Алекс Кош
Илюзия за поражение (12)

Глава 1

Утрото на Алекс започна не с кафе, а с глухи басови удари, идващи някъде отгоре. Първата му мисъл беше, че съседите най-накрая са започнали да слушат нормална музика, но изборът на песен беше твърде необичаен за седемдесетгодишна двойка, живееща на етажа по-горе. Още щом отвори очи, той си спомни, че снощи не се прибра вкъщи, а остана заедно с приятелите си в тренировъчния център. И въпреки главоболието от лекия махмурлук, Селин се чувстваше отлично, сякаш се е събудил на почивка в петзвездна хотелска стая. Все пак Сенсеич се беше постарал и подготвил прекрасни апартаменти за своите ученици: просторни, светли, с огромни меки легла, отделни бани и дори малки кухненски боксове. За човек, живял цял живот с мама, татко и по-голяма сестра, която се къпе по час и половина няколко пъти на ден, да се събуди сутрин и да си вземе душ без опашка беше истинско чудо. А музиката отгоре междувременно продължаваше да тътне със смътно познати ритми.

След като се облече, Алекс излезе от стаята и в коридора се сблъска с Тьома.

— Добро утро — отвратително бодро подхвърли младежът тичешком.

— Накъде така? — леко колебливо попита Алекс.

— В залата. Да видя кой е пуснал такова яко парче!

Алекс все още не разпознаваше мелодията, но беше напълно съгласен с приятеля си, затова реши да се присъедини към него и да се качи в залата. Освен това вече огладняваше, а все още не знаеше къде да намери храна. В залата сигурно щеше да има някой, който е наясно с тази толкова важна информация.

Качвайки се на последния етаж, момчетата погледнаха в тренировъчната зала и онемяха. На стената за скално катерене, облечена с потник и прилепнал виолетов клин, се движеше Елена. Стройната брюнетка с прибрана в опашка коса изпълняваше сложна ката с меч, като ту забавяше, ту ускоряваше в такт с музиката. Отстрани всичко изглеждаше невероятно грациозно, с изключение на факта, че тя стоеше на вертикална стена! От такава перспектива зрелището се превръщаше в нещо нереално, сякаш законите на гравитацията изобщо не действаха върху Елена. Тежката и бърза мелодия позволяваше на меча в ръцете на жената да се движи много бързо, докато самата тя се придвижваше скокообразно по стената.

— Обичам я — каза Тьома, гледайки очаровано жената.

— Какво? — подскочи от изненада Алекс.

— А? — опомни се паркуристът и смутено се поправи. — Ъ-ъ… аз за музиката. Обичам тази песен.

Алекс разбиращо се усмихна.

— Аха. И кой пее?

Въпреки че Тьома обичаше рока, той едва ли беше запознат с такава „стара школа“, предпочиташе по-съвременни и мелодични групи.

— Ох, остави ме — измърмори младежът, без да откъсва очи от Елена. — Виж само какво прави!

И Алекс гледаше с широко отворени очи, защото наистина му беше любопитно как Елена успява да се движи по вертикална стена. Но жената се движеше твърде бързо за погледа му. Затова Алекс се съсредоточи и задейства сатори на максимално достъпното му ниво. Въпреки че движенията на жената за него се забавиха малко, той все още не можеше да проследи меча, но видя, че Елена се движи по хватките на стената, сякаш ги хваща с пръстите на краката си. Все още оставаше въпросът как успява да държи тялото си изправено, но вероятно с уменията на боец от нивото на Сенсеич това не беше невъзможна задача. Всъщност Алекс все още имаше доста смътна представа за това на какво наистина е способен техният учител, да не говорим за Елена и брат й…

След като завърши невероятния си танц едновременно с края на песента, жената меко скочи на пода от височина около четири метра и махна с ръка на момчетата:

— Момчета, вече сте будни! Сигурно сте гладни?

— Много! — честно отговори Алекс.

Елена прибра меча в ножницата и го постави на стенда с останалите оръжия.

— Тогава да отидем в трапезарията, сега ще ви покажа всичко.

Това, което Елена нарече трапезария, изглеждаше като уютна зала в ресторант, само че вместо отделна кухня покрай едната стена имаше дълъг плот с кафемашини, готварски печки и микровълнови фурни. А основната атракция на помещението бяха огромните хладилници с прозрачни врати, заредени с най-различни храни, напитки, плодове и зеленчуци.

— Да се побъркаш — възкликна Алекс. — И можем да ядем от всичко това?

— Не „можем“, а „трябва“ — усмихна се Елена. — Готова храна се доставя на всеки два дни, изборът на ястия е доста приличен. Изберете си какво ще закусите, а аз ще ви приготвя специално кафе.

На момчетата им отне известно време, за да разгледат целия асортимент. Интересна гледка. Рафтовете бяха пълни с всякакви тестени изделия, пържоли, кюфтета, супи, салати и пресни плодове — от череши и сливи до манго и ананаси. Но по някаква причина на практика нямаше сладко, само няколко сладкиша без захар.

— Ама това… — скептично каза Алекс, изваждайки с два пръста торта от хладилника. — Толкова много неща са купени, а няма нормални сладки?

Кафемашината изсъска — Елена правеше млечна пяна.

— Тук всички ястия са балансирани, с минимално съдържание на сол и захар — обясни тя, без да се обръща. — Свиквайте. Ако искате да израствате, научете се да се храните правилно.

— А кафето нима не е вредно? — тъжно попита Алекс, който мразеше захарозаместители. Утрото беше единственото време, когато можеше без угризения да си позволи да си угажда без последствия за теглото, което тялото му упорито се опитваше да натрупа.

— Ако искаш, и кафето ще забраня, щом е толкова вредно? — лукаво се усмихна Елена. — Вече аз отговарям за вашето хранене и тренировки.

— Не, не, не — бързо каза Алекс, скочи към Елена и взе чашата ароматно капучино, украсено с красива рисунка във формата на дракон. — Охо, това е истинско изкуство! — искрено се възхити той. — Всъщност кофеинът е полезен, честно казано.

— Честно казано, почти всичко е полезно — без да се обръща, измърмори Тьома. През цялото това време той мълчаливо местеше храната в хладилника, сякаш се опитва да избере какво да закусва, но всъщност събираше мислите си, за да говори с Елена и при това да не изтърси някаква глупост.

— И всичката тази храна е за нас седмината? — най-накрая реши да проговори той, обръщайки се към жената. — Та тук има около стотина порции с готова храна.

— О, ти просто не знаеш колко яде брат ми — сериозно отвърна Елена, но след това се усмихна. — Но всъщност не е само за нас. В понеделник започват тренировките за служители на полицията, те също ще трябва да бъдат нахранени. Първоначално Виктор искаше да наеме готвач, но след това реши, че ще е по-лесно да сключи договор за доставка. Но ако ви се прииска домашна кухня, само ми кажете и с удоволствие ще приготвя нещо по-специално.

— Аз с удоволствие бих опитал вашите ястия! — въодушеви се Тьома.

Елена постави чаша кафе на масата пред Тьома, погали го по рамото и топло се усмихна.

— Хайде на „ти“, тук всички сме свои.

Горкият младеж се изчерви до върховете на ушите, което само слепец не би забелязал, затова Алекс побърза да му се притече на помощ.

— А как се задържаше на стената? — зададе той отдавна вълнуващия го въпрос.

— Това са мои специални умения — спокойно отговори Елена. — Отчасти чрез развитие на мускулите и връзките, отчасти енергетични методи, за да се задържа на хватките.

— Нещо като Наруто, с чакра през стъпалата? — изненада се Алекс.

— Като кой? — вдигна вежди Елена.

Тьома се хвана за главата. Наистина, откъде една психически здрава жена без проблеми с общуването би чувала за Наруто?

— Е, от аниме — смутено обясни Алекс. — Там героите освобождават вътрешна енергия от краката си, за да се задържат за дървото и да вървят вертикално нагоре по него.

— А как, по логиката на вашето аниме, задържат тялото в хоризонтално положение? — с интерес попита жената.

Самият Алекс за първи път се замисли над този въпрос.

— Не знам. Те са нинджи, явно със силата на мускулите.

Всъщност, като знаеше колко трудно е да държиш хоризонтално положение на вертикален лост, ставаше ясно, че да задържиш цялото тяло успоредно на земята, при условие че докато крачиш по отвесна повърхност, то се държи само на един крак, граничеше с фантастика. По-лесно беше просто да се научиш да летиш.

— Аз лично не бих могла просто да вървя по стена — усмихна се Елена. — Това, което видяхте днес, се основава на постоянно движение и изместване на центъра на тежестта. Макар че концепцията за енергия през краката е много близка до истината.

— А ние ще можем ли така? — попита Тьома.

— А трябва ли ви? — отговори на въпроса с въпрос брюнетката, сядайки с кафе и овесени ядки срещу момчетата. — Ти конкретно би могъл да постигнеш нужната сила на мускулите и връзките. Доколкото разбирам, при теб развитието на „желязната риза“ върви много бързо. При тези темпове скоро аз самата ще трябва да вземам уроци от теб.

Тьома отново се изчерви, но този път героично се справи със смущението и отговори:

— Е, до… теб съм още далеч.

— Аз тренирам по-дълго от вас — скромно каза Елена. — Между другото, къде са останалите? Още ли спят?

— Дани има суперспособност — „мъртвешки сън“, дори земетресение няма да го събуди — отговори Алекс, наслаждавайки се на празната си чаша кафе и все още гледайки скептично към тортата с подсладител. — А Машка…

— А Машка вече е будна и е готова да изяде цял мамут! — бодро каза момичето, втурвайки се в трапезарията. — Уау, колко храна — каза възхитено, виждайки хладилниците. — Май наистина са разфасовали цял мамут.

— Садистка — подразни я Алекс.

— Ха, кой го казва — изсумтя момичето. — Кой снощи потроши цял нощен клуб? Изгубих им бройката на хората, които преби.

Алекс смутено се почеса по тила.

— Просто стана малко недоразумение…

— Аха, и това недоразумение едва не коства крака на Тьома — захапа го Машка, докато пускаше кафемашината. — Какво изобщо ти стана тогава? Никога преди не съм забелязвала такава агресия в теб. Между другото, същото се случи и по време на тренировъчния спаринг с „котките“. Така и не каза за какво си говорихте със Сенсеич.

Всъщност Алекс нямаше какво да крие, така че честно разказа на приятелите си и Елена за своите проблеми със силата на червения дракон и предстоящия „детокс“. И в същото време прехвърли вината за случилото се в клуба на въздействието на силата на Рон-Тиан. Може би дори пред себе си не искаше да признае какво действително предизвика този глупав пристъп на ярост.

— Елена, а ти случайно да знаеш китайски? — сети се той на края на своя разказ и извади от джоба си смачканата банкнота с буквално кървавия текст.

— Знам, разбира се — с готовност се отзова Елена. — Но не мога да обещая, че ще мога да идентифицирам всички съставки. За това ще трябва да се обърнеш към специалисти.

— А ние ще можем ли да използваме тази магическа течност? — попита Машка. — Винаги съм обичала детоксикациите.

— Не си струва риска — Елена взе банкнотата от ръцете на Алекс и се вгледа в йероглифите. — Вярвам, че това лекарство е създадено специално за Алекс, а и той има спешна нужда да използва подобни екстрени методи. Вие може да постигнете подобен резултат с тренировки и медитация и ще избегнете възможните странични ефекти.

Алекс наостри уши.

— Какви странични ефекти? Тигърът не каза нищо за това.

— Е, може да минеш и без тях — неуверено отговори Елена и бързо смени темата: — Така, тук изглежда няма нищо сложно: иглика, глухарче, джинджифил…

— Звучи като нормален чай — съгласи се Алекс.

— Свински стомах, мухоморка, отровна мухоловка… а това какво е, не мога да преведа.

Но на Алекс му стигаше и чутото.

— Какво, по дяволите? Мухоморка?!

— Добре, аз по-добре да се детоксикирам с кефир по старомодния начин — направи гримаса Машка. — А ти, преди да опиташ всичко това, не забравяй да си напишеш завещанието.

Алекс невярващо погледна Елена.

— Наистина ли всичко това е написано там?

— Не се тревожи предварително — опита се да го успокои Елена. — Може би преводът ми е грешен. В крайна сметка отварата за пречистване не е задължително да се пие. Можеш например да се къпеш с нея или да я втриеш в кожата.

Всъщност Алекс не беше особено притеснен. Той имаше съвсем смътна представа за този непонятен процес на детоксикация, а и наистина му беше интересно как тигърът ще приготви отварата от всичко това? Та той имаше лапи…

— Добро утро на всички! — радостно поздрави Даня, влетявайки в трапезарията. — О, колко много храна… Жалко, че вчера не знаех къде е столовата, легнах си гладен.

Когато Даня натрупа три пълни чинии с храна и седна на масата, известно време не взе участие в разговора, само усърдно работеше с челюсти. На фона на Алекс с едва докоснатата торта, Тьома с пастата и женската половина с овесени ядки, баскетболистът изглеждаше като прегладнял пещерен човек.

— Защо ме гледате така? — попита той с пълна уста. — Имам бърз метаболизъм и растящ организъм. Сега да закусим набързо — и на тренировка?

— Не, Виктор недвусмислено каза, че днес не трябва да имате никакви тренировки — твърдо каза Елена. — Можете да се разходите, или каквото друго там правят тийнейджърите сега… да играете компютърни игри.

Приятелите се спогледаха.

— Защо да играем компютърни игри, когато и в живота сме в постоянен екшън? — отговори за всички Тьома. — Ако не трябва да практикуваме, можем ли поне да си организираме една теоретична тренировка с теб? Имаме много въпроси.

— Да — присъедини се към него Даня. — Просветете ни за Рейтинга например. Учителят не ни казва толкова много, колкото бихме искали.

Елена се замисли за момент.

— Добре, питайте — разреши тя, настани се удобно на стола и кръстоса крака. — Само имайте предвид, че наскоро пристигнах в Русия и не съм много запозната с местните реалности.

— Точно оттам ще започнем! — зарадва се Машка. — Нашият Рейтинг се отнася за Русия, това означава ли, че всяка страна си има свой собствен Рейтинг? Сенсеич каза, че има и световен Рейтинг. Какво място в него заемат бойците от Русия?

Като истински спортист, Машка беше до известна степен патриотка и затова съвсем логично се интересуваше от постиженията на родината на световната арена.

— А мен повече ме интересува как всъщност се изчислява Рейтингът — присъедини се към нея Тьома. — Това сума от постиженията на клуба ли е, тоест сбора на точките, получени от всички ученици и майстори в официални битки? Така това изобщо не е Рейтинг на бойците като такива, а суха статистика за отборно класиране, доколкото всеки клуб се явява отбор. И тогава кои са най-силните бойци в Русия? Има ли някакъв индивидуален Рейтинг на най-добрите бойци в Русия и света?

Елена потърка носа си и бавно въздъхна.

— Хм, ама че въпроси… Всъщност всички те произтичат от едно просто погрешно схващане: Рейтингът — това не е статистика. Самата дума „рейтинг“ започва да се използва само защото целият смисъл на бойните изкуства е да противопостави силата, техниката и концентрацията на един боец с аналогичните характеристики на друг боец. Няма бой — няма бойно изкуство. А където има бой, там има и стремеж към сила и сравнение на способностите между бойците. Затова всъщност вътре в Рейтинга има много рейтинги. Има общ за всички клубове, има индивидуален за майсторите и отделни за учениците, в зависимост от възрастта.

Тьома скочи от стола.

— Но на сайта не сме виждали нищо подобно!

— Може би нивото ви на достъп не е достатъчно — сви рамене Елена. — Самата аз все още не съм наясно как е тук при вас. В Китай имаше специални канали за това в „WeChat“, това е локално приложение за мобилни телефони. В Корея Рейтингът се нарича Мурим, тоест светът на развитите бойни изкуства. Там муримините са отделна каста хора, които се радват на специално положение в държавата и имат своя тайна телевизия.

— А при нас има само сайт, при това доста простичък — ухили се Даня. — И в крайна сметка кой е най-силният боец в Русия? Или все още не си проучила този въпрос?

— Защо, знам — Елена стана от масата и събра празните чаши на момчетата. — Официално това е учителят на клуб „Пустота“, в момента на четвърто място в Рейтинга. Но имайте предвид, че майсторите от високо ниво не участват в битки толкова често, колкото техните ученици. Но в последния бой той победи Сергей, учителя на „Сребърния дракон“.

Алекс подсвирна от изненада.

— Еха, а аз си мислех, че „Сребърния дракон“ е най-силният клуб.

— Не точно. Там, в горната част на Рейтинга, клубовете обикновено са много близо един до друг и постоянно сменят местата си — Елена включи съдомиялната и погледна сериозно към момчетата. — Но като цяло напразно гледате клубовете от челото, по-добре проучете всички възможни противници от нашите съседи в Рейтинга. Защото веднага след боя на вашия учител ще завалят предизвикателства от други клубове и на някои от тях все пак ще трябва да се отговори.

— Това се разбира от само себе си — лекомислено отвърна Даня. — Но все пак е по-интересно да гледаш към върха.

— Първо се научи да се справяш с шегаджии, които грабват таблети от ръцете ти, а после гледай върха на Рейтинга — с усмивка го подразни Машка.

Даня направи гримаса, сякаш от зъбобол.

— Ох, не ми напомняй. Добре, че сега мога да усетя предварително подобно намерение. Повече никой не може да ме изненада.

Тук останалите „дракони“ можеха само завистливо да въздъхнат.

— Какъв е проблемът? — попита Елена, като забеляза рязката промяна в настроението на момчетата.

— Проблемът е в предвиждането — раздразнено отговори Алекс. — Лично аз не разбрах абсолютно нищо от обясненията на учителя.

Машка и Тьома кимнаха в знак на съгласие.

— О, там няма нищо сложно, просто трябва много практика — опита се да ги ободри Елена. — На първо време е достатъчно просто да се научите целенасочено да следите за силна агресия или негативни емоции, насочени лично към вас. След това можете да преминете към намерението.

— А-а, така било значи… — насмешливо изсумтя Машка. — Тогава всичко е ясно. Въпреки че не, нищо не е ясно! Това вече ни го казаха, но как точно да се научим да го усещаме всичко това ни е напълно непонятно.

— Аз усещам намерението — неуверено каза Даня. — Но как точно се случва това, не мога да обясня. Но никакви емоции не усещам, просто понякога знам кога и къде искат да ме нападнат.

— Можеш да считаш това за истински талант — похвали го Елена. — Както е „желязната риза“ при Тьома, явно това е твоята предразположеност.

— А ние, бездарните? — недоволно попита Алекс. — Сенсеич каза, че без умения да усещаме агресия няма да можем да се противопоставим на провокациите на другите клубове.

Елена замислено погледна момчетата, а после рязко плесна с ръце.

— Да отидем в залата. Ще се опитам да ви науча по екстрения метод, както някога се опита да ме научи моят учител.

В залата Елена ги строи в редица, раздаде им тренировъчни мечове, взе от стойката меч за себе си и застана пред тях.

— Нали всеки от вас е ходил в клиника или болница? И със сигурност сте усетили царящата там атмосфера на безнадеждност и страх?

— Страхът е по-скоро в стоматологията — потръпна Даня. — Но да, нещо такова се усеща и в поликлиниката.

— И така, сходните емоции на множество хора създават силно поле, което може да почувства дори неподготвен човек. По-фокусираните емоции, насочени лично към вас, могат да се усетят като потискаща атмосфера, например в случай, че сте обидили много половинката си. Случвало ли ви се е?

Елена погледна към рязко смутилите се ученици.

— О-о… тук е съвсем зле — осъзна тя. — Да се върнем в детството. Мама и татко идват от родителска среща, където са разбрали, че сте бягали от училище и дори страници от ученическия си бележник сте късали…

— Те сега са електронни — ухили се Машка.

— И ето — продължи Елена, поглеждайки неодобрително момичето, — родителите ви влизат вкъщи, вие си стоите в стаята и усещате как атмосферата става напрегната и наелектризирана, сякаш ще започне гръмотевична буря.

Алекс кимна с разбиране.

— Усещане за неизбежен…

— Точно това — прекъсна го Елена.

— Като да прекалиш с кафе или да опиташ нещо силно за топене на мазнини? — предположи Тьома.

— Не, не — обречено махна с ръка Елена. — Добре, сега ще ви покажа какво можете да почувствате, ако наистина силен човек иска да ви убие. Ще използвам вътрешната си енергия, за да усиля това чувство дотолкова, че то да проникне във вас, а в бъдеще ще трябва да се научите сами да се настройвате за търсене на подобни намерения.

Тя затвори очи и направи няколко движения с ръце, изпълнявайки някаква непозната форма на чи гун. Алекс и останалите скептично гледаха жената. Как такава добродушна красавица може да ги изплаши?

И тогава тя отвори очи и ги погледна така, че трима едновременно се отдръпнаха.

— Ох, по дяволите!

— Ъ-ъ!

— А-а!

Тьома и Машка се отдалечиха на пет метра, а Даня се претърколи на пода, препъвайки се на равно място. И само Алекс остана да стои и удивено да се взира в приятелите си.

— Ъ… какво ви става?

— Това беше адски страшно — отговори Машка за всички с леко треперещ глас. — Все едно сграда пада върху теб.

— Ти нищо ли не усети? — изненада се Даня и се изправи на крака.

— Не — честно отговори Алекс. — Изобщо не разбирам за какво говорите.

— Много странно — Елена невярващо погледна Алекс. — Ако боец от моето ниво използва максимална агресия навън, това всеки ще го усети. Психологически слаб човек дори може да загуби съзнание от такъв шоков удар. Ти съвсем нищо ли не усети?

Алекс виновно разпери ръце.

— Съвсем нищо. Това добре ли е или лошо?

— А ти как мислиш? — озадачено отговори Елена. — Трябва да усещаш всяка заплаха и да можеш да й се противопоставиш, а не напълно да я игнорираш. Ще задам един малко странен въпрос, но… ти добре ли си с психиката?

— В смисъл?! — възмути се Алекс.

Елена погледна внимателно Селин.

— Да не си социопат?

— Като че ли не — неуверено отвърна той. — Не съм забелязал някаква склонност към манипулиране на хората, емоциите ми също са съвсем нормални.

— Така би казал всеки социопат — усмихна се жената. — Добре, сега нека ви покажа пример за това как действа силното смъртоносно намерение. Вземете мечовете и се опитайте не просто да отстъпите, а да усетите какъв точно удар искам да нанеса и да го блокирате.

Елена погледна Даня за няколко секунди, застанала напълно неподвижна, и в един момент младежът направи блок с меча си на несъществуващ удар.

— Да, имаш нелоша чувствителност — похвали го Елена. — Добави реакции и като цяло ще е отлично.

Тьома беше следващият. Той просто се дръпна встрани, усещайки намерението за атака, но без да знае как точно ще се случи. Същото се случи и с Машка. А когато дойде ред на Алекс, той просто стоя неподвижно в очакване на атаката цели няколко минути.

— Какво не ти е наред? — попита Елена, оглеждайки Алекс като някакво незнайно животно. — Толкова си затворен за външни въздействия, че с нищо не мога да те пробия.

Алекс изведнъж го осени.

— За известно време експериментирах със самохипноза — призна той. — Опитах се да разделя някои от своите психически и духовни свойства между два характера.

— Разделение на личността?

— Аз го наричах така, но на практика личността е все същата, просто характерите са различни.

Целият вид на Елена говореше, че не схваща добре измислената от Алекс концепция. Наложи му се да изгуби цели пет минути, за да обясни какво е правил през последната година.

— Научил си се да променяш психо-духовното си състояние само с щракване на пръсти? — изненада се Елена.

— Всъщност не е толкова лесно — леко се обиди Алекс. — Трябваше ми почти цяла година, като постепенно формирах нещо като психо-духовни матрици.

— Идеята не е лоша — каза със съмнение жената. — Но защо? И що за втора „личност“ си измислил?

— Ами просто тих, скромен, абсолютно неагресивен младеж. Много усърден и уравновесен, така че да мога спокойно да уча. Честно казано, използвах за основа описанията на техниките на нинджа, те са използвали нещо подобно, за да се преструват на селяни, например. А аз се превърнах в идеалния ученик.

Машка многозначително завъртя пръст в слепоочието си.

— Беше нормален човек, а след това започна да се занимава с всякакви глупости.

Елена едва се сдържа да не кимне.

— И сега в какво състояние си?

— Сега аз съм си аз — сви рамене Алекс.

— Сигурен ли си?

— Като че ли да…

Елена внимателно го погледна в очите.

— А с тези твои матрици случайно да не си изхвърлил нещо излишно от истинския Алекс?

— Какво, например?

— Е, не знам… чувството за самосъхранение, за страх… нещо, отговарящо за чувствителността.

— Да, аз не случайно, а специално се опитах да се отърва от всякаква неувереност и страх — призна Алекс.

— Някак си неуверено казваш, че си се отървал от неувереността — саркастично отбеляза Даня. — Сега страхуваш ли се от нещо или не? И на сто процента ли си уверен в себе си във всяка ситуация?

— По дяволите, това не ти е конструктор Лего: вземаш едно парче, вземаш друго — и сглобяваш къща! — избухна Алекс. — И нямаш екран за създаване на персонаж в играта, откъдето да избираш чертите, които искаш. Всичко това се случва на ниво самовнушение, месеци наред проиграваш в главата си множество възможни ситуации и се настройваш за определена реакция. Постепенно от това се формира матрица на поведение, която ти окачваш на психологическа „котва“. Със сигурност мога да кажа, че напълно премахнах страха си от височини и мислите за възможни провали преди и по време на изпълнението на различни акробатични елементи. С такива неща автохипнотренинга се справя лесно, всъщност той е създаден точно за това.

— Не знаех, че си се страхувал да правиш някои елементи — изненада се Тьома.

— Някога се страхувах — честно си призна Алекс. — Но сега от този страх не е останала и следа.

— Някои неща вече се изясняват — зарадва се Елена. — А сега можеш ли да преминеш към второто си, неагресивно състояние?

Въпреки че след обсъждането на идеята си със Сенсеич Алекс реши да отложи по-нататъшните експерименти, той можеше да превключи към другия си характер по всяко време. Вярно, изискваше малко време.

— Дай ми няколко минути.

Той изпълни серия от дихателни упражнения, настройвайки се по правилния начин.

— Това ли е? Готов ли си? — нетърпеливо попита Елена.

— Готов съм — отвърна Алекс след няколко минути. — Защо?

И тогава усети истинска вълна от чужда ярост, идваща от Елена. Лек тремор плъзна по цялото тяло на Алекс, а краката му толкова омекнаха, че не можеше да направи и крачка назад. За първи път Алекс разбра и дори усети фразата „замръзна от ужас“.

— Е, това е друга работа — зарадва се Елена, виждайки искрения страх на лицето на младежа. — А аз вече си мислех, че съм загубила тренинг. Вече си мъртъв.

Алекс избърса избилата пот от челото си.

— Ужас. И това ли ще чувствам всеки път, когато някой иска да ме убие?

— Само ако силен боец влага сила в емоциите и иска да те изплаши. На това може и трябва да се противопоставяш. Но аз ви позволих да почувствате тези усещания не за това; сега знаете как се усеща силен натиск от човек, който иска да ви навреди. Стъпвайки на това, вие трябва да се научите да улавяте и най-малките подобни вибрации около вас.

Докато Елена стоеше пред Алекс и обясняваше, той внезапно усети, че удар с меч е на път да го порази в хълбока и автоматично блокира с тренировъчния си меч. Удар нямаше, но веднага след това той усети опасност отгоре и моментално направи горен блок, като този път усети удара на дърво върху дърво, а след това се отдръпна от удар с крак, който също не се осъществи. Едва тогава Алекс осъзна, че през цялото това време Елена остава на мястото си.

— Хей, ти имаш страхотни сензорни способности! — възхитено го похвали тя. — Браво на теб!

Но Алекс не й отговори, а предпазливо се обърна към един от прозорците.

— Усещате ли го?

— Какво? — неразбиращо се спогледаха „драконите“. — За какво говориш?

— Сигурно агресията е насочена лично към мен — отчетливо разбра Алекс. — Някой отвън много иска да ме убие и изглежда се приближава.