Илса Бик
Чудовища (105)

104

— Чуйте ме! Виждал съм този човек. Виждал съм тези Чъкита… Променените. Тези, които е изменил. Знам какво имат и какво могат да направят. — Том посочи към узито, както и към съдържанието на раницата, което беше изсипал на маса в конферентната зала на болницата. — Фин е добре въоръжен, добре запасен и има войници, които вие нямате. Гарантирам ви, няма да изкарате и час, още по-малко ден. Ще ви помете, после ще вземе децата и ще каже, че сте квит.

— Значи казваш просто да се предадем, да го оставим да мине през нас и да паднем без бой? — Джарвис се намръщи и хвърли мрачен поглед към двамата мъже, еднакво стари и точно толкова скептични, които седяха от двете му страни. — Що за войник, по дяволите, си ти?

— Хей, хей! — намеси се Кинкейд от мястото си отляво на Крис. — Глух ли си, Джарвис? Това момче се опитва да ни помогне да спасим каквото можем…

— Няма нищо — каза Том, но Крис видя червенина от гняв да се плъзга по челюстта му. — Уплашени сте, гладувате, нещата тук са се разпаднали. Това го разбирам. Не ме познавате и определено не ми се доверявате, особено щом се появявам с Обществен враг номер едно. — Том килна глава към Крис. — И това го разбирам. Но няма да спечелите този бой.

— Имаме право да се защитим — каза Джарвис.

— Никой не оспорва това. Но трябва да решите какво наистина защитавате.

— Какво значи това?

— Значи, че не говорим за битка за Рул — изхриптя Крис и трепна. През изминалите четири часа можеше единствено да шепти грубо през гърло, което сякаш беше преглъщало бръснарски ножчета. Но истински се побъркваше, когато погледнеше в огледалото. Покрито с кървава кора синьо-черно охлузване обикаляше гърлото му като кучешки нашийник. Бялото на очите му беше плувнало в червен кръвоизлив от спукани капиляри и почти толкова кървавочервено, каквото бе това на Питър в съня му. Болеше го да диша, мускулите му се сгърчваха с всяко поемане на въздух, а две пукнати ребра се оплакваха, въпреки че Кинкейд беше казал, че счупените болят много по-лошо. „Имаш късмет, че това момче има умения по полева медицина.“ За негов късмет, Том беше и много силен. След като сърцето му беше забило и беше започнал отново да диша, Том просто беше награбил Крис, беше отвел всички до пазачите на периметъра и веднага се беше предал.

Въпреки това Джейдън беше казал, че е имало момент, след като бяха убили момичето с ножа, когато Том се е… поколебал. „Когато произнесох името ти, по лицето му пролича колко е изненадан да разбере кой си и… беше много шантаво. Том беше ядосан. Сякаш вече знаеше нещо за теб и те мразеше и в червата. Ако Ели не го беше попитала какво не е наред…“

Джейдън не беше казал останалото, но смисълът беше ясен. Което накара Крис да се зачуди какво, по дяволите, беше казал Уелър на Том. Не беше имал време да разбере. За момента поне Том, изглежда, беше преглътнал гнева си към Крис, за да работят заедно и да накарат тези старци да се вслушат в разума.

— Говорим за защитата на децата. — Чувайки гласа му, черната му овчарка Джет зарови нос в бедрото му и изпъхтя. Крис беше толкова щастлив да види кучето, че едва не изкрещя. — Това е единствената останала битка — каза той и почеса козината на животното.

— Знаем това — каза Джарвис. — Трябва да задържим онези копелета далеч от тук.

— Не! — Джейдън проговори за първи път от стола си вдясно от Крис. — Не това казва Том. Не слушате. Ако той е прав, със същия успех можете да изхвърлите куршумите. Не, още по-добре… плюйте нависоко и се простреляйте в краката! Така ще употребите оръжията си по-добре.

— Не ти искам мнението — започна разгорещено Джарвис.

— Ако искаш да крещиш, крещи по мен! — каза Том търпеливо. — Знам, че имате причина да не ми вярвате, но моля ви, слушайте! Всичко това има смисъл, особено ако вземете предвид онази снимка на Уелър и Фин и какви може да са били мотивите на Уелър. Взривяването на мината трябваше да изпрати Променените към вас, защото твърде много от тях са от Рул. Това са вашите внуци и техните приятели. Но те не са се появили тук.

— Това не значи, че са били заловени. Няколко се върнаха. — Йегър заглади с ръка измачканата си сива карирана риза и се изправи малко, но гърдите му бяха хлътнали, бледите му бузи бяха изпити, прозорливите му, някога ярки като на птица очи сега бяха замъглени и празни. — След онази работа с Бен Стимке… открихме и убихме още четирима, но това беше всичко.

— Всички, които ние намерихме. — Тънка кървава линия се процеди по брадичката на Джарвис от грозните драскотини по двете страни на устата му. Той я отри с дланта си, после я погледна и обърса ръка в панталона си. — Но сега се появиха тези двамата, които застреляхте вие, а онова момиче с ножа и… — Той се потупа по бузата. — Може да съм я виждал в града и преди.

— Клер Крюгер. — Някога едър и пълен, сега Ърнст изглеждаше като човечето на „Мишелин“ с изпуснат въздух. — Не беше от Рул, но учеше в гимназията заедно с Бен.

— И кой знае откога са клечали там долу — каза Джарвис. — Измъкнахме поне пет тела от онова подподово пространство, а имаме около дузина изчезнали през последните няколко седмици, без да броим семейство Ландри. Те изчезнаха в деня след онова… — Той метна кос поглед към Съвета, после бързо погледна встрани, мускулите по челюстта му се свиха. — Онова нещо с Бен Стимке. Честно казано, мислехме, че хората се измъкват. Не можем да ги виним. В интерес на истината, не се стараехме много да задържим тези, които искаха да напуснат. Така че ако това е всичко, което е дошло след срутването на мината, не е нищо, с което да не можем да се справим.

— Но не е всичко — каза Крис с пресипналия си груб глас. Звучеше като закоравял пушач. — Това казва Том.

— Имаше много деца в онази мина, няколкостотин поне, и дори повече влизаха и излизаха — добави Том. — Това, което Уелър не знаеше, беше, че Фин е искал аз да взривя мината, за да бъде по-лесно на хората му да ги изловят. Било е като да подкарат добитък или бизони. Ако само неколцина са показали лицата си тук, обзалагам се, че той е заловил доста голяма част от останалите и ако прави с тях това, което видях при онези Променени, нямате никакъв шанс. Нито вие, нито децата.

— Казваш, че ще убие децата? — попита Джарвис. — Ще ги застреля или ще нахрани с тях Променените?

— Не. Децата са ценни, но по различни причини. — Крис беше запазил за себе си подробностите от своя… Сън? Видение? Преживяване извън тялото?… — Ще експериментира с тях.

Том кимна.

— Мисля, че затова Мели събираше деца. Всъщност идеята не е била да се събере армия за поход срещу Рул. Трябвало е да се намерят опитни мишки, експериментални субекти. Фин вероятно иска да види какво става с нормални деца или с онези, които може да хване в процеса на променяне. Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че лагерът на Фин е бил относително наблизо също така. Само това може да обясни защо Мели толкова силно се бореше да ни задържи там и защо Променените никога не ни нападаха. Фин защитаваше лагера. Вероятно е назначавал мъже да охраняват периметъра, особено след като мината беше взривена.

— Добре. Да кажем, че си прав. Но… да бягаме? — Джарвис клатеше глава. — Едва се държим сега. Няма достатъчно провизии, за да стигнат за всички.

— Кой казва нещо за всички? — обади се Крис дрезгаво. Думите висяха там и той беше доволен да ги пусне. По внезапното свиване на очите му Крис реши, че от всички събрани мъже само дядо му има някаква идея какво предлагаха.

— Но… — Джарвис се взря празно из стаята. — Но ако не можем да се бием и да победим…

— Той има предвид децата. — Погледът на Йегър, изглежда, беше върнал част от специфичната си яснота. — И само децата.

— За какво говориш?

— Можете да напуснете Рул или да останете. Но ние взимаме децата, не вие. Не може да дойдете с нас — каза Крис. — Не може да ни последвате или да се опитате да ни намерите.

— Какво? — заекна Джарвис. — Това… това е лудост! Ще ни оставите тук да умрем?

— Не. Ако повечето от вас искат да напуснат, да вървят! — каза Крис. — Мисля, че трябва да се махнете оттук.

— Да се махнем? — Две сини вени се издуха на слепоочията на Джарвис. — Повечето?

— Някой трябва да остане — каза тихо Том. — Ако не направите представление, Фин ще разбере, че сте били предупредени. Трябва да осигурите на децата време да се измъкнат.

— Чакай малко, чакай малко! Току-що каза, че не трябва да се бием.

— Имах предвид, че трябва да се включите в точния бой по точната причина и в точното време — обясни Том. — Събрали сте деца, някои насила, други не. Казвали сте си, че е за тяхно добро. Но един затвор не е дом. Да се държите за тези деца, не обслужва друга цел, освен вашата. Те държат правата върху живота си. Моля ви! — Том погледна към Джарвис, а после към останалите мъже поред. — Нека Джейдън и Крис ги отведат на някое безопасно място!

— Никое място не е наистина безопасно — каза Йегър.

— Но ще бъде по-добре от тук — каза Крис. — Искаме достатъчно провизии и фургони, за да отведем децата на север, това е всичко. Да кажем, за четири-пет дни.

— Това означава да ви дадем всичко — каза Джарвис. — Ще ни останат само няколко пръчки замразен сироп.

— Ако това е вярно, вече сте свършени — каза Том. — Имате твърде много усти и недостатъчно ресурси. Дори ако можете да намерите семена за засяване, ще минат месеци преди жътвата. Четете история! Това е Големият глад в Джеймстаун^[1]. Единственото нещо, което още не сте направили, е да ядете мъртъвците си.

Джарвис беше като камък.

— Никога няма да се стигне до това.

— Никой не е мислил и че светът ще свърши — каза Кинкейд. — Джарвис, за бога…

— Кинкейд, не мога просто да реша. Трябва да го гласуваме. Да свикаме селото…

— Не можете — каза Том. — Нямате толкова време, а хората ще го обсъждат до смърт. Ще се паникьосат, а нямате силите, нужни да контролират тълпата. След като бъде направено и се стигне до простия избор между това да заминете или да останете, ще имате много по-добри шансове да запазите хората спокойни, а може би и да спасите още няколко живота. Ако съм прав, Фин е на половин ден зад мен, но може да е и на много по-малко. Пълнолунието също работи за него, което значи, че може да се придвижва и да бъде готов да нападне това място призори.

— Постната луна — намеси се Йегър. — Последното пълнолуние за зимата. Подходящо предвид ситуацията ни. „Слънцето ще се превърне в тъмнина и Луната в кръв.“^[2] — Той вдигна ръце в извинение. — Йоил. Също уместно, като се има предвид земетресението. Момчето е право, Джарвис. Ти искаше място в Съвета. Е, сега си в Съвета. Вземи решение и моли за прошка по-късно, но за бога, вземи правилното решение!

— Боже мой! — Джарвис се взря надолу в масата за един дълъг момент, после кимна на нещо, което беше видял там, и погледна към Крис. — Чух какво каза за възрастните, но вземете и Кинкейд!

Лекарят се размърда.

— Джарвис, не моля за…

— Децата ще имат нужда от него. Той вероятно е единственият възрастен тук, на когото можете наистина да се доверите. — Окото на Джарвис отскочи към Джейдън. — Той се грижеше добре за вашите болни преди и е проклет и упорит, когато се налага.

Крис се беше надявал, че може да успеят да убедят Кинкейд насаме. Сега с Джейдън се изгледаха, после другото момче се обърна към Кинкейд и попита:

— Ще дойдеш ли? Би ни харесало.

— Аз… — Гърлото на Кинкейд изхрущя, когато преглътна сухо, а после той кимна. — Трябва да се погрижа за няколко неща, но… добре.

— Тогава трябва да се размърдате — каза Том. — Подберете децата, съберете провизиите си на едно място и тръгвайте сега! И така едва ще има време.

— А какво ще правим, след като заминеш? — попита Джарвис.

— Аз не тръгвам — каза Том. — Още не.

— Какво? — Крис чу думата да изпада от устата му.

Зад него Джейдън каза:

— Том, не можеш…

— Да, мога — каза Том, като все още гледаше в Джарвис. — Вие имате вашите деца, а Фин взе моите. Не мога да тръгна сега, когато все още има шанс да направя нещо, за да им помогна.

— Фин няма да ги доведе — каза Крис.

— Не на предните линии. Вероятно са в тила, на пет-шест километра назад. Няма да има друга или по-добра възможност да ги измъкна. Просто трябва да държим Фин съсредоточен върху Рул.

— И как ще го направим? — попита Джарвис? — Ще пищим и ще тичаме наоколо като пилци ли?

— Не. Фин идва от юг. Трябва да вдигнете защита или да изградите барикада… може би абатис^[3]…

— Какво?

— Дървета. Отсечете ги, така че клоните да са насочени към врага. Не само вашите хора ще имат прикритие, но ще бъде и много по-трудно за хората на Фин да преминат. Ще трябва да обиколят. Едно такова препятствие също така ще го държи зает с Рул, а не със собствения му тил.

Джарвис се взря в другите мъже, които кимнаха.

— Можем да направим това за теб — каза той.

— Добре. Тогава събери хората си, Джарвис! Тези, на които можеш да разчиташ, че няма да избягат при първия изстрел — поясни Том. — И ми осигурете малко време, за да си върна децата!