Джон Диксън Кар
Кутийката за енфие (18)

XVIII

Нечий стол проскърца по линолеума.

— Да, продължете! — каза мосю Вотур отсечено.

— Тъкмо нахвърлях в общи черти събитията от нощта на убийството. Те са прекалено важни и се налага да бъдат изтъкнати. Отново и отново, ако е необходимо. Бях стигнал до момента, в който вашата компания — Дърмот погледна Тоби — се върнала от театър в единайсет часа. Вие сте оставили годеницата си пред дома й, след което сте се присъединили към останалите. А после?

Джанис Лос озадачено повдигна очи.

— Татко слезе долу — отвърна тя — и ни показа кутийката за енфие.

— Да. Мосю Горон ми каза вчера — каза Дърмот, — че от полицията са събрали парченцата в деня след убийството и след като са се старали цяла седмица, са успели да възстановят кутийката в предишния й вид.

Тоби се надигна и се покашля, очевидно озарен от лъч на надежда.

— Да ги залепят? — повтори той.

— Сега няма да струва кой знае колко, мосю Лос — предупреди го префектът на полицията.

Съдия-следователят отвори още веднъж чекмеджето на бюрото си, след като Дърмот му направи знак с ръка. Извади оттам малък предмет, като го държеше така внимателно, сякаш можеше да се разрони на парченца в дланта му и го подаде на Дърмот.

Ако сър Морис Лос беше жив, нямаше да остане доволен от гледката. Когато бялата светлина попадна върху кутийката за енфие, млечнорозовият ахат пламна, диамантчетата на цифрите и стрелките проблеснаха, златният обков и декоративната часовникова ос светнаха. И все пак кутийката изглеждаше матова и (ако може да се каже така) лепкава, като че ли всичко по нея е малко размазано и неясно. Дърмот им я показа, обръщайки я между пръстите си.

— Залепили са я с рибен клей — обясни той. — Някой сигурно дълго си е вадил очите над тази работа. А и сега не може да се отваря. Но вие сте я виждали, когато е била здрава, нали?

— Да! — отвърна Тоби и удари с ръка по коляното си. — Виждали сме я, когато беше здрава. И какво от това?

Дърмот върна кутийката за енфие на мосю Вотур.

— Малко след единайсет часа сър Морис Лос се оттеглил в кабинета си. Бил раздразнен, че семейството му не е въодушевено от новата антика. Останалите, поне тъй мисля, си легнали.

Но вие, мистър Лос, не сте могли да заспите. В един часа след полунощ вие сте станали, слезли сте долу в гостната и сте се обадили по телефона на Ив Нийл.

Тоби, кимайки в потвърждение, погледна настрани, към Ив. Това беше неразгадаем поглед. Сякаш Тоби много искаше да й каже нещо, но се терзаеше в колебание. Той усукваше мустаците си, докато Ив гледаше право напред.

Дърмот проследи този поглед.

— Вие сте говорили с нея няколко минути по телефона. За какво говорихте?

— А?

— Попитах за какво говорихте?

Тоби отмести погледа си.

— Откъде, по дяволите, мога да помня? Почакайте… да, спомням си. — Той избърса устата си с ръка. — Разговаряхме за пиесата, която бяхме гледали онази вечер.

Ив се поусмихна.

— Беше пиеса за проституцията — вмъкна тя. — Тоби се опасяваше, че може да съм шокирана. Предполагам, че тогава тази тема е гнетила съзнанието му.

— Виж какво — дръпна се назад Тоби и направи усилия да остане спокоен и търпелив, — в началото, когато се сгодихме, аз те предупредих, че не съм идеален. Казах ти го, нали? Тогава защо ме упрекваш за нещо, казано снощи, когато не бях на себе си и говорех, без да мисля.

Ив не отговори.

— Нека се върнем към разговора по телефона — предложи Дърмот. — Вие сте говорили за пиесата, която сте гледали. Нещо друго?

— Дявол го взел, какво значение има това?

— Има. И то голямо.

— Хубаво… стана дума за пикника. Имахме намерение да отидем на пикник на другия ден, само че естествено не отидохме. А, аз също споменах, че татко току-що е получил нова дрънкулка за колекцията си.

— Но не казахте каква е дрънкулката.

— Не.

Дърмот го изгледа.

— За останалото ще цитираме онова, което мосю Горон ми разказа. След този разговор вие сте се качили да си легнете. Било е един часът и няколко минути. Когато сте се качвали горе, вие сте забелязали, че баща ви не си е легнал, защото сте видели светла ивица под вратата на кабинета. Ала не сте нарушили спокойствието му. Така ли е?

— Така.

— Мисля, че сър Морис е нямал навик да остава до толкова късно.

Хелена се покашля и отговори вместо Тоби:

— Вярно. Когато казваме късно, ние нямаме предвид чак толкова късно, като някои хора. Морис обикновено си лягаше преди дванайсет.

Дърмот кимна.

— А вие, лейди Лос. В един и петнайсет сте станали и вие. Отишли сте до кабинета на съпруга си, за да го помолите да си легне, а също и да възразите срещу покупката на кутийката за енфие. Отворили сте вратата на кабинета, без да чукате. Полилеят не светел — включена била само настолната лампа. Видели сте съпруга си, седнал с гръб към вас. Но тъй като сте късогледа, вие не сте забелязали нищо особено, докато не сте се приближили и не сте видели кръвта.

В очите на Хелена бяха бликнали сълзи.

— Това необходимо ли е? — попита тя.

— Само още една подробност е много необходима — каза Дърмот. — Можем да премълчим печалната страна. Но фактите не можем да премълчим. Извикали сте полицията. И мис Лос, и мистър Лос се опитали да пресекат улицата, за да доведат мисис Нийл. Били са спрени от полицая, който им е казал, че трябва да почакат, докато дойде комисарят.

Какво се е случило през това време? Нека да насочим вниманието си към несравнимата Ивет Латур. Ивет (както тя заявява) била разбудена от пристигането на полицията и всеобщата врява. Ивет излиза от стаята си. Ето го слабото място в доказателствата; ето го острието на гилотината. Ивет вижда мисис Нийл да се връща в къщата след убийството. Ивет я вижда да отключва предната врата, да се промъква на горния етаж, облечена в пеньоара си с кървавите петна и впоследствие да измива кръвта в банята. Време — около един и половина.

Съдия-следователят рязко вдигна ръка.

— Момент — прекъсна го той изведнъж, като заобиколи покрай бюрото си. — Дори и с новите ви доказателства не виждам какво се променя.

— Нима не разбирате?

— Не! Според собствените й признания мадам е направила точно това.

— Да. В един и половина — изтъкна Дърмот.

— Хубаво! В един и половина или знам ли по кое време. Бихте ли обяснили, доктор Кинрос?

— На драго сърце. — Дърмот беше застанал до бюрото. Той взе поправената кутийка за енфие и отново я остави. После тръгна към Тоби, изправи се пред него и започна да го разглежда с истинско любопитство.

— Няма ли нещо във вашите показания — попита той, — което да искате да промените?

Тоби примигна към него.

— Аз ли? Не.

— Значи не? — попита Дърмот. — Няма ли да признаете, че сте наговорили един куп лъжи, дори и за да спасите жената, която твърдите, че обичате?

Мосю Горон се кискаше тихичко отзад. Съдия-изпълнителят го погледна гневно и осъдително; той, от своя страна, заобиколи бързо бюрото и заситни застрашително към Тоби, за да се взре в лицето му по-отблизо.

— Да, мосю — подкани го той.

Тоби скочи на крака и бутна назад стола си с такава сила, че той се прекатури на една страна.

— Лъжи ли? — каза той.

— Вие поддържате твърдението, че след като сте се обадили на мисис Нийл — каза Дърмот, — сте се качили горе, минали сте покрай вратата на бащиния ви кабинет и сте видели светлина под нея.

Мосю Горон се намеси:

— Вчера, като се качихме горе с доктор Кинрос да огледаме кабинета — каза префектът на своите слушатели, — той сякаш се изненада, щом видя вратата. В онзи момент аз не можах да разбера защо. Съзнанието понякога пропуска такива дреболии. Но сега разбирам. Ако си спомняте, това е тежка врата, която така плътно опира в килима, че запъва в мъха му при всяко отваряне и затваряне.

Той замълча. Размаха ръка напред-назад и във въображението им изникнаха движенията на вратата.

— Да се види светлина по което и да било време би било абсолютно невъзможно.

Мосю Горон замълча, а после добави:

— Но това не е единствената лъжа, която мосю Лос каза.

— Да — съгласи се съдия-следователят. — Да споменем ли двете колиета?

Дърмот не изпитваше като тях наслада от щракването на капана. Нямаше склонност да се забавлява с това, че притиска някого до стената. Но като видя какво изразява лицето на Ив, той кимна.

— Значи човекът с кафявите ръкавици… — едва не изпищя тя.

— Да — каза Дърмот. — Бил е годеникът ви, Тоби Лос.