Илса Бик
Чудовища (11)

10

— Това беше втори път.

Беше Кинкейд от мястото си до далечната стена между двама мънкащи загубеняци, които служеха като пазачи на затворническата къща. Старият лекар обърна сбръчканото си лице първо наляво, после надясно и повдигна брадичка като хрътка, изопната да улови миризма, претърсвайки тъмните ъгли на стария обор.

— Почувствах го — каза той и погледна назад към двамата пазачи. — А вие?

Те не отговориха. Ако Грег, Пру, Ейдън и лакеите му не бяха наоколо, може би щяха да кажат нещо. А може би не. След като реши, че един лекар е твърде ценен, за да бъде отлъчен или екзекутиран, Съветът превърна Кинкейд в призрак, в недостъпен за другите мъж, който трябва да бъде избягван, освен ако обратното не е абсолютно необходимо.

— Млъквай, дърт задник! — каза Лушън. Сребърната обеца на езика му почукваше по зъбите. Заради струпеите, които изпъкваха по неравния скалп, кожата му изглеждаше като проядена от молци. Грег се чудеше дали някой от тези дни ръката на хлапето няма да се подхлъзне, докато си бръсне главата, и вместо това да среже сънната артерия или югуларната вена и по този начин да направи услуга на всички.

— Не почувствах нищо — каза Лушън. — И не чух нищо също така. Вероятно е онзи, който подскача наоколо, или е от музиката.

— Не, не мисля така. — Кинкейд прехвърли очите си върху Грег. Всъщност… окото. Лявото. Дясното го нямаше вследствие от работата на Ейдън. Грег мислеше, че Кинкейд не носи превръзка нарочно. Сякаш го предизвикваше да хвърли един добър дълъг поглед на това, което бяха му сторили. Най-лошото беше през първата седмица или малко след това, когато раната беше прясна и сълзеше кръв. — Звукът дойде от юг. — Бебешко розовата плът на очното гнездо на Кинкейд трепна. — Може би ще искаш да провериш…

— Глух ли си, старче? Ние сме заети, а ти не си тук. Освен ако — Ейдън удостои Кинкейд с лукава усмивка — нещо не е наред и с другото ти око. Искаш ли да извадя и него и да погледна?

— Виж сега, Ейдън — каза меко Кинкейд, — направи го и със сигурност ще те разстрелят! Защото тогава ще трябва да оперирам по усет. Не бих заложил, че от това ще излезе нещо доб…

Последва бърз кикот и нещо проряза въздуха. Плющене, което накара Грег да подскочи, а Пру да стегне размъкнатата си стойка, докато Кинкейд, превит на две, сумтеше от болка и изненада, а под останалото му око се отвори разрез като две твърде червени устни.

— Пи-и-ич! — изграчи Сам, когато Лушън изплющя.

Двамата беззъби пазачи се избутаха встрани като стреснати овце, оставяйки разстояние между тях и мъжа, когото вероятно някога бяха наричали приятел.

— Ейдън, луд ли си?

Избутвайки болката от главата си, Грег тръгна напред, но бе спрян, когато Пру тупна огромна лапа около китката му, кимна с глава към Ейдън и разклати предупредително глава. Значението беше достатъчно ясно, но нямаше да бъде добре за никого, ако Ейдън накълцаше единствения им лекар на панделки.

— Док, добре ли си?

— Разбира се, че е добре. — Устните на Ейдън се оголиха над развалина от жълтеникави зъби. За каквото и да се бе грижил той, преди светът да бъде унищожен, добрата устна хигиена едва ли е била в челото на списъка. — Ако исках нещо друго, щях да го направя по-лошо.

— Да. Дъртият задник има късмет, че не му отскубнах езика с резачката за жици и не нахраних кучетата с него — провлече Сам.

— Не знам. — Лушън разви езика си подобно на много дълго розово мускулно въже и го насочи към Кинкейд като змия, която вкусва въздуха. Обецата му блесна. — Баща ми вареше голям кравешки език всяка зима, ядеше го със сос от стафиди, вино и някакви други лайна. Нещо еврейско, но беше много добро.

— Да, но ти трябва първо крава — каза Сам.

— Или евреин — додаде Ейдън и трите момчета се разкикотиха.

Грег ги пренебрегна.

— Док?

— Добре съм, Грег. Б-благодаря ти, синко! — Тършувайки из торбата си, Кинкейд разкъса пакет марля с треперещи ръце. Дейзи напусна ъгъла си със скимтене, за да подуши лакътя на Кинкейд. — Да, момиче, благодаря, всичко е наред! — каза Кинкейд, нежно бутайки назад кучето, докато се опитваше да оближе кръвта, покрила пръстите му. — Грег, тя е разтревожена. Ще я повикаш ли, моля?

— Дейзи, долу! — отсече засрамен Грег. Жегата пропълзя по врата му. Трябваше да отиде при Кинкейд. — Ела тук, седни!

— Остави дъртото копеле! — каза Ейдън. — Той е добре.

— Не, не е — изстреля Грег. — Направи го отново…

— И какво? — Ейдън хвърли оцапаната с кръв антена настрани. Тънкият бич отскочи от мърлявата тухла и се изтъркаля в пурпурната локва с кръвта на Дейл. Ейдън разкопча анорака си, разкривайки безформена бархетна риза на червени квадрати и бяло термобельо, което бе толкова кирливо, че яката имаше цвят на пепел. — Искаш да се биеш ли, Грег? Искаш да опиташ? Хайде! — изправяйки кокалестите си рамене, той се върна към фалцета. — Или бедничкото патенце Греги е много упла-а-ашено?

Лакеите на Ейдън изреваха.

— Хей, хей, престани, Ей! — каза Пру, очите му отскачаха от Тримата мускетари към Грег и обратно. — Грег, мъжки, остави!

— Майната му! — Жега пропълзя по врата на Грег и преди да спре и да помисли, той започна да сваля анорака си. — Не се бъркай, Пру!

— Грег, послушай го! Не го прави! — Кинкейд се изправи с мъка. Ръката му още притискаше бузата, марлята бе станала пурпурна и капеше. — Добре съм. Само се успокой!

— Стой настрана, Док! — изрева Грег, като си помисли: „Не искам да се успокоя. Не съм бил спокоен от месеци. Защо да започвам сега?“. Сърцето му барабанеше толкова силно, че усещаше ударите чак в зъбите си. Мозъкът му кървеше, мигрената забиваше ножове в главата му. Никой не трябваше да е над него, никой! Той командваше, Питър беше мъртъв, а Крис беше избягал. Беше избягал и беше оставил Грег да събира парчетата. „Проклет да е Крис! Що за приятел прави това?“ А Ейдън беше там, хилеше се и със сигурност или той, или някой от хората му имаше добър остър нож. Те биха намушкали Грег в червата или в сърцето, биха казали, че е било самоотбрана, и биха се измъкнали свободни, защото Пощадените си бяха Пощадени и специални и се измъкваха с убийство.

А Мик Джагър стенеше: „Моля те, докторе, наранен съм“.

— Всички вие назад! — Горещ червен цвят от ярост разшири гърдите на Грег. — Просто се дръпнете! Назад!

— Не, Грег! — извикаха едновременно Кинкейд и Пру, но от всички вероятно горкият Дейл спаси живота на Грег.

— Боже мой! — каза старецът с нотка на почуда в хъхрещия си старчески глас. — Какво ви става, хора? Какво си причинявате един на друг, момчета?