силно и по-силно. Когато Алекс най-накрая тръгна към съблекалнята, чувството беше такова, сякаш е присъствал на една дузина лекции без прекъсване. Пълно опустошение.

— Получи ли се нещо? — обърна се той към Тьома.

В него, като единствения от тях, постигнал реални успехи в медитативните техники, му беше надеждата. Именно Тьома, докато другите отработваха обикновени умения, беше успял самостоятелно да овладее първата степен на техниката „желязна риза“, което обаче не го спаси от нараняване по време на сблъсъка с учениците от клуб „Стоманения тигър“. От друга страна, тези момчета се оказаха къде-къде по-добре подготвени от новобранците в Рейтинга.

— Нищо — въздъхна Тьома в отговор.

— А аз май усетих нещо — неуверено се обади Даня.

Алекс само се подсмихна скептично на това твърдение и продължи:

— Едно не мога да разбера, ние сега развиваме шесто чувство, тоест учим се да усещаме грозяща ни опасност. Прекрасно. Но какво пречи на някой просто да ни призове на официален двубой? На всички ли ще отказваме?

— Ти изобщо влизаш ли във форумите на Рейтинга? — криво се усмихна Тьома. — Ако майстор предизвика друг майстор, техните ученици нямат право да приемат предизвикателства от други клубове. До боя на Сенсеич с онзи здравеняк от „Огнената маймуна“ има още две седмици и до края на този период никой няма право дори да си помисля да ни предизвиква на двубой. Затова пък няма проблем да хванеш някой на улицата и да предизвикаш сбиване. Нали, Даня?

Баскетболистът кой знае защо се смути и се извърна.

— Има нещо, което не знам ли? — подозрително попита Алекс. — Хайде, казвайте.

— Даня го обрали в метрото — ухили се Тьома. — Свили му новия таблет, а нашият дългокрак приятел така и не успял да догони крадците.

Любителят на спортните коли и бързото каране често ползваше метрото, оставяйки собствения си железен кон за поредния ремонт или тунинг. И дори в обществения транспорт той постоянно ровеше в таблета, изучавайки характеристиките на нови автомобилни джаджи.

— Прибирах се след силова тренировка! — раздразнено изръмжа Даня.

„Е, това определено обяснява много неща — помисли си Алекс. — Тренировките с тежести са задължителна част от подготовката на елитните баскетболисти. А специфичните упражнения за увеличаване на отскока и резкостта, съчетаващи в себе си класически културизъм и кросфит, могат да осигурят нелепа патешка походка на всеки професионален спортист за поне няколко часа. Крадците много удачно са подбрали момента.“

— Това още не е цялата история — продължи Тьома. — Малко по-късно в един от форумите на Рейтинга се появи забавно видео, направено от момчетата от клуб „Черната маймуна“. Оказва се, че те специално са набелязали Даня и са организирали кражбата, за да му се подиграят.

Той се порови в телефона си и обърна екрана към Алекс. Клипът беше направен от човек, седнал във вагона срещу Данил. Баскетболистът стоеше, облегнат на вратата, и разглеждаше нещо в таблета. На спирката той се отдръпна, за да пропусне хората, и изведнъж един от слизащите младежи грабна таблета. Даня веднага се втурна след него. Следващите кадри вече бяха от перона: баскетболистът направи добър старт след пъргавия крадец, облечен в черно яке с качулка, но след десетина крачки краката му се подкосиха и той принудително влезе в претъркулване. А когато отново зае вертикално положение, крадецът вече беше изчезнал. Камерата още известно време продължи да снима ругаещият от сърце младеж, а после се завъртя и в кадър се появи лицето на самия оператор.

— Привет на всички. Това отново е „Черната маймуна“ и нашето шоу „на глупака и суперсила не може да помогне“ — весело каза тъмнокос младеж с остри черти на лицето, смътно напомнящи на младия Бандерас. — Както се убедихме току-що, някои възприемат бойното изкуство изключително като размахване на ръце и крака и забравят, че всъщност то е начин на живот. Трябва да си готов винаги и за всичко. А таблета ще си го задържим като такса за урока. В края на краищата, нали нашият млад адепт на бойните изкуства от клуб „Рижия дракон“ научи нещо?

Видеото завърши с тихата ругатня на Даня.

— Този инцидент прекрасно илюстрира думите на Сенсеич, че трябва да овладеем „паешкия инстинкт“ — отбеляза Алекс, едва потискайки усмивката си.

— Даня, много ли научи? — подкачи приятеля си Тьома.

— Определено — ядно отвърна Данил. — Повече никакво метро. И моят първи бой в Рейтинга ще бъде именно с някоя от тези проклети маймуни!

— Като стана дума за маймуни — сети се Алекс. — Не намирате ли за странно, че точно преди двубоя на Сенсеич с представител на един маймунски клуб, друг маймунски клуб започва да се подиграва с негов ученик?

— Определено намираме — съгласи се русокосият паркурист. — Ето защо сега всички трябва да бъдем нащрек, и Машка също ще предупредим.

Момчетата си взеха душ, преоблякоха се и се върнаха в залата, където вече ги чакаха Сенсеич и Машка.

— Нещо много дълго се къпахте — недоволно отбеляза Машка.

— Търкахме си кокалчетата едно по едно — усмихна се Алекс. — После ще ти разкажем.

— По-добре да не казваме — тихо прошепна Данил.

— Ако е за откраднатия таблет, вчера гледах видеото — изсумтя момичето. — Позор, и то какъв.

Даня сви глава в раменете и погледна към учителя, но той предпочете да игнорира темата.

— Е, тренировката приключи, сега можем да минем и към по-маловажните въпроси — потри ръце Сенсеич. — Вие нееднократно ме питахте какво дава участието в Рейтинга. Разбира се, няма нищо по-важно от възможността за двубои със силни противници — това е отличен стимул за израстване на уменията ви. Но пък далеч не е всичко, което може да даде Рейтингът на тези, които знаят как да побеждават.

Той бръкна в джоба си и извади две невзрачни на вид кредитни карти. Във времена, когато дори за обикновена стипендия издаваха златна кредитна карта, тези изглеждаха скромно и буквално безлично.

— Това е вашата награда — каза той, подавайки картите на Алекс и Машка. — Харчете ги разумно.

Само Сенсеич можеше да нарече „маловажни въпроси“ новината, че Машка и Алекс са спечелили нещо от своите двубои. Крайният срок за плащането на следващия семестър в института беше след около месец, а Алекс все още нямаше представа откъде ще намери пари за обучението си. Ако преди просто участваше в няколко боя на ринга, сега, по правилата на Рейтинга, той нямаше право да се бие в официални и не толкова официални мачове с обикновени хора.

— Колко са? — нетърпеливо попита Машка.

— Нека бъде изненада — усмихна се Сенсеич.

— По дяволите, сега още повече съжалявам, че не участвах в двубоите — възмутено възкликна Тьома.

— И отново да подчертая, това не трябва да го възприемате като стимул — неочаквано строго каза Сенсеич. — Вие тренирате не заради някакви си там пари, а за да развивате сърцето, ума и тялото си и да се превърнете в истински воини.

Всички внимателно слушаха учителя, въпреки че сега мислите им бяха обсебени от получените пари. Както се казва, самоусъвършенстването е нещо прекрасно, но яденето е с пари.

Няколко минути по-късно приятелите вече се носеха към най-близкия банкомат, за да разберат размера на неочакваната премия.

— Ако има стотачка, тогава най-сетне ще мога да си поръчам от Япония нов меч по мое задание — замечтано завъртя очи Машка.

— Аз съм момиче, няма какво да му мисля, искам нов меч и ножове за хвърляне — веднага я имитира Даня.

— Аз съм ученик от клуб за мистични бойни изкуства и не мога да задържа в ръцете си своя таблет — върна му го момичето.

Баскетболистът веднага се намуси и млъкна.

За щастие, банкоматът беше свободен. Четиримата приятели се натъпкаха в малката кабинка на банката, заделена за трансакции с кредитни карти.

— Момичетата с предимство! — веднага заяви Машка и пъргаво пъхна картата.

Пинкодът, написан директно на картата, не се отличаваше с оригиналност — „0000“.

„Проверка на баланса“.

Всички затаиха дъх за тези няколко секунди, които бяха необходими на устройството, за да покаже отговора.

„500 000“.

— Страхотно! — изкрещя Машка. — С това ще поръчам не само меч, но и протектори за ръцете мой размер, че и нова рокля ще си купя!

Машка в пълния й блясък — в нейния личен списък на най-желаните неща роклята идваше чак след меча и протекторите.

— Тя имаше бой с противник с близко до нейното ниво — отбеляза Тьома. — Колко ли ще дадат на Льоха за победа в двубой с клуб, заемащ сто петдесет и трето място в Рейтинга?

Машка изтегли от картата дребна сума „за джобни“ и отстъпи място на Алекс.

„Е, моментът на истината“ — помисли си той, докато пъхаше картата и набираше ПИН кода.

Всички зяпнаха от изненада.

— Правилно ли броя нулите? — проговори най-накрая Алекс.

— Да, да, точно шест са — потвърди Данил. — Слушай, аз за толкова пари ще пребия всеки и изобщо няма да ми пука за мистичните му техники!

Алекс се пулеше в появилата се сума и не можеше да повярва, че сега тези пари са негови. Тоест, три милиона за някого може и да не са чак толкова огромна сума, но за студент, живеещ с родителите си, това беше цяло състояние. Всъщност три милиона в Русия си бяха една добра сума за всеки средностатистически човек.

— Цялата тази работа трябва да се асимилира с нещо течно още тази вечер — каза Тьома и, виждайки подозрението в очите на другите, поясни: — Със зелен чай, разбира се. И тъй като сте вече богати, спокойно може да си позволите да поканите приятели на чайна церемония.

От учителя всички бързо бяха възприели китайската култура: събираха мисли на китайски философи, често носеха дрехи с източна кройка, изучаваха историята на бойните изкуства. Не подминаха и тайнството на чайната церемония. Уви, знаеха само едно място, в което се правеше истинска гунфу-ча^[2], и там съвсем не беше евтино.

— Отлично, аз ви каня — веднага се съгласи Алекс. — Но нека да не е днес, а в края на седмицата, когато изпишат Костя.

Той извади телефона си и погледна часовника.

— Ох, време е да тръгвам!

Алекс трябваше да побърза, за да успее да се срещне със Смирнов преди консултацията. Наистина много се притесняваше за съученика си — ситуацията с Рогов беше ескалирала дотам, че той се подлагаше на наистина сериозна опасност не само в института. Стас и компания като нищо можеха да го пресрещнат по пътя към института, че дори и до дома му, адресът лесно щяха да го открият в социалните мрежи. Проблемът искаше спешно разрешаване и единственото, което му хрумваше на Алекс, беше просто да пребие и тримата.

Даня взе Тьома за някаква работа по своята „лястовичка“, а Алекс и Машка се отправиха да хванат таксита — Алекс до института, а тя — до вкъщи.

— Хей, сега вече може да си купиш собствена кола — намигна му Машка.

— Да, сега наистина мога — някак забавено отвърна Алекс. — Още не мога да повярвам, че имам толкова много пари. А ти си шампионка, отдавна трябваше да си си купила. Щеше да ме возиш до института и всички момчета щяха да завиждат, че имам толкова красива шофьорка.

— А с главата наред ли си? — учтиво попита Машка. — Шофьор си намерил.

— Не, но наистина, защо досега не си си купила кола? Аз поне нямах възможност, а ти защо?

Маша внезапно се смути.

— Ами… честно казано, малко се страхувам да карам…

Челюстта на Алекс увисна.

— Ти?! Страх те е да караш?! Тоест бой с мечове до смърт е нещо елементарно, а да караш кола е страшно?!

— Не съм на „ти“ с техниката — още повече се намръщи момичето и бързо смени темата. — Между другото, как са при теб нещата в института? Там някой… — тя се усмихна — бие ли те?

— Мен както и да е — намръщи се Селин. — Но те пребиват Смирнов. След онзи инцидент, когато той случайно нокаутира Рогов, минаха почти три седмици. Игор пропуска всичко, което е възможно, както, между другото, и аз. Но предстои сесия и просто вече няма накъде. Днес третия час имаме много важна консултация и направо ме е страх да си представя какво ще се случи след това.

— И какво ще се случи? — сви рамене Машка. — Или те ще пребият дебелака, или ти ще пребиеш тях. Избираш едната от двете злини.

— Не, този избор не ме устройва — не се съгласи Алекс. — Трябва да има и друг вариант. По възможност без пребиване.

— Е, тогава нека твоят дебелак сам да се оправя с проблемите си.

Те стояха край пътя и чакаха да хванат някое такси.

— Как човек, който през живота си никога не се е бил, да се противопостави на шампиона на Москва по ръкопашен бой?

— В допълнение към протекциите на приятеля си, участващ в Рейтинга на най-добрите бойци на планетата? — изсумтя Машка. — Нека си наеме бодигард, ако има пари. А ако няма… докато не се научи сам да се защитава, този проблем няма да бъде решен веднъж завинаги.

Пред тях спря такси, а Алекс все така стоеше с вдигната ръка и гледаше в една точка.

Та това е идея!

— Льошка, нали закъсняваше за час. Какво стоиш и мислиш? — избута го Машка. — Тръгвай, аз ще взема следващото.

— А… да — опомни се Алекс. — Машкин, ти си просто гениална! Какво щях да правя без теб?!

Целуна момичето по бузата, скочи в очуканата жигула, каза адреса и по навик увери шофьора, че ще му покаже пътя. Благодарение на Машка сега знаеше точно какво трябва да направи.

За щастие, по това време в неговата посока нямаше задръствания и Алекс успя да стигне до института навреме. Смирнов стоеше встрани от човешкия поток, скрит от любопитни погледи зад едно дърво. Но Алекс знаеше къде да гледа и бързо откри пълната фигура на приятеля си.

— Льоха, вече си мислех, че няма да дойдеш — облекчено въздъхна Смирнов.

Тъмнокосият младеж беше с половин глава по-нисък от Алекс и поне петнайсет килограма по-тежък. Облечен, както винаги, в черни панталони и риза, въпреки жегата. Впрочем и самият Селин преди постоянно носеше дрехи с дълги ръкави, за да скрие татуировката, но сега вече това не беше необходимо, както и „зубърските“ очила.

— Къде ще ходя — въздъхна Алекс. — Заедно ще ни бъде по-лесно да издържим на нападките им. Между другото, напредваш ли в бокса? Тези две седмици нали не са били напразни?

Смирнов се намръщи.

— За да бъда честен, мен ме изхвърлиха…

— Изхвърлиха?! — ококори се Алекс. — Какво си направил?!

— Ходех на тренировки почти всеки ден, твърдо бях решил да се науча да се защитавам сам. Изчетох море от статии в интернет и стигнах до едно заключение — ако искаш да се научиш да се биеш, трябва постоянно да практикуваш. А в групата за начинаещи те учат само на основни удари и няма никакви спаринги. Така че се уговорих за спаринг с едно от момчетата от групата за напреднали.

Алекс гледаше приятеля си и не вярваше на ушите си. Не можеше да си представи, че добродушният дебелак сам се е решил на истински спаринг. Обикновено начинаещите, дори и след няколко месечно овладяване на същата тази „основа“, още дълго време не бяха готови психически за реален спаринг. Въпреки че, като си спомни удара, с който Смирнов нокаутира Рогов, то… може би просто има талант за бойни изкуства? Не е невъзможно човек, който никога не се е занимавал със спорт, внезапно да покаже удивителна възприемчивост към някоя спортна дисциплина? Неслучайно в спортната литература постоянно пишат, че учените са на косъм от това да могат да определят склонността на хората към различни видове спорт още в детството и на генно ниво.

Селин си отбеляза мислено, че ще трябва да поговори по тази тема със Сенсеич, и попита приятеля си:

— И какво стана после?

— После момчето взе да ме налага като боксова круша, а треньорът видя всичко и каза, че излагам здравето си на риск и не иска да носи отговорност, ако нещо се случи с мен.

Какво пък, това е съвсем логично. Всеки спортен клуб внимателно следи за спазването на безопасността — никой не иска да попадне в затвора, само защото учениците са решили да си направят шега, да поиграят или просто са се престарали на тренировка и някой пострада. Но боксът, подобно на другите бойни изкуства и противно на мнението на повечето хора, съвсем не е толкова рисков за травми. И да изгонят Смирнов от клуба само защото си е направил приятелски спаринг с истински боксьор беше просто глупаво. Освен ако, разбира се, няма някоя по-добра причина.

— И са те изхвърлили само за това? — реши да уточни Алекс.

— Ами… да — леко несигурно отвърна Игор.

„Добре, после пак ще го попитам — реши Селин. — Сега няма време за това.“

— Какво ще правим с Рогов? — обърна се той към Смирнов.

„Знае ли човек, ами ако си има някакви свои идеи, тогава аз със своя неочакван план мога да вървя по дяволите“ — логично разсъди Алекс.

— Е, Стас го ударих аз — въздъхна дебелакът. — Значи и отговорността е изцяло моя, ти нямаш нищо общо. Така че ще си го получа само аз.

„Дори е забавно, той се опитва да ме защити, а аз, като последна измет, все още се чудя да му помогна или не. По-скоро размишлявам как да го направя с минимални щети за себе си — засрами се Алекс. — Не бих искал да пребивам Рогов пред очите на Корольова, а и може да не се наложи, ако успея да реализирам идеята на Машка.“

— Имам план — призна той на Смирнов. — Ако… не, по-скоро, когато започне конфликта, остави ме аз да говоря с тях.

— Ако решат да те слушат, говори колкото си искаш.

— Мисля, че ще мога да ги накарам да чуят всичко, което искам да кажа — усмихна се Алекс.

Влизайки в залата точно преди началото на консултацията, Алекс веднага разбра, че срещата с Рогов се отлага за известно време — цялата тройка я нямаше в аудиторията, както и Настя Корольова. Двамата приятели въздъхнаха облекчено и с най-голяма сериозност и усърдност се отдадоха на консултацията. Настя Корольова и приятелката й се появиха с известно закъснение. Алекс улови заинтересования поглед на момичето върху себе си, преди приятелките да заемат своето място и да се скрият зад другите студенти.

„Нещо не е особено радостна да ме види — помисли си Алекс. — Значи всичко си е както обикновено.“

Той отдавна харесваше зеленооката блондинка, всъщност именно заради нея Алекс се прехвърли в този институт. Но за съжаление момичето изобщо не се интересуваше от него. Настя обичаше наглия и самоуверен Стас Рогов — същият, който постоянно тормозеше Смирнов и самия Алекс. Впрочем, Алекс търпеше подигравките и побоищата само в качеството им на допълнителни щрихи към създадения образ на зубрач, докато за Игор това стана истинско проклятие.

— Корольова е тук, значи и те скоро ще се появят — прошепна дебелакът на Алекс, прекъсвайки мислите му.

— Успокой се — тихо му отвърна Селин. — Всичко ще бъде наред.

Консултацията премина неусетно, въпреки нервността на Смирнов, който постоянно хвърляше притеснени погледи към вратата. За голяма негова радост, Рогов така и не се появи в аудиторията.

— Ще се видим на изпита — завърши консултацията преподавателката.

Заскърцаха банки, студентите наскачаха от местата си и, както обикновено, настана известна блъсканица.

— Не излизай без мен — обърна се Алекс към приятеля си и започна да си проправя път към Настя Корольова.

— Селин. Появи се най-сетне — саркастично го посрещна рижата Яна. — Теб и Смирнов напоследък честичко ви споменаваха.

— Не се и съмнявам — кимна Алекс. — Настя, може ли да поговоря с теб? Само за малко.

Яна се ококори от такава наглост.

— Откога мекотелите излязоха на брега и еволюираха?

Алекс игнорира подигравката, продължавайки да гледа въпросително Настя.

— Добре — съгласи се изненадващо лесно тя.

Те се отдръпнаха настрани и Корольова недоволно попита:

— И за какво искаш да говорим?

— Какво каза приятелят ти за случилото се преди две седмици?

— Ти за нелепата случайност, позволила ви на теб и Смирнов да съборите Стасик ли? О, да, той всеки ден в института го започва с въпроса „къде са ония два изрода?“. Имате късмет, че днес са на състезания.

Алекс се усмихна разбиращо.

Сега разбра защо ги нямаше на консултацията — защитават честа на института на татамито. Сигурно и изпита ще им дадат, без да се явяват. Както обикновено.

— Това ли е всичко, което искаше да питаш? — саркастично попита Настя.

— Като че ли да — отвлечено потвърди Алекс. — Освен… а знаеш ли къде са тези състезания?

Настя хвърли подозрителен поглед на Селин.

— А на теб защо ти е?

— Ще отида и ще го предизвикам на двубой — намигна й Алекс.