Илса Бик
Чудовища (61)

60

— Пени е убила някого? — Крис усети как челюстта му пада. — Кога? Кого?

— Е, по-скоро стана причина тя да умре. Преди около две години и половина. — С изморена въздишка Хана се отпусна обратно на стола си. — Дълга история.

Преди две години и половина той беше втора година в гимназията. Саймън трябва да е бил на шестнайсет. Исак Хънтър беше казал, че Пени е година по-млада от Саймън.

— Дай ми кратката версия! В Рул ли си израснала, или си амиш, или…

— Бях. Напуснах преди години. — Тя сви рамене. — Исках повече. Училище, образование отвъд осми клас. С Питър се запознахме в Хотън, когато бях първа година в Технологическия в Мичиган. Той вече беше последна.

— Питър е ходил в колеж? — Той примигна от изненада. — Винаги съм мислел, че е бил заместник-шериф, откакто е завършил гимназия или нещо такова.

— Едва ли. Беше технически асистент за моя първокурсен семинар по сравнителна зоология, ръководеше лабораторията. Приятен човек. — Устата й се изви в почти тъжна усмивка. — Много убедителен, с мнение по всичко. Имаше едно кафене на една или две преки от реката — „Сайберия“. Питър ме води там на няколко пъти след лабораторията. Взимахме си кафе и седяхме пред библиотеката до канала Кийуинау.

Кийуинау. Крис имаше бегла представа, че това е някъде далеч на север и на изток.

— Никога не съм бил извън Мертън, докато не отидох в Рул.

— О, Кийуинау е много красив. Има мост между Хотън и Хенкок. Хенкок е много по-малък град на Бакърения остров, точно отсреща през канала. След като го подминеш, на острова няма буквално нищо друго чак до Горното езеро, освен ферми и игрища за голф, а после пристанището на самия му край. Понякога мисля за него. Мисля, че може да се устроя там. — Изражението й стана замечтано. — Да нападна университетската библиотека, после да мина покрай Хенкок, да намеря приятна изолирана ферма до езерото. Да ловя риба, да отглеждам посеви, да чета книги. Би било добре.

Звучеше като нещо, на което той би се наслаждавал.

— Може би трябва да го направиш.

— Е, не мога да го направя сама, от една страна, а и трябва да стигна дотам, от друга. А също така и да се надявам, че всички тези човекоядци са се изнесли от града. — Тя още веднъж сви рамене. — Както и да е. Питър наистина обичаше училището. Голямата му страст беше остров Роял. Непрекъснато говорехме какво трябва да направят за вълците.

— Вълци? Остров Роял? — беше като да слуша някой да му разказва приказка на чужд език. — Къде е това?

— В Горното езеро. Национален парк е, но почти никой не ходи там. Трудно се стига. На този остров правеха петдесетгодишно проучване върху популациите на вълци и лосове.

— Така ли? — Почувства се невероятно тъп. — Защо?

Тя го погледна.

— Роял е остров, но на него има вълци и лосове. Как са стигнали там?

— С плуване?

— Само лосовете. Вълците не могат да плуват толкова надалеч. Водещите учени се събраха в университета в Хотън. Решиха, че вълците са преминали по ледени мостове много отдавна, но вследствие на промените в климата между острова и сушата не е имало стабилна връзка от средата на осемдесетте. Така че вълците са заседнали. Популацията им намалява през последните десет години. Преди светът да изпадне в мрак, бяха останали около девет вълка. Само два бяха женски. През летата Питър работеше на място. Упояваше вълци, събираше образци, слагаше им нашийници, намираше трупове на лосове. Беше много страстен, смяташе, че вината за съсипването на околната среда е наша. Мисля, че ако беше открил начин да промъкне вълци на острова, щеше да го направи. Това е достойно за възхищение.

— Предполагам. — Крис усети гадно бодване на завист. Ако светът не се беше разпаднал, може би и той щеше да посещава лекции и да спори по етични проблеми на чаша кафе. — Как всичко това се свързва с Пени?

— Заради едно наистина лошо решение, което Питър взе. Островът е много изолиран и отдалечен. Или трябва да пътуваш от пет до седем часа с ферибот, или да летиш с хидроплан, или да си със собствена лодка. Питър имаше една стара лодка с корпус от фибростъкло, която беше поправил. Беше като лодката на Куинт в „Челюсти“^[1]: кабина, машинно, камбуз. Мястото под носа бе превърнал в спално помещение. През пролетната ваканция на последната си година той предложи на група приятели да ги заведе на острова. Само че паркът официално отваряше в средата на април, а това се случи в средата на март. Може сериозно да загазиш, ако те хванат, но Питър знаеше един залив, в който да се промъкне, в северния край, близо до Канада. Реших, че малко зимно лагеруване, малко туризъм и возене на лодка ще бъде забавно. Дванайсет души се натъпкахме на старата лодка, включително Пени — тя направи пауза — и Саймън. Той и Питър бяха приятели тогава. А мисля, че дядовците им се надяваха Саймън и Пени да се сближат.

Това също беше точно както Исак го беше описал.

— Не стана ли така?

— Не усетих такава вибрация. Саймън каза, че винаги е мислил, че трябва да се грижи за нея така, както Питър за него.

Интересно. Точно колко близки са били Хана и Саймън?

— Как се чувстваше Пени?

— Ами, с нея никога не се — тя сложи кавички с пръсти — сближихме. Тя беше почти на петнайсет и все още доста млада в много отношения. Питър беше предубеден за нея. Направо я обожаваше. Но тя вече създаваше много проблеми. Виждаше се по начина, по който се увисваше на някои от приятелите на Питър от колежа. А беше — сивите й очи се плъзнаха настрани — пролетната ваканция.

Значи много алкохол.

— Какво стана?

— Всички се напиха — каза тя просто. — Всички, освен Саймън. Дори тогава той беше много внимателно, много усамотено дете. Като първокурсничка не познавах приятелите на Питър много добре, затова със Саймън се сдружихме. Говорехме за колежа, за неговите интереси, за това какво правя аз. И така, ето ни и нас насред Горното езеро. Никой не носеше спасителна жилетка. Беше март и времето беше вледеняващо. Водата беше четири градуса. Питър беше напълно пиян, с бира в едната ръка или шот и гълташе здраво. Хората се мотаеха наоколо. Една група бяха долу, някои се натискаха на койките… — Тя подчерта изречението с вдигната вежда. — И Пени също с едно момче. Мисля, че Саймън я беше изпуснал от поглед. Ако знаеше, щеше да я е измъкнал, но предполагам, че беше малко разсеян да говори с мен и да държи под око Питър.

Крис все още не разбираше къде води това или как заради Пени е умряло момиче.

— И какво стана?

— Пени подпали лодката — каза тя.