Алекс Кош
Илюзия за поражение (21)

Глава 1

След заминаването на Стас и представителите на „Сребърния дракон“ Виктор незабавно извика линейка от клиника „Небесната сфера“. Въпреки че външно по Машка не се виждаха сериозни травми, при подобни случаи беше по-добре да се презастраховат. Докато чакаха лекарят да стигне до учебния център, Елена занесе момичето в стаята си.

След като придружиха икономката и Виктор до вратата, приятелите останаха да стоят объркани в коридора.

— И какво изобщо беше това? — зададе съвсем логичния въпрос Даня, поглеждайки от Алекс към Тьома и обратно.

— Самият аз още не съм наясно — отвърна честно Тьома. — Някакъв ритуален двубой за духа пазител, по някаква причина „Сребърния дракон“ също се намесва. Ако можех просто да си дам дракона, с удоволствие бих изхвърлил моя, така или иначе е безполезен. А Алекс дори има два. Защо могат да се предават само чрез смърт, що за глупави условия?

— Стас е убиец, просто трябва да го предадем на полицията и да видим тогава как ще се яви в уречения час — предложи Даня. — Какво? Ние ще изпълним нашата част от договора, само той няма да дойде за боя.

— Изглежда сега Стас е под закрилата на „Сребърния дракон“, а с техните пари изобщо не е проблем да се оправят с полицията — намръщи се Тьома. — Но поне не трябва да се притесняваме за безопасността си, до двубоя той няма да прави глупости… предполагам.

Даня поклати глава.

— Не, не. Не се знае какво ще му щукне в главата утре, особено след като явно не всичко е наред с тази глава. Видяхте ли как потрепваше лицето му и как се променяше тонът на гласа му? Въобще Стас като цяло не изглеждаше много здрав.

— Той каза, че е ограничен във времето — включи се в разговора Алекс, който до този момент стоеше мълчаливо и гледаше в една точка. — И съдейки по тона, не ставаше дума за самолетни билети.

— Станислав умира — поясни Сенсеич, излизайки от стаята на Елена. — И вярва, че духът пазител е единственият му шанс да оцелее. Вече ви казах, че той се свърза с мен и ме обвини, че ако навремето не бях отказал да го тренирам, той вече щял да си има дракон и всичко със здравето му щяло да е наред.

— А така ли е наистина? — със съмнение уточни Тьома. — Мислех, че те изобщо не влияят на физическото ни състояние.

— Кой знае? — сви рамене Виктор. — Не съм лекар и нямам достъп до медицинското му досие. Но някой е убедил момчето, че духът пазител определено може да му помогне. И след като пристигнал в Москва с надеждата да се присъедини към някой от клубовете и да получи Духовния плод, Стас е разбрал, че никой няма да приеме такъв като него. Само най-близките и най-добрите ученици получават шанса да запечатат дух пазител и, разбира се, никой не би пропилявал тази възможност за непознат с болно тяло и нездрава психика. Чували ли сте за биполярно разстройство?

— Нещо като това, което прави Алекс? — предположи Тьома, с което накара Селин да се намръщи.

— Колкото и да е странно, доста си близо до истината — неочаквано се съгласи Виктор, като хвърли толкова студен поглед на Селин, че по гърба му пробягаха мравки. — Само че Алекс създава това разделяне на емоционални състояния изкуствено, а при Стас то е по рождение и възниква напълно непредвидимо. Настроението му може да се промени кардинално на всеки няколко минути или часове и дори неговата енергия чи е повлияна от тези състояния.

— Но дори при всичко това той е много силен — отбеляза Алекс, радвайки се на изместването на вниманието към Стас. — Що за обучение е преминал в Екатеринбург? И откъде е разбрал за Рейтинга?

— Посъветвах родителите му да изпратят Стас в школата по бойни изкуства „Стоманения нокът“ — това е едно от дъщерните дружества на малък клуб от Рейтинга. Чух много добри неща за майстора, който преподава там, той е психолог по образование и, както се надявах, би могъл да помогне на момчето да се справи с болестта много по-добре от мен.

— Не знам за помощта за психиката, но този майстор го е обучил прекалено добре. Стас е просто някакъв мутант! — възмути се Алекс. — Дори Иван не успя да се справи с него. Подозирам, че ако бях получил същия удар и се отпечатам в стената, дори „Небесната сфера“ нямаше да успеят да ме съберат.

— Е, първо, Иван не се е бил сериозно с момчето, а просто го е изплашил — не се съгласи Виктор. — И второ, ако той е мутант, значи и вие сте.

— Как така? — възмути се Даня.

Алекс и Тьома се присъединиха към него:

— Защо?!

— Всеки от вас притежава значително по-голям потенциал от Стас — поясни Сенсеич с доволна усмивка. — Просто все още не сте успели да го разкриете.

— Защо? — чувствайки се малко глупаво, повтори въпроса Алекс.

— Ето това вече е добър въпрос, Алекс! — вдигна показалец Сенсеич. — Но на него ще се опитаме да отговорим заедно малко по-късно. Да изчакаме Мария да се присъедини към нас.

Докторът от клиниката пристигна около половин час по-късно. През цялото това време приятелите седяха в трапезарията и вяло обменяха мисли за всичко случило се. Алекс не можеше да си намери място, обикаляше помещението от единия ъгъл до другия и си представяше какво ще направи със Стас, щом получи такава възможност. Само ако имаше сили да се възползва от тази възможност…

— Тя ще се оправи ли? — за пореден път попита Алекс приятелите си, сякаш знаеха повече от него.

— Сто процента! — с готовност отговори винаги позитивният Даня. — Няма как да е другояче.

И Алекс продължи да се разхожда из трапезарията.

— Какво само сновеш?! — не издържа Тьома. — Дан, той напомня ли ти на някого сега?

— Определено — съгласи се мършавият баскетболист. — Абсолютно същите думи.

— За какво говорите? — спирайки рязко, недоволно попита Алекс.

— Машка също така сновеше напред-назад, когато беше в болницата — с усмивка обясни Тьома. — „Как е той там? Ще се оправи ли? Ако имаше нещо сериозно, щяха веднага да ни се обадят, нали?“

— О, стига — изсумтя Алекс. — Аз съм сериозен.

— И аз съм сериозен — изобщо не се смути Тьома. — Успокой се, Сенсеич каза, че тя просто е припаднала от силен удар. Ето че неслучайно днес получихме VIP картите на клиниката, точно навреме.

— Да, картите! — спомни си Алекс.

Не беше успял да каже на Сенсеич за VIP картите!

Изскачайки от трапезарията, Алекс се качи на втория етаж и се сблъска с излизащия от стаята на Елена лекар. Този път „драконите“ бяха посетени не от главния лекар, а от някой от обикновените лекари. Солиден мъж в очевидно скъп костюм, скрит под небрежно наметнат бял халат. С елегантни маниери, гладко избръснат, с тънки устни и, съдейки по външния вид, леко арогантен. Или може би не леко.

— Не знам защо ме извикахте — казваше той на крачещия редом с него Виктор, докато прибираше тънък таблет в куфарчето си. — Просто загуба на съзнание поради леко сътресение. Следващия път, преди да се обадите на лекар, опитайте с амоняк, спестете си допълнителни хиляда долара.

Зад тях унило крачеше момичето.

— Колко, колко? — изненадано възкликна Алекс.

„Каква ли тогава е цената на един ден във ВИП стаята?!“ — ужаси се той.

Докторът спря и измери Алекс с отвратен поглед.

— Не се учудвайте толкова, млади човече. Услугите на специалистите от „Небесната сфера“ не са нещо, което обикновените хора могат лесно да си позволят.

Алекс присви очи.

Тонът на доктора малко го подразни. Не че се къпеше в пари, но такова пренебрежение определено изглеждаше гадно. Особено ако се вземе предвид контраста с отношението на един от членовете на борда на клиниката и главния лекар — и двамата оставиха много приятно впечатление от себе си. Без показност и арогантност, въпреки че с такива цени за услугите на клиниката те вероятно биха могли да си позволят да купят няколко острова в топли краища на света като лятна вила. Всъщност нищо чудно наистина да беше така.

— Точно за плащането дойдох да поговорим — с рязък тон отвърна Алекс.

Най-накрая Машка откъсна очи от пода и погледна Алекс с леко любопитство. Тя вече знаеше колко много се дразни да се отнасят с него по подобен начин.

— Няма отстъпки за студенти — намръщи се докторът.

Алекс извади от джоба си пачка от няколко златни карти и подаде една от тях на лекаря.

— Тази карта би трябвало да покрие всичко. Ако Машка е загубила своята, ето още една.

Мъжът изненадано се вторачи в ръката му.

— Какво е това, някаква шега ли? — най-накрая изстиска от себе си той.

Алекс се усмихна доволно, наслаждавайки се на ефекта.

— Можете да проверите номерата им, днес ги получих лично от Надежда Сергеевна.

Докторът извади носна кърпичка от предния джоб на сакото си, изтри изпотеното си чело и се обърна към Виктор.

— Това шега ли е?

— Здравето не е шега — ухили се Виктор, гледайки доволно ученика си. — Изтъргува ги, значи. Браво, не го очаквах, честно казано. Костя взе парите и явно направи грешка.

Докторът въздъхна леко нервно и отново бръкна в куфарчето.

— Трябваше веднага да кажете, че притежавате VIP карти.

— Всъщност моята карта е в стаята ми — проговори Машка за първи път. — Просто ми излетя от главата, сега ще я донеса.

— Не е необходимо да я носите със себе си, ако сте в базата, тогава няма да има проблем — вече със съвсем друг тон каза докторът. — Просто ми кажете фамилията и телефонния си номер.

— Все още не сме ги активирали — призна Алекс. — Казаха ми, че ще бъдат регистрирани на моите приятели при първото им използване.

Докторът изпусна куфарчето от ръцете си заедно с таблета.

— Какво?! Държите в ръцете си неактивирани VIP карти?!

— Ами да — озадачено потвърди Алекс.

Докторът трескаво започна да вдига нещата си от пода.

— Разбира се, разбира се. Нека активираме картата ви сега и в бъдеще ще е достатъчно да дадете фамилията и номера на картата си — бързо избъбри той. — Съветвам ви да го запомните наизуст, някой ден това може да ви спаси живота. Някои дори си правят татуировка с баркода от картата, така че при нужда това да ги спаси. Клиентите ни невинаги са в съзнание, за да предоставят своите данни за контакт. Ако някога сте виждали хора с баркод на тила си, най-вероятно те са участници в Рейтинга с карта от клиника „Небесната сфера“.

„Уау — изуми се Алекс. — Мислех, че така се маркират любителите на наркотиците. А виж какво се оказа. И наистина съм виждал такива момчета по клубове, във фитнеса и дори просто на улицата.“

Лекарят използва таблета и регистрира картата на Машка, вземайки нейните данни за контакт. После настоятелно посъветва момичето днес или утре да отиде в клиниката и да се подложи на по-подробен преглед, а и за няколко възстановителни процедури. Изглежда, че след като разбра за наличието на VIP карта, излъсканият и високомерен мъж коренно промени отношението си към „студентите“. След като приключи с всичко, лекарят остави визитната си картичка на Машка, Алекс и Виктор и ги помоли да му звънят лично в случай на някакви здравословни проблеми.

След като го изпрати с поглед, Алекс попита Сенсеич:

— Защо той имаше толкова странна реакция?

Виктор се усмихна в отговор.

— Имаш ли представа колко струва една такава карта?

— Не много, честно казано — призна младежът. — Но, вероятно, доста, неслучайно е „VIP“.

— Наистина наглостта е второто щастие. За твое сведение, VIP картите предоставят безсрочен безплатен достъп до всички услуги на „Небесната сфера“. Такива имат само главите на топ клубовете в Рейтинга, различни представители от списъка на „Форбс“ и президенти. И те получават тези карти при специални условия, без възможност за прехвърляне на други лица.

— Стига бе — не повярва Машка.

— И картата струва някъде около милион долара. Или два. Честно казано, не следя пазара, защото никога не би ми хрумнало да ги купувам. По-често те се получават за услуги, оказани на „Небесната сфера“. Много сериозни услуги. А неактивирана карта — това въобще е рядко съкровище, защото при желание може и да се препродаде.

Алекс се взря в останалите карти в ръцете му така, сякаш щяха да прогорят кожата му и да паднат на пода.

— Колко-колко струват?!

— Да, това е много скъпо удоволствие — потвърди Виктор. — Очевидно техните специалисти възлагат много големи надежди на теб и другите мои ученици.

— Другите? — попита Машка. — Мислех, че ще изследват само Алекс.

— Да бе, да. А когато лекуват другите, няма да вземат никакви проби — подсмихна се Виктор. — Не. Те получиха на цената на един четирима потенциални носители на непозната за тях генетична особеност.

— Между другото, за това — опомни се Алекс. — Бих искал да поговорим…

— Стоп — прекъсна го мъжът. — Сега ще реша няколко въпроса с Елена, а след двадесет минути ще се съберем в трапезарията и спокойно ще обсъдим всичко. Вие ще зададете всички въпроси, които ви вълнуват, а аз ще ви разкажа за нашите бъдещи планове.

Алекс и Машка се спогледаха, като едновременно си помислиха, че е опасно да изпускат Сенсеич от поглед, в противен случай той пак можеше да изчезне, оставяйки ги с куп неразрешени проблеми.

— Между другото, Алексей, засега можеш да просветиш Мария за случилото се, след като тя загуби съзнание. Аз й разказах само в общи линии — Виктор хвърли ключовете за колата на Алекс. — Включително и за това. А в отговор Мария ще ти каже как й се е присънило, че те е викала по име, когато е лежала в безсъзнание.

— Какво?! — изненада се Алекс.

— Нямаше такова нещо! — възкликна веднага изчервилото се момиче.

Сенсеич някак подозрително бързо се оттегли в стаята на Елена, оставяйки ги сами. Хоп, и вече го нямаше. Те дори не чуха звука от отварянето на вратата.

— Хм… той се шегуваше — припряно каза Машка. — Наясно си, нали?

— Да, да, разбира се — съгласи се Алекс и бързо смени темата: — И в кой точно момент те хвана Стас? Надявам се, че Вася не е пострадал?

— Не стигнах до кафенето. Таксито беше спряно от полицията, изведоха ме от колата и след това ме зашеметиха.

— Полицаи?! — шокира се младежът. — Не Стас?!

— Още дори не съм го виждала. По думите на Сенсеич той се е появил тук и е казал, че лично ме е нокаутирал. И вие повярвахте?! — момичето възмутено стисна юмруци. — Аз щях да го подредя!

Алекс веднага си спомни доволното лице на главата на клуб „Сребърния дракон“, който уверяваше, че е само наблюдател. Да бе, да. Очевидно само с неговите връзки полицията можеше да бъде замесена в отвличането. И сега ставаше ясно защо този „наблюдател“ подари на Машка кола. Беше някакъв вид извинение пред момичето за отвличането.

Алекс демонстративно раздрънка ключовете, получени от Сенсеич:

— Между другото, познай от какво са тези ключове?

Машка прехапа устни и демонстративно се замисли.

— Не знам. Съдейки по пластмасовия ключодържател с копчета и надпис „Мерцедес“ — сигурно от шкафче във фитнеса.

— Ама че остър поглед — Алекс дори беше малко разстроен, защото пълноценна изненада не се получи.

— Но защо Сенсеич ти ги даде? — поинтересува се момичето.

Алекс не можа да сдържи доволната си усмивка.

— Те не са за мен, те са за теб.

— За мен?! — изненада се Машка.

— Да. Главата на клуб „Сребърния дракон“ по този начин се извинява за това, че е участвал в отвличането ти.

Машка запърха с мигли така, сякаш наистина смята да полети с тяхна помощ.

— Просто така си е дал колата?

— Явно — вече не толкова уверено отвърна Алекс.

Той някак си не се беше замислял за този жест, абсолютно не му беше до него. Но като цяло такъв подарък изглеждаше наистина доста странен.

— Да отидем да видим! — веднага изпищя от радост момичето, грабна ключовете от ръцете на Алекс и хукна надолу по стълбите.

Алекс нямаше друг избор, освен да я последва.

Чисто новият черен „Mercedes GLC“ примигна приветливо с фаровете си при натискане на копчето и Машка, като изписка още веднъж, се втурна към вратата и скочи вътре. Алекс отвори съседната врата и седна на пасажерската седалка.

— Така. Ако за всяко сътресение на мозъка ще ми дават кола, тогава ме бийте колкото ви душа иска — пошегува се момичето, имитирайки одески акцент. — А с документите за колата как е положението?

Алекс отвори жабката и очаквано видя там прозрачна папка с документи.

— Хей, тук изглежда всичко вече е регистрирано на теб, дори подписът ти стои — каза той озадачено, бързо прелиствайки документите. — Как е успял да направи всичко това толкова бързо?

— Нищо чудно, щом има връзки в полицията. И като цяло, нека помислим логично: ако Сенсеич познава толкова високопоставени хора, тогава си представи с кого общува главата на първия клуб в Рейтинга — съвсем логично разсъди момичето и веднага запали колата. — Хайде да се повозим! Тъкмо ще ми разкажеш какво се случи, докато бях в безсъзнание!

И Алекс започна да разказва. Като цяло разказът се получи доста кратък, въпреки че тогава му се струваше, че времето тече много, много бавно.

— Наоколо има много обидени — обобщи Машка. — Костя се обиди, казва, че не го обучават достатъчно добре, този искал дракон — бил обиден. Къде, по дяволите, са нормалните мъже?

— Аха, наистина, наоколо е пълно с неадекватни хора — раздразнено се съгласи с нея Алекс. — Например всички на чист руски ти казват да не напускаш тренировъчния център, а ти веднага тичаш на среща.

Машка се изчерви цялата.

— Кой да знае, че полицията ще му помага? Беше твърде непредвидимо.

— Да, да — съгласи се Алекс. — И когато второстепенен герой от филм на ужасите отива да провери тъмно мазе под зловеща музика, последвалото кърваво убийство също се случва напълно непредвидимо.

— Хей, ти кого наричаш второстепенен герой?! — възмути се момичето, опитвайки се да го удари с юмрук по рамото.

Колата леко се отклони.

— Шегувам се, шегувам се — бързо се поправи Алекс. — Гледай пътя! Ти си най-главният от всички главни герои. Или героини.

Момичето примижа лукаво и се усмихна.

— Така е по-добре.

— Писа ли на Вася, че всичко е наред? — със закъснение попита Алекс.

Момичето погледна в страничното огледало, изпреварвайки поредната кола на околовръстното, и възмутено отвърна:

— Обиждаш ме! — след това последва кратка пауза и по-малко емоционално продължение: — Щом се върнем, веднага ще му пиша.

На теория Алекс би трябвало да се възмути от такова отношение, казват, мъжка солидарност и така нататък, но всъщност настроението му само се подобри. Но за проформа той все пак се възмути:

— Сигурно е притеснен!

— Шегувам се — засмя се момичето. — Разбира се, че веднага му писах. Казах, че съм претърпяла лек инцидент, но сега всичко е наред. След разговора със Сенсеич ще го видя, особено след като сега имам с какво да отида на среща — Машка се престори на много съсредоточена върху пътя и някак небрежно попита: — И ако говорим за личен живот, какво става с твоята Настя?

Алекс се намръщи.

— Много добре знаеш, че тя не е моя.

— Да, да — изсумтя момичето. — Спомням си, че е с някакъв красавец. Но нали заради нея се прехвърли в друг институт, а дори не си й казал какво изпитваш? Как така?

Като се замисли, и самият Алекс не разбираше защо все още не е говорил с Корольова. Тоест, уж реши да се държи в института както обикновено, без техниката за промяна на личността, а това означаваше, че вече може да не сдържа чувствата си.

— Или все още се играеш на зубрач?

— Не, не играя. Може би си права, време е да поговоря с нея — съгласи се Селин. — В крайна сметка, кога ме е интересувало, че едно момиче вече си има гадже? — той се замисли още малко и каза още по-уверено: — Да! Така и ще направя на следващата консултация, ще я поканя на среща.

— Отлична идея — през зъби каза момичето.

— Ей, вече летиш с двеста! — опомни се Алекс, гледайки скоростомера. — Сега ще ти вземат книжката и повече никога няма да се качиш на нова кола!

— О — опомни се момичето и бързо намали скоростта. — Извинявай, просто реших да проверя как се държи колата. Огън е!

Прекараха целия път обратно в неловко мълчание, всеки мислейки за нещо свое. Едва когато колата спря пред тренировъчния център, Алекс се опомни и попита:

— Е, ще я задържиш ли?

— В смисъл?! — изненада се момичето. — Разбира се, че ще я задържа!

— Няма да отидеш и патетично да хвърлиш ключовете в лицето на този мъж? Един вид, не ми трябват твоите мизерни подаяния.

Машка завъртя пръст в слепоочието си.

— Това е моя законна компенсация. Сигурна съм, че за него тази кола не струва нищо и хвърлянето на ключовете в лицето му ще е безполезно. А така поне ще има някаква полза от всичко, което се случи — момичето погледна скептичното лице на Алекс. — Ох, добре. Ще покарам малко да й се изкефя, след това ще я продам и ще даря всички пари на кучешкия приют, в който съм доброволка.

— Уф — облекчено въздъхна Селин. — А аз се уплаших, че си станала меркантилна.

— Не съм станала, винаги съм била — не се съгласи момичето. — Не съм монахиня, нали знаеш, за да отказвам светски блага. И между другото, не забравяй да заложиш на боя на Сенсеич, момчетата и аз вече прехвърлихме пари на Планинеца, остана само ти. Въпреки че пренасрочиха двубоя, залози все още се приемат.

Последното нещо, за което Алекс мислеше сега, бяха парите, но щеше да е глупаво да се отказва от такава възможност. В крайна сметка Сенсеич нямаше как да загуби, тук дори рискът беше нулев.

Иван посрещна приятелите на обичайното си място на входа.

— О, малката се върна. В съзнание и на собствените си крака — поздрави той Машка. — В твоя случай това вече си е постижение.

— Много смешно — изсумтя момичето.

Машка изразително посочи с поглед към електрическия скутер, стоящ близо до входа.

— Надявам се, че не си забравил за своя дълг?

— Ти сериозно ли мислиш за това сега? — изсъска й Алекс. — След две седмици… на един от нас му предстои бой до смърт.

Разбира се, той искаше да каже, че боят е именно негов, но успя навреме да се сдържи. Все пак беше добре, че Сенсеич избра бой с Иван като изпитание, защото в противен случай Алекс трябваше сериозно да се бие с Даня, Тьома и Мария за възможността да участва в Двубоя на Духа. И момичето определено не би позволило да я третират като по-слабия пол, правейки всичко, за да докаже силата си. А Алекс едва ли би могъл да даде всичко от себе си в битка срещу нея.

— Какво, сега изобщо ли да се откажа от удоволствията на живота?! — възмути се Машка. — А, не! Който и от нас да се бие с този психопат, победата пак ще бъде наша. Така че горе главата!

Алекс и Машка се качиха в трапезарията, но там не намериха никого. В стаите приятелите им също ги нямаше, а щом надникнаха в главната тренировъчна зала, видяха двете момчета, седнали в поза лотос пред Сенсеич.

— По дяволите! Изглежда сме успели да пропуснем редките тренировки на Сенсеич! — разстрои се Алекс.

— Закъсняхте — посрещна ги учителят. — Леле, и двамата кипите! Нека да отделим малко време, за да изчистите главите си от ненужни мисли и емоции, а после спокойно ще поговорим.

Алекс искаше да възрази, че никой не е определял час за тренировка, но Машка навреме го сръга с лакът и го сложи на пода до себе си. На Алекс не му отне много време да се потопи в обичайното си състояние на покой и да се отпусне. А изглежда след разговора с Машка наистина се нуждаеше от това.

— А сега ще отговоря на основните ви въпроси, за да можете да се концентрирате правилно върху предстоящата тренировка — каза Сенсеич след известно време. — Кой иска да започне?

Машка прилежно вдигна ръка.

— Да, Мария?

— Веднага ще задам най-важния въпрос: каква е вашата цел? Тоест по каква причина ни събрахте и създадохте този клуб.

Плешивият мъж кимна одобрително.

— Браво, Мария, веднага зададе правилния въпрос. След две години ние трябва да попаднем в челната тройка на най-силните клубове в Рейтинга.

— Какво?!

— А вие четиримата ще представлявате Русия на шампионата на най-добрите млади бойци в света на възраст до двадесет и пет години.

— КАКВО?!

— Как така?! — възкликна Даня, почти стигайки до фалцет. — В други клубове има истински чудовища. Тоест те не само по сила, но дори и външно са чудовища!

— Вие просто още не знаете истинската си сила — уверено заяви Виктор.

Алекс смутено се изкашля.

— Докато лежах в болницата, ми хрумна една странна мисъл. Възможно ли е да не сте избрал случайно точно нас петимата за обучение? Тоест, разбира се, вие сте избирали най-талантливите ученици, но може би не е ставало дума само за талант, а и за още някои други особености?

— Разбира се — не възрази Виктор. — Създаването на перфектния боец има много компоненти. Не бих се фокусирал само върху таланта.

— А върху какво още? — заинтересува се Даня.

Виктор лукаво погледна Алекс.

— Защо ми се струва, че Алексей вече се е досетил за почти всичко — мъжът направи подканващ жест. — Хайде, сподели своите мисли и аз ще те поправя, ако някъде грешиш.

Алекс наистина много беше мислил по тази тема в клиниката, както и през цялото време, когато беше оставен сам на себе си в тренировъчния център, но откъде Сенсеич беше разбрал за това?!

— Работата е там, че в клиниката ми казаха, че имам невероятна способност да се регенерирам — започна да разсъждава на глас Алекс. — Лекарите не можаха да определят дали това е вродено или придобито умение, но в мен възникнаха определени мисли по този въпрос. Може би вие изначално сте търсили деца с определени мутации…

— Ти самият сериозно ли се мислиш за Върколака?! — писна Машка. — Имай предвид, че тогава аз ще бъда Сторм.

— … или по някакъв начин сте развили способността ни за регенерация — продължи Алекс. — Например, тази наша дългогодишна традиция да пием чай след тренировка. Сега, когато знаем колко ефективни всъщност могат да бъдат различни отвари от китайската медицина и алхимия, какво ще се случи, ако поите младите организми с някаква полумистична билка по време на тяхното израстване?

Сенсеич слушаше Алекс с доволно изражение на лицето и когато той спря да говори, кимна окуражаващо:

— Интересни предположения. Това ли е всичко?

— Специални тренировки — кратко отвърна Алекс.

— Защо специални? — попита Даня. — Винаги сме се занимавали със съвсем традиционни бойни изкуства.

И тримата гледаха Алекс като луд.

— Тай чи, чи гун, различни мантри, асани. Може би това е нещо като програмиране на организма, в определен порядък, с конкретно изпълнение. Направих „осмата форма“ съвсем малко по-различно и нейният смисъл неуловимо се промени. Може дори да не разбираме как нашето изпълнение на стандартните комплекси се различава от общоприетите.

— Това вече са някакви конспиративни теории… — изсумтя Машка.

— И така! — прекъсна я Алекс. — Говорим за най-различни компоненти, може би необходими за създаването, както Виктор Михайлович току-що каза, на идеални бойци. Талант, генетични особености, тайнствени отвари и специални тренировки. И, разбира се, духовете пазители, те със сигурност също трябва да внесат своята лепта.

Виктор запляска с ръце.

— Не е зле. И си прав: професионалната подготовка, дори и в обикновения спорт, е сбор от много фактори. Ако исках да стана учител на най-добрите бойци в света, трябваше да предвидя всичко и да използвам всяка възможност за вашето развитие. Ти не взе предвид само един фактор — мястото на тренировките. Нашето добро старо мазе също допринесе за вашето развитие. Преди нас там постоянно тренираха ъндърграунд бойци, затова аурата там беше доста специфична.

— За какво изобщо говорите? — смаяно попита Машка, гледайки ту Виктор, ту Алекс. — Какви мутанти и аури, какви билки?

— Говоря за това, че Виктор Михайлович от самото начало ни е подготвял по определена комплексна и много сложна методика. Използвал е различни средства и тренировки, за да направи нещо с нас.

Виктор се вгледа внимателно в очите на Алекс.

— Казваш го, сякаш е нещо лошо.

— Не — не се съгласи Селин. — Това е страхотно. Имаме невероятен късмет, че сте избрали именно нас. Просто не разбирам защо е трябвало да го правите на тъмно.

— А ако това също е било част от методите на тренировка? — отговори на въпроса с въпрос Сенсеич. — Вие не трябваше да знаете за Рейтинга в първите етапи на подготовката си.

— Но сега сме изостанали!

— Това не е за дълго — уверено отговори Виктор Михайлович. — Просто още не всички компоненти на вашата подготовка са се събрали. След по-малко от седмица вие сами ще разберете за какво говоря. Сега сте като цветни пъпки, протягащи се към светлината, на които не достига само миг, за да разцъфнат и да засияят.

Алекс трепна от такова вулгарно сравнение.

— А ако не искате да цъфтите и сияете — вече с друг тон продължи Виктор, — тогава ще ви помогна с магически удар. Стани! Започваме тренировка!