Брад Мелцър
Петият убиец (52)

Глава 51

Тот вървеше уморен по дългия коридор с шахматен под в подземието. Искаше да се прибере у дома. Имаше нужда от почивка. Но точно сега, в мазето на Националния архив, той се нуждаеше още повече от нещо друго. Ако Рицарите на Златния кръг наистина се бяха върнали…

Закрачи по-бързо. Съвсем скоро щеше да получи отговора. Озърна се за последен път през рамо и спря пред стая без номер — със солидна стъклена врата с бежови хоризонтални щори.

Знаеше, че стъклото е бронирано. Знаеше какви съкровища се съхраняват вътре. И знаеше, че е по-добре да не чука. Скритата камера над рамката на вратата вече беше обявила пристигането му.

От процепа под вратата личеше, че светлините са изключени. Тот не помръдваше.

Както очакваше, след секунди се чу приглушено прищракване и тежката врата се отвори.

— Ти наистина си трън в задника ми — каза мъжът в снежнобяла престилка и прекара ръка с маникюр по безупречно пригладената си назад руса коса. Дениъл „Диаманта“ Бекман. Шеф на отдел „Консервация“ и повелител на древните документи. Дано въпросът ти да е на живот и смърт — добави Диаманта. Тот извади от джоба на сакото си цветното фотокопие на избледнялото и зацапано асо пика.

— Така е — каза Тот и пусна бронираната врата да се затвори. — Добре, какво знаеш за картите за игра?