Алекс Кош
Илюзия за поражение (19)

Глава 8

След като купи пиците, Алекс на бегом се върна в тренировъчния център, сериозно притеснен, че Иван може всеки момент да промени решението си да споделя полезна информация с тях. Определено трябваше да коват желязото, докато е горещо. Или, в тази ситуация, да се опитат да разприказват здравеняка, докато пиците са още горещи.

Приятелите все още го чакаха на входа.

— Да отидем в трапезарията? — предложи Алекс, като погледна скептично към бюрото на охранителя. Въпреки че на него нямаше абсолютно нищо, щеше да е доста трудно пиците да се сместят отгоре му и да могат петимата да хапнат нормално.

— Аха, и кой ще пази входа, умнико? — изсумтя Иван.

— Между другото, защо не наемете още няколко охранителя? — попита Машка. — Седите тук по цял ден.

Здравенякът грабна всички кутии с пица от ръцете на Алекс и ги постави на масата пред себе си. След миг той вече беше направил дебел сандвич от три вида пица и заби зъби в него.

— Търся — отговори, докато дъвчеше първата тройна хапка. — Не е толкова лесно да се намерят достатъчно силни бойци от Рейтинга, които да искат да работят като охранители, въпреки високото заплащане. А обикновени хора не ни вършат работа.

— А вие как се съгласихте на такава неблагодарна работа? — не се сдържа и го подкачи Машка, с което веднага си спечели недоволните погледи на своите приятели. Да дразниш Иван в такъв решаващ момент, когато най-накрая е решил да сподели малко информация, определено не си струваше.

— Дължа много на Виктор — изненадващо неутрално отговори охранителят. — А и исках да си почина малко от безкрайните уби… — той отхапа следващия „сандвич“ от пици.

— От какво да си починеш? — подозрително попита Тьома.

— От суетата — без да му мигне окото, отговори здравенякът. — Ей! — той удари Даня по ръката, с която се опитваше да вземе парче пица със сирене. — Не ми пипай пицата!

„Нима ще изяде и трите пици?!“ — учудено си помисли Алекс, но бързо се опомни и насочи разговора към по-важна тема.

— Казахте, че по някакъв начин са ни подготвили за… „отпечатване“ на духовете пазители — напомни той на охранителя. — Но ние нищо такова не сме забелязали. Доскоро всички тренировки бяха съвсем нормални.

— Нормални за кого? — саркастично попита Иван. — Ако от скудоумие не сте разбрали значението на тренировките, толкова по-зле за вас.

С това едно изречение здравенякът потвърди много от мислите на Алекс, свързани с подготвителните тренировки. Може би Сенсеич от самото начало им е давал някакви комплекси и упражнения за развитие на вътрешната енергия, просто приятелите не са усещали ефекта от тях. Все едно да ходиш на фитнес в момент, когато вече си добре развит физически и няма как да има рязък скок във физическата форма. Отнема време, за да видиш и усетиш резултата.

— Дори да е така — с пламнали очи продължи да се препира Машка. — Нека да сме специално обучени да получим духове пазители. Какво е толкова специалното в тях? Мислех, че всички „животински“ клубове ги имат.

Иван погледна момчетата с откровена насмешка.

— Малката, трябва да се гордеете, че сте получили дух пазител на толкова ранна възраст и без никакви постижения. В обикновените клубове само майсторите и най-добрите ученици могат да заслужат възможност да преминат отпечатване на собствен дух.

— Сякаш има полза от тях — измърмори Тьома. Дори не трябваше да се преструва на раздразнен. — Лично мен така нареченият пазител никога на нищо не ме е научил.

Алекс мълчаливо кимна. Макар да признаваше, че без помощта на духа пазител по време на битката с „рептилоида“ той най-вероятно вече щеше да е мъртъв, но точно за обучение от дракона и тигъра нямаше никаква полза.

— Изглежда така и не сте разбрали как трябва да общувате с дракони — ухили се здравенякът. — Кажете, каква според вас е основната им задача?

— Да ни обиждат? — предположи Даня.

— Да ни игнорират? — присъедини се към него Тьома.

— Не, това е моята задача — избухна в смях Иван. — Между другото, днес не се справям много добре с нея — той погледна преценяващо Даня. — Теб онова момиче с каскета ли те преби вчера? Не ти ли е обидно?

— Не много — сви рамене баскетболистът. — Тя е наистина силна. Освен това завърши института с отличие, това веднага добавя плюс десет към ловкостта.

Алекс сръга с лакът Даня отстрани, за да не отклонява охранителя от темата на разговора.

— Задачата на духовете пазители е да ни учат — намеси се Машка.

От всички ученици на клуба само тя беше успяла да установи нормална комуникация с духа пазител и наистина научи нещо. Но по някаква незнайна причина само тя разбираше обясненията на дракона, за момчетата всичко звучеше като непонятна абракадабра. Или Машка при опитите си да обясни своите действия с вътрешната енергия пропускаше някои важни подробности, без които цялата уж хармонична и логична картина се разпадаше.

— Правилно, малката — съгласи се охранителят. — Тяхно почетно задължение е да пазят и учат онези, които са избрани от Храма на дракона. Ако духът го изпълнява лошо, винаги може да се откажете от него и лично на вас това няма да причини никаква вреда. Но за тях ще бъде истински позор, а и принудителното прекъсване на връзката от ваша страна може да ги нарани сериозно физически. Вярно е, че вече няма да е възможно да замените непригодния дух с нов, тъй като такава връзка може да се създаде само веднъж.

Приятелите се спогледаха.

— Толкова ли е просто?

— Разбира се. Каквото и да ви говорят — че били висши същества и така нататък, всичко това са глупости. Промиват ви мозъците. Всъщност духовете пазители са по-близо до животните, отколкото до хората. Да, могат да говорят, доста са наясно с енергиите в живите същества и стихиите, но в същото време остават доста безхитростни същества. Ако твърдо ги поставите на мястото им, ако покажете кой тук е главният, тогава те послушно ще ви научат на всичко, което им кажете.

— Как можем да прекъснем връзката си с тях? — поинтересува се Тьома.

— Със силата на волята. Въпреки че вие нямате нито едното, нито другото, ще трябва да тренирате. Трябва да се съсредоточите върху татуировката и да започнете да я изхвърляте от себе си с помощта на вътрешна енергия. И ако напълно я изхвърлите от тялото си, връзката ще изчезне. Затова веднага щом започнете този процес, драконът ще почувства дискомфорт и ще долети при вас като птиченце. Все едно дърпаш куче за каишка.

Това, което каза здравенякът, беше много различно от думите на Сенсеич за високото положение на драконите в духовната йерархия. От друга страна, описанието на Иван беше много повече в съответствие с персонажите на тигъра и дракона на Алекс.

— Но Виктор каза…

— Виктор си има свой собствен подход към духовете пазители — отвърна Иван. — Той ухажва своя няколко години, но вие явно нямате толкова време. Така че можете да опитате да преговаряте с тях и да се адаптирате към тях, или просто да ги подчините и да им покажете кой е главният тук.

— Би било хубаво — замислено каза Тьома. — Не бих имал нищо против да дърпам каишката, така че драконът ми най-накрая да се появи на работното си място. Но как мога да усетя татуировката и да й въздействам?

— Чи гун ще ви помогне — каза Иван. — Не съм ви учител. Оправяйте се сами. Мога само да кажа, че цветът на дракона е свързан с вида енергия, от която се състои, и трябва да се съсредоточите именно върху това.

Приятелите отдавна искаха да разберат в кой клуб са Иван и Елена, но не намираха повод. А сега най-накрая той се появи и Алекс не можеше да пропусне този шанс.

— Говорите толкова уверено за духовете пазители — отбеляза Алекс, — а самият вие имате ли такъв?

— Аз сам съм си дух пазител — гордо отвърна Иван. — Разбира се, те са полезни зверчета, но аз съм против използването на заемни сили.

При тези думи здравенякът така многозначително и високомерно погледна Алекс, сякаш точно знаеше как ученикът е успял да победи „рептилоида“. Впрочем това не беше някаква тайна и Сенсеич може да е споделил информацията с него.

— Значи не си бил най-добрият ученик в своя клуб? — Машка се хвана за собствените му думи, някак усети пренебрежителното отношение към Алекс и веднага се втурна да го защити. — Вие самият казахте, че духовете се дават само на най-добрите.

Тук момичето просто не можеше да устои и да не подразни здравеняка, макар и с добри намерения.

— Но най-добрите могат сами да откажат — изобщо не се смути охранителят, гледайки леко арогантно момичето, сиреч, ти тук кого се опитваш да дразниш?

— Да се върнем на темата за тренировките — намеси се Тьома. — В какво се заключава подготовката за установяване на връзка с духовете пазители? Ако е толкова опасно, защо не усетихме нищо такова?

— Основното нещо, което е необходимо за отпечатване на духа пазител, е достатъчно добре развито тяло. Не физически, а на по-дълбоко, енергийно ниво. Дори поддържането на връзка с духа може да ви изсмуче и да ви убие, а нали трябва още да можете да го призовете в нашия свят.

— Тоест ние сме достатъчно добре развити на енергийно ниво? — радостно уточни Даня. — Но лично аз нищо подобно не усещам.

— На енергийно ниво — да — много сериозно отговори Иван. — Остава да се развиете интелектуално — той погледна скептично баскетболиста. — Какво искаш да кажеш, че нищо не усещаш? Чух, че по време на бой свободно използваш предвиждане.

Дани смутено се почеса по тила.

— Е, не чак свободно, а и невинаги помага. Но го използвам, разбира се.

— На обикновен майстор му трябват години тренировки, за да постигне такова умение и още повече, за да го използва в битка напълно инстинктивно. Освен това предвиждането изисква сериозно психологическо напрягане, а ти изглежда дори не го забелязваш. Както не забелязваш и други ефекти от тренировките на Виктор. Ето тази синина под окото, например: мислиш ли, че това също е нормално?

— Вече казах, че това момиче се бие наистина много добре и не е срамно да загубя от нея — раздразнено се озъби Даня.

Иван направи физиономия и бавно издиша, докато се успокои.

— Не говоря за това. Синината вече е пожълтяла и утре вероятно няма да има и следа от нея — едва ли не на срички каза той. — Тоест просто от само себе си тя напълно ще изчезне за два дни. Мислиш, че при всички хора травмите заздравяват толкова бързо ли?

Приятелите се спогледаха.

— А какво, не ли?

— На нормален човек би му отнело седмица! А при вас, въпреки че не правите абсолютно нищо за лечение на травмите си, всичко зараства много по-бързо. Дори моето тяло без специални техники би се възстановявало по-дълго! И не искам да ви обиждам… — Иван отхапа едно огромно парче пица, сдъвка го и после продължи: — Макар че кого заблуждавам… Разбира се, че искам да ви обидя! Ние с вас сме на напълно различни нива на физическото развитие, примерно като маймуната и човека. Но в същото време вие, маймуните, успявате някак да покажете чудеса при овладяването на изключително сложни техники. Това е абсолютно ненормално!

Точно от този факт никой не беше особено изненадан, тъй като Алекс вече беше изразил подобни мисли днес. Оставаше само да разберат от какво са обусловени техните особености и какво всъщност да правят с това.

— И това се отнася за всичко, което сте научили — продължи Иван. — Нормалните майстори първо изучават теорията, а след това работят дълго върху себе си, опитвайки различни методи и техники, а не като вас… чрез едно място.

„Надявам се, че все пак става въпрос за интуиция — помисли си Алекс. — Но във всеки случай обучението на Виктор наистина върви много бавно напоследък. Почти никак, честно казано. Дори от охранителя получаваме повече полезна информация, отколкото от него.“

— Така-а — доволно потри ръце здравенякът. — Пицата свърши, а значи и времето за вашите въпроси. А и обядът е скоро.

— Обяд? — изненада се Машка, гледайки трите празни кутии — А пиците какво бяха?!

— Закуска — спокойно отговори Иван. — Така че вървете да… правите това, което обикновено правите там в свободното си време, когато не ми се налага да виждам мършавите ви телца и глупавите физиономии. И по пътя се отбийте при Елена, напомнете й, че е време да ми носи храната.

Охранителят взе таблета и демонстративно му увеличи звука.

— Питекантроп — измърмори Машка, осъзнавайки, че охранителят очевидно няма да говори повече с тях.

— Е, ако човекът е гладен, тогава трябва да му помогнем — не се съгласи Тьома и веднага тръгна към стълбите за втория етаж. — Ще потърся Елена…

Имаха чувството, че паркуристът е усвоил сатори или е получил някакви суперсили, защото се изпари по-бързо, отколкото Алекс можеше да реагира и да каже, че също иска да говори с бойната икономка. В крайна сметка тя беше обещала да намери съставките за рецептата на духа пазител и Алекс вече нямаше търпение да види как тигърът ще приготви чудодейната отвара с косматите си лапи.

— Е, щом дори този тъпанар ни нарича специални, тогава, явно, „това н-н-не е случайно“ — обобщи Машка, качвайки се по стълбите. — Чудя се, това в крайна сметка добре ли е или не?

— Да изчакаме Сенсеич и ще разберем всичко — отвърна Алекс, опитвайки сам себе си да убеди.

— Би било хубаво — въздъхна Даня.

Вървейки бавно след приятеля си, за да му дадат малко време насаме с обекта на неговото обожание, Мария, Даня и Алекс започнаха полугласно да обсъждат информацията, получена от охранителя. Оказваше се, че предположенията на Алекс са правилни и в петимата ученици на „Рижия дракон“ има нещо, което им позволява бързо да се развиват в света на мистичните бойни изкуства. Но за тях това знание всъщност не променяше нищо, защото все още нямаха нормални тренировки.

Приятелите завариха Тьома пред вратата на апартамента на Елена, където той пристъпваше от крак на крак, без да смее да направи последната крачка или по-точно, да почука.

— Ох, герой-любовник — изсумтя Машка, избута го и почука с юмрук по вратата. — Елена! Върнахме се!

Бойната икономка отвори вратата в приятен домашен халат до глезените и с кърпа, увита около главата. Горкият Тьома замръзна буквално като статуя, забравяйки дори да диша.

— Здравей, Алекс, радвам се, че с теб вече всичко е наред — поздрави първо Селин Елена.

— Да, той е като Цой, по-жив от всички живи — съгласи се Машка, стъпвайки върху крака на Тьома, така че той да издиша. — Долу брат ви на практика умира от глад, лежи блед и измършавял. Върху три празни кутии от пица.

— Да, да, след двайсетина минути ще му занеса храна. Надявам се да издържи — усмихна се бойната икономка.

— А знаете ли кога ще се върне Виктор? — изцеди от себе си Тьома.

Изненадващо, но обикновено събраният и спокоен паркурист при вида на Елена буквално се губеше в пространството. Затова членоразделния, макар и не много навременно формулиран, въпрос за него си беше направо подвиг.

— Виктор обеща да е тук в осем вечерта — отговори Елена след кратък размисъл. — Между другото, той ви моли да не излизате никъде и да изчакате завръщането му.

— Дори не съм си го и помислял — увери я Алекс. — А аз исках да разбера какво става с моя списък с билки за чудодейната отвара?

— Да, да, помня. Виктор тъкмо обеща да донесе последната съставка… — тя изчезна зад вратата и бързо се върна с дървена кутия в ръце. — Междувременно, ето, тук е всичко, с изключение на стогодишния женшен.

Алекс внимателно прие кутията от жената, отвори капака и надникна вътре. Тя беше старателно разделена на шест отделения, пет от които съдържаха малки купчини листа, а в последното имаше кафява буца пръст.

— А що за… — искаше да попита Алекс.

— Ш-шт — прекъсна го Елена. — Повярвай ми, по-добре е да не знаеш, защото отварата от всичко това най-вероятно ще трябва да я пиеш по-късно.

Алекс погледна бучката с още по-голямо подозрение, но не настоя да разкрие тайната на нейния произход. Особено като си спомни, че в мрежата отдавна циркулират шеги за използването от китайците на генитални органи на различни животни в медицината.

— Може би не е толкова лошо, че на нас драконите не са ни предписали нещо подобно? — изхихика Машка. — А на мен ще кажете ли под секрет какво е това?

Елена е жест привика момичето при себе си и й прошепна нещо на ухото. В следващия момент Машка пребледня и покри устата си с ръка.

— Какво?! — сериозно се напрегна Алекс. — Толкова ли е ужасно?

— Не, не, всичко е наред — отвърна Машка прекалено бързо. — Но след като изпиеш варивата си, моля те, не се приближавай твърде много до мен поне седмица. А още по-добре — месец.

Алекс малко пребледня, но бързо осъзна, че приятелката му просто му се подиграва. Самата Машка не успя да запази сериозна физиономия и се засмя.

— Много смешно — изсумтя Алекс.

— Много — съгласи се момичето.

Елена поговори още малко с Машка и Даня за всякакви организационни дреболии, свързани с тренировките, след което приятелите се пръснаха по свои си дела. Всъщност всички си намериха работа в тренировъчния център, с изключение на Алекс. Въпреки че все още му предстоеше да решава въпроси със семейството и приятелите си, като цяло до вечерта беше напълно свободен. Приятелите му поеха всички днешни тренировки, като увериха, че вече са намерили общ език с учениците и сега водят занятията, без изобщо да се напрягат.

— Като свърша с тренировката, ще обядвам с Вася — предупреди приятелите си Машка. — Ще се върна до осем часа.

— Но Сенсеич помоли никой да не напуска центъра — напомни Алекс.

— Стига, бързо ще отскоча дотам и обратно — махна с ръка момичето и лукаво погледна младежа. — Само не казвай, че ревнуваш.

— Да ревнувам?! — попита Алекс. — Защо бих?

— Това си и мисля, защо би? — присви очи Машка.

— Ако искаш, върви, разбира се. Само бъди внимателна, Сенсеич неслучайно помоли да изчакаме завръщането му.

— Просто ще взема такси до кафенето, няма да ходя сама на нощен джогинг — заплаши го с пръст момичето.

Алекс много искаше да поспори, но като по някакво чудо се сдържа. Все пак той нямаше право да пречи на Машка да се среща с нейното… гадже. И най-важното, все още не можеше да разбере дали иска да има това право.

Оказал се в стаята си, Алекс първо се обади на сестра си.

— О, изгубеният се появи — зарадва се Аня.

— Привет-привет — преувеличено бодро поздрави Алекс. — Как сте там?

— Да не мислиш, че нещо се е променило в живота ни за няколко дни? — подигравателно попита сестрата. — Но ти съвсем изчезна.

— Нашите притеснени ли са? — попита смутено Селин.

— Пфф, не мисля, че мама дори знае, че си се изнесъл. Е, по-точно знае, но е излетяло от главата й. А татко съвсем сериозно е решил да прави спортен кът от стаята ти, седи вечер и избира оборудване за себе си.

Алекс въздъхна с облекчение. Страхуваше се до последно, че родителите му по някакъв начин ще разберат, че е в болница.

— Гледам, съвсем разпускаш там — саркастично каза сестра му. — Алкохолни купони, предполагам?

Алекс се канеше да протестира яростно, но си спомни, че неотдавна наистина е пил в нощен клуб.

— Просто имам много работа — отговори той уклончиво. — Мисля да дойда утре.

— Не, по-добре ние да дойдем при теб — не се съгласи Ана. — Ще дойда в неделя следобед да проверя къде си се настанил. Надявам се не живееш в някоя мръсна кочина, иначе ще трябва да те връщам вкъщи, блуден ти наш папагал.

Алекс мислено изруга. Само сестра му липсваше тук, да трябва да обяснява защо живее в тренировъчен център, и то в такава царска обстановка. За секунда дори си помисли дали да не наеме някоя мизерна стая за огледа, но здравият разум надделя. Не си струваше да си усложнява излишно живота, и без това си имаше достатъчно на главата.

— Няма проблем — отвърна той с въздишка. — Ела, ще ти организирам обиколка.

— Цяла обиколка? — изкикоти се сестра му. — Ти там да не живееш в царски покои, а?

Алекс не можа да не се усмихне, като си представи изражението на Ана, когато види луксозните апартаменти и удобствата, които предоставя тренировъчен център „Рижия дракон“.

— Може и така да се каже — засмя се той. — Ще видиш.

Побъбриха още малко за разни дреболии и се разбраха да се чуят следващия път в неделя сутринта. Колкото и да е странно, Алекс беше дори леко обиден, че родителите му не са забелязали, че синът им е прекарал няколко дни в болнично легло. Въпреки че първоначално младежът мечтаеше за точно обратното — да не знаят нищо.

След сестра си Алекс се свърза със Смирнов. Дебелакът се тревожеше за изчезването му много повече от сестра му и родителите, което, от една страна, радваше, а от друга все пак болеше. След като успокои приятеля си, Алекс го покани в тренировъчния център за утре, за да започнат най-после пълноценни тренировки. И ако при последната среща Игор не показа много усърдие, сега той беше готов да дойде на тренировка дори на мига. Изглеждаше доста странно, но Алекс реши да не тормози приятеля си по телефона, оставяйки този въпрос до личната среща. Но дебелият увери своя „треньор“, че се старае да се храни правилно и продължава да тича вечер. Е, чак да тича… по-скоро бързо ходене.

След като разговаря със Смирнов, Алекс реши да се заеме с пълноценни тренировки. Тъй като главната зала беше заета от военните, трениращи под ръководството на Даня и Тьома, Алекс слезе в една от малките зали. Все пак да имаш собствен тренировъчен център си беше много удобно, дума да няма. Дори не си струваше да се сравнява това място със старото мазе, където провеждаха по-голямата част от тренировките си. Там цялата зала заедно със съблекалните заемаше по-малко място от фоайето на центъра. В същото време в новата сграда на „Рижия дракон“ именно с медитацията Алекс имаше някои проблеми, беше значително по-трудно да се концентрира, отколкото в старата зала. Явно ставаше дума за навик. Затова за начало той реши да направи лека загрявка, за да влезе в подходящото настроение.

Колкото и да бе изненадващо, след няколко дни, прекарани в неподвижно състояние, тялото се подчиняваше много добре. Половин час разтягане, малко акробатика, а после той започна да тренира единственото си достъпно умение — сатори, опитвайки се да предизвика това състояние възможно най-бързо и да навлезе в него възможно най-дълбоко. След това дойде ред на медитациите, по време на които той усърдно се опитваше да усети вътрешната си енергия и да я насочи към татуировката. Всъщност, Сенсеич отдавна ги беше научил на всички основни методи за контрол на чи и момчетата старателно изпълняваха всички тези неподвижни чи гун комплекси и динамичните такива — тай чи, но Алекс все още не можеше да каже, че усеща напълно движението на енергията вътре в тялото си. Само смътни усещания на ниво гъделичкане или топлина. Именно върху тази топлина той опита да се концентрира, визирайки татуировката на дракона, но засега безуспешно. В следващата стъпка Алекс внимателно влезе в състояние на „зубрач“, примерно за около десет минути, след което да пусне малко от огнената енергия на дракона. Още преди да влезе в болницата, той имаше мисли по повод възможното използване на тази енергия за развитие на усещането си за чи, а новата информация от Иван и представителя на клиниката само засили желанието му да започне внимателни експерименти.

И наистина, при прехода обратно към нормално състояние усещанията от енергията на дракона бяха малко по-различни, само че стана още по-трудно да се концентрираме върху тях. Увлечен от този процес, той дори не разбра веднага, че вече са минали няколко часа.

— Ето къде си бил! — извади го от състоянието на медитация викът на Даня. — Търсихме те навсякъде. Сенсеич пристигна!

— Най-накрая! — зарадва се Алекс.

Изправяйки се на крака, той изведнъж усети силна слабост в коленете си и леко се олюля.

— Хей, сигурен ли си, че си добре? — веднага се притесни баскетболистът, втурвайки се към него.

— Да, всичко е наред, просто съм отвикнал да медитирам и краката ми изтръпнаха — махна с ръка Алекс.

— Случва се — кимна с разбиране Даня. — Има ли успехи? Аз опитах, както каза Иван, да „дръпна каишката“ на моя дракон, но нищо не се получи.

— Аз като че ли започнах да усещам нещо — неуверено отвърна Алекс. — Нужна е повече практика.

Когато приятелите влязоха в трапезарията, Тьома усилено ядеше паста с пилешки гърди на масата, а Виктор стоеше на бара и бавно бъркаше кафето си.

— Здравей. Радвам се, че си добре — поздрави той Алекс. — Искаш ли кафе?

— Не ми е до кафе сега — нетърпеливо отвърна Алекс. — Някакви новини? Хванаха ли Стас?

— Уви — отвърна Сенсеич, като отпи малка глътка кафе. — Изглежда някой с връзки му помага. Всичките ми опити да използвам ресурсите на ФСБ бяха блокирани. Дори мрежата от информатори на „Диамантената котка“ не може да намери нищо, а те са основните доставчици на информация в Рейтинга. Затова за вас сега е по-добре да не се движите из града сами. Разбира се, на публично място той едва ли ще ви нападне, но защо да се рискува излишно?

— А той защо ви мрази толкова много? — попита Тьома. — Нима целият конфликт е само защото като дете родителите му са се преместили в друг град и той не е можел да тренира при нас?

Сенсеич сви рамене.

— Стас смята, че аз съм се отказал да го обучавам.

— А това истина ли е? — внимателно уточни Алекс. — Или преместването няма нищо общо с вас?

— Да, аз наистина допринесох малко за тяхното заминаване — неочаквано отговори Виктор. — Задействах връзки, така че на баща му беше предложена изгодна работа в Екатеринбург.

— Защо?! — попитаха момчетата почти в един глас.

— Момчето имаше сериозни психични проблеми още на тази възраст. Не посмях да поема отговорност за възможните последици, а в Екатеринбург имаше специалист, който можеше да му помогне — Сенсеич погледна към вратата. — А къде е Мария? Исках да говоря с всички ви, но не искам да повтарям всичко два пъти.

— Тя обеща да се върне до осем — неуверено отвърна Алекс.

Виктор с трясък остави чашата си на масата, разливайки кафето си.

— Помолих да ме изчакате в центъра и никъде да не излизате!

Не се случваше често Сенсеич да проявява толкова силни емоции, така че приятелите веднага се напрегнаха, осъзнавайки, че ситуацията може да е наистина сериозна.

— Звъних й преди около пет минути, тя не вдигна телефона — каза Даня. — Но телефонът беше в обхват.

— Машка взе такси до многолюдно място — неуверено отвърна Алекс. — Стас не е толкова…

Изведнъж телефонът на Сенсеич иззвъня.

— Да, Иван. Какво?! Идвам веднага!

Съдейки по погледа на Виктор, беше се случило нещо сериозно.

— Какво се е случило? — бързо попита Тьома.

— Стас е дошъл в тренировъчния център и сега стои долу — отговори Виктор леко озадачен и бързо се отправи към изхода.

— КАКВО?!

Приятелите се втурнаха след него и завариха странна сцена във фоайето.

— Сам дойде! — доволно каза Иван, държейки плешивия младеж пред себе си в протегната ръка за врата като перце.

— О, привет, момчета, колко години, колко зими — помаха им с ръка младежът. — Здравейте, Виктор Михайлович.

Сякаш пръстите, стискащи гърлото му, изобщо не пречеха на Стас да говори, във всеки случай тонът му беше изненадващо нормален.

— Вероятно да те убия ще е прекалено просто — каза охранителят, като го гледаше замислено. — От друга страна, няма човек — няма проблем. Дилема, обаче.

— Бих те посъветвал да си пуснеш ръката — абсолютно спокойно отговори Стас, гледайки здравеняка в очите.

— Уау, това заплаха ли е? — още повече се зарадва Иван.

— По-скоро предупреждение — младежът в един миг промени драстично лицето си, ухилвайки се иронично. — Ами ако наистина ми причиниш болка? И аз толкова се уплаша, че забравя къде е приятелката ви. Представяш ли си колко неудобно би било?

— Приятелка? — скептично повтори охранителят.

— Мария — поясни младежът. — Така се случи, че днес я срещнах. Съвсем случайно, разбира се. И настойчиво й предложих да ми дойде на гости.

Алекс усети как земята се изплъзва изпод краката му. Сам не забеляза как мигновено прескочи преградата и се втурна към Стас.

— Стоп, стоп! — в последния момент се намеси Иван, хващайки Алекс с другата си ръка, за да му попречи да нападне плешивия. — Винаги можем да го убием. Първо да се уверим, че с малката всичко е наред.

Иван внимателно погледна Стас в очите.

— Знаеш ли, казват, че китайските изтезания били най-бруталните в света. Живях в Китай няколко години и не успях да науча нито дума от техния птичи език, но в науката за причиняване на болка постигнах известен напредък.

— Много информативно — засмя се младежът. — Разбира се, можем да обсъдим всяко твое перверзно увлечение, но ако разговорът се проточи и не получа това, което искам, момичето може и да не доживее до сутринта.

Иван неохотно пусна Стас на пода.

— Машка още не вдига телефона — притеснено каза Даня, държейки телефон в ръцете си.

Стас демонстративно извади от джоба си вибриращ телефон.

— Ало. Мария сега не може да се обади, какво да й предам?

Алекс като по чудо се измъкна от стоманената хватка на Иван, но този път не се втурна към младежа.

— Какво си направил с нея?! — излая гневно на Стас.

Очите на Алекс започнаха да се замъгляват с червена мъгла, а по тялото му премина гореща вълна. Изглежда сам не забелязваше как започна да черпи енергия от червения дракон.

— Е, поне е жива — отвърна някак неуверено младежът, гледайки Алекс с любопитство. — Разбира се, не мога да дам гаранции, но шансовете са големи. Знаеш ли, че очите ти са червени? Изглежда много странно. Наркоман ли си?

Сенсеич моментално се появи до Алекс, сложи ръка на рамото му и сякаш изтегли цялата огнена енергия от него.

— И какво търсиш? — студено попита Виктор, като стисна рамото на Селин, за да го вразуми с помощта на болката. — Искаш да ми отмъстиш, че не те взех за личен ученик? Да докажеш нещо?

— Това вече е друг разговор! — зарадва се Стас и посочи Алекс. — Искам духа пазител на един от тях. Искам си моя дракон!

Виктор се намръщи.

— Но това не е игра, той не може просто така да се предаде.

Стас облиза тънките си устни и ги сви в кръгче.

— Съвсем случайно знам един древен ритуал, чрез който можеш да получиш духа пазител на някой друг. Мисля, че го наричат Двубой на Духа? Вие би трябвало да знаете това, защото според слуховете точно така сте получили своя дух пазител.

Приятелите погледнаха учителя с недоверие, като мислено си отбелязаха, че към многобройните въпроси току-що е добавен още един.

— Хм — Виктор потърка плешивата си глава. — Иска ми се да знам кой ти е казал за този ритуал…

— Нямам намерение да крия нищо — спокойно отговори Стас. — За ритуала ми разказа един ваш стар приятел. Той се съгласи да стане гарант за изпълнението на споразумението, ако сте съгласни с моите условия.

Едва тогава Алекс забеляза, че недалеч от входа на учебния център през цялото това време стояха трима мъже. След жест на Стас те съвсем уверено влязоха във фоайето. Най-високият мъж беше на същата възраст като Виктор. Измамно слабата фигура само изглеждаше такава заради ръста му, но опитното око на Алекс видя, че всеки културист, макар и в лека категория, може да завиди на мускулите на четиридесетгодишния мъж. Още повече че нещо в движенията и енергията на човека неуловимо го караше да прилича на Сенсеич, било походката му, било общото усещане на ниво интуиция. Другите двама гости изглеждаха значително по-млади, но всяко тяхно движение също издаваше силни и опитни бойци в тях.

— Подозирах, че не действаш сам — каза Виктор с известно облекчение. — Не би могъл да се скриеш сам — той принудено се усмихна на гостите. — Здравей, Сергей.

— Виктор — кимна му четиридесетгодишният мъж, — можеш ли да си представиш, че това импулсивно момче искаше да убие твоята ученичка. Позволих си да го убедя да избягва насилието и любезно предложих да бъда гарант за вашето споразумение.

— Знаеш, че той е убиец, нали? — попита Виктор.

— Това е според законите на Русия — каза Сергей. — И все още трябва да се докаже. А за Рейтинга това е просто боец, който иска да отправи предизвикателство. Кого и къде е убил, за нас няма значение. Ако се стигне до това, твоят ученик също уби човек не толкова отдавна, но нещо не виждам да бързаш да го заведеш в полицията.

Иван внимателно погледна тримата гости, стигна мислено до някакъв извод и предложи на Виктор:

— Искаш ли да ги изхвърля на улицата?

— Здравето ти няма да стигне — веднага се озъби единият от младежите.

Охранителят демонстративно изпука кокалчетата си.

— О, аз имам мно-ого здраве.

— Засега ще минем без насилие — спря го Виктор Тропов и приближи до Сергей. — Ще гарантираш ли, че момичето е живо и след боя ще я освободите?

Мъжът поклати глава.

— Аз не задържам никого. И изобщо не е необходимо да се чака края на боя, всички ние прекрасно разбираме, че и ритуалът, и самият бой изискват подготовка. Достатъчно ми е твоето съгласие и определяне на официална дата за ритуала, и аз ще ви кажа къде момчето е скрило момичето.

— Тогава изглежда нямам избор — въздъхна Виктор. — Съгласен съм.

— Думата ти е достатъчна за мен — усмихна се Сергей и по изражението на лицето му беше видно, че той искрено се наслаждава на случващото се. — Ние сме сериозни хора и знам, че няма да прибегнеш до измама. Виждаш ли онзи черен мерцедес, паркиран отвън? Твоята ученичка е на задната седалка, жива и почти здрава, лично се уверих.

Алекс се канеше да изтича към изхода, когато видя гъвкавата фигура на Елена да скача от покрива и бързо да се отправя към колата. Изглежда бойната икономка през цялото време е наблюдавала ситуацията, готова да се намеси всеки момент.

Сергей се обърна рязко, сякаш усетил появата на жената зад гърба си. И при това изглеждаше леко изненадан и дори малко уплашен.

— Интересни охранители имаш — каза той бавно. — И опасни.

— О, дори представа си нямаш — озъби се Иван. — Само дай повод.

Алекс малко разбираше от случващото се, но не беше трудно да предположи, че Виктор и Сергей добре се познават. Така че с много голяма вероятност това беше същият онзи шеф на клуб „Сребърния дракон“, с когото Сенсеич е тренирал в Китай. Всички тези мисли вървяха на заден план, докато той гледаше през стъклените врати как Елена изважда тялото на момичето от колата.

— Готов съм да се откажа от единия от духовете си — каза бързо Алекс, продължавайки да гледа Елена. — Още сега. И без никакви боеве.

— Не е толкова просто — спря го Виктор. — Загубилият при всички случаи умира. Това е битка до смърт.

Алекс се поколеба за момент.

— Няма значение — каза накрая. — Ще приема предизвикателството му.

— А защо точно ти ще приемаш предизвикателството? — мрачно попита Тьома. — Всеки от нас има право да участва в двубоя.

— Да! — присъедини се и Даня към него.

— Успокойте се — спря ги Виктор. — Този въпрос ще го решим по-късно — той отново погледна към Сергей. — Съгласих се с твоите условия. Остава да определим времето на ритуала.

— Това не са мои условия, а на момчето — не се съгласи Сергей. — Аз съм само наблюдател.

— Разбира се, той сам се е сетил за древния ритуал, известен само на избрани майстори от Китай — раздразнено каза Виктор. — Готови сме да проведем боя след месец. Устройва ли ви?

Сергей поклати глава.

— Аз бих могъл да се съглася, но момчето няма толкова време. Така че можем да ви дадем максимум две седмици.

— Десет дни — поправи го Стас. — Имам десет дни.

Виктор огледа момчето от глава до пети, кимна разбиращо на някакви свои мисли и се съгласи:

— Добре. След десет дни един от моите ученици ще се бие с теб в Двубоя на Духа.

— Отлично — доволно се ухили Стас. — Ще се видим след десет дни — той махна на Тьома, Даня и Алекс. — Чао, момчета. Може би бихме могли да се сприятелим при други условия, но някой друг е решил всичко вместо нас.

— Никой не би станал приятел с такъв психопат — гневно отговори Даня.

Стас и двамата млади представители на клуб „Сребърния дракон“ напуснаха сградата, а Сергей се забави малко, за да хвърли ключове с пластмасово дистанционно управление на Виктор.

— Дайте колата на момичето, в знак на извинение от мен.

Виктор не направи грандиозен жест да хвърли ключовете обратно, като очевидно остави решението за съдбата на колата на Машка. Междувременно Елена внесе крехкото момиче в тренировъчния център. За голямо облекчение на Алекс и останалите, момичето изглеждаше съвсем нормално. Във всеки случай външни увреждания не се забелязваха по нея и дишането й беше равномерно. Изглеждаше сякаш просто спи.

— Била е нокаутирана с няколко силни удара — поясни Елена. — Може би има леко сътресение.

При това Елена държеше Машка толкова небрежно, сякаш тя не тежи почти нищо.

— И какво ще правим сега? — попита Алекс, гледайки тревожно момичето. — Наистина ли ще се съгласим с този психопат?

— Разбира се, можем да откажем — каза Виктор, като внимателно прокара ръка по врата на Машка да провери пулса й. — Но „Сребърния дракон“ пое задължението да проследи изпълнението на договора. Ако не удържим на думата си, целият Рейтинг ще узнае за това и „Сребърния дракон“ ще има пълното право да ни обяви война.

Алекс стисна юмруци.

— Ще го направя.

— Не, аз! — веднага се вклини Тьома, а Даня последва примера му.

— Ще видим — каза Виктор. Той се замисли малко, след което погледът му се премести към Иван. — В двубоя ще участва този от вас, който може да издържи в спаринг с Иван поне пет минути.

— Оп-па — зарадва се здравенякът. — Тази вечер става съвършена. Ами ако никой от тях не мине изпитанието?

— Тогава ще се откажем от боя — твърдо каза Виктор.

— Но последствията…

— Ще са минимални, ако закрия клуба и напусна Русия. Всъщност това е единственото нещо, което Сергей иска, останалото е само предлог.