Метаданни
Данни
- Серия
- Вътрешен кръг (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Fifth Assassin, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Гриша Атанасов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,6 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Интернет
- Разпознаване, корекция и форматиране
- VeGan(2022)
Издание:
Автор: Брад Мелцър
Заглавие: Петият убиец
Преводач: Гриша Атанасов
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: юни 2016
Отговорен редактор: Мирослав Александров
Редактор: Надя Златкова
Художник: Живко Петров
Коректор: Нора Величкова
ISBN: 978-954-28-2080-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8048
История
- —Добавяне
Глава 97
Отвътре къщата на Сикрет Сървис не се различава от всяка извънградска вила. Дървени подове. Дървена ламперия на стените. Има дори желязна поставка за чадъри в ъгъла. Но когато поглеждам наляво, където би трябвало да е всекидневната, виждам две долепени бюра. И двете са покрити с множество високотехнологични радио конзоли и телевизионни монитори. По картината от птичи поглед на мониторите съдя, че това са емисиите на стотиците охранителни камери из целия Кемп Дейвид.
— Насам — казва Рийд и ни повежда извън стаята за наблюдение.
Агент на Сикрет Сървис седи на бюрото с мониторите. Другото бюро — с още радио оборудване и изглед към президентския хеликоптер, се обслужва от двама униформени морски пехотинци. Единият е със слушалки и вероятно сканира честотите на морската пехота. Забравете за трите външни огради. Ето защо Палмиоти каза, че Кемп Дейвид е по-сигурен от Белия дом. Дори да допуснем, че преминете през Парковата служба… дори и да си проправите път през Сикрет Сървис… пак ви остава да се справите с морската пехота.
— Готови ли са за нас? — извиква Рийд, когато го последваме в стаята вдясно. Чел съм за стаи като тази — стая за отдих на Сикрет Сървис. Пълна е със стари дивани, сгъваеми столове и малък телевизор. Тук агентите си почиват и разпускат, когато не са на пост. Но онова, което привлича погледа ми, се намира в дъното на стаята: тежка стоманена врата с процеп за електронна карта, а до него, стар сив телефон, вграден в стената.
Напомня ми за ПСИД, помещенията за секретен информационен достъп, които имаме в Архива — бомбоустойчивите обезопасени стаи, където се четат най-секретните документи. И тази е старомодна като нашата — освен с прокарването на карта, трябва да те допуснат и ръчно.
Както се полага, агент Рийд прекарва картата си през скенера и поглежда към тавана. Малка охранителна камера, като онези в Белия дом, се взира надолу към нас.
— Вив, слизаме долу — обявява той.
Долу?
Прозвучава плътно избумтяване — ушите ми заглъхват — и херметически затворената стоманена врата се отваря към нас. Силен полъх на… не мога да определя миризмата, но е ужасна…, изпълва стаята.
Озъртам се към Палмиоти, който кима, че всичко е наред.
Преди да успея да променя мнението си, агент Рийд ме стиска за рамото и ме бута не особено любезно. Когато доближавам прага, най-после разпознавам миризмата. Изгорена коса.
При първата ни стъпка през вратата светва автоматично осветление. Нова вълна хладен въздух ни облъхва отдолу. Индустриални метални стълби се спускат най-малко на два етажа дълбочина.
Това не е обезопасена стая. Нито ПСИД. Нито мазе.
Това е мястото, където са довели президента Буш след 11 септември. Едно от най-сигурните места в целите Съединени щати. Истинският таен тунел под Кемп Дейвид.