Илса Бик
Чудовища (102)

101

Крис имаше време само да отбележи вика на Джейдън и трясъка на вратата. В следващия момент нещо се изстреля върху гърба му и го завъртя напълно. Зърна за кратко кухнята, преди Промененият — момиче или момче, той не знаеше — да го събори, блъскайки го с лице на пода. Челото му удари дърво и той усети как нежната кожа, която едва беше започнала да заздравява от боя с онзи Променен в кухнята на Хана, се разкъсва. Лицето му гореше от болка. Примигна няколко пъти, за да премахне внезапния поток топла кръв, пъхна коляно под себе си и се опита да отхвърли Променения от гърба си. Зад него, близо до стълбите, Джейдън още крещеше и тогава Крис чу неясно нещо, което звучеше като тежки ботуши, трополящи надолу по стълби. Още един вик от Джейдън — този път от паника — бе бързо задушен и Крис осъзна, че горе все пак беше имало още нещо, освен котка.

Чу пръхтене над главата си и усети как нещо се плъзва около врата му. Миг по-късно нямаше въздух. Пускайки безполезната пушка, той заби нокти, опитвайки се да пъхне пръсти под въжето, докато Промененият заби коляно в средата на гърба му и натисна, като в същото време дръпна въжето. Крис усети как ноктите му одраха кожата, кръвта му започна да бумти, черни паяци замъглиха зрението му. Усещаше гърдите си така, сякаш някой беше спуснал огромна тежест, сплесквайки ребрата му и размазвайки дробовете му. Пресегна се назад, за да удари нападателя си с две ръце, но успя да нанесе единствено слаби шляпвания. Усети как Промененият опипва, а после сграбчва с юмрук косата му и дръпва главата му назад, за да оголи врата му, докато въжето мачкаше гърлото му. Крис губеше контрол върху тялото си, започваше да трепери. Болката в гърдите му беше свирепа като твърд цирей, който щеше да го взриви. Всичко почерняваше отвътре и отвън. Вече не можеше да се бори. Краката му се тресяха неконтролируемо, както и ръцете му. Можеше единствено да забележи шляпването в дървото, барабаненето на ботушите си.

Изведнъж силата му изчезна. Усети как се отпусна, как въжето прерязва нежната кожа на шията му. Това, което трябваше да е изблик на ярка болка, бе само мехурче от далечен фишек, което бързо се пукаше. Умът му се изплъзна, захватът му за съзнанието се обръщаше, както когато отровата на Хана беше потекла по вените му. Коварен мрак се просмука в зрението му, когато краищата на света му се сринаха. Точно преди напълно да загуби съзнание, видя нещо — някого? — внезапно да изскача, сякаш излизаше от недрата на земята. Един глас — много далечен и едва доловим като пушек:

— Насам!

И това беше. Изведнъж Крис пропадаше, всички мисли се изпаряваха и там, където трябваше да има под или почва, или земя, които да го задържат, нямаше нищо — освен Джес, която се появяваше в рояк сенки. Помисли, че тя може би казваше нещо, но той се движеше бързо, профуча и никога…