Алекс Кош
Илюзия за поражение (17)

Глава 6

Продавачката в пицарията гледаше Алекс с откровен ужас. Като цяло човек можеше да я разбере, защото лицето на младежа представляваше един непрекъснат хематом и се увеличаваше буквално пред очите й. Заедно с висящата безпомощно ръка и изкривената благодарение на силната болка в ребрата стойка той изглеждаше така, сякаш е попаднал под колелата на автомобил.

— Добре ли сте? — жалостиво попита жената, без дори да забележи как е изпуснала книгата на масата.

Алекс неволно забеляза, че това е някакъв женски роман с ефектна дама и полугол мъж на корицата. Но негова работа ли беше какво чете тази жена?

— Да, всичко е наред с него — увери я Иван, хвърляйки бърз поглед към леко олюляващия се младеж. — Дайте ми голяма пица „Четири сирена“, кола и тази розова поничка.

Продавачката въведе поръчката и предпазливо попита едрия мъж, гледайки го със смесица от страх и възхищение:

— А приятелят ви ще иска ли нещо?

Иван се замисли за секунда.

— Имате ли млечни шейкове?

— Не.

— Тогава не иска нищо. Мисля, че вече е толкова подпухнал, че челюстта му няма да се движи.

Здравенякът беше прав: адреналинът отстъпи и Алекс изведнъж осъзна, че е получил значително повече травми, отколкото първоначално е мислил. Челюстта му най-малкото беше изкълчена, а в главата му звънеше така, че наистина не чуваше много мудните си мисли.

— Тогава може би трябва да отиде в спешното? — съчувствено предложи жената.

— До сватбата ще се оправи — Иван погледна скептично лицето на Алекс. — Макар че, да, каква сватба с такава физиономия… Трябва, предполагам, все пак да го закарам.

Алекс все още беше леко замаян от болката и сътресението, затова изобщо не реагира на шегите на Иван. Всичко, което искаше сега, беше да легне в леглото и кротко да умре. Или поне да потъне в дълбок сън. Освен това да движи челюстта си наистина беше много болезнено, за да спори с охранителя.

— Разбира се, непременно го заведете — веднага се съгласи жената. — Аз ще помоля по-бързо да направят пицата.

— О, няма нужда да бързат — с едва забележима усмивка каза Иван.

Жената все пак отиде в кухнята, за да пришпори готвача.

— „Глупаците умират в полунощ“ — прочете Иван на глас заглавието на лежащата на масата книга. — О, виж, почти като за теб. Малко закъсня с бягането си.

— Ииот… — не издържа и изфъфли Алекс през стиснати челюсти.

— Ха — насмешливо отвърна Иван, — колко сме обидчиви. Щом си позволил да те подредят така, сега ще търпиш. Освен това вече извиках специалисти в центъра, които веднага ще възстановят хилавото ти телце.

— Коо?

— Кого? Клуб „Небесната сфера“. „Чистите“, специализирани в медицината. Те май вече лекуваха ваш приятел, онзи, който напусна клуба.

Алекс разбиращо кимна и веднага се намръщи от болка. Той помнеше чудесата на алтернативната медицина, които възстановиха изгорялата кожа на Костя за рекордно кратко време. За съжаление Костя напусна клуба твърде бързо и момчетата нямаха време да разберат какви магически манипулации са извършили с него. Но изглежда сега Алекс щеше да има възможност да се запознае с методите на „Небесната сфера“ лично.

— Плащай пицата и да тръгваме — заповяда Иван, когато жената донесе кутията.

— Као?! — възмути се Алекс.

— А ти какво си мислеше? — ухили се Иван. — Плащай си за спасението.

Изглежда съчувствието беше напълно чуждо за здравеняка. По-скоро дори напротив, той получаваше искрено удоволствие от тормоза над пребития младеж. Решавайки да не губи време и енергия в спорове, Алекс мълчаливо плати с картата, взе кутията с пицата в здравата си ръка и закуцука към изхода.

Жената изпрати с шокиран поглед момчето и мъжа, дори за момент си помисли да се обади в полицията, но в крайна сметка реши, че това не е нейна работа. Здравенякът изглеждаше твърде опасен, а и нямаше усещане, че битият се страхува сериозно от звероподобния си и много мъжествен спътник.

— Това определено не е моя работа — реши накрая жената за себе си, взе книгата от масата и продължи да чете.

За щастие на Алекс, пицарията не беше много далеч от тренировъчния център и мъките му не продължиха прекалено дълго. Да, скоростта, с която се придвижваше, също не беше много висока, но Алекс издържа това изпитание с гордост, дори нито веднъж не изруга. Вярно, много искаше, но челюстта му толкова се беше подула, че му беше по-лесно да мълчи.

— Ето, вече дойдоха за теб — отбеляза Иван и посочи паркираната пред тренировъчния център кола с червен кръст.

— Линейка? — изненада се Алекс.

— А ти катафалка ли искаш? — засмя се Иван. — Засега май е рано.

— Но рейтинг…

Иван уморено въздъхна.

— Какво да правят, да не работят ли? „Небесните“ всички без изключение са в медицината, без специализирано образование в тяхната работа си просто за никъде. Или си мислиш, че лекуват всичко с магия?

На Алекс му оставаше само отново да замълчи. Той изобщо не се беше замислял как точно лекарите на Рейтинга са възстановили кожата на Костя. Изненада се от толкова бързото и пълно излекуване, но нищо повече. А сега възникна напълно логичния въпрос: колко време ще отнеме възстановяването на ръката и челюстта му и как точно ще се случи?

Вратата на линейката се отвори и една стройна, тъмнокоса жена на около четиридесет години в бели дрехи излезе да ги посрещне. Въпреки пълната липса на грим и това, че една трета от лицето й беше покрита с очила в масивна рамка, тя изглеждаше много, много сладка. Един вид Моника Белучи от медицината.

— Виждам, че сте наш клиент — усмихна се тя.

— О, не, той винаги си изглежда така — ухили се Иван.

— Няма нищо смешно — неочаквано строго го сряза жената. — Наясно ли сте с тарифите ни?

— Разбира се — кимна Иван, вземайки пицата от Алекс. — Нататък си сам, за днес работата ми приключи.

— Таифи? — мигом застана нащрек Алекс.

Беше глупаво да разчита, че стандартната застраховка включва алтернативна медицина. Но жената говореше с такъв тон, сякаш продаваше порше на собственик на лада, и Алекс сериозно се уплаши дали ще има достатъчно пари, дори като се вземе предвид победата в двубоя за Рейтинга.

— О, няма нужда да се изнервяш — подхвърли през рамо охранителят, сякаш усещаше напрежението на Алекс. — Така със сигурност няма да преживееш нощта. Лечението се заплаща от клуба.

— Хайде, момче — меко каза жената. — Ще те възстановим за нула време.

„За нула време?“ — скептично си помисли Алекс, но предпочете да запази въпроса за себе си.

Когато Иван се насочи към входа на тренировъчния център, насреща му изскочи Машка. За секунда тя замръзна на стълбите, гледайки невярващо Алекс, след което се втурна към него.

— По дяволите, кой те подреди така?! Добре ли си?!

— Ноом… — смутено измуча Алекс.

Изобщо не искаше да се показва в такъв вид на Машка. Откакто тренираше и участваше в боеве, може би за пръв път Алекс получаваше толкова сериозни травми, а лицето му, смътно различимо в отражението на страничния прозорец на линейката, изглеждаше просто ужасно.

— Глупости, това далеч не е нормално! — шокирано възкликна момичето, докато внимателно оглеждаше младежа от всички страни и предпазливо докосна лицето му с върха на пръстите си. — Кой го направи?!

— Сас… — малко смутено изфъфли Алекс в отговор.

— Кой, кой? — изненадано повтори Машка.

Алекс въздъхна тъжно, извади телефона си и написа съобщението на екрана:

„Ще ти разкажа по-късно, когато се върна. Добре съм, просто получих няколко удара.“

— Това само няколко удара ли е?! — възмути се Машка. — По теб няма здраво място! Така че идвам с теб.

Жената от „Небесната сфера“ успокояващо плъзна ръка по гърба на момичето.

— Не се притеснявайте, бързо ще възстановим вашето момче, ще изглежда по-добре от преди.

Машка веднага се отдръпна от Алекс.

— Какво говорите, той не ми е гадже. Ние сме просто приятели.

— Да, разбира се — разбиращо се усмихна жената. — Както и да е, трябва да побързаме. Младежът ще остане да пренощува в клиниката, а можете да влезете в нея само в часовете за посещения, от пет до осем вечерта. Ето ви визитна картичка, обадете се утре и посетете вашия… приятел.

С очевидно нежелание Машка все пак остави Алекс сам, като поиска обещание веднага да й пишат за резултатите от прегледа в клиниката. В линейката го настаниха на стол, дадоха му пакет с лед за челюстта, инжектираха му огромна спринцовка болкоуспокояващи и му заповядаха да мълчи. Изглежда никой не се интересуваше къде и как е получил травмите, което нямаше как да не радва Алекс. От друга страна, той не можеше да говори много, а жената не бързаше да завърже разговор, така че пътуването се получи доста скучно. Той дори телефона си не можеше да извади, защото държеше лед с единствената си здрава ръка.

Скоро Алекс беше закаран в най-обикновена клиника. По-точно не съвсем обикновена, а максимално съвременна, разположена в чисто нова стъклена сграда, с хеликоптерни площадки и огромен красив парк около нея. Може би на такова място биха могли да се лекуват президенти, а не обикновени студенти. А и колите на паркинга бяха само маркови, лъскави и или прилепнали към асфалта „спортни“, или стремящи се да заемат две паркоместа джипове. Впрочем приятелите вече бяха идвали тук, когато посетиха Костя, но тогава Алекс наистина не се замисли за цената на медицинските услуги, предоставяни от такова луксозно място.

„Сега споменаването на цените ме плаши още повече — ужаси се Алекс. — Надявам се, че Иван не се е шегувал и Сенсеич наистина ще плати лечението.“

— Както виждаш, условията при нас са най-добрите — увери го жената, кимайки към огромната сграда. — Сега ще те прегледаме и ще видим доколко зле е всичко. Във всеки случай определено няма да останеш тук повече от седмица.

Седмица?!

Виждайки ужаса в очите на Алекс, жената меко се усмихна.

— А ти какво си помисли? Дори с просто око виждам, че имаш счупени челюсти, ребра, дясна ръка и ключица. Нормалните хора от такива травми биха се лекували с месеци.

Може би беше права. Алекс опита да не се замисля сериозно колко силно е пострадал. А сега, когато болката беше заменена от вялост и отсъствие на каквито и да са усещания, той започна подсъзнателно да смята нараняванията за твърде незначителни.

Колата влезе във вътрешния паркинг, жената много здраво хвана Алекс под здравата му ръка и го поведе към асансьора. След като се качиха на първия етаж, те преминаха през просторна приемна и веднага влязоха в един от кабинетите. Без излишни въпроси, анкети и дори документи веднага му направиха рентгенова снимка на цялото тяло. Най-обикновен, макар и компютърен, но все пак рентген. По някаква причина Алекс смяташе, че лекарите на Рейтинга използват по-екстравагантни методи. От рода на изучаване на биополето или поне някаква акупунктура.

— Да, както и очаквах — заключи жената, гледайки снимката на екрана. — Две пукнати ребра и едно счупено, фрактура на лъчевата кост, фрактура на долната челюст и изкълчена ключица. Тук си имал късмет.

Алекс вдигна палец и си помисли: „Да, аз съм голям късметлия.“

— За да не губим време, сега ще те вкараме в манипулационната, където ще ти наместим ключицата, ще поставим превръзка на ребрата и шина на ръката — жената неочаквано щракна с пръсти. — А, да, ти си от източен клуб! Учил ли си „желязната риза“? Можеш ли да усилваш регенеративните си способности?

Алекс поклати глава в отговор.

— Жалко, щеше да е много по-лесно. А медитация?

— Аха.

— И така ще стане! Сега нека поставим всичко на място, а после ще задвижиш енергията по Малкия небесен кръг, това трябва да засили регенерацията. Утре с теб ще се заемат нашите специалисти, плюс специална диета, и след седмица ще си като нов.

Алекс очакваше да дойдат още лекари, но всички манипулации върху него извърши все същата жена. Тениската трябваше да бъде разрязана, тъй като беше невъзможно да се свали при счупена ръка и изкълчена ключица.

— Еха, два духа пазителя?! — изненадано възкликна жената, когато видя татуировките му. — Това изобщо възможно ли е?

Алекс не знаеше какво да каже.

— Все пак странни сте вие там, в „Рижия дракон“. Наскоро лекувахме от изгаряне едно момче от вашите, скоростта на възстановяване беше просто невероятна. След изгаряния от четвърта степен се възстанови за по-малко от седмица, кожата му стана като на бебе.

„Тя за Костя ли говори? — озадачено си помисли Алекс. — Той лежа в болницата почти две седмици. За такива наранявания това също е много бързо, но смятахме, че това е заслуга основно на специалните методи на лекарите от Рейтинга.“

За съжаление той все още не можеше да говори ясно и му оставаше само да слуша разсъжденията на лекарката. Между другото, Алекс дори не знаеше името й.

— А това сладко момиче, излизаш ли с нея? — попита жената, опипвайки гърба на Алекс.

— Не, не — бързо отговори Алекс, изнервяйки се веднага.

Хоп.

С рязко движение жената някак изви и натисна рамото, после удари под лопатката и намести ключицата на мястото й.

— Съжалявам, трябваше да те разсея, за да не напрягаш мускулите си — обясни тя. — Но за „просто приятелка“ тя беше твърде притеснена за теб, веднага се вижда.

„Ние се познаваме от деца, почти като брат и сестра сме — помисли си Алекс. — Нормално е да се тревожиш за толкова близък човек. Дори за гадняра Костя се тревожехме. А този подлец, ако жената наистина говореше за него, се оказва, че е можело да бъде изписан седмица по-рано? Но защо тогава е останал тук толкова дълго? А и Сенсеич каза, че са му се обадили от болницата и са казали, че ще го задържат още един ден за някакви анализи. Мистерия.“

Той наистина искаше по-подробно да разпита жената за Костя. Дори мислеше да използва телефона за писане на съобщения, но все пак реши да го отложи. Някак си подобни разговори не бяха на място, а и сега искаше да си почине дори повече, отколкото да задоволи любопитството си.

— Утре ще се занимаем с челюстта, трябва малко да намалим отока. А сега ще те закараме в твоята стая, ще ти поставим система с витамини и ще извършим няколко процедури, за да ускорим възстановяването.

— Аха — отвърна Алекс.

Какво друго можеше да каже, без да си отваря устата?

Стаята на Алекс се оказа индивидуална, което нямаше как да не радва. Не по-лошо от луксозен хотел. Лягайки в леглото, той веднага написа на Машка, че всичко с него е наред, доколкото това е възможно с толкова много травми.

„И кой те нападна?! — веднага попита Машка. — Този проклет охранител само яде пица и не отговаря на въпроси.“

„Стас. Помниш ли момчето от нашата школа, което замина за Америка?“

На момичето й трябваше известно време, за да разбере за кого точно става дума.

„Не знам за Америка, но той определено отиде някъде след трети клас, това го помня — спомни си тя накрая. — А този със сигурност ли беше Стас? Как изобщо те е намерил? Или случайно сте се срещнали?“

„Той ме следеше.“

„Защо?!“

„Познай.“

„Е, да, ясно защо. А за какво?“

„Изглежда има някакви сметки за уреждане със Сенсеич. Може би защото са го махнали от школата? Не знам. Във всеки случай всички трябва да внимавате, той може да започне да преследва и вас.“

„Нека само да опита, ще го накълцам на парчета!“

„Много е силен. Иван го удари с всичка сила, той прелетя около десетина метра, оставяйки вдлъбнатина във формата на човек в тухлена стена, след което избяга. Мен след такъв удар изобщо нямаше да ме съберат.“

Вратата се отвори и се появи старец в бял халат. Класически нисък китаец с посивяла коса.

— Алексей Селин?

Алекс кимна и бързо написа на Машка, че при него е дошъл лекар да го преглежда.

— Отлично. Сега ще ви поставим система и с помощта на акупунктура ще настроим тялото ви на възстановяване.

„Китаец и акупунктура! — зарадва се Алекс. — Това вече повече прилича на нетрадиционни методи!“

Вярно, системата се оказа съвсем обикновена.

— Интересни духове пазители имате, тигърът и драконът са най-силните създания на духовния свят — отбеляза китаецът без никакъв акцент, докато разстилаше на масата черен вързоп с дълги тънки игли. — А цели два пазителя — това си е истинска рядкост.

— Аха — отвърна Алекс както обикновено.

— За да се издържи такова натоварване, трябва да имате много силна енергия. Сега ще видим доколко това ще ви помогне при възстановяването.

„Натоварване? За какво говори той?“ — удивено си помисли Алекс.

Въпросите ставаха все повече и повече, а той все още не можеше да ги зададе.

Половин час по-късно Алекс започна да прилича на екзотичен човек-таралеж, а някъде по средата на процеса той благополучно припадна.

— Интересна реакция — замислено каза старецът. — А трябваше да припадне веднага.

* * *

На сутринта Алекс се събуди, чувствайки се значително по-добре. Тялото продължаваше да го боли, но отокът на лицето беше спаднал и челюстта му беше по-подвижна. Дори ребрата вече не го прерязваха при всяко вдишване.

— Опа-опа — каза той на глас, проверявайки подвижността на челюстта си. — Проверка на връзката.

„Уау, ама че методи имат! — изуми се той. — Излекуваха ме за една нощ!“

Вземайки телефона от нощното шкафче, той с изненада видя, че екранът е пълен със съобщения за пропуснати повиквания: родителите, Машка, Даня, Тьома, сестра му, дори Смирнов. И не беше само това, денят от седмицата по някаква причина се беше изместил от вторник на четвъртък!

— Събудихте се! — възкликна младичка сестра, втурвайки се в стаята.

— Аха — по навик измърмори Алекс, но си спомни, че вече може да говори като човешко същество. — Колко време съм спал? Телефонът ми нещо се е повредил.

Стройното момиче малко се смути.

— Три дни.

— Леле! — ужаси се Алекс.

— Не се тревожете — побърза да го успокои сестрата. — Нормално е да спите едно денонощие след процедурите.

Селин отначало кимна, но бързо се усети:

— А три?

— Е… не много, честно казано. Но лекарят каза, че това дори е добре. Как се чувствате?

Алекс вече по-уверено раздвижи челюст, после си пое дълбоко дъх и сви рамене.

— Да, изглежда добре.

Момичето хвана ръката му в меките си длани.

— А ръката как е?

Едва тогава Алекс забеляза, че шината на счупената ръка липсва.

— Всичко е наред — смутено отвърна той.

— Това е невероятно! — възхити се момичето, опипвайки внимателно предмишницата му. — Доктор Алиев ще се зарадва!

— Алиев? Кой е това? Мен само някакъв китаец ме бодеше с игли, и аз припаднах.

Момичето се усмихна мило.

— Той не е китаец, а казахстанец.

„По дяволите, ама че лечение — кой знае защо се разстрои Алекс. — Няма мистериозни отвари, няма медитация, просто чиста съвременна медицина.“

След медицинската сестра се появи фалшивият китаец — доктор Алиев. Той дълго се въртя около пациента, измерваше пулса му, докосваше челюстта и ребрата му. След това се загледа в рентгенова снимка. Алекс само по чудо успя да изпрати съобщение на Машка, че с него всичко е наред. На родителите си засега реши да не звъни, защото не можеше на момента да измисли обяснение за изчезването си. Разбира се, той току-що се беше преместил, но това не означаваше, че може просто така да изчезне за три дни.

— Удивително! — възхитено възкликна „китаецът“. — Всичко се е възстановило напълно без никаква помощ! Дори челюстта се е върнала на мястото си.

— Какво искате да кажете — никаква помощ? — попита Алекс. — А тази ваша акупунктура?

— Тя беше само подготовка за лечението. Просто да се отпуснат мускулите и кръвта да се разпръсне, за да се улесни работата на специалистите. Но до тях така и не се стигна, процесът на възстановяване сам е започнал — „китаецът“ възхитено цъкна с език. — И то как само!

Алекс озадачено погледна лекаря, после рентгеновите снимки. Той не беше особено запознат с медицината, но можеше да види изцяло бяла ивица на мястото на наскоро счупена кост.

След прегледа най-накрая го оставиха за известно време сам и той успя да прочете всички получени съобщения. Притеснена основно беше Машка. От родителите си имаше само няколко позвънявания, което означаваше, че не е толкова страшно. Смирнов питаше кога е тренировката и защо Алекс не отговаря.

Сестрата донесе вкусна закуска, като предупреди, че главният лекар вече е на път за клиниката.

— Цял главен лекар? Толкова ли е сериозно?

— Разбира се — потвърди момичето. — Надежда Сергеевна беше много притеснена за състоянието ви. Именно тя ви доведе в понеделник вечерта.

„Тоест с линейката за мен е дошъл самият главен лекар на целия този огромен медицински център?! — Алекс едва не се задави с чая си. — Защо такава чест? Или Сенсеич и тук има връзки, както в МВД и ФСБ?“

— Почивайте — мило му се усмихна сестрата. — Аз ще ви наглеждам.

Момичето си тръгна и Алекс започна да чете многобройните съобщения от Машка:

„Как си?“

„Дойде ли на себе си?“

„Какво се случи?“

„Можеш ли да говориш вече?“

„Идваме!“

„Сенсеич ни увери, че всичко с теб ще е наред, но ние все още сме много притеснени.“

„Сенсеич ни разказа за Стас. Той е…“

В стаята надникна непознат мъж в официален костюм.

— Извинете, вие ли сте Алексей Селин?

— Да — предпазливо отвърна Алекс.

В последно време непознати, които знаят името му, започваха да го напрягат.

— Отлично! — мъжът отвори вратата и влезе в стаята. — Имам важна работа с вас.