Алекс Кош
Илюзия за поражение (15)

Глава 4

— Така, спокойствие, защо изобщо се притесняваме? — оживи се Даня. — Това са просто полицаи и военни, нали? Те нямат никакви умения.

— Наистина ли мислиш, че Сенсеич ще доведе за обучение в нашия клуб обикновени полицаи? — изсумтя Машка. — Ако искаш да знаеш, СОБР по същество са полицейските специални части. През деветдесетте същите тези извършваха операции в Северен Кавказ.

Приятелите изненадано се вторачиха в момичето.

— А ти откъде знаеш?

— Чичо ми служеше точно по време на чеченския конфликт — гордо отговори Машка. — Получи орден за храброст, между другото.

— А защо никога не сме чували за това? — малко обидено попита Даня.

— Не е ставало дума — сви рамене Машка. — Като, а ти пробвал ли си тази комбинация от удари? А как игра вчера твоят баскетболен отбор? И между другото, чичо ми е герой от войната.

Тук вече и Алекс се възмути:

— Искаш да кажеш, че говорим само за спорт.

— А за какво друго? — Машка насмешливо огледа приятелите си. — Спомняте ли си въобще колко често се виждахме, докато Сенсеич беше в Китай?

Алекс се засрами повече от всички, защото ходеше на общите срещи по-рядко от останалите. Някак си не му беше до това, а и се мотаеше повече с приятелите от акробатиката, които, между другото, някак подозрително се покриха след инцидента в клуба. На тяхно място вече щеше да е умрял от любопитство, искайки да научи повече за света на Рейтинга, а Димон оттогава дори едно съобщение не е написал. Много странно.

— Е, сега живеем в съседни стаи — каза Алекс. — Ще общуваме повече.

Машка го погледна замислено.

— Не знам дали ни трябва.

— Така, това е! — плесна с ръце Тьома, усещайки, че атмосферата става малко напрегната. — Да се върнем към темата за тренировките. Скоро в залата ще влязат двадесет яки възрастни мъже…

— Хей, всъщност в полицията служат и момичета — прекъсна го Машка.

— Двадесет яки мъже — настойчиво повтори русият паркурист. — И, може би, няколко красиви, но много бойни жени, което, честно казано, само ще ни усложни задачата.

Алекс едва не се пошегува за увлечението на Тьома към по-възрастни от него жени, но навреме се въздържа. Не беше тема за шеги, особено като се има предвид, че самият Тьома подкрепяше Алекс по всякакъв възможен начин и явно не заслужаваше подобни приказки по свой адрес. Тук той можеше само да му съчувства.

— Струва ми се, че ще са доста повече от двадесет — отбеляза продължаващия да гледа през прозореца Даня. — Още два микробуса спряха долу.

И наистина, освен тези, които пристигнаха с колите си, сега в тренировъчния център се изсипаха и редови служещи, облечени в тактически черен камуфлаж.

— О, стига и вие! — забелязвайки как се намръщиха приятелите му, каза баскетболистът. — Ще бъде интересно! Да вървим в залата, там ще решим какво да правим по-нататък.

— Аз бих пробвал да намеря Елена — предложи Тьома, когато вече крачеха по коридора. — Сенсеич избяга от отговорност, но тя няма да ни остави в беда.

И тук се оказа прав, макар и не на сто процента. Елена ги посрещна на изхода от жилищния етаж с две черни папки в ръце.

— А ето ги и нашите супертреньори — ободряващо се усмихна тя. — По лицата ви виждам, че сте малко напрегнати.

Съдейки по строгия костюм, икономката нямаше намерение да участва в тренировката, което означаваше, че не можеха да разчитат на нейната помощ.

— Съвсем малко — призна Машка. — Лично аз досега съм водила само занимания в школата по гимнастика, и то за деца в предучилищна възраст. Тук моите умения едва ли ще са от полза.

Елена намигна на Машка.

— Няма нищо страшно, справила си се с децата, с възрастните ще е много по-лесно. Вече разделих пристигналите на две групи. Данил и Тьома ще водят редовите служители в основната зала, а ти и Алекс ще водите групата за напреднали в малката зала.

„Имаме и малка зала?“ — мислено се изненада Алекс.

— А защо точно такова разделение? — ревниво попита Даня. — Значи за нас началната група, а за тях — напредналата?

— Не се ласкайте, в основната група има петдесет човека, а в напредналата — само десет — успокои го Елена. — Дори не знам на кого ще му е по-трудно.

— А вие…

Елена даде папките на Машка и Тьома.

— Аз не участвам в това, отивам да търся липсващите съставки за драконовия коктейл за детоксикация на Алекс — тя се усмихна успокояващо на момчетата. — А и съм сигурна, че вие ще се справите сами, вярвам във вас.

— Благодаря за помощта — искрено й благодари Селин.

— Много се радвам за Алекс, но защо ние да учим собристи? — безпомощно попита Тьома. — Стоварват цялата тази тълпа върху нас четиримата.

— О, господи, ами направете им тестове, разберете какви умения имат и на какво да ги учите — махна с ръка тя. — Между другото, Виктор предупреди, че в напредналата група може да не криете специалните си умения, които всъщност не са толкова много. Цитирам.

Точно това приятелите не очакваха.

— Значи те всички знаят за Рейтинга? — шокира се Алекс.

— Конкретно за Рейтинга знаят малцина, но почти всеки вероятно се е сблъсквал с негови представители на работата си. Винаги ще се намерят ученици, а понякога и майстори, които използват уменията си за престъпления. Лесните пари изкушават мнозина, а далеч не всички майстори по бойни изкуства имат висок морал. Всъщност някои изобщо го нямат.

Алекс веднага си спомни за „рептилоидите“, които се занимаваха с най-обикновени грабежи, и за личния си противник, който се оказа и маниак-убиец. Да, за обикновените полицаи ще е много трудно да хванат такива престъпници.

— Мислите ли, че ще можем да ги обучаваме толкова много? — скептично попита Алекс. — За това са нужни години!

— Започнете тренировки, а после Виктор ще се включи и ще помогне със съставянето на програма.

Момчетата веднага се ободриха.

— Това вече е друга работа!

— Тогава няма проблем.

— Така е по-добре — кимна одобрително Елена и рязко добави: — И повече уважение, все пак тези хора защитават закона, докато вие тичате по покриви и пиянствате по нощни заведения.

Тьома искаше да се възмути, но не намери подходящите думи, а останалите предпочетоха смутено да замълчат.

— Тогава да тръгваме — прекъсна най-накрая неудобната пауза Машка. — Само ни подскажете къде е малката зала? Все още не сме разузнали цялата сграда.

— На минус първия етаж, надолу по тези стълби — посочи с ръка жената. — Там има отделни съблекални, вече изпратих вашите ученици. Така че действайте.

— Да, ще се справим — каза не на нея, а по-скоро на себе си Алекс.

Пожелавайки си късмет, приятелите се разделиха. По пътя към малката зала Машка отвори получената от Елена папка и показа на Алекс самотен лист със списък с фамилни имена.

— И използва цяла папка за това? — усмихна се Алекс.

— Е, с нея ще изглеждаме по-солидно — предположи момичето.

— Аха, още щом застанем пред група опитни офицери с черна папка в ръце, и те веднага ще започнат да ни уважават — подсмихна се Алекс. — Обзалагам се, че ще трябва да пребием поне трима, за да ги накараме да ни вземат на сериозно?

Машка сви рамене.

— И един ще е достатъчен, ако се направи достатъчно ефектно.

— На какво ще се обзаложим?

— Загубилият трябва да открадне електрическия скутер на нашия охранител — отмъстително присви очи момичето. — Не за дълго, може би за ден.

Алекс се засмя.

— Май не го харесваш много?

Момичето сви юмручета.

— Да, вбесява ме, нарече ме дребна!

— Но ти наистина си дребна — по инерция отбеляза Селин.

Машка ловко го удари по темето с кожената папка.

— А ти май съвсем си си изгубил страха.

— Млъквам, млъквам — припряно каза Алекс и потърка удареното място. — Но спорът е някак съмнителен, ти сигурно вече си планирала сама да го откраднеш. Което означава, че така или иначе ще получиш това, което искаш.

— Това е законът на живота — изсумтя момичето. — Аз винаги получавам това, което искам.

— Да можех и аз — въздъхна Алекс.

— Ти просто и сам не знаеш какво искаш — с леко недоволство го погледна Машка и веднага се ободри: — И така, обзалагаме ли се?

— До-обре.

Те си стиснаха ръцете и спряха пред врата с внимателно изписан с красива калиграфия надпис „Малка зала“.

— Ще се справим ли? — вече не толкова уверено попита момичето.

Алекс й вдигна палец.

— С лекота.

Отваряйки вратата, приятелите видяха доста просторна зала с висок таван. Не като на последния етаж, но със сигурност поне шест метра височина. От оборудването имаше само боксови чували и стойки с оръжия, като освен вече познатото хладно, имаше и огнестрелно оръжие!

— Уау, тук си имаме и стрелбище — прошепна Алекс на приятелката си. — Яко!

Но Машка не сподели радостта му, а внимателно огледа бъдещите ученици. Десетимата мъже на възраст от около двадесет и пет до петдесет се бяха пръснали из залата, някои загряваха и се разтягаха, други скептично разглеждаха тренировъчните оръжия.

— Кхм — изкашля се Машка, привличайки вниманието на мъжете. Сякаш някой можеше да не забележи появата им. — Добре дошли в нашия тренировъчен център. Казвам се Мария, това е Алексей, назначени сме за ваши треньори.

Бъдещите ученици приеха думите на момичето без особен ентусиазъм.

— Малката, що за шега? — попита добре сложен брадат мъж в анцуг „Найк“. — Не сме дошли в балетно училище.

Алекс веднага мислено си отбеляза говорещия като първа цел, на която да демонстрира уменията си. А после погледът му обходи лицата на другите мъже и изведнъж улови позната татуировка на нечий врат.

„Хей, това е оня капитан от полицията, който каза, че е приятел на Сенсеич! — спомни си Алекс. — Значи наистина не е лъгал.“

Капитан Уваров изглеждаше все така небрежно, както и когато се срещнаха в участъка. Но сега вместо омачкана униформа носеше протрит анцуг и избеляла тениска, разкриваща неочаквано мускулести ръце и рамене, покрити с татуировки.

— С балета не бихте имали шанс — изсумтя Машка. — Ние тук ще учим по-прости неща, различни бойни изкуства, боравене с хладни оръжия.

Мъжът хвърли подигравателен поглед на двамата.

— Не, сериозно, малката, къде са по-старшите? Явно сте сбъркали залата, групата на начинаещите е някъде другаде.

— А да режеш салата в кухнята и да помагаш на майка си не е боравене с хладно оръжие — присъедини се към брадатия още един „ученик“.

Този късо подстриган младеж изглеждаше малко по-възрастен от Алекс и Машка, но държането му издаваше в него образцов военнослужещ. Колкото и да е странно, останалите мъже гледаха момичето без насмешка и не се присъединиха към забавлението. Може би вече се бяха сблъсквали с младите представители на Рейтинга и знаеха колко силни могат да бъдат, или просто вече бяха получили цялата необходима информация от Сенсеич.

Затова пък в разговора неочаквано се намеси познатият на Алекс капитан Уваров.

— Мъже, не е добра идея да започвате запознанство с унижение — каза той, потупвайки брадатия по рамото.

— Аз не унижавам никого — отблъсна ръката му мъжът. — Кой си ти всъщност? Явно не си от нашите, не съм те виждал в управлението.

— Да, аз съм обикновено ченге — криво се усмихна Уваров. — Или кука, казано поновому? Като цяло, полицай. А сега ще унижават теб.

Брадатият скептично погледна Уваров.

— Ти ли?

— Мога и аз. Но момичето ще се справи по-добре с тази задача. Да, Мария?

Машка пристъпи напред и тропна с крак.

— На татамито.

Първоначално Алекс се изненада, че Уваров познава Машка, но след това си спомни, че капитанът е спасявал всеки от тяхната компания в полицията. Във всеки случай, това каза той, когато се срещнаха в участъка.

Брадатият мъж хвърли насмешлив поглед на момичето.

— Сериозно? Имам петнадесетгодишна дъщеря, която е по-висока. Няма да се бия с теб. В краен случай мога да търкалям по пода твоя мълчалив приятел.

Не че Алекс смяташе да се прави на статуя, просто не успяваше да вмъкне дори и дума в престрелката на Машка с брадатия.

— Аз…

— Да търкаляш по пода? — прекъсна го момичето. — Какво пък, това е добра идея. Значи ще се търкаляш.

Машка направи няколко плавни, но много бързи крачки напред и удари с юмрук брадатия мъж в лицето със скок, защото иначе просто нямаше как да го достигне. Но съперникът й се оказа не толкова прост и успя да хване ръката й в широката си длан.

— Момиче, спри…

В следващия момент Машка се отблъсна в коленете на брадатия и направи салто назад с разтягане, като заби пръста си право в брадичката му. Въпреки силата на удара, мъжът остана на крака, макар че за няколко мига изглеждаше леко изгубен в пространството.

— Не е зле — неохотно призна той, докосвайки челюстта си. — Балетът може да бъде и опасен, нали? Можеш да нападаш, но аз така или иначе няма да се бия с теб — а за околните добави: — Ох, писна ми от тези феминистки.

Разбира се, за някой, който не познава уменията на Машка, те изглеждаха наистина смешно — командосът тежеше три пъти повече, а ръката му визуално изглеждаше по-дебела от тънката талия на момичето. Освен това всички участници в „напредналата“ група, включително и брадатия, изглеждаха и се движеха като опитни бойци, и в очите им Машка беше само крехко, стройно и напълно безобидно момиче.

— Съветвам те да бъдеш по-сериозен — предупреди го Машка. — Освен ако, разбира се, не искаш да загубиш от някаква си балерина.

И отново момичето го нападна, непрекъснато променяйки тактиката и нанасяйки удари от различни страни. При това се целеше основно в коленете и глезените, като старателно го изкарваше от равновесие и периодично го принуждаваше да прави салто или дори да падне на пода. Това не означаваше, че брадатият беше лош боец, просто момичето се движеше много по-бързо и притежаваше различни техники, като постоянно ги редуваше. Разбира се, една грешка от нейна страна можеше да доведе до мигновено поражение, тъй като мъжът беше доста силен физически, но момичето не допусна грешки. За чест на брадатия трябва да се признае, че той успешно прикри всички уязвими точки, чието поразяване от страна на Машка можеше да го изкара от строя.

— Добре, добре — не издържа най-накрая мъжът. — Признавам, биеш се добре… за момиче. Но в реална ситуация от твоите ритници няма да има голяма полза. А ние не сме дошли тук да изучаваме спортни бойни изкуства.

Алекс много искаше да научи защо всъщност са дошли тук, но преди да задава въпроси, реши да остави Машка да довърши играта си.

— Спортни? — подсмихна се Машка. — Знаеш ли колко удара ти нанесох? Четиридесет и два.

— Без никаква полза — насмешливо подметна младият боец, който беше подкрепил брадатия, спечелвайки си гневен поглед от Алекс.

Селин вече мислено си представяше какво ще направи с този шегаджия, щом му се удаде добра възможност. А рано или късно тя определено щеше да се появи и тогава „таралежът“ определено ще съжалява за заядливостта си.

Машка пристъпи към една от боксовите круши.

— А сега да си представим какво би се случило с теб, ако наистина бях вложила сила в един от тези удари.

Тя нанесе лек удар с юмрук по крушата и просто я проби, потъвайки до лакът в пясъка.

Брадатият шокирано се вторачи в пробитата круша.

— Това някакъв фокус ли е? — попита накрая той.

По принцип противникът на Машка беше отчасти прав, тя не би могла да пробие крушата с едната сила, но ако освободи невидимо острие при удара — съвсем лесно. Продължавайки демонстрацията, момичето нанесе още няколко режещи удара с дланите си и просто насече невинната круша на няколко парчета.

— Не, Гриша, това не е фокус — обясни на брадатия един от мъжете, най-възрастният от всички. Въпреки атлетичната му фигура и отлична стойка, покритото му с бръчки лице и благородната сива коса издаваха възраст, наближаваща петдесет или дори шестдесет години. — Те просто са от тях.

Брадатият изглеждаше леко объркан.

— От тях?

— Бойни шизита^[1] — поясни друг от мъжете, неучаствали в конфликта.

— Кой-кой?! — едновременно попитаха Машка, Алекс и брадатия.

— Ами от „онези“, увличащи се по всякакъв вид мистика — обясни „пенсионерът“. — Вероятно сте срещали такива и преди. Йоги, каратисти, кунгфуисти и всякакви други „исти“, които са се научили да използват специални техники или просто са открили някакви необичайни способности в себе си.

Младият мъж с прическа „таралеж“ направи недоверчива гримаса:

— Да не са някакви X-Men-и?

— Глупости, никой не може да лети или да се телепортира — изсумтя „пенсионерът“. — Но да пробие стена с гола ръка или да избегне куршум — с лекота. И такива бързаци бягат не по-зле от Юсейн Болт, така че с тях има постоянни проблеми.

Уваров доволно се ухили.

— Бойни шизита, значи? Харесва ми.

Тук вече Алекс не издържа.

— Хей, всъщност ние сме вашите треньори. Покажете повече уважение.

— Имам внук на твоята възраст, хлапе — насмешливо отвърна „пенсионерът“. — Ако ще да си Супермен или Капитан Марвел в плът, уважението трябва да се заслужи.

Алекс вече се канеше да заяви на стареца, че това „хлапе“ може да просне на пода всички в тази зала. И дори беше готов да го докаже, започвайки с младежа, който преди малко се подиграваше на Машка.

— Нищо не разбрах, но във всеки случай признавам, че момичето наистина не е лош боец — видимо неохотно каза брадатият. — И може би дори имаме какво да научим от нея.

— Аз също с радост ще докажа професионалната си пригодност — побърза да каже Алекс, продължавайки да гледа яростно младия боец. — С всеки от вас.

— Няма нужда от демонстрации — парира го „пенсионерът“. — На новите дамата вече всичко показа, а останалите и така знаят, че учениците на Виктор Тропов няма как да са слабаци.

Останалите от учебната група мълчаливо кимнаха, потвърждавайки думите му. На Алекс му остана само да се диви кога Сенсеич е успял да се докаже толкова добре в спец службите — оказваше се, че го познават представители на най-различни структури. Още повече че беше прекарал последните две години в Китай.

— Тогава да започнем тренировката? — предложи Машка, гледайки победоносно Алекс.

Той кимна късо на приятелката си, признавайки, че е загубил облога. Сега Алекс трябваше да рискува ако не живота, то със сигурност здравето си, и някак да открадне електрическия скутер на Иван.

— Започвайте — милостиво разреши „пенсионерът“.

Колкото и да е странно, след демонстрацията на Машка и обясненията на „пенсионера“ тренировката протече много добре. Всички присъстващи в залата мъже имаха нелоши бойни умения, особено когато ставаше дума за ръкопашен бой. С хладните оръжия нещата бяха малко по-зле, очевидно точно затова Мария беше изпратена тук. Изборът на нож като основно оръжие срещу хора със специални умения беше доста очевиден. Той позволяваше да се задържи противника, без да се прибягва до използване на огнестрелно оръжие, или точно обратното, максимално ефективно да се защитиш от нападение. Алекс не беше толкова добре запознат с работата с хладни оръжия, така че през по-голямата част от тренировката просто помагаше на приятелката си да демонстрира техники и да следи за правилното им изпълнение от десетте ученика.

Като цяло тренировката почти не се различаваше от обичайно занятие в клуб по бойни изкуства. Освен че спарингите бяха малко по-твърди, отколкото в обикновените клубове. Толкова твърди, че на няколко пъти едва не се стигна до саморазправа, но Алекс като по чудо успя да се сдържи и да не нарани „таралежа“ и брадатия.

А когато занятието свърши и уморените мъже тръгнаха към съблекалнята, към Алекс се приближи старият му познайник.

— Браво на вас — добродушно каза капитан Уваров. — Справихте се, въпреки че попаднахте на доста трудни ученици.

— Ученици като ученици — сви рамене Алекс, гледайки с крайчеца на окото си как Машка разговаря с „таралежа“. Очевидно младежът беше решил да опознае по-добре треньора, но момичето не подкрепи импулса му, отговаряше неохотно на въпросите му и се опитваше да се отърве от него възможно най-скоро. — Макар че следващия път може би си струва да направим още няколко спаринга, за да има разбиране какво не трябва да се прави.

Уваров проследи погледа на момчето и разбиращо се усмихна.

— А изобщо знаеш ли кого тренирахте днес?

— Собровци? — неуверено отговори Алекс, усещайки някаква уловка във въпроса му.

— Не само. Онзи млад човек, който се присламчва към приятелката ти, служи в президентската охрана, някои от мъжете са във ФСБ, а прошареният любител на комиксите… нека просто кажем, че до голяма степен пълномощията му са почти като тези на президента.

Алекс очакваше Уваров да признае, че това е шега, но той остана напълно сериозен.

— Така че в залата вие, разбира се, сте дълбоко уважавани треньори — продължи той със сарказъм, — и може би дори сте по-силни от всички присъстващи, взети заедно, но все пак не бих ви съветвал да ги нагрубявате и да ги наранявате в спарингите.

— Никой не ги е наранявал — присъедини се към разговора им Машка. — Аз лично действах много нежно.

Междувременно „пенсионерът“ излезе от съблекалнята и се насочи право към Уваров.

— Говорихте ли вече с момчетата?

— Не успях, другарю генерал.

„Генерал?! — изненада се Алекс. — Никога не съм бил силен в званията, но това май е самия връх? По-нагоре са само членове на правителството и президентът. Или не?“

— Виждам, че по принцип не сте лоши — започна разговора „пенсионерът“. — Но когато се договаряхме с Виктор за тренировките, предполагахме, че с нас ще работят хора, да кажем… по-сериозни.

Алекс гневно стисна зъби, възнамерявайки отново да напомни, че е готов да докаже своята сериозност в спаринг с всеки от присъстващите, но мъжът бързо вдигна длани пред себе си:

— Като цяло вашите умения ни устройват — каза той примирително, — но ако ще си сътрудничим, то ще имаме нужда от помощ не само в тренировките.

Тук Алекс и Машка наостриха уши.

— В смисъл?

— Вече се научихме как да се справяме с наистина опасните бойни шизита. Огнестрелните оръжия все още се справят добре. А там, където дори снайперистите не могат да помогнат, се намесват по-сериозни момчета, такива като вашия учител например. Но все още остават онези, по които нямаме право да стреляме, разни крадци, хулигани, та дори и изнасилвачи.

При споменаването на последното Алекс се намръщи. Точно по изнасилвачите първо трябва да се стреля.

— За залавянето на такива често се нуждаем от помощ.

— Искате да ги ловим? — уточни Алекс.

— Не да ги ловите, а да участвате в операции по залавянето им като поддръжка — поясни Уваров.

Приятелите се спогледаха, прочитайки в очите на другия интерес и леко вълнение.

— И кого ще залавяме?

— Има една банда, която отдавна се занимава с грабежи — започна да обяснява Уваров. — Тези мръсници много бързо се оттеглят по покривите и има подозрения, че са от… бойните шизици — добави той, наслаждавайки се на формулировката.

Алекс веднага си спомни за бандата „рептилоиди“, с които се беше сблъскал по време на Играта. Но каква беше вероятността да ги молят за залавянето точно на тази конкретна група? Едва ли в Москва има само една банда крадци, които са в Рейтинга, вероятно има много такива…

Машка въздъхна разочаровано.

— Обикновени крадци? А ако използвате хеликоптери за залавянето им?

— Май си прекалила с американските филми — усмихна се Уваров. — Наистина имаме хеликоптери, но за използването им се изискват разрешителни, нали знаете. И дори ако по някаква невероятна случайност знаем къде точно ще се извърши грабежът, нито МВД, нито ФСБ, нито дори ФСО ще ни дадат хеликоптер заради някаква си група безобидни бандити.

Алекс погледна изразително към генерала, който, по думите на самия капитан Уваров, имаше власт, равна на тази на президента, но капитанът игнорира намека му.

— Те сигурно са въоръжени? — уточни Машка. — И искате да изправите обикновени тийнейджъри срещу въоръжени крадци?

— Обикновени? Нали току-що говорехте за невероятните си умения? — подкачи ги „пенсионерът“. — Всъщност не е задължително да ги залавяте, достатъчно е да ги проследите и да ни съобщите местоположението им.

— Ако учителят ни позволи…

— Всичко вече е обсъдено с него — увери ги „пенсионерът“.

— Тогава… сме съгласни — уверено отговори Алекс. — Мисля, че и останалите момчета ще подкрепят нашето решение. А може ли да получим повече информация за тези крадци?

Имаше голяма вероятност с достатъчно информация дори да не им се налага да тичат по покриви. В крайна сметка имаше шанс да използват помощта на „котките“ и да открият крадците от Рейтинга чрез техните канали.

— Доста е оскъдна. Не носят маски, а само черни очила. За отваряне на ключалки използват неизвестна киселина. Според показанията на някои очевидци — той кимна към Алекс, — крадците носят фосфоресциращи зелени лещи.

„Наистина?! — шокира се Алекс. — И все пак наистина са «рептилоидите?»! Колко малък е светът!“