Брад Мелцър
Петият убиец (45)

Глава 44

Скелетът е на стотици парчета, жълти кости във всякакви форми и размери. Но онова, което привлича погледа ми е бурканът, легнал на една страна в ъгъла на чекмеджето. Подобно на другите около нас и той е пълен с млечножълта течност и бледосива гъбеста маса.

— Мозъкът на Гито̀ — казвам, все още заслушан за някакви шумове, идващи от дъното на коридора.

— Какво те кара да мислиш така? — смее се Дейл, вдига буркана и сочи ръкописния етикет върху него: Останки от мозъка на Гито̀.

— Не е толкова известен като Джон Уилкс Бут, но все пак е убил президент обяснява Дейл. — Съдебните заседатели го признават за виновен за малко повече от час, а тъй като науката тогава смята, че можете да видите лудостта в нечий мозък, след като Гито̀ е обесен, лекарите дисекцират всяка част от него, опитвайки се да го докажат. Теорията е, че хората са луди заради дегенерацията на сивите клетки в мозъка им. Наистина, днес откриват едно и също нещо при хора, останали твърде дълго в психиатрия и при техните потомци — продължава тя, а Тот ме поглежда.

— Какво казваше за частите от Гито̀, които са откраднати… — прекъсвам я.

Тя вади от папката си още едно цветно фотокопие, този път на опънато парче бледокафява кожа. Напукана е и избеляла, сякаш е стояла на слънце твърде дълго. А в средата има рисунка на…

Линиите на чертежа са леко размазани, цветовете са бледочервено и синьо, но не може да се сбърка ръчно нарисуваният тривърх щит с американското знаме отгоре. В горния ръб е впил нокти орел с широко разперени криле и наведена глава. Точно като орела от колодата карти за игра в апартамента на Маршъл.

— Не е плат, нали? — питам.

— Кожа. Това е човешка кожа — казва Дейл.

Размазаните линии. Бледото синьо-червено оцветяване. Татуировка е.

— Това ли е откраднал? — пита Тот. — Не знаех, че Гито̀ е имал татуировка, още по-малко, че е запазена.

— Какво ще кажеш за символа? — питам, взирайки се в орела и щита. Знам, че това не е орелът от Държавния печат. Онзи е с високо вдигната глава, държи стрели и маслинова клонка и се появява около 1782 г. А този — с глава, наведена за атака — е доста стандартен орел от края на XVIII и началото на XIX век.

— Може да бъде видян на порцеланови изделия и като декоративен акцент върху някои антикварни предмети. Дори футболният отбор „Филаделфия Игълс“ използва подобен в емблемата си — пояснява Дейл. — Но по времето на Гито̀ този явно е бил емблема на някаква група.

— Каква група? — питам.

Дейл свива устни.

— Дори не бях чувала за тях, докато един колега не ги спомена след обира. Наричали ги Рицари… Рицарите на…

— Рицарите на Златния кръг — казва Тот студено, все още загледан в червено-синята татуировка.