Метаданни
Данни
- Серия
- Пепел (3)
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Monsters, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ирина Ценкова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Илса Бик
Заглавие: Чудовища
Преводач: Ирина Ценкова
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издател: „Егмонт България“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Редактор: Боряна Стоянова
Художник: Michael Hitoshi/GETTY IMAGES; Henry Steadman/Arcangel Images; istockphoto
Коректор: Таня Симеонова
ISBN: 978-954-27-1143-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/900
Издание:
Автор: Илса Бик
Заглавие: Чудовища
Преводач: Ирина Ценкова
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: „Егмонт България“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Редактор: Боряна Стоянова
Художник: Michael Hitoshi/GETTY IMAGES; Henry Steadman/Arcangel Images; istockphoto
Коректор: Таня Симеонова
ISBN: 978-954-27-1164-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/901
История
- —Добавяне
95
„Църквата!“ Кръвта на Люк се смрази. Синди беше на пост и Чад… и Уелър беше отишъл натам преди час, беше тръгнал след… след…
— Не! — беше отчаян звук, едва ли изобщо дума, и той се затича в тромав бяг, наясно, че Мели викаше след него. Чу тряскането на врата и видя Джаспър с тебеширенобяло лице да се препъва от бараката за инструменти. Други деца бързаха към и след него, защото той беше най-старият и ако мислеше, че има нещо, което си струва да се види… — Не, не! Синди, Синди! Том!
— Какво стана? — викът на Джаспър беше уплашен. — Какво стана, какво…
Всички кучета изведнъж започнаха отново, но стабилното допреди малко „джаф-джаф-джаф“ беше вече обезумяло скоростно стакато, пронизително като аларма. Звукът проряза яркия балон на паниката му… „Синди, Синди, Синди, ТОМ…“ Той се спря толкова рязко, че едва не се препъна и не падна на колене. Обърна се, зачуден какво може да е разтревожило кучетата повече от бомбата, която току-що беше унищожила църквата и убила приятелите му.
От изток, все още доста отвъд конюшнята, два коня бягаха по хълма, пръскайки всички кучета, освен едно — непохватен шоколадов лабрадор, който просто не беше достатъчно бърз. Чу се висок писък, когато единият кон се спъна в него, и после втори, по-дълъг, когато краката му се оплетоха. Сгромолясвайки се на колене, конят се преобърна. С писък момчето — по пясъчната му коса Люк реши, че може би беше дванайсетгодишният Колин — профуча над главата на коня. Приземи се на купчина отвъд коня си, който вече се беше изправил. Обръщайки рязко наляво, другият ездач и конят пропуснаха за малко момчето, докато продължиха стремителния си бяг надолу по хълма.
„Какво, по дяволите?“ Колин беше още на снега, опитваше се да се изправи на крака, но конят му беше подивял, паникьосан, изправяше се на задни крака и се хвърляше напред.
— Колин, стани! Внимавай! — изкрещя Люк, когато момчето само вдигна ръка. — Ставай! Бягай, бя…
Конят се спусна надолу и викът на Колин беше прекъснат рязко.
„Не!“ Люк притисна двете си ръце към устата, за да задържи крясъка. И Колин, и кучето бяха рубинени петна като онези, които остават, след като размажеш издути комари. Затича се към по-високо място — вече не му пукаше дали Мели го е хванала, или не — нагоре по хълма, докато не се откри добра гледка на изток по посоката, от която бяха дошли стражите, чудейки се какво, по дяволите, ги беше уплашило.
И тогава ги видя в далечината.
Чудовища, идващи право към тях.