Алекс Кош
Илюзия за поражение (10)

Интерлюдия 2

Елена стоеше до прозореца и гледаше смеещите се пред входа на сградата приятели.

— Браво на тях, справиха се добре — меко каза тя на Виктор Тропов. — Но не беше ли твърде суров с тях?

Плешивият мъж по навик погали малкото драконче на ръката си.

— Точно колкото трябва. Време беше да разберат, че това не е игра и че в Рейтинга човек може да срещне много силни и опасни противници.

Дракончето Гаар отвори едното си око и погледна жената.

— Откъде такава загриженост в прочутата в цял свят Убийца-сянка? — изграчи драконът. — Дори не мога да изброя колко деца си убила през живота си.

— Затова пък аз помня всички, които съм убила — със студен тон отвърна Елена. — И повече не искам да допълвам този списък.

— Никой не иска от теб убийства — увери я Виктор. — Точно обратното, да се грижиш за момчетата.

— Ще се грижа. Но кракът на Тьома…

— Утре вече ще ходи, вдругиден ще тича, а в края на седмицата ще е напълно възстановен. Чувствам, че разбирането му за „желязната риза“ значително се е подобрило благодарение на този инцидент.

Елена щракна с пръсти.

— Между другото, как се излекува толкова бързо? Дори аз не владея „желязната риза“ на такова ниво.

— О, те има още много да те изненадват, трябва само да им се даде подходящ стимул да се развиват.

— Значи сега постоянно ще ги вкарваш в ситуации в опит да стимулираш развитието им?

— Имам нужда от силни бойци — твърдо каза Виктор. — Имаме само една година до Световното първенство в Рейтинга и докато съм сигурен, че ще останат живи, ще правя всичко за тяхното развитие. По-късно усилията и страданията им ще се изплатят стократно.

— А сигурен ли си, че после ще ти кажат благодаря?

— Познавам ги цял живот. И вярвам, че тези шестима тийнейджъри ще се справят с всякакви трудности.

— Искаше да кажеш „четирима“, защото един вече си отиде, а първоначално май бяха петима…

— Не. Именно шестима.