Алекс Кош
Илюзия за поражение (13)

Глава 2

— Тогава трябва да отидеш да видиш! — с любопитство каза Машка, повличайки Алекс към прозореца. — Покажи ми кой те мрази толкова много?

Селин огледа със съмнение улицата пред сградата.

— Дявол го знае кой е… А, ей онези двамата там!

За да се разбере от кого точно идва желанието за убиване суперсили не бяха необходими, достатъчно беше нормалното човешко зрение. Защото към клуба бавно се приближаваше добре познатия на приятелите Ворон в компанията на висок, мускулест блондин.

— Това Ворон ли е? — неуверено попита Машка. — Той не беше ли брюнет.

Изглежда старият познат на Алекс беше решил да смени имиджа си: беше се подстригал, измил боята и сега изглеждаше като класически розовобузест блондин-ариец. Стилът на дрехите му също беше променен от черните тонове на спортното облекло към оловносив условно официален костюм.

— Рестайлинг прави — логично предположи Даня, гледайки през прозореца над главата на Машка. — Е, като всички жени: живот от нулата, нова прическа… Ау!

— За жените — лаконично обясни Машка причината рязко да забие острия си лакът в ребрата на баскетболиста.

— Звучи като добър тост — ухили се Даня и бързо отскочи от момичето. — Уау! Всичко, съжалявам, беше само за божествено красиви дами.

Машка му показа малкото си юмруче, отново се обърна към прозореца и попита Алекс:

— Как мислиш, при нас ли идват?

— Не, разбира се, Ворон просто случайно минава покрай новооткрития ни клуб с „добри“ мисли за мен — насмешливо отвърна Алексей. — Ето, завиха към входа. Елена, Иван ще ги пусне ли? Могат ли изобщо обикновени хора да идват в нашия клуб?

— Те не са толкова обикновени — напомни Тьома. — Ворон е член на „Стоманения тигър“, а това е тридесетото място в Рейтинга.

— Във всеки случай зависи от целта на посещението им — отговори Елена. — Ако идват без агресия и по работа, тогава защо не? В противен случай Иван лесно ще се справи с тях и няма значение на кое място се намира клубът им. Всъщност това е основната му функция.

— Тогава да отидем да разберем защо са дошли!

Машка се втурна към изхода, а момчетата я последваха. Елена остана в залата и ги изпрати с насмешлив поглед. Лично нея представителите на средняшкия московски клуб изобщо не я интересуваха. Дори ако тук беше дошъл главният им майстор, Иван при желание щеше да го изхвърли от учебния център на улицата като досадно паленце. Но неочакваният прогрес на Алекс в способността да усеща насочена към него агресия наистина изненада „бойната икономка“. Развитието му се оказа твърде стремително. За една тренировка? Сериозно?! Дори в храмовете в Китай на учениците им бяха нужни седмици и седмици, за да започнат да усещат много силните емоции на хората около тях. А Алекс успя веднага да усети насочените към него емоции на човек на стотина метра, без дори да го вижда, което беше значително по-трудно.

„Интересно какви други изненади могат да ми поднесат учениците на Виктор? — помисли си тя, докато връщаше захвърлените от момчетата тренировъчни мечове обратно на стойката. — От друга страна, с такъв учител, ако не се научат в най-кратки срокове да правят чудеса, може и да не оцелеят до края на годината.“

Междувременно момчетата слязоха до главния вход точно навреме, за да хванат разговора на гостите с охранителя. Иван седеше зад преградата на охраната, вдигнал крака на масата, гледаше някакви клипове на таблета и видимо не беше доволен, че го разсейват от толкова важно занимание.

— Заповядано ми е да не пускам никого на територията на тренировъчния център без покана — избоботи той, без да вдига поглед от таблета. — И като цяло официалното откриване е чак утре.

— Аз се казвам Евгений, дойдох да приветствам майстор Виктор Тропов от името на клуб „Стоманения тигър“ — учтиво каза мъжът, застанал до „рестайлингирания“ Ворон.

Всъщност, при приближаването си приятелите разпознаха във високия човек по-големия брат на Ворон, когото той при последната им среща представи като най-силния ученик на клуба. Те с Костя дори външно си приличаха, а след като Ворон беше измил боята от косата си, това ставаше съвсем очевидно. Вярно, на фона на мускулестия по-голям брат Костя изглеждаше като нескопосан тийнейджър.

— Какво изобщо правят тук? — тихо попита приятелите си Даня, но никой не му отговори.

Всъщност беше много странно, че тази двойка е дошла в „Рижия дракон“, защото освен личната неприязън на Ворон към Алекс, нищо друго не свързваше клубовете. Освен ако Костя не беше решил официално да предизвика Алекс на двубой? Но това сега беше невъзможно, тъй като битката на Сенсеич все още не се беше състояла, тоест всички ученици бяха неприкосновени.

Сякаш за да потвърди мислите на Алексей, Ворон погледна право в него и буквално пламна от омраза. По принцип Алекс беше принуден да признае, че младежът наистина има повод да го недолюбва. Но чак пък толкова! Селин все още нямаше с какво да сравнява, но според него емоциите на младежа бяха прекалено силни. Сякаш не момиче е откраднал от Ворон, а с особена жестокост е убил цялото му семейство пред очите му.

Алексей не измисли нищо по-добро от това да му махне приятелски с ръка, но в отговор получи само още по-мощна вълна от омраза.

— Ще предам вашите поздрави, доволни ли сте? — махна с ръка Иван, напълно невпечатлен от представянето на Евгений. — А сега си вървете, махайте се оттук.

Момчетата не можаха да не се усмихнат, след като вече знаеха колко непоносим може да бъде Иван. Виждайки реакцията на Алекс и компания, Ворон не устоя и изръмжа:

— Слушай, пазачо, теб изобщо на учтивост учили ли са те?

Иван дори не трепна.

— Не.

— Костя — заплашително го погледна по-възрастният. — Внимавай за езика си.

— Женя, ама той ни се подиграва!

Евгений сложи ръка на рамото на Ворон и стисна силно с пръсти, принуждавайки го да се изкриви от болка.

— Простете на глупавия ми по-малък брат. Моят майстор ме изпрати да поздравя създателя на новия клуб, а също и да му се извиня за един незначителен инцидент.

При споменаването на извинения Иван прояви лек интерес и вдигна поглед от таблета.

— В момента Виктор го няма. Но ако имате за какво да се извинявате, тогава мога да ги приема аз — той рязко се надигна от стола и се оказа с една глава по-висок от далеч не малкия Евгений. — Макар че лично аз не вярвам в извиненията.

Всички момчета остро усетиха вълните на агресия, излъчвани от него, а Евгений веднага направи крачка назад, премествайки неразбиращия Ворон зад гърба си.

— Вярвам само в наказанието — продължи Иван с напълно неутрален и от това още по-плашещ тон.

— Ей сега пак ще започне да говори за счупени крака… — шепнешком предположи Машка.

— Никакви счупени крака! — студено каза Елена, слизайки по стълбите. — Иван, сядай си на мястото! Простете на глупавия ми брат — повтори тя думите на Евгений. — Казвам се Елена, аз съм мениджър на клуба. С удоволствие ще приема неочаквани гости.

Иван моментално „изключи“ агресията и седна обратно в стола, грабвайки таблета в ръце.

— Да, както кажеш.

Евгений погледна Елена с леко изненадан, но в по-голяма степен възхитен поглед, с което мигновено си спечели лютата омраза на Тьома.

— За мен е удоволствие да се запознаем, Елена — тихо каза той. — Не знаех, че в „Рижия дракон“ има и други майстори освен Виктор Тропов.

Разбира се, момчетата не разбраха това, но възхищението на Евгений до голяма степен беше причинено не от външния вид на Елена, а от усещането за сила, излъчвано от нея. Той съвсем ясно осъзнаваше, че не може да се справи нито с нея, нито със звероподобния охранител, а това вече говореше наистина много, все пак със своите двадесет и девет години той беше третият по сила боец след баща си и втория майстор на клуба.

Елена поведе гостите към столовата, а разяжданите от любопитство приятели ги последваха. След като настани всички на масата, Елена приготви кафе и чай и едва след това позволи на Евгений да говори.

— Трябва да поднеса извинения от името на нашия клуб за един неприятен инцидент. Моят брат е използвал помощта на ученици от „Стоманения тигър“, за да проведе приятелско състезание с вашите ученици, и в резултат на това един от тях е получил травма в навечерието на своя двубой в Рейтинга.

Елена се намръщи.

— Виж ти. Интересно. Значи клуб на тридесетото място в Рейтинга се занимава с това да напада новодошли?

— Виновен е брат ми, по това време той все още не беше наясно с правилата на Рейтинга, а другите ученици не са знаели, че опонентите им са членове на един от клубовете. Във всеки случай това е изцяло наша грешка — призна Евгений.

— Не мисля, че има нещо страшно в това, няма да таим гняв за този дребен инцидент — каза Елена след кратък размисъл.

Тя много добре разбираше, че щом Виктор досега не е предприел нищо срещу този клуб, то няма претенции към тях, а може и самият той да има пръст в получилата се ситуация.

— Отлично — облекчено въздъхна Евгений. — Като извинение бихме искали да ви поканим на закрит търг, организиран от нашите приятели от клуб „Синия пламък“. Може би там ще има нещо полезно за вас и вашите ученици.

Приятелите неразбиращо се спогледаха.

— Търг?

— Там се продават специални неща и съставки, използвани за развитието на бойците — поясни Елена на момчетата. — Да, може би ще имаме интерес да присъстваме на подобно събитие. Благодаря за поканата.

— То ще се проведе след три седмици. Ще поддържам контакт с вас и когато търгът наближи, ще ви информирам за часа и мястото — усмихна се Евгений.

Тьома започна да диша премерено, явно се опитваше да се справи с гнева. Изведнъж си помисли, че щом дори Алекс можеше толкова ясно да усети омразата, насочена към него, тогава Евгений със сигурност щеше да улови емоциите му.

И наистина, през цялото време на разговора Алексей продължаваше да усеща вълните на изгаряща омраза, идващи от Ворон, и затова неволно си зададе въпрос:

„Наистина ли съм го наранил толкова много? Това не е просто отмъстителност. Не вярвам, че толкова силни емоции предизвикват желание да се накаже някой за най-обикновена свалка на момиче, което той харесва. Разбира се, много успешна свалка, но все пак…“

Не издържайки на постоянния натиск, идващ от Костя, Алексей стана от масата и го помоли:

— Хайде да поговорим.

Той наистина не знаеше какво ще каже в такава ситуация, но трябваше поне да опита да се извини.

— Пфу — направи гримаса Костя, сякаш от зъбобол. — За какво имаме да си говорим с теб?

Но след като получи неодобрителен поглед от брат си, неохотно каза:

— Е, добре, да отидем да си побъбрим.

— Да си побъбрите? — не се сдържа Машка. — Ти да не долетя при нас от деветдесетте? Да си побъбриш в свободното време?

— Успокой се — искрено я помоли Алексей.

Въпреки че отношението й към Ворон също можеше да се разбере, все пак на последната среща той и приятелите му от клуб „Стоманения тигър“ счупиха ребро на Тьома и унижиха останалите „дракони“. Освен това, както се оказа, при това „тигрите“ бяха нарушили негласните правила на Рейтинга, което ги поставяше в съвсем нелицеприятна светлина.

— Какво искаш? — раздразнено попита Ворон, когато излязоха в коридора.

— Слушай. Не знаех, че толкова харесваш това момиче — предпазливо започна Алексей, подбирайки внимателно думите си. — Това дори не беше моя инициатива, тя сама…

Костя стисна юмруци.

— Искаш да обсъждаш подробности с мен ли?

— Не — въздъхна Алексей. — Просто искам да се извиня. Прости на глупака, не го направих нарочно. Честно.

Ворон шокирано се вторачи в Алексей, за известно време загуби дар слово.

— Да не си болен? — попита озадачено след дълга пауза.

Алексей разпери ръце.

— Просто разбрах какво леке мога да бъда… по-точно бях в онзи период.

— Значи искаш да ти простя? — навъсено попита Костя.

— Честно казано, да.

Ворон го погледна преценяващо, сякаш търсеше следи от омразната самодоволна усмивка. Но изглежда Селин беше напълно сериозен.

— Тогава ме предизвикай веднага след като мине двубоят на вашия учител — предложи Ворон.

Алекс малко се изненада и попита:

— А защо ти самият не ме предизвикаш? Няма да откажа.

— Не мога — недоволно отвърна момчето. — Нашият клуб е значително по-високо в Рейтинга и просто няма да ми позволяват да го направя. Но ако ти отправиш предизвикателство, тогава ще можем да решим проблемите си в официален двубой и независимо от резултата, повече няма да имам никакви претенции към теб.

Алекс изведнъж почувства облекчение. И не само защото самият той смяташе подобно решение на конфликта за идеално, просто идващата сега от Ворон омраза значително отслабна.

— Разбрахме се — кимна сериозно Алексей и протегна ръка.

— Съветвам те да се подготвиш добре — предупреди го Костя. — Няма да те жаля.

И те здраво си стиснаха ръце, което силно изненада както Евгений, така и тримата „дракони“, които наблюдаваха тази сцена от трапезарията.

Когато се върнаха на масата, всички момчета нямаха търпение да разберат за какво точно са си говорили Ворон и Алекс, но трябваше да изчакат гостите да си тръгнат. За щастие, след като поговориха още малко за незначителни неща, Ворон и по-големият му брат напуснаха клуба. Елена отиде да ги изпрати, а приятелите веднага се нахвърлиха на Алекс с въпроси.

— Веднъж вече го победи, ще го направиш пак — уверено каза Даня, когато разбра за договорката между Алекс и Костя.

— Освен това, доколкото разбрах, доскоро той не се е занимавал със сериозни тренировки по бойни изкуства — добави Тьома.

— Но има дух пазител — напомни Машка. — Много неща зависят от това колко добри са отношенията им.

— Ох, не ми напомняй — намръщи се Тьома. — Каква е ползата от моя дух пазител — изобщо не е ясно. Засега уча всичко сам, помощ — нула.

Алекс също засега нямаше с какво да се похвали, но поне беше успял да установи контакт с духовете, докато драконката на Тьома просто го игнорираше. Тук той можеше само да съчувства.

— Между другото, някой от вас знае ли какви са духовете пазители на Елена и Иван? — внезапно попита Машка.

— Откъде да знаем?

— Ще трябва да попитаме. Това не е интимен въпрос, нали? — замисли се Тьома. — Не като за възрастта при жените?

— Ще разбереш, когато попиташ — изкиска се Машка.

Момчетата се надяваха подробно да разпитат Елена за мистериозния търг и за други неща относно Рейтинга, но тя изпрати гостите, преоблече се и излезе по нейни си задачи, като каза, че ще отговори на всички въпроси по-късно. Никой не посмя да задава въпроси на Иван, а Сенсеич все още беше потънал някъде, така че всички решиха да прекарат този ден в движение. Отидоха при семействата си, като обещаха да се върнат късно вечерта. Алекс също се прибра вкъщи, събра всичките си вещи и ги закара в тренировъчния център, но все още имаше твърде много свободно време. Да прекара цял ден без тренировки се оказа по-сложно, отколкото си мислеше, особено като се има предвид, че сега Селин живееше само на двадесет метра от перфектно оборудвана спортна зала. Алекс яде няколко пъти, наслаждавайки се на достъпа до огромно разнообразие от ястия, опита се да гледа телевизия, но в крайна сметка грабна телефона си.

И едва когато несъзнателно шареше с поглед по контактите в телефона, той попадна на номера на Смирнов и си спомни за своя приятел. През последните няколко дни дебелакът постоянно му пишеше, питаше за разни витамини и за спортното хранене, отчиташе се за тренировките, но точно днес мистериозно мълчеше.

„Какво пък, щом не мога да тренирам сам, то поне ще тренирам Смирнов“ — реши той и набра номера на приятеля си.

Смирнов отговори на обаждането почти веднага.

— Привет, Льоха.

— Привет, Игор, какво ще кажеш за тренировка тази вечер?

— М-м-м… — поколеба се Смирнов. — Не мисля, че днес ще мога.

— Ти какво, да не си решил да отмаряш? — подозрително попита Алекс.

— Точно обратното, днес кръвното ми скочи и изглежда малко съм загубил съзнание — смутено отвърна дебелият. — Може би леко прекалихме с тренировките.

Алекс се загледа в една точка, мислено припомняйки си броя на упражненията, които подопечният му трябваше да изпълни. Като че ли нямаше нищо свръхтежко. Но може би Алекс бе надценил малко физическото му състояние? Или младежът все пак има някакви здравословни проблеми, за които е забравил да спомене или за които изобщо не знае?

— Хайде утре да ти направим пълни медицински изследвания — предложи Алекс, упреквайки се, че не се е сетил да го направи по-рано.

— Да, аз съм само „за“, но утре имаме изпит.

— Изпит?!

— Да не забрави, че на двадесети имаме матанализ?

— Не-е… — изстена Алекс и се хвана за главата. — В колко часа?

— В десет сутринта.

Поглеждайки часовника си, той се убеди, че има още малко време за подготовка, така че не всичко е загубено.

— Добре, тогава ще се видим утре на изпита, отивам да се подготвя — сбогува се той със Смирнов и се втурна към тетрадките със записки. Нощта все още беше пред него.

* * *

В института всичко вървеше както обикновено: консултации и изпити, курсови и контролни, но Алекс изведнъж осъзна, че напоследък някак си е изпаднал от процеса. След като нуждата да се прави на „зубрач“ в института и у дома отпадна, той на практика спря да учи. Освен това постоянството и способността лесно да усвоява информация от скучните икономически учебници бяха изчезнали някъде. Изобщо нямаше желание да учи, когато някъде навън съществуваше светът на Рейтинга и на мистичните бойни изкуства.

Докато седеше на изпита, Алекс се замисли, че може би прекалено рано се е отказал от експеримента с разделянето на характерите. Човек не може да бъде перфектен във всичко, като някакъв Тони Старк от „Железния човек“. Много е трудно да купонясваш всяка вечер, да пиеш и да ходиш по барове, а на сутринта да ходиш на работа и да правиш гениални открития. Почти е невъзможно едновременно да се подготвяш за световното първенство в който и да е спорт и да пишеш научна дисертация. Усилията на човек, както и умствената концентрация, трябва да са насочени в една посока, за пълно отдаване. А сега, когато се оказа, че психическата матрица на „зубрача“ е в състояние да улови и агресията, насочена към него, стана още по-трудно да се реши кой характер е по-актуален. Впрочем, на изпита беше много лесно да направи правилния избор, така че той бързо се концентрира и се опита да се настрои за учене.

След около половин час Алексей остави химикалката и се огледа. Смирнов драскаше усилено отговори на лист хартия с официален печат, Корольова и нейната приятелка явно се опитваха да препишат нещо от телефона. Вместо да се занимава с изпита, Стас направо пробиваше с поглед гърба на Алексей. Селин не можеше да го види, защото седеше далеч отпред, но много добре усещаше този поглед. Урокът на Елена не беше напразен. И, между другото, от Рогов струеше не омраза, а нещо като силно недоволство. Изглежда твърде много уважаваше Планинеца, за да се съмнява в думите му, и затова безусловно беше приел новината, че Селин е един от участниците в мистичния Рейтинг и значително превъзхожда обикновените бойци. Затова пък отношението на двете му приятелчета изобщо не се беше променило: от Игор и Женя лъхаше силна агресия. Макар че беше възможно всичко това да е просто игра на въображението на Алексей, доколкото беше повярвал прекалено много в така нареченото паешко чувство.

— Приключихте ли, Селин? — попита преподавателят.

И не, той не се подиграваше. Преди Алексей наистина можеше, без особено да се напряга, да приключи с писмен изпит само за половината от определеното време.

— Почти — уклончиво отвърна Алекс, като хвърли поглед към листа.

Уви, с помощта на самохипноза е невъзможно да научиш такъв обем информация за една нощ. Във всеки случай уменията на Алекс очевидно не бяха достатъчни за това. Освен това той все още не можеше да се концентрира върху ученето по начина, по който го правеше преди.

„Мда, изглежда съм се откъснал твърде много от обучението си — раздразнено си помисли той. — Надявам се да стигне за тройка.“

Той поседя още малко над въпросите, а след това мълчаливо стана и тръгна към изхода от аудиторията, без да предаде теста си, което много изненада преподавателя.

— Къде отивате, Селин? — озадачено попита той.

— До тоалетната — измърмори Алекс и, опомняйки се, спря на изхода и попита: — Мога ли да изляза?

— Ъ-ъ… ами да — отговори преподавателят на вече захлопналата се зад Алекс врата.

„Защо не мога да се концентрирам? — размишляваше Селин, докато вървеше по коридора. — Преди се чувствах много по-уверен, докато използвах «зубрача».“

Полупразните коридори на института го отведоха до безлюден двор, където Алексей седна на една от пейките и зае поза лотос. Размишлявайки за затрудненията си, той някак автоматично затвори очи и се потопи в себе си, опитвайки да си припомни обичайното си състояние по време на своето обучение в института. И изглежда започна да разбира нещо: Алекс може и да беше създал образа на „зубрач“ външно, но вътрешното му състояние далеч не беше робско или нервно. Ключовата дума беше „спокойствие“. Той спокойно приемаше тормоза на Стас Рогов и приятелите му, пасивно наблюдаваше премеждията на Смирнов и някак успяваше да възприема информацията на лекциите, докато паралелно четеше художествени книги. Именно това усещане трябваше да събуди в себе си, за да се настрои на учене и да извади от дълбините на паметта си цялата необходима информация по предмета.

„Жалко, че оставих очилата си вкъщи — отвлечено си помисли Алексей. — Може би точно те не ми стигат за пълнота на усещанията. Все пак настройката на матрицата зависи от много фактори…“

— Слушай, вече ми писна от теб! — раздаде се внезапно добре познат глас.

От татуировката на дясната ръка излетя червен дракон и запърха във въздуха пред лицето му.

— Сега пък какво съм направил? — озадачено попита Алекс.

* * *

Настя Корольова въздъхна тежко, остави химикалката и отпусна глава на банката. Последните два въпроса от изпита отсъстваха не само от лекциите на хитрия преподавател, но дори и от Уикипедия. Във всеки случай Настя не можа да намери отговори на тях в телефона. А и не беше толкова лесно да пише в търсачката почти на сляпо, опитвайки се да не се издаде пред Лемешев.

— Отговорих на всички — доволно й прошепна Яна.

Червенокосото момиче, както обикновено, изобщо не се подготвяше за изпита, но много добре знаеше как да преписва. Освен това постоянно имаше късмет с изпитните билети. И като цяло с късмета Яна имаше специална връзка, която й позволяваше лесно да си осигурява скъпи подаръци от мъжете и автоматични подписи за зачотите от преподавателите. И всичко това тя правеше само с помощта на сладки усмивки и полунамеци.

Чу се остър звук от избутан назад стол.

— Виж, Селин съвсем е полудял — отбеляза Яна. — Нагруби преподавателя.

— Да, странно — съгласи се Настя.

След известно време тя погледна през прозореца и видя Селин в двора. Младежът седеше на пейка и яростно жестикулираше, докато говореше с някого по телефона.

„Странен е“ — за пореден път си помисли тя и изведнъж видя малък червен дракон, който се появи във въздуха пред Алекс и се хвърли право в лицето му.

— Какво? — изкрещя тя изненадано, привличайки моментално вниманието на всичките си съученици. Но щом примигна, видението на дракона изчезна, а Селин вече ставаше от пейката и се отправяше към входа на сградата.

— Въпросът е сложен — виновно обясни тя на разтревожената от възклицанието й Яна.

„Привидя ми се, нали? — озадачено си помисли Настя. — Това не може да е истина… Явно съм спала твърде малко, докато се подготвях за изпита, и ето че проблемите вече започват.“

Скоро Селин се завърна в аудиторията. Настя го наблюдаваше много внимателно, докато той вървеше към мястото си, и изведнъж видя няколко пресни белега на шията точно под ухото, сякаш го е одрала котка. Или малък дракон.