Илса Бик
Чудовища (5)

4

Това докосване я отпрати назад отривисто и рязко, подобно на шамар. Алекс се сепна и изпищя. Левият й крак се стрелна по гладкия метал така, както анимационен герой се хлъзва върху кора от банан. Цялата й тежест се сгромоляса на очукания й десен глезен. Тя изпищя отново — този път от болка. Пред очите й причерня. Загубила равновесие, тя се притисна към стената, а ноктите й диво задращиха камъка. Точно когато Алекс беше напът да се потопи, ръката сграбчи парката й и я дръпна назад. Тя възвърна равновесието си, блъскайки се върху несигурния ръб на узито.

— Не! — ахна тя ужасена. Сърцето й се сви на възел в гърдите, защото всички части от пъзела попаднаха на мястото си. Всичко съвпадаше — подхлъзванията на ума й, чудовището, което се събуди така внезапно, и това усещане за тълпа и струпани над главата й сенки.

А имаше и миризма. Не я беше забелязала преди. Беше твърде заета да се опитва да спаси задника си. Но сега беше близо — мирис на гнило и прегазени животни.

И на сенки. На хладна мъгла — мрак, по-дълбок от беззвездно небе.

— Боже мой! — каза тя. — Вълк!